ShadowDance

Вчера най-после гледах Call me By Your Name, предоскарово така. И след толкова хвалби и овации филмът ми се видя... ужасно празен, безсмислен и скучен.
Да, беше много красив, с тези декори и басейни и богаташки къщи, но това беше една студена и празна красота, като реклама на туристическа дестинация. Героите бяха ужасни - напълно неразвити и празни. Стори ми се, че живеят някакъв безцелен живот, всичко им е безсмислено и затова просто съществуват в търсене на удоволствие, но не и смисъл. За целия филм двамата главни герои не проведоха нито един смислен и съдържателен разговор, а само си подхвърляха някакви псевдоинтелектуални реплики, от които лъхаше студ. По-младото момче се справи добре с ролята, но Арми Хамър беше точно като в Man from U.N.C.L.E. - студен, роботизиран и беземоционален. Тази роля можеше да я изиграе абсолютно всеки манакен, изискаваха се само хубави крака, които да изглеждат секси в късите панталонки.

Не можех да повярвам, че нещо, което е толкова обичано, ми се стори така непоносимо скучно. Зачудех се аз ли нещо не съм наред и написах в гугъл "Call me by your name boring". И така попаднах на един чудесен текст, който илюстрира някои от мислите ми по по-професионален начин:
https://www.newyorker.com/culture/richa ... -your-name
(The Empty, Sanitized Intimacy of “Call Me by Your Name”)

Пускам само два откъса:

"Long before the two become lovers, they’re friends—somewhat wary friends, who try to express their desire but, in the meantime, spend lots of time together eating meals and taking strolls, on bike rides and errands—and the story is inconceivable without the conversation that they’d have had as their relationship developed. And yet, as the movie is made, what they actually say to each other is hardly seen or heard. (...) Guadagnino can’t be bothered to imagine (or to urge Ivory to imagine) what they might actually talk about while sitting together alone. Scenes deliver some useful information to push the plot ahead and then cut out just as they get rolling, because Guadagnino displays no interest in the characters, only in the story."

"Does the acceptance of this homosexual relationship exist in a bubble within the realm of intellectuals, and does that tolerance depend upon the silencing of the working class? Is there any prejudice anywhere in the area where the story takes place?
The one hint that there might be any at all comes in a brief scene of Elio and Oliver sharing a furtive caress in a shadowed arcade, when they brush hands and Oliver says, “I would kiss you if I could.” (That pregnant line, typically, ends the scene.) Even there, where the setting—the sight lines between the town at large and the character’s standpoint—is of dramatic significance, Guadagnino has no interest in showing a broad view of the location, because of his bland sensibility and flimsy directorial strategy, because of his relentless delivery of images that have the superficial charm of picture postcards. Adding a reverse angle or a broad pan shot on a setting is something that Guadagnino can’t be bothered with, because it would subordinate the scene’s narrow evocations to complexities that risk puncturing the mood just as surely as any substantive discussion might do."

Общо взето съм много разочарован, направо се ядосах, че прохабих над два часа.

@Dr. Horrible прав си. Един силен женски образ да бяха сложили, баси!

Ей, не ставай злобен Няма нужда да се иронизираме и да се нападаме за обичайните неща, които харесваме.
Изказах конкретни критики, които нямат нищо общо с това, което иронизираш.

Е не го взимай присърце, аз се бъзикам невинно.

В смисъл, то няма много какво да спорим. С нищо не съм съгласен от поста ти, ама то са основно чувства, няма какво да се оборва там.

Сега разбирам защо не е хубаво филм да се гледа много скоро след дочитане на книгата, която екраницира

Изгледах Red Sparrow, два часа след като приключих книгата. И в доста голяма част от времето бях зает да съпоставям случващото се във филма със събитията от книгата, а на места двете са доста различни и това ми попречи да се съсредоточа върху филма като самостоятелно произведение.
Иначе бих казал, че филмът не е лош. Определено не е шедьовър, но все пак като цяло бива. Дженифър Лорънс е просто великолепна, както винаги. Режисьорът е създал нещо изпипано и добре изглеждащо, което обаче не е особено вълнуващо и затова филмът се усеща като по-дълъг, отколкото наистина е. Всички коментират колко ужазяващо много насилие и секс имало... не е като да няма, ама са основно няколко по-тегави сцени, не е целият филм така.
Като адаптация: доста по-сбит е от книгата - тя е 550 страници, много събитийна, има доста мисийки и такива работи, във филма са обединени 3-4 различни мисии в едно нещо и това ме объркваше докато гледах. Доста промени са направени и повечето според мен са за добро. Книгата е писана от бивш служител на ЦРУ и там има много терминологии, описания и интересни неща от света на шпионите, които във филма са претупани и това си е минус. Обаче авторът на романа през три страници го избива на досадна анти-руска пропаганда, реално историята на книгата е как млада рускиня научава колко е ужасна страната ѝ, намразва я, намразва всичко в нея и се влюбва в красивия Запад с неговите прекрасни градове и добри, честни мъже. Това във филма е променено - на героинята са дадени по-лични мотиви срещу конкретни хора, няма го това цялостно отричане на всичко руско. И докато действието в книгата в голямата си част се развива в Хелзинки и Рим (което съвсем пряко се използва за да се запознае героинята с красотите на западната цивилизация) във филма са поставили действието в Будапеща и използват основно соц декори – улици, трамваи, жилищни сгради, болници, помещения за приеми. И за мен лично тези промени са хубави. И ми беше забавно да видя как холивудски режисьор използва соц естетиката за екзотичонст
Струва ми се, че хората просто не са очаквали такъв филм - с фокус върху по-грубата страна на шпионството, без екшън, без надъхващи моменти и яки битки. Може би и трейлърите са били подвеждащи. Но все пак филмът прави доста неща добре и главната роля е просто изключителна. Ако сравняваме този с предишния филм за руска шпионка, която се отрича от родината си - "Агент Сол" с Анджелина Джоли, то Red Sparrow определено е няколко крачи напред
Бих му дал 7 - 7,5.

