ShadowDance

Бодвам до месец Луциферите най-сетне на хартия ако не ми извъртят некой номер с парите едни адаши.

Комиксът за Шепърд Бук.

Става ли въобще за четене? Ужасно е грозен...

Roland wrote:Става ли въобще за четене? Ужасно е грозен...

Грозен е, но става за четене.Ама щеше да става повече, ако го беше писал Джос, а не Зак.

Muad_Dib wrote:Наистина ли е нужно да споменавам коя година е писан Year One?

Още ме гложди да те питам що за аргумент беше това

Изчетох Superman: Earth One. Освен че е убийствено красив откъм арт, не е нищо гениално, но е приятна ориджин история и си струва четенето. Изданието е зверски добро впрочем, ако някой се кефи на комикса до степен да иска да си го купи, да знае, че си струва всеки цент.

Изчетох хардкавъра на Young Avengers - оригиналните 12 броя преди да почнат да ги чекнат на мини-серии само. Много кефеща поредица, честно казано ми допадна доста повече от първите броеве на Runaways, с която я сравняват (то и в два от ивентите има кросоувъри с двете групи). Динамиката на екипа е готина, интеракцията с истинските Авенджъри - тоже, ориджин историите кефят много, и изобщо - препоръчвам.

The Walking Dead, Volume Thirteen: Too Far Gone

Нивото е все така добро, но пак почна да ме присърбява да тръгне да свършва тая история. Един скок 20 години напред също не бих отказал.

Реших да проявя малко топик necromancy и да драсна тук, така и така прочетох камарите с комикси поне нещо лаф да заформим:)))

Няколко поредици, които прочетох напоследък (споменавали сме някои от тях):

1. Chew - абсол'тно жесток комикс, от типа дето не го оставяш докато не си изчел всичко. Страхотен сетинг, страхотна идея, бая разнообразна галерия от запомнящи се персонажи, въобще горещо го препоръчвам. Дори киди артът му ме кефи на макс.
2. The Unwriiten - след първото ТПБ съм яко доволен, според мен ще е поредната доста дълга и доста хубава серия на Вертиго, която ще се следи.
3. Доста комикси преди и след Месая Комплекса (X-men Event). Supernovas ми хареса горе-долу, New X-Men childhood's end ми хареса много (доста е освежаващо да почетеш история за мутантите, в която не трябва да знаеш хилядите страници бекстори), X-Force (най-новичкият, вече приключил) започва доста слабо, но после си е съвсем окей въпреки самоцелното насилие. Най-много ми допаднаха хардкавърите X-Men: Manifest Destiny, особено след като си прочел Nation X и Utopia (не ги четох в ред, но си намерих Манифест Дестъни по-късно) е доста освежаващо малко да се поспре темпото и да има истории с простичък сюжет или такива само с по един-два героя.
4. The Goon - всички излезли ТПб-та към днешна дата. Ами все още си е най-добрата серия на Дарк Хорс, за мен лично бие Хелбой заради хумора, които на моменти ме кара да се смея с глас. Последното излязло ТПб (vol.10) е перфектният пример за това как Пауъл майсторски обвързва хумора и трагедията понякога. Краят му е доста грипинг.

Тия дни ще чета X-Necrosha, че най-после прочетох всичко водещо до него. Бтв направи ми впечатление как ако следиш всичко Марвелско от един франчайз (в моя случай Екс-Мен) в един момент се изплаща, защото няма страници, които да четеш с глупаво незнаещо какво се случва изражение. Което пък прави комиксите на Марвел доста недостъпни за нови читатели....

Прочетох първите 13 броя на Invincible на Къркман. Както се и очакваше - оказа се адски свежо, че и с баси бруталния и кадърно написан и аргументиран плот туист. Много съм доволен, ако до 25 се запази качеството мисля да ги боцна всичките, като гледам поредицата е доста далеч от западане с над 80 излезли броя:) Главната идея - тиийнейджър супергерой, който съвместява героизмите със стандартните пубертетски проблеми, но без хилядите страници ненужно бекстори на Марвелските неща, със забавен диалог, пълнокръвни герои и качествен хумор. Препоръчвам поне да се зачете до минимум 12ти брой:)

В последните три месеца изчетох и си напоръчах голямо количество комикси, може би повече, отколкото съм имал през целият си предишен живот. Няколко от тях:

Започна се с двата волума на Ultimates на Марк Милър. Те бяха просто страхотни, накараха ме да си спомня защо толкова много обичам комикси. Малко ги оприличам на филмови блокбъстъри, от онзи с грандиозните битки и супер епични моменти. Имаше супер оригинален диалог, няколко абсолютно неочаквани завъртания на сюжета, невероятно развити персонажи. Абсолютно всяка реплика звучеше толкова истинска и реална и точна, че нямаше как да не се кефя на макс. Артът също е огромен плюс, защото е реалистичен и много детайлен, няма полу-празни панели, дори най-дребните предмети и детайли са старателно изобразени.
(От любопитство си изтеглих и първият брой на vol. 3. Беше уникално зле написано и със страшно грозен рисунък. Поредицата си приключва след вол 2.)
Young Avengers също е нещо страхотно, макар да е само 12 броя (и един спешъл). Има истинско тийн чувство, много приятен диалог със страшно готини фразички, още от най-първата страничка си знаех, че ще съм му голям фен. