The Comics Topic

passer-by · Post by **passer-by** » Sun May 06, 2012 11:10 pm

Roland wrote:Също така, не е възможно да сдобиеш нови фенове, ако историята на героите ти почива на десетилетия натрупване. Не можеш да очакваш един съвременен тийн да се зариби по герой, ако трябва да чете за премеждията на тоя герой през 80-те, за да го опознае. Очевидно това е кофти за старите фенове, затова и компаниите не си рестартират вселените всяка година, но в края на деня, те се нуждаят от нови читатели.

Аз пък из форумите попадам на много нови читатели, които покрай новите истории се запознават и със старите и се случва те да им харесат повече, просто защото са по-смислени и стават повече неща в тях, а героите се държат по сходен начин от брой на брой.
Има, разбира се, и стари читатели, които се кефят на новите версии на героите... не, не героите, а персонажите, героичното става демоде, доколкото разбирам.
А по някой герой/персонаж лично аз се зарибявам, когато е добре написан, без значение от коя година е комиксът. "Добре написан" за мен значи да има последователност в развитието му, поведението му, мотивациите му, а не да се променят от автор на автор и/или от редактор на редактор, все едно поредицата и персонажите й се връщат в изходно положение на всеки няколко месеца или години. Става шизофренично.
(Както се казва в линка по-долу: Literally nothing of lasting consequence ever happens. It may appear to happen - characters fall in love, they learn, they die, but come back five years later and everything is just like it was before.)

А имах предвид, че твоят аргумент защо теб JL те е изкефил, а Гънслингъра - не, е много показателен и точен, не го казвах като упрек.

Пък и споменах, че аз освен на стари истории, се кефя и на нови, когато са кадърно написани. Питър Дейвид продължава да ме кефи неимоверно с X-Factor, да речем.

Попаднах на една адски добра статия за края на свързаната вселена на Марвъл и разпадането й в откъслечни сториаркове/авторски периоди.

Тезата е поднесена чрез страхотно представяне на Fantastic Four и по-специално великолепен анализ на периода на Уолтър Симънсън, който сам казва, че "The entire run turns out to be one giant time fiddle in order to get back to where they started." Един вид, връщаме се в изходно положение и зачеркваме годините развитие и промени. Метафорите за протичащите промени в Марвъл посредством историите в комикса са отвяващи.

Силно препоръчвам прочита й - не е просто за една поредица, а е показателна за (д)еволюцията на марвълската издателска политика изобщо.
http://enterthestory.com/comics/ff_end.html

Ако някой не иска да чете всичко, да скролне до Walt Simonson celebrated the end of continuity, макар че цялата статия си заслужава.

Тоя сайт http://enterthestory.com/comics/comics.html ще си го запазя, има попадения.
(Заглавната страница ще хвърли Емо във възторг, бтв.

)
http://enterthestory.com/

passer-by · Post by **passer-by** » Mon May 07, 2012 12:42 am

И нещо от Ерик Ларсен по същата тема:
http://www.comicbookresources.com/?page ... e&id=16182

(Откъс, но цялата му статия е интересна - от възкресяването на Електра до ретконовете в Сикрет Инвейжън.)

But that’s how things work in the world of big time funnybooks. The creative baton gets handed off to the next runner and the next runner can take it anywhere he’s allowed to by the powers that be -- even if it means undermining the efforts of those who came before him. But all’s fair -- his stories will inevitably be undone by the next guy.

And I guess that’s part of the reason I stopped caring.

It wasn’t just that every character seemed to get a new voice and personality and face and physique when handed from one creative team to the next, but often everything that came before was ignored, contradicted or written off as somehow not real. It’s at a point where I can no longer believe that these characters are the same people anymore and it’s to a point where I can’t get caught up in their adventures because I know that somewhere down the line, whatever had happened will be tossed out the window just as everything else had been countless times before.

(...)

As a creator who worked at Marvel and DC, I wanted to leave something behind -- a legacy of sorts. I wanted to add something of worth or value (okay, I know, Lagoon Boy really should be enough of a legacy for any man, but I was reaching for the stars, okay?) that would be there long after I was gone. The idea that I would tell a story of a favorite character and that that story would become a permanent part of a character’s history was extremely appealing. But that kind of thing no longer happens. In years past, back issues were considered canon and those stories were the foundation on which everything that followed was built -- not these days.

These days there’s always an inevitable ret con or crisis waiting in the wings which gets us a “big reveal” as we find out that “everything we knew was wrong.”

But it’s not playing fair.

passer-by · Post by **passer-by** » Mon May 07, 2012 1:32 am

Roland wrote:На мен Days of Future Past и The Dark Phoenix Saga ми бяха зверски трудно четими. Единствената причина да са толкова кратки не е някакъв по-добър сторителинг (на Клермонт модерните истории бяха пълни лайна), а поради наличието на колосалните количества текст и thought bubbles, които затормозяват четенето неимоверно. Теб не ти пречат, защото това е бил стилът когато ти си ги четял. Но комиксите са нов медиум и се променят бързо.

