The Comics Topic

[Roland]

Сега DC като рестартираха вселената си, почнах да изпитвам нездраво любопитство, ама не знам дали е здравословно...

[Gunslinger]

Сега DC като рестартираха вселената си, почнах да изпитвам нездраво любопитство, ама не знам дали е здравословно...

Не е.

[Roland]

И все пак зачетох новия Justice League. Изненадващо добре написан, с готин хумор и омг красивия арт. То почти всички DC комикси са с некъв тривиално як арт, но специално този арк е супер яко нарисуван. Особено Супермен и Фенера са мега.

[Gunslinger]

И все пак зачетох новия Justice League. Изненадващо добре написан, с готин хумор и омг красивия арт. То почти всички DC комикси са с некъв тривиално як арт, но специално този арк е супер яко нарисуван. Особено Супермен и Фенера са мега.

Toя комикс е Bendis level bad. Сигурно най-слабия комикс на Geoff Johns ever. A дизайните на Лий са болката и страданието. Особено ботушите. Поне Aquaman е як.

[Roland]

Ненам, мен тоя арт ме радва доволно:

Spoiler: show

Пусни твоята идея за як Супермен арт да сравним.

А историята е стандартен Ориджин. То "дай да се тийм ъпнем, за да сритаме лошите" историите нямат кой знае какво разнообразие по принцип.

[Gunslinger]

Ненам, мен тоя арт ме радва доволно:

Spoiler: show

Пусни твоята идея за як Супермен арт да сравним.

А историята е стандартен Ориджин. То "дай да се тийм ъпнем, за да сритаме лошите" историите нямат кой знае какво разнообразие по принцип.

Не виждам картинката обаче, но ето як Superman.

Spoiler: show

A проблема не е, че историята е стандартна, а че е разказана тъпо и Хал Джордан е изкаран като пълен ретард.

[Roland]

Е аз като човек, дето не е наясно с бексторито, му се забавлявах доволно. Иначе артът е як, но аз се кефя, че всички са подмладени в рестарта. Супермен е като тоя от Earth One.

[Xellos]

бтв, един як Батман в хипер напрегната ситуация

Spoiler: show

[passer-by]

Отличен коментар защо понякога закъснява да се отзове на батсигнала.
"И супергероите са хора, и те кървят, и те..."

[Xellos]

Де да бяха малко повече като The boys в тая насока щеше да е забавно

Spoiler: show

[passer-by]

Е аз като човек, дето не е наясно с бексторито, му се забавлявах доволно.

Този аргумент важи не само за ДиСи. Някои от по-новите читатели на Марвъл (и по-рядко от по-старите) също нямат проблем със заебаването на въпросното бекстори и развитието на персонажите в предишни години и десетилетия от сегашните сценаристи (Авенджърите на Бендис, Фантастик Фор на Марк Милар, Екс-Мените от Морисън нататък - а според някои от 1991 г. нататък).

Тук един фен описва защо според него Марвъл Вселената е загинала през 1991 г. и сега четем някаква алтернативна, рибуутната вселена (малко като при конкуренцията ):
http://enterthestory.com/comics/realtim ... verse.html
(Докторе, има няколко линка към изказвания на Стив Енгълхарт - един от най-добрите писатели на Авенджърите заедно с Роджър Стърн, Джим Шутър, Рой Томас и Кърт Бъзиек за мен)


Видях линка в един пост от една дискусия в CBR forums, в който се дава отличен пример с един от любимите ми персонажи:
http://forums.comicbookresources.com/sh ... st15120273

(в поста има линкове, затова давам неговия линк, ако някой иска да ги види)

Take The Thing for example:
Old Thing:
Top fighter on the planet (the Hulk was marginally stronger due to his height, but he was less reliable): (full details here)
New Thing:
Punching bag, certainly not in the top rank.
Old Thing:
Bravest one of all (e.g. see Contest of Champions).
New Thing:
Begged for mercy on the cover of a recent Fantastic Four (by Millar?).
Old Thing:
Trapped in a monstrous body
New Thing:
Thanks to the sliding time scale he changes roughly every month (more recently weekly)
Old Thing:*
Deep psychological commitment issues (see Alicia; self hatred)
New Thing:
No particular purpose or inner conflict.

I much prefer the first set of characters, because the stories built up, year after year. That enabled readers to care deeply about characters and their past. Today the characters have no past, so their stories are less interesting. Take The Thing for example:

The old Thing lived in the real world, and interacted with real history: e.g. he was a WWII veteran, met the Beatles, etc. His story developed, it had a long term shape and direction:
Progressed from angry (circa FF1-30)
to tragic (circa FF 30-to 140)
to accepting (circa FF140-236)
to finally facing his issues (Littleville, Battleworld, Alicia and Johnny, Monster Island: FF236-296),
to resolution (key moments were FF296, FF302, She-Thing allowed him to see himself as other see him then Reed moved out and he became leader of the FF, now at peace).
It was a moving story.

The new Thing exists in a timeless limbo, where he fought in some undefined war - nothing specific. He got de-matured at the end of Simonsons run, and there's been no permanent character development since.

I agree with Tony of the Wastebasket: The original Marvel Universe ended in 1991, and the modern Marvel Universe, while it often has superb stories, only has short stories, and features different characters. The new universe, with its families (multiple Hulks, multiple Wolverines, multiple Spider-folk, etc.) its shorter stories, and its abandonment of any firm links with our world, is much closer to the DC comics of the 1950s.

