ShadowDance

За да затвърдя мнението на трубадура , че имам нужда някой да се разпорежда с живота ми, вчера хванах по някоя кабеларка Double Identity от 2009, с Вал Килмър и сниман (почти) изцяло в България. Ако трябва да търся причина, защо го гледах, най-вероятно е, за да видя колко зле може да бъде, но няма абсолютно никакво значение.

За това нещо са давани пари. Сравнен с всичкото видеокасетни екшъни, b-мувита, диема блокбъстъри и туй-онуй, това нещо не се вписва дори и в техния санитарен минимум. Ясно, че звездното ти време е отминало и явно имаш нужда от кинчи, въпреки че не вярвам да си взел кой знае колко от хонорара за подобно нещо, ама Килмър бая се е сгромолясал. Сигурно е направил този филм, за да си покрие сметките за салфетки по софийските дискотеки, щото друга причина не виждам. И въпреки, че изглежда пиян, докато се е снимал или поне доста махмурлия и е страшно бутафорно да гледаш как торта като него тича и се мятка , пак има останала някаква бегла и далечна част от харизмата му и реално той е единственото гледаемо нещо във филма. Той и Изабела Мико, която имаше визуална роля в Coyote Ugly навремето (и все си мисля, че съм гледал някакъв адълт филм с нея ), но пък изобщо не показва плът, което си е срамота, предвид жанровия филм, в който се е снимала.
За сметка на това, Дубле Идентититу е тъпкан с всякакви "български" неща (група за народни песни, туй-онуй), без значение дали има сюжетен или кинематографичен смисъл от тях и с всичките всевъзможни клишета. И за капак на всичко (освен използването на една и съща локация емнайсе пъти, но всеки път заснета по същия неграмотен начин) имаме и всичката плеяда (без Карамазов) бг колоси: двамата Бахарови, Вергов, Блатека, Вальо Ганев, Рушиту и ръба Христо Шопов, на който безизразната физиономия работеше добре като Пилат в Страстите на Гибсън, но никъде другаде не се вписва.

В ъмъдъбъту сравняват сюжета с този на North by Northwest на Хичкок, което не възнамерявам да коментирам.
Накрая цялата нелепица, която представлява филмът, свършва с хепи енд сцена, която е крайно, секва връзка без, необвързана с останалата част от филма. Все едно е снимана първо тя и след няколко години са решили да направят филм, за да я троснат за финал, но по някое време са забравили или не са знаели, или са се объркали, откъде са тръгнали, накъде отиват и изобщо какво правят.

Демек, 16/10. Страхотна работа.

ше го гледам

Professor Marston and the Wonder Woman се оказа приятна лента, която работи еднакво добре и като биопик, и като романтична драма за трудностите на една M/F/F връзка да просъществува във време, в което лезбийството се е смятало за болест. Паралелите с The Imitation Game са съвсем случайни.

Не съм сигурен дали ще помня нещо от Wonder Woman след няколко години, но от Professor Marston със сигурност ще запомня епичния Люк Евънс, изваян като кукла Кен с бръчки, и с цигара в уста като един малък перверзен Дон Дрейпър.

Сценарият на Kong: Skull Island е смехотворен, бът ху керс. Диалозите съумяват да достигнат нови нива на безумие и тъпотия, бът даз ит метър. В такъв случай, нищо чудно, че всичкото актьоре, участвали в този филм изглеждат неадекватно и са се истипосали в лентата единствено, заради блокбъстър кинчиче. Режисурата е хит енд мис, но за сметка на това монтажът е връх на неадекватността. Потенциалът на емблематичните песни, използвани като саундтрак изобщо не е използван докрай. Финалната битка е готина, но заради нея по никакъв начин не си заслужава гледането на филма. И, въпреки това почти двата часа времетраене минават бързо и неохотно, което означава, че филмът все пак е нацелил, подсъзнателно, някакви нещица. Кехлибарената визия е страхотна и си залужава едно гледане, дори само заради тази култовост.


