ShadowDance

Amelia wrote:Ама пускайте по някой коментар по написаното. Трябва ни обратна връзка.

На всички ни трябва, Слънце. То кое по-напред?

- - -

Мор - прочетох.

И най-безсрамно сложих линк ей тука - тъкмо навреме за срещата с авторите в събота.

~

Вярно се падаме kindred spirits с тебе - и моята основна забележка към Светлинките беше, че прекалено бързо сменят гледната точка: три пъти в рамките на един абзац, да речем. Читателят просто няма време да се вживее - да съпреживее някой герой.

Обаче. Понеже за повечето от тях Е първа книга, заедно с редакторката им решихме да не им държим мъхнъ, дето има един лаф баба ми. Просто си обещахме да не го допускаме в следващата книга.

(А аз сега я редактирам - и там такъв световъртеж няма. Направо цвиля от кеф, като виждам как пишещи хора развиват уменията си пред очите ми.)

Впрочем да обясня откъде идва лабилната камера:

Понеже всеки автор води (както е по тяхната терминология) един или няколко героя
- така е от самото начало, да -
когато се описва сцена с участието на няколко от героите, всеки от авторите казва какви са реакциите на неговия герой - и съответно те се записват и стават част от историята.

Ако някой тук има идея как да се пресеят, как да се подредят тия разнородни реакции, така че погледът на читателя да не шари до повръщане (като в оня клип на... Бьорк?) - моля споделете! Аз имам една, но винаги сме отворени за още.

~

Това, което ти наричаш "детско" и "наивно" (второто - щото се опитваш да предотвратиш критиките на критикарите ), аз наричам "незамърсено" и "автентично". Незамърсено и от идейна, и от стилово-словоблудствена (казано с думи прости: лишено от думи като "стилово-словоблудствена" ) гледна точка. Не бива да забравяте, че всичките герои (изключая лаксата и Марат Оторе) са млади - Киа например е на 20. Защо очаквате някакви по-изфинени диалози от тях?

Всъщност Светлинките правят диалози, които са в пъти по-реалистични и достоверни от умотворенията на повечето зрели автори. Точно по тая причина: че зрелите автори често умотворят в умовете си, самички, без много-много да се заслушват в глъчта наоколо; докато нашите младежи се събират на едно място и почват да се замерят с лафове - съобразявайки ги с характера на героя си, но най-вече със собствения си характер. Както правим всички, когато сме с готина компания. Само дето не се записваме. :/

В тоя смисъл - "Монетата" е истински, честен текст. Каквото боли в него - боли, защото авторите му ги е боляло, в някаква подобна ситуация в техните си животи. Каквото разсмива - разсмива, понеже те се смеят, докато го пишат.

И няма никакви "общоприети" ценности. Ако имаш предвид "ценности, приемани от авторите на романа" - прав си.

(В момента нямам идея дали не се хабя с тия думи: пиша ги - четете ги (?) - остават си само думи. Тъпото е, че даже да дойдете на срещата в събота - ще дойдете? моля! - и те няма да могат да ви го обяснят. Трябва да го преживеете - да ги гледате как измислят и пишат, докато сами не се почувствате вътре в това.)

~

И за сюжета:

Хрумвало ли ти е какво се получава, като почнеш с plot-driven история, но героите ти се окажат толкова живи (и непослушни ), че я обърнат на character-driven още в първата трета?

Е просто няма как да е класически при това положение.

~

Ако още не са ви попадали избраните откъси от книгата - тука са. Да се убедите сами колко е прав Мор.

А аз, ако успея да си озаптя времето, ще напиша и материал, който обяснява защо точно тия откъси са избрани... но засега ще оставя на вас да познаете.

(Ще има и награда, че как. И понеже не съм такава стипца като вас *хихик* - ще има награда за всички познали.)

Отивам да спъ, че утреееее.

(Не бе, не бе, и другото мат'рял тука ще прочета. Ама нека е на свежо...)

