Бях ударил паузата на Zetsuen no Tempest: The Civilization Blaster до 7-ми и вчера догледах всичко излязло.
Ъ?
Целият този build up, за да получим сцената на горската пътека, която се проточи 4 серии и ще се точи още.

Голяма излагация!
Особено поведението на Самон, който от кадърен, всезнаещ и всеможещ антагонист изпадна до треторазряден водевилен злодей с всичките тези физиономии "Изловихе ме!" и разсъждения от вида "Този младеж говори пълни глупости, но тотално ме надцака!".
Разваля се първоначалното впечатление.
Значи пичът победил най-могъщата магическа личност (сестра си), сега няма достатъчно магически сили, знания, воля...и ъъъ...добре въоръжени и организирани подчинени...за да нарита задниците на някакви невротизирани аматьори тийнейджъри.
Защо им даде толкова шансове и беше толкова отворен за атаки?
Цялото това надприказване, теоретизиране и спекулиране с неизвестни...не че не ме забавлява в някакъв смисъл...но мястото му е в литературния кръжок "Хьока" (където им пукаше повече за метода, а не за решението на самите загадки), не насред битка, между хора на ръба на нервна криза, които решават съдбата на света.
OK, може да не е чак толкова зле, но началото ми се стори малко по-амбициозно, а сега взе че го изби на стандартни шоненски монолози, съчетани с неизбежното превключване на действието точно в момента, когато стане наистина интересно.
Според мен с дадения материал, можеха да измислят малко по-качествен пълнеж, вместо да разтягат до безкрайност едни и същи неща.
Пък тъпата жертва ми е толкова антипатична още от началото. Нищо чудно да се самоубила, само за да може главните герои да се унищожат един друг

.
Цялото и поведение, интриги и провокации са толкова глупави и така гадно лъхат на plot device.