теория на конспирацията; четете на ваша отговорност (най-вече, заради дължината на текста)
Лидерът (лицето; главният актьор) на дадена партия, не означава непременно, че е и "човекът, който дърпа конците" (режисьорът;
пупетмастъра). "Баце" е лицето на герберите и е избран по такъв начин, че да е угоден за постигането на "желаните" цели (на кукловодът; човекът в сянка) на конкретната партия. Първообразът на този "чиляк" (простоват човек от народа, чиито бузки бабетките си умират да ощипят) е ясен (Баце му беше телохранител). Преди работеше, защо и сега да не работи. Така че няма логика текущите му действия да са в разрез с изградения модел на инфантилен чобанин. Кой "дърпа конците" е друг въпрос (естествено, конспиративен
), на който няма да се спирам.
Появява се гражданска инициатива "Правосъдие за всеки" с проект за радикална съдебна реформа (изчистване на някои противоречиви, парадоксални членове от Конституцията, спомагащи за пълната независимост, без какъвто и да е коректив, на главният прокурор; както и възможността на съдебната власт да разполага с правомощия, които са на законодателната власт, което е в разрез с разбирането, че законодателната, изпълнителната и съдебната власт, според доктрината на разделение на властите, трябва да са независими една от друга). Видимо е, че в Конституцията на РБ има откровено абстрактни членове, от постоянната нужда за допитване до Конституционния съд, за разясняването им.
Горе-долу, по същото време се появява и Инициативен комитет, инициирайки референдум. Достатъчно неща казах за този референдум, така че няма да се спирам подробно на него, а само ще обобщя: "залъгалката", че референдумът е „най-пряката форма на демокрация“ е мит, защото въпросите, които са поставени в него, не са на народа. Дори и да са свикани с подписка на граждани, винаги „въпросите“ са зададени от конкретна личност или малка организация (дори и въпросите да са подкрепени с мнозинство, това не е „народът“ наистина). Проблемът е "кой пита, кога и защо пита точно това, и какво точно пита", защото е ясно, че списъкът с въпроси може да продължи до безкрайност. И така, при тази „пряка демокрация“, можем единствено да изразим позиция по зададените от някой друг въпроси (кое му е демократичното?).
И референдумът и предложението за съдебна реформа са внесени в парламента по реда на „Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местно самоуправление“. Обаче, докато предложението за реформата е подмятано напред-назад по институциите и в крайна сметка не е допуснато за разглеждане в пленарна зала (мотивът на Цачева е, че няма парламентарна практика гражданските инициативи да подлежат на гласуване в пленарна зала), то референдумът минава, одобрени са всичките му шест въпроса, без каквато и да е поправка в тях. За някои може, за други – не. Туй то.
Цялото риалити, около референдума, успя, както да заглуши отказа за съдебна реформа, така и чрез фиаското, около отхвърлените три въпроса и последвалото късане на портрети, да усили гражданската ярост. Развой, който да циментира референдума и, оттук насетне, да е без значение дали ще е задължителен или не, защото колкото е по-агресивен и ядосан гласоподавателят, толкова и по-нетрезво (ще) разсъждава.
До този момент, всички партии мишкуват.
Баце преднамерено издига кандидатура за президент, която от една страна се е доказала като голям партиен послушко (въпреки указания натиск върху Плевнелиев за указа на Цацата, имаше моменти, в които той не слушкаше много-много Баце, а на него това не му харесва), а от друга е крайно неудачен избор, който неминуемо ще доведе до негативен вот и провалена кампания, подплатена и с проведената анти-кампания. И Баце сам се поставя в немилост.
И изведнъж всички, които кротичко са си мълчали до момента, решават да „изпълнят“ волята на „народа“ и да настояват референдума да се приеме. И, въпреки че Баце е „обиден“, той иска да покаже колко е „народен“ и оповестява, че ще иска и да се намали на половина броя на депутатите. Месия и глас народен за пореден път.
Обаче, мажоритарната система има един голям минус (изключая, това че мажоритарно издигнатите кандидати, ще бъдат издигнати пак от същите партии, заради които народът роптае) – а именно, избирането на финансово обезпечени личности, които да имат за цел да работят, а не да крадат. Това, до някаква степен се уравновесява, като се увеличава броят на депутатите и допуска влизането в парламента и на хора, които не са финансово подкрепени от дадена партия.
Тук, обаче, целта е обратната. Хем мажоритарна избирателна система, хем по малко депутати. И няма какво да се залъгваме – в този случай ще имаме максимално две партии и „рожби“ като варненския и учиндолския бекове. Местните избори са мажоритарни; болшинството кметове в България са гербаджии или бесепари. В парламента нещата ще са коренно различни ли?
Така, след „саморазпването си“, Баце ще се завърне „отгоре“ на един прекрасен нов свят, изграден от същите стари "дружки", защото след Костов, реално дясна опозиция в държавата няма.
Не вярвам. Той просто за пореден път беше себе си. Спусна кандидат в единайсет и петдесет и девет, като през цялото време не се свенеше да твърди неща в смисъл, че и зелена салата да тури за кандидат за президент, и тя ще бъде избрана. И после отново се обиди. На всички. На Радан (който несъмнено сън не е спал да го моли да кандидатира Цецка), на Каракачанов (също), на народа, на всички. Дори и Костов никога не се е цупондрил така.