Тоест стилът, "когато аз съм ги четял" (и динозаврите още са бродели по Земята

- аз и сега ги чета, колко пъти да го повторя?

) е бил да се даде повече история за четене.
"Колосални количества текст, които затормозяват четенето" е нонсенс, нали се сещаш? Гледането на рисунки не е четене, а и точно теб с читателския ти капацитет текстът не би трябвало да те затруднява - допускам, че си развил вредни навици от по-съвременния тип марвълски комикси с много рисунки и малко текст и си приел, че така трябва.

Не знам какво разбираш под "нов медиум" - комиксите са съвременници на радиото и съществуват отпреди киното и телевизията.

Относно "бързата им промяна":
http://enterthestory.com/comics/great_value_comics.html
(откъс)
Why did comics commit economic suicide?
One word: video.

In the past, comics were mostly aimed at children. Why? Because making comics is hard (you need great writers AND great artists). Children are easier to please than adults, so they were the easy route. There were always plenty of new children being born, so very few comics went to the trouble of appealing to adults as well.

Then along came video, and the kids had an even easier way to get simple stories, so comic sales fell (тук бих добавил и спирането им от продажба по вестникарските будки и drugstore-овете, което довежда до по-ограниченото им разпространение и по-трудното им намиране). The rational response would be to say "right, what can we do that video cannot?" Answer: highly condensed stories. But instead, terrified of losing the traditional market, the comics decided to copy video instead: with more pictures and less reading. (тоест няма "колосални количества текст, които затормозяват четенето"

)

This is a battle comics cannot win!
Video has 24 frames a second. Comics can never equal that. Video has no thing to read. Comics can never equal that - video can compensate with sound, but comics can't. Chasing video is economic suicide.

Post by **Roland** » Mon May 07, 2012 2:36 am

Когато ти си ги четял, е бил да се набута повече информация в по-малко количество панели. Проблемът е, че трябва да гледам срамно грозния арт на замръзнала сцена, докато чета несъразмерно на показаното в сцената количество текст. Представям си как героите стоят замръзнали и мислят дълго и съдържателно в героична поза, и всякакъв съспеншън на дисбилийфа ми заминава на кино, дори в контекста на супергеройска история.

Ако искам много текст, ще чета книга. От комиксите искам диалог и действие. Да, разбира се, че мнението ми е силно повлияно от опита ми. Комиксите, които ме запалиха силно по комикса като медиум, бяха от Бендис ерата. Най-задълбочените сред тях са на Морисън, и те пак разчитат на динамика повече, отколкото на кондензирана информация.

Сега малко повече за континюитито. Прочетох статията за F4 и определено разбирам драмата. И за мен е кофти този стазис, в който нищо не се променя...

НО

...това отново ни връща към фен-базата. Читателите стареят. Много от тях остават читатели, но съм убеден, че повече спират да четат. И тук идва проблемът - как да докараме нови читатели. Якият арт естествено помага - ерго, повече панели с по-малко текст, за да има място за по-як арт. НО това не е достатъчно. Едно от основните оплаквания за сериалите на Уидън е, че заради гъстия сюжет и това, че всичко почива на всичко предишно, те не са в състояние да привлекат нови зрители по средата си. Говорейки от опит, аз не бих тръгнал да чета комикс, който няма да схвана без да съм прочел 300-те преди него. ОСОБЕНО ако тези 300 са написани в стилистика и арт, които за мен са драматично аутдейтед и смешно звучащи.

Дали съм прав, или не, няма значение. Не ме разбирай погрешно, аз реагирам по същия начин на тия рестарти, когато съм следял поредицата с години и съм се кефел на развитието. Примерно Спайдър-мен на Страчински ми се повръща какво го направиха. Обаче при все това разбирам защо го правят и не виждам алтернатива.

passer-by · Post by **passer-by** » Mon May 07, 2012 2:43 am

Хах, точно за "Бъфи" си мислех като крайно неподходящ сериал за хващане в движение вместо почване отначало и каране поред.

Макар че старият стил комикси е бил и да следва основното правило "Винаги приемайте, че това е първият комикс от поредицата за някого или дори първият му комикс въобще" и дори да хванеш трицифрен брой, бързо си се ориентирал кой какъв е и за какво се бори. Демек, не е било задължително да си запознат с всички предишни броеве.

За Страчински като автор на Спайдър-Ман - той самият в по-късния етап въведе такива ретконове, че ми поразвали хубавите впечатления от началото на периода му (Sins Past, The Other, One More Day - в който дори е искал още по-голямо връщане назад и не е имал проблем със самия реткон като концепция).

От него признавам главно двете му собствени произведения - Rising Stars и Midnight Nation.

Post by **Roland** » Mon May 07, 2012 2:49 am

За мен събитията около The Other и Civil War бяха страхотни. Вече дали Страчински е виновен, или не, тва няма значение, аз коментирам комиксите.