Още два филма изгледах

"Lady Bird" беше великолепен. Аз нямах очаквания към него, дори бях решил да го скипна, тъй като трейлърът ми изглеждаше прекалено фалшив, сякаш се напъваше прекалено отчаяно да бъде оригинален и остроумен. Една приятелка ме убеди да го гледаме и... филмът се оказа божествен. Още от първата сцена си личи колко реални и истински са тези персонажи. Психологизацията на героите е просто великолепна, всеки образ си тежи на мястото. Всички взаимоотношения на главната героиня с хората около нея са реализирани чудесно, във всеки разговор има многопластовост и искреност. Иначе самият сюжет не е кой знае какво, но ми допадна как историята носеше точно противоположните послания на "Бруклин". Определено един от най-силните филми на годината.

Гледах и "Формата на водата". Хубав, красив филм, изпипан. Личи си, че е вложено много старание и всеки кадър е стилен и изящен. Но в крайна сметка филмът няма какво толкова да каже... Доста банална и клиширана история, в която най-оригиналното е, че приказността е съчета със секс сцени. Но това не го прави "приказка за възрастни", както го определят някои, защото героите и отношенията между тях си остават болезнено еднопластови и елементарни, просто има и две-три сцени с маструбация. Като цяло е приятен, но е твърде дълъг.

При правилната нагласа, демек че ще гледаш поредната блокбастърова бозица със Скалата, Jumanji: Welcome to the Jungle се оказа доста приятен филмец. Готино беше заменянето на бордовата Джуманджи с конзолна игрица. Мацката беше по-яка Лара Крофт, отколкото Викандер изглежда в трейлърите на предстоящия филм. Пък и мета-та, че хем бъцат игра и хем персонажът на Скалата играе с персонаж Скалата (smolder пърк-а) беше смешничко. Доста приятна времегубка.

Има ли нещо интересно според вас на таз годишния София Филм фест? Или поне от кинематографична гледна точка - да се иде на голям екран?
http://siff.bg/bg/movies/bysection

Вим Вендерс ми хвана окото - Крилете на желанието и Париж, щата Тексас, но втория е над 2ч...в неудобните седалки

Или това

От кинематографична си има доста, Невидима нишка който гледах тая вечер беше много добре заснет, Pierrot le Fou във Френския институт петъка... На Криле на желанието ще ходя утре най-вероятно. Тангенциално свързано с фантастиката, в Чешкия център на 24ти ще дават Случай за начинаещ палач на Павел Юрачек, по мотиви от Пътешествията на Гъливер. Чел съм че е доста халюцинационен и болен за времето си. Маргаритки на Вера Хитилова също се води за един от най-добрите от Чехословашката нова вълна, а фактът че е бил забраняван заради непристойност може да значи само хубави неща.

Париж, Тексас е прекрасен филм, особено като визия. Препоръчвам горещо да се гледа на гошям екран.

Demandred wrote: ↑

Sun Mar 11, 2018 2:24 am

Париж, Тексас е прекрасен филм, особено като визия. Препоръчвам горещо да се гледа на гошям екран.

Защо с лошо към студентския ми бюджет де?

Вендерс ще го уважа, но кажете нещо недрама, че ще една от вечерите ще съм с жена... и едва ли ще ѝ е до кинематографски изпълнения (драма)

Кратко съдържание на всичко, което ми се ще да напиша след горното изказване:

Ghibli wrote: ↑

Mon Mar 12, 2018 1:27 am

Кратко съдържание на всичко, което ми се ще да напиша след горното изказване:

Да, и аз се чудех какво да кажа, ама ти го изрази добре.

@hakama, ти може би я питай какво й се гледа, вместо да предполагаш какво НЕ й се гледа, независимо драма, комедия или екшън?

Жена, мъж, които не могат да "издържат", примерно, The Holy Mountain не ти трябват.

Иначе, "недрама" у мола.