Аз много се изкефих на рубриката с любими фантастични и фентъзи филми. Просто винаги съм обичал да чета, какво харесват хората, къде е дадено нещо в тяхната си лична класация. Освено това подобни статии разчупват малко стила на списанието и го правят по интерактивно и интресно за хора, които не четат Shadowdance от ден първи. Та дано подемете инициативата и има подобни статии и занапред. Всички останали неща са горе-долу в реда на нормалното, изключвайки факта, че са много. Бе ше има да се чете за няколко дена занапред.

Разказът на Морви е велик!!!
Хвала на такъви творци! Хвала!

Все си мисля че трябва да възтановите рубриката Dark Chronicles с разказите по игри. Роланд беше написал много интересно за Final Fantasy 7, предишните също бяха добре написани. Има още много добри истории които не са били в рубриката- например Planescape. Ако никой няма време да напише нещо ще взема да се хвана да ви изпратя нещо по темата. Разказът меше много добър- ако трябва да съм честен главно заради авторските разкази чета Shadowdance.

Определено радва броя. След малко ще почна да го преглеждам и прочитам по-обстойно. На пръв поглед ми хареса класацията на филмите.

Статията на Моридин бе невероятна просто - личи се, че е хвърлена доста работа да се разгледа тема, която мен лично въобще не ме вълнува, но просто самата статия някак си ме увлече и просто възхити...Повече такива дайте, повечееее...

На първи преглед ми направи добро впечатление статията на Моридин за теоретизирането по фентъзи поредиците, както и на Матрим за "Готическия цикъл". Преглеждал съм първия том от поредицата и много ми допадна, но точно тук е колебанието у издателите - че е повече (уж) история, отколкото фентъзи и че изисква доста умствено напрягане при четенето
edit: а иначе би се получил сериозен проект.

Честито за юбилея и за хубавия брой. Статиите на Трип за Октавия Бътлър ми харесаха.
И, Морви, разказът ти е много хубав. Задължително се включвай в предстоящите конкурси за българска фантастика, независимо дали на Аргус или на разни клубове!

Мерси на всички за коментарите Радвам се (нескромно), че статията намери такава популярност

@Калин -

За това как да се избегне "шаренето" - просто писателите трябва да се споразумеят един да взима водачеството за дадена сцена. Сцени ще има за всички. То няма как иначе да стане това.

Това, че потвърждаваш подозренията ми за създателския процес в колективни условия, е готино, понеже идеята наистина е привлекателна

За детско и наивно... абе айде, аз не съм точно на това мнение, но именно защото оценявам искреността си позволих да завиша т.нар. "контекстна" оценка. Иначе не, не казвам "наивно" за да се пазя от критико-критикари В списанието рядко се вълнуваме от това, както знаеш ;р По-скоро отсянката на думата е избрана, за да не обезкуражава авторите, които евентуално биха прочели ревюто - в крайна смекта от моя гледна точка на по-възрастен, някои неща наистина са именно наивни, но осъзнавам добре, че пък са важни от тяхна гледна точка, така че не бива да остават с впечатлението, че не са се справили със задачата.

Това за наивното в идеите.

Вече наивностите тук-таме в стила и сюжета са си обективно за критика. Но по това може да се работи.

За ценностите - добре, и твоята формулировка е вярна, просто на практика се оказва, че двете съвпадат, което не ми допада съвсем (понеже му липсва щипката неортодоксалност, която би била на място), но пък не е лошо качество в крайна сметка Добре, "неортодоксалност" е доста странна дума за тук, но всъщност не измислям по-добра.

Та така... събота дано да е по-раничко събитието, че да мога да го хвана

Аха - сега те разбрах по-добре.

За стиловите забележки - ще имаш ли време да си отбележиш две-три и да ми ги посочиш в събота? По принцип всеки път, като се съберем с казанлъчани, си правим импровизирана работилница - мноооого добре ще ни дойде външен поглед... пък може и ти да размислиш в процеса.

Moridin wrote:@Калин -

За това как да се избегне "шаренето" - просто писателите трябва да се споразумеят един да взима водачеството за дадена сцена. Сцени ще има за всички. То няма как иначе да стане това.

А това ме подсеща какво трябва да питам гостите ни за следващата им книга... миси!