Въпреки, че ревюто на Ордо не е неточно, то е някак по периферията и пропуска да улови същината на xXx: Return of Xander Cage, защото филмът прави това, което Baywatch можеше да стори, ако имаше топки, а именно да се себепародира и да пародора целия си франчайз, нещо което Трите Хикса прави на страхотна висота. Дори само заради това, филмът заслужава адмирации, но той дръзва да бъде нещо още по-голямо. Не само, че страхотно пародира себе си и шпионските франчайзи като Мисията Невъзможна и Джеймс Бонд, но и галантно прави това с филми като Матрицата Презареждане, Смъртоносно Оръжие 3, че дори и филмите за супергерои, в частност тези от вселената на Марвел. Трите Хикса 3 посяга дори и на най-известната и доходоносна поредица на Вин Дизел – Бързи и Яростни. Дори се осмелява да достигне до висотата да пародира самите Lonely Island, чиито клипове и текстове сами по себе си са пародия. И не спира дотук – имаме пародиен реверанс към кеча и към самите адълт филми, притежаващи по-голям прадъкшън валю. Return of Xander Cage е учебников пример за използването на камео, като предлага не само един камео персонаж, но и втори, който е част от най-камео сцената на най-камеотата. И, въпреки всичките си самодостатъчни качества не спира дотук – Хиксовете е висш пилотаж за уан лайнъри, които правят отличника в това отношение Батман и Робин да изглежда като пъпчив недорасляк, сравнен с третата част на Трите Хикса.
Не се подлъгвайте от снобарските мнения и ревюта - xXx: Return of Xander Cage е филмът на 2017-та година.

Днес най-сетне изгледахме Showgirls. Не знам що не сме го гледали по-рано - великолепен филм и сатира на нивото на Starship Troopers. Не мога да разбера какво не са му харесали и разбрали критиците 1995-а, че да го размажат така жестоко и да съсипят кариерата на Елизабет Бъркли, която също е великолепна в тази роля. Поръчахме си го, защото смятам да го гледам пак - имаше толкова яка енергия в него.

И след това, понеже ни беше тръгнало на цици, гледахме The Dreamers с Ева Грийн. Който обаче ни дойде в повече с менструалната кръв във ваната. Доста болничко беше...

Много ме радват би-хорор-сци-фи мувитата и сигурно, заради това харесах миналогодишния Life, за който все още тая надежда да е обвързан с Venom.
Заради тази любов гледах и The Cloverfield Paradox, въпреки че ревютата го съсипаха. Заради нея и поради факта, че това е третия филм в Cloverfield вселената. От трите филма е най-зле; далеч зад Cloverfield, който харесвам и, заедно с [Rec] ги считам за най-добрите в този handycam жанр; и на светлинни години зад великолепния 10 Cloverfield Lane.
Сюжетът на Парадокса си е типичен за този вид филми: спейс братчеди намират спейс организъм, играйкат си с него и след като мъничето пораства, то от своя страна решава да си поиграйка на ласт мен стендинг зад стените на кораба. Нищо ново, сюжет бъкан със suspension of disbelief до козирката, пропилян актьорски потенциал и предвидим финал. Отначало напомня на Event Horizont. Има и Елизабет Дебицки в каста си, което бе най-готиното нещо в The Man from UNCLE и вторите гардиани. Играта ѝ на човек, мязащ андроид, но си е човек е доста готина.
Не бих препоръчал на никого филма с ръка на сърцето и, въпреки това не съжалявам, че го гледах. Харесва ми как трите филма в тази вселена са косвено свързани и това, че всеки един от тях работи в различен жанр. За жалост най-фантастичният е и най-слабият, но какво да се прави.
Със сигурност бих гледал и четвърти филм в тази вселена, защото ми харесва.


Най-накрая гледах John Carter. Егати яката приказка; дочетоха ми се книжките. Жалко, че флопна така, защото можеше да бъде готина приказна фантастично-фентъзийна поредица. Супер приятен филм, от който бих гледал още и още.