[Dr. Horrible]

Е това си е до субективно мнение.
За мен един от плюсовете на Марвел вселената е, че се променя. Това са герои, които са писани от много различни автори, имат най-разнообразни интерпретации и ми е интересно да видя как различните автори ги ползват по различен начин. Сегашните супергерои звучат много модерно, докато същите герои, писани през 80-те, звучат по друг начин и същите герои, писани през 60-те, звучат по трети начин. Просто отразяват времето си и има някакъв чар в това. Нашето ежедневие е супер динамично и съответно и в комиксите всяка година има някакъв грандиозен светопроменящ ивент, който след няколко месеца вече въобще няма да е актуален. И е нормално хората, които са истински привързани към по-класическите истории, да се недоволни от модерните интерпретации и стилове.
На мен ми харесват и класическите, и новите. Харесват ми по различни причини, харесват ми по различен начин, но ми харесват. Ето, примерно с Х-мените - много ми харесват тези на Крис Клермонт, но много ми харесват и тези на Грант Морисън. Аз ги виждам като двете страни на една и съща монета - хем са доста различни, хем се допълват и изграждат едно цяло.


Колкото до ДС - пробвах няколко от новите им поредици, но бързо се отказах. Лигата, примерно, въобще не ми хареса. Единствената, която ми направи наистина добро впечатление, беше Action Comics на Морисън. Пак доста различна от класическия Супермен, но интересна и радваща.

[passer-by]

Ето, примерно с Х-мените - много ми харесват тези на Крис Клермонт, но много ми харесват и тези на Грант Морисън. Аз ги виждам като двете страни на една и съща монета - хем са доста различни, хем се допълват и изграждат едно цяло. .

Да се допълват ли? Аз пък ги виждам като противоречащи си в някои случаи - най-яркият пример е връзката между Скот и Бялата кралица на Хелфайър клуба. Както споменах по-назад, нито той, нито тя биха влезли в такава връзка ако развитието им беше последователно, вместо с хаотични скокове без връзка с предишни характеризации.

Затова и дадох примера с Бен Грим по-горе. Същото може да се каже и за Скот, и за Ема Фрост, и за доста други персонажи.

Привързан съм към по-класическите истории, защото са кадърно написани, без разводнявания и цели страници без текст по няколко пъти на епизод, а персонажите са смислено развити.
Days of Future Past е само два епизода - днес щеше да е две ТПБ-та. За класическите истории на Авенджърите да не говоря, че сетя ли се за Бендис, ми става тъжно. Ей тук има добри предложения, ако те вълнуват, понеже видях, че спомена някои сценаристи във филмовата им тема:
http://forums.comicbookresources.com/sh ... gers-Story

Конкретно този пост е много добро обобщение:
http://forums.comicbookresources.com/sh ... st15121599

То и аз нямам нищо против "модерните интерпретации и стилове" и промените по принцип - когато са смислени и аргументирани. Не когато даден сценарист решава да остави отпечатъка си с нещо Ново и Оригинално и Супер Куул без връзка с изграденото дотогава (понякога на принципа "След мен и потоп" и си тръгва да се занимава с друго), а отговорният редактор и главният редактор сякаш не се вълнуват от това, което е правено преди да заемат постовете си. В линка за Марвъл вселената, който дадох в предишния си пост е добре казано, макар и схематично (все пак се обобщават няколко десетилетия).

[Roland]

Ицо, нормално е теб да те кефят повече класическите истории - ти четеш комикси от десетилетия, наясно си с историите и това са поредиците, които си чел в правилната възраст за зарибяване.

На мен Days of Future Past и The Dark Phoenix Saga ми бяха зверски трудно четими. Единствената причина да са толкова кратки не е някакъв по-добър сторителинг (на Клермонт модерните истории бяха пълни лайна), а поради наличието на колосалните количества текст и thought bubbles, които затормозяват четенето неимоверно. Теб не ти пречат, защото това е бил стилът когато ти си ги четял. Но комиксите са нов медиум и се променят бързо.

Също така, не е възможно да сдобиеш нови фенове, ако историята на героите ти почива на десетилетия натрупване. Не можеш да очакваш един съвременен тийн да се зариби по герой, ако трябва да чете за премеждията на тоя герой през 80-те, за да го опознае. Очевидно това е кофти за старите фенове, затова и компаниите не си рестартират вселените всяка година, но в края на деня, те се нуждаят от нови читатели.

[Dr. Horrible]

Този твой линк е наистина чудесно обобщение на най-добрите класически истории. Аз обожавам The Korvac Saga, Крий-Скръл войната, Avengers/Defenders War, Nights of Wundagore. Всички те са написани страхотно. Но също така харесвам The Ultimates, House of M, Young Avengers и, да, включително поредиците на Бендис. И те са написани страхотно, но по различен начин, имат си своите плюсове и минуси, които са различни от плюсовете и минусите на класическите истории. И е хубаво, че го има това разнообразие - който иска може да си препрочита само старите комикси, който иска може да чете новите, който иска може да се радва и на двете. Аз съм от последните. Никой от феновете на класическите истории не е задължен да чете нещата на Бендис, обаче Бендис е задължен да пише неща, които се продават. И го прави. В края на годината той ще напусне Авенджърс, ще дойде някой друг и ще видим различна интерпретация на героите.

Старите комикси определено са разказани по-стегнато, има много повече диалог, историите се развиват за няколко броя, звучат по-героично. Новите комикси обаче обръщат допълнително внимание на арта, страниците минават по-плавно през пръстите, звучат по-съвременно. Понякога един панел на двойна страница с реплика от три думи може да ме изкефи на макс. Просто и двата подхода си имат своите придимства и аз не виждам проблем в това да се наслаждавам и на двата.