Аз пък из форумите попадам на много нови читатели, които покрай новите истории се запознават и със старите и се случва те да им харесат повече, просто защото са по-смислени и стават повече неща в тях, а героите се държат по сходен начин от брой на брой.Roland wrote:Също така, не е възможно да сдобиеш нови фенове, ако историята на героите ти почива на десетилетия натрупване. Не можеш да очакваш един съвременен тийн да се зариби по герой, ако трябва да чете за премеждията на тоя герой през 80-те, за да го опознае. Очевидно това е кофти за старите фенове, затова и компаниите не си рестартират вселените всяка година, но в края на деня, те се нуждаят от нови читатели.
Има, разбира се, и стари читатели, които се кефят на новите версии на героите... не, не героите, а персонажите, героичното става демоде, доколкото разбирам.
А по някой герой/персонаж лично аз се зарибявам, когато е добре написан, без значение от коя година е комиксът. "Добре написан" за мен значи да има последователност в развитието му, поведението му, мотивациите му, а не да се променят от автор на автор и/или от редактор на редактор, все едно поредицата и персонажите й се връщат в изходно положение на всеки няколко месеца или години. Става шизофренично.
(Както се казва в линка по-долу: Literally nothing of lasting consequence ever happens. It may appear to happen - characters fall in love, they learn, they die, but come back five years later and everything is just like it was before.)
А имах предвид, че твоят аргумент защо теб JL те е изкефил, а Гънслингъра - не, е много показателен и точен, не го казвах като упрек.

Пък и споменах, че аз освен на стари истории, се кефя и на нови, когато са кадърно написани. Питър Дейвид продължава да ме кефи неимоверно с X-Factor, да речем.
Попаднах на една адски добра статия за края на свързаната вселена на Марвъл и разпадането й в откъслечни сториаркове/авторски периоди.
Тезата е поднесена чрез страхотно представяне на Fantastic Four и по-специално великолепен анализ на периода на Уолтър Симънсън, който сам казва, че "The entire run turns out to be one giant time fiddle in order to get back to where they started." Един вид, връщаме се в изходно положение и зачеркваме годините развитие и промени. Метафорите за протичащите промени в Марвъл посредством историите в комикса са отвяващи.
Силно препоръчвам прочита й - не е просто за една поредица, а е показателна за (д)еволюцията на марвълската издателска политика изобщо.
http://enterthestory.com/comics/ff_end.html
Ако някой не иска да чете всичко, да скролне до Walt Simonson celebrated the end of continuity, макар че цялата статия си заслужава.
Тоя сайт http://enterthestory.com/comics/comics.html ще си го запазя, има попадения.
(Заглавната страница ще хвърли Емо във възторг, бтв.

http://enterthestory.com/