И аз благодаря за хубавите отзиви за разказа:)

Иначе - и мен ми хареса статията на Мор, нищо, че въобще не съм фен на теориите. Евъргрийнът е чудесен - но то таква книга го провокира. Филмовата класация също се е получила много добре. Профилът на Октавия Бътлър също ми беше много интересен.

Не съм коментирал досега, но ви чета от поне последните десет броя и сте много добри. Статиите са не само интересни, но и доста полезни, особено тези за книги на човек чел сравнително малко като мен. Разказът на Морвен е много добър. Успя да ме посъбуди въпреки че страдам от Инсомния напоследък .

Да отговоря на въпроса за Хрониките - просто все по-заети ставаме Не сме се отказали от идеята, но за момента реализацията е трудоемка. По принцип читателски материали публикуваме, ако ги сметнем за добри, да Само да кажа, че специално за Planescape сме твърде фанатизирани и вероятно ще има хроники там едва когато седнем да ги пишем ;р

kalein wrote: За стиловите забележки - ще имаш ли време да си отбележиш две-три и да ми ги посочиш в събота?

Не знам дали ще сколасам, друже, а и за малко май ще съм само, колкото да се видим, че поемам към разни вилни зони

Но от прима виста едно изречение, което ми се наби и илюстрира мисълта ми и за ценностите и за неизчистения стил (в случая - излишни statements пред читателя, това все пак не е приказка с поука, а роман) - "Зарече се, че ако може, ще го върне тъпкано на изверга, защото децата не бива да се възпитават с бой".

бтв низши или нисши, но не и низсши ;р

Само че по-нататъшни разговори или ще отворя отделна тема, ако имаш интерес, или на живо/лични Че да не спамим темата за броя все пак.

Морв, и от мен поздравления за разказа. Има... живец; и свежа, плътна водеща идея (поглеждам си таблиците с по девет критерия, после часа и въздъхвам безпомощно). Кусурите са дребни и се оправят лесно - с леко зачистване на обясненията/повторенията
("Така че просто на свой ред избухнах в смях.
- Все пак, кой си ти? – попитах след като се успокоих от истеричния изблик на смях.")
и мъничко повече мотивировка на героите.

Както каза и Shannara - като дойде време за нови копнежи... така де, конкурси - прати ни го.

П.П. И диалози. Направо прималях на няколко места... толкова сладостно чувство, без мелодрама и сантименталност, без... сладникавост.

П.П.П. Сетих се и на кой разказ ми прилича финалът... ама почти няма шанс ти или другите хора тук да са го чели, така че това не е важно.

ЕДИТ: оправих си препоръките към Морви, че така звучаха объркващо.

И за Октавия Бътлър на Трип:

Емо, почвам с катрана - след последното ти изречение ми се губят поне две; по възможност (алчен читател съм аз) - два абзаца. Защо трябва да се обърне внимание на такава литература: а) тежка и мрачна; б) без излишна украса; в) морално многостранчива? Какво ни дава това? Окей, тъп въпрос... на тебе какво ти дава?

Не питам заяждащо, а понеже

1) наистина ме интересува; интересува ме, за да си намеря сериозни причини да изместя четенето на един Дейвид Зиндел например (който е въплъщението на оптимистичната, търсеща решения - и въпреки това дълбока фантастика) с четенето на Бътлър (по същия начин тормозя и armydreamer, който също харесва Бътлър - или Дилейни, или Дик);

2) си мечтая за автори, които обосновават всяко свое твърдение - особено по-смелите твърдения;

3) си мечтая да опозная авторите чрез това, за което пишат.

Имам подобен проблем и с други места, на които си вкарал силни твърдения, но не си си доразвил доводите - но един пример стига.

Сега медът... ами хубаво пишеш. Даже сложните ти думички си седят на местата, без да спъват що-годе търпеливия читател. Щом мога да го кажа къде два часа след полунощ, с полуслепени очи - така трябва да е.

Уф. Много катран изписах, пък малко мед. Ама то е само защото там, където нещо липсва, трябва да се обяснява, пък там, където всичко си има, може само да се кима ухилено и да се кефи.

(Леле, как го омотах това изречение накрая. Отивам да почета малко за музика и лягам, другото - друг път.)