Как да е, надявам се разбираш, че не се опитвам да изкарам рестартите добро нещо. Опитвам се да ги изкарам необходимост.

passer-by · Post by **passer-by** » Mon May 07, 2012 2:50 am

(Добавих нещо горе за новите читатели на дълги поредици.)

А майтапът е, че Марвъл продължава яростно да отрича, че прави рестарти и заявява, че тия неща са запазена марка на ДиСи, а Марвъл вселената си стои непокътната.

Което буквално погледнато е така, но на практика се получават "меки рестарти/ретконове", просто е по отделни поредици, а не за цялата вселена наведнъж тип Crisis on Infinite Earths.

Post by **Roland** » Mon May 07, 2012 3:09 am

Е аз все пак предпочитам тоя вариант пред тотален рестарт. Макар че и на DC рестартите не са тотални де. Ей на, в новия и Фенера, и Батман си продължават от старите серии, само с меки промени.

passer-by · Post by **passer-by** » Mon May 07, 2012 3:15 am

А, и тотални имат, споменах най-известния в предишния си пост.

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Mon May 07, 2012 10:36 am

За да се включа и аз като отявлен комикс-нърдак ще споделя, че Марвелските комикси (въпреки над 300те ТПБ-та и хардкавъри по рафответеми

))) за мен винаги са били "втора ръка" комикси и "guilty pleasure". Ако някой лаик по темата иска да му посоча стойностен комикс винаги ще се насоча към нещо на Вертиго или подобно, а не към Марвел. Но и те си имат мястото и читателите и когато ми се чете нещо леко и с приятен арт се насочвам към тях, изключвам донякъде само екс-мен, за които чат-пат римоутли наистина ми пука.

In other news - чета Sleeper Season 1 на Брубейкър, поръчах си го силно на рандъм (макар че си признавам, че ревютата ми повлияха, почти всичките са с 5 звезди). МЕГА добро е. Ето той примерно е сценарист, колкото никога не ме е кефил в Марвел и стереотипите им, примерно серията му за Кап за мен е яко прехвалена, Екс-Мените му са слаби at best, secret avengers само първата съм чел и беше яко мех. Но примерно Sleeper и Criminal мачкат:)

Dr. Horrible · Post by **Dr. Horrible** » Mon May 07, 2012 12:09 pm

За мен Брубейкър почна безумно силно в Капитана, Winter Soldier арката беше просто феноменална. Обаче след това почна да цикли на едно място. Героите му са интересни, артът на комксите е разкошен, но самите истории са леко... еднакви. Постоянно някой брейнуошва някого и го "превръща в оръжие".

Spoiler: show: В началото брейнуошнаха и превърнаха в оръжие Бъки. That was cool. Много силна история и много емоционална и въобще чудна.
Но после брейнуошнаха и превърнаха в оръжие Син.
После бреайнуошнаха и превърнаха в оръжие Шарън Картър. И покрай нея май имаше още едно брейнуошване, ако не се лъжа... Някакви там бременности, те я брейнуошнаха да мисли, че е бременна или я бяха брейнуошнали да забрави, че е била бременна. Някакви такива.
После се опитаха да брейнуошнат и превърнат в оръжие the original human torch.
Е стига вече...

И това наистина пречи. Още не съм се доредил до рестартираната поредица на Капитана, дано има по-различни истории, бях чувал чудесни неща.

Иначе двете томчета на Брубейкър в Secret Avengers са някакви приятни, особено второто, но и аз не ги намирам за нещо феноменално.

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Mon May 07, 2012 12:26 pm

На мен лично въпросната феноменална арка с Winter Soldier ми беше ужасно скучна, не знам защо.

както писах по-горе - тествай нещата, които не са на марвел/не са със супергерой, там ще видиш, че човекът наистина си го може, просто са го вързали с комиксовите клишета и не мжое да се разгърне уви.

Muad_Dib · Post by **Muad_Dib** » Mon May 07, 2012 12:28 pm

В тоя ред на мисли някой тествал ли е Gotham Central на Брубейкър, трябвало да е доста добро, аз от известна време му се точа, готино е Батман да е второстепенен персонаж, ако и въобще го има:)

Post by **Roland** » Mon May 07, 2012 5:48 pm

Бе според мен си има сериозна разлика между супергеройските комикси и останалите. Много по-лесно е да си креативен като работиш със собствена концепция извън суперхироу жанра. Но пък Морисън показва, че спокойно можеш да правиш сериозен комикс и със супергерои. Много ме блазни Батманът му...

Dr. Horrible · Post by **Dr. Horrible** » Mon May 07, 2012 7:44 pm

Аз едно време четох първата арка на Морисън в Батман - Batman & Son и ми беше просто дъното на дъната. Не знам нататък какво прави, чувал съм хубави неща, но просто не мога да продължа.
Иначе обожавам неговия All Star Superman, наистина е страхотен.

The Comics Topic

Who is online