ShadowDance

А какво е правилото в случая:

Попитах човека/ът, който вървеше към мен, къде се намира близкия стриптийз бар.

В този случай "човека/ът" е и извършител на действие в подчиненото изречение.

Amelia wrote:А какво е правилото в случая:

Попитах човека/ът, който вървеше към мен, къде се намира близкия стриптийз бар.

В този случай "човека/ът" е и извършител на действие в подчиненото изречение.

Ами, не При подобни колебания си опростяваме конструкцията: (Аз) питам някого нещо. "Който вървеше към мен" е равносилно на "вървящия към мен" - подчинено определително изречение, в което подлогът е "който". Сл. "Попитах човека, който..."

"човека" е част от главното изречение и там е с кратък член
по начина на валери бтв подчиненото изречение може изцяло да се махне - "попитах човека къде е.."

Amelia wrote:Попитах човека/ът, който вървеше към мен, къде се намира близкия стриптийз бар.

Сега като го видях отново, изречението трябва да гласи: Попитах човекА, който вървеше към мен, къде се намира близкиЯТ стриптийз бар. При второто подчинено изречение, което е допълнително, предикатът е във възвратен залог и неговият субект (подлог) е "стриптийз бар", поради което съгласуваното с него определение "близкиЯТ" е с пълен член.
Обърках ли те окончателно, Амелия?

хаха така си е

Аз го разбрах на практика, но когато се опитате да го обясните теоретично с предикати и залози, започвам да се чудя дали говорим за същия език ))

Споко, и аз съм така. Важното е на практика да ти е ясно

Interpreter wrote: Обърках ли те окончателно, Амелия?

Не, само затвърди позициите ми, че пълният член требва да си ходи...

Добре, бтв, моето навлизане в дебрите на пълния член се състоеше от следното - някъде в пети клас даскалката ми по български ми каза, че който извършва действието, е с пълен член, а глаголи като "съм", "мога" и "правя" също са действия. Никой никога повече не ме е учил как да го ползвам. Въпрос е на елементарен инстинкт, ей богу.

И много ме кефи. Нямам никаква реална причина да искам да стои, но искам.

Не, само затвърди позициите ми, че пълният член требва да си ходи...

Това ще стане, когато англоезичните си отвеят спелинга и започнат да пишат inaf вм. enough, Ingland вм. England и neishun вм. nation. Или поне да пишат gheti вм. fish
70 % от британците го бъркат и редовно пишат their вм. there, но въпреки това си пазят ортографията поганците. Що не посъветваш тях за тъй нужната им правописна реформа?

Мммм, вероятно искаш да кажеш "ghoti вм. fish" Иначе - поне за следващите няколко години или едно-две десетилетийца - съм съгласен

Те да правят каквото си искат с техните езици, макар че там подобни промени биха довели до лошо объркване. Принципно ми се струва, че езици с много омоними биха пострадали доста от фонетизиране на писмената си реч, за разлика от българския.

А и тук не говорим за измяна на правопис, а на граматика. При това на някаква излишна частица, съществуваща само за един от 3те ни рода и нанасяща повече вреди от полза. Има огромна разлика.

какви са тия готи гети аз нещо не схванах?

Значи възобновявам темата, защото след 9 страници не видях някой да е дал причина за употребата и на двата члена.

http://news.plovdiv24.bg/211300.html?shuser=15936

Винаги е имало САМО пълен или непълен член в зависимост от използвания диалект и въвеждането и на пълен, и на непълен член в българския език става, за да се зачетат и двата варианта. НИКОГА не е било поради лингвистични причини и употребата и на двата члена за мен представлява един от най-големите проблеми в българския език (оттук защо и толкова ме дразни)

Сори за прескриптивистите, но това, че човек трябва да се замисля кой член трябва да използва когато говори/пише (не става дума за мерене на интелигентност тук) показва, че е излишна инфлекция и би трябвало да се отстрани от граматиките. Нека прескриптивистите не пречат на естествената еволюция на езика, която сама вече е показала, че двата члена няма да се инкорпорират правилно в "универсалната граматика" на езика (тази, която генерира парадигми в мозъка ни, не тази в учебниците).

Аналогично мога да добавя правило, което да казва:

Използвай относителното местоимение в м.р, ед.ч КОГОТО само в случай, че съществителното, което пояснява изпълнява функцията на подлог в изречението. Във всички останали случаи да се използва местоимението КОЙТО.

Демек, да е обратно на нормата, която доминира в сегашно установения български език. Може да се научим кое местоимение да използваме според правилото, но това не променя факта, че е ненужно усложнение въведено в езика, което рано или късно ще почне да се бърка (както сега се бърка абсолютно същия пример само че с reversed roles на местоименията)