п.п. сега се чудя дали да си причинявам касетката (така де, директ-ту-дивиди) Princess of Mars с Трейси Лордс.


епик въй фейл ЕДИТ:
Най-горе съм описал сюжета на Life, не на Парадокса. Ху керс.

penzata wrote: ↑

Sun Feb 11, 2018 1:32 pm

п.п. сега се чудя дали да си причинявам касетката (така де, директ-ту-дивиди) Princess of Mars с Трейси Лордс.

Уау, Антонио Сабато Джуниър е изпаднал до нови низини... Трейсито старее добре

трубадур wrote: ↑

Sat Feb 24, 2018 1:40 pm

Mute го башват за световно, след Bright и поредния клоувърфилд Нетфликс определено удрят на кухо с пълнометражните си филми

Реално закупиха разпространението на Cloverfield Paradox-a от Парамаунт, както направиха с Анихилацията; не е тяхна оригинална продукция.

Може да се счупват да му бият слаби оценки на Mute, но филмът е страхотен.

Целият филм представлява един огромен дисонанс, чиито сегменти обаче са напаснати страхотно.
И Скарсгард, и Тероу, и Ръд са яки, персонажите им са готини и те ги играят страхотно. Най-дисонансен от всички е този на Кактус (което е било самоцелно избрано, както и всичко друго във филма), а Пол Ръд прави чудесна роля.
Музиката на Клинт Мансел пасва идеално на сцените. Целият филм работи и като някакъв пастиш на творчеството на Бауи и определено прави реверанс към него.
И, не, не всяка нео-ноар неонова визия е Блейд Рънър спиноф. Мога да се съглася с абсолютно всички негативни коментари към филма (които при мен работеха и бяха плюсове), но да мрънкаш, че било спиноф е смешно и явно изобщо не са си наравили труда да гледат филма.

Определено останах приятно очарован от Mute.

баце, шех да го гледам, ама у замундата са качили hardbodies 2 с vhs-ки превод с мацката, дето се напъва в реално време и секс сцените, и особено диалозите преди тях са

А и, ако не нещо друго, пълнометражната филмова продукция на Netflix е достатъчно зарибително гледаема.
Онзи ден гледах When We First Met. Вкратце, филмът е нещо средно межу Groundhog Day и Click с Адам Сандлър, като най-големият му плюс е, че не се опитва да римейква великолепния филм с Бил Мъри (който е Бог ) и е в пъти по-зарибен и гледаем от повърнята със Сандлър. А и има Адам Дивайн, който е страшно як фейс.
Филмът е доста приятен ромком и при правилната нагласа е идеален за разпускаща вечер.

Намазах pre-screen прожекция на Love, Simon. Толкова прекрасна coming out история не бях виждал много отдавна. Този тип сюжети отдавна перколират в своя си YA литературен поджанр, но не очаквах да го видя на голям екран, толкова прекрасно изиграно, разказано и озвучено (саундтракът му е в стил Ник и Нора с 2018 ъпдейт). Много горещо препоръчвам, ако някога го пуснат в Бг.

Annihilation

Много силна фантастика, която за съжаления споделя около 10% с оригинала. Мисля, че ако бях гледал филма половин година по-късно, вместо седмица след прочитането на книгата, щях да чу се зарадвам много повече.

@Random

Дюд, това е супер, че се различава доста от книгата. Описателността ѝ нямаше да стои добре на голям екран, така както е в книгата. Нямам търпение да идва 12-ти вече, че да може и ние да го гледаме.

п.п. Общо взето и "Сталкер" се различава доста от "Пикник край пътя", което е един от всичките му плюсове.

Саках да я гледам таа чикия на кино да го еа. Деепа и тъпаците от парамаунт или който там реши да продаде правата на нетфликс за световно разпространение

Да, филмът определено е много добър, прост е тотално различен по начин, който на моменти го прави противоположен на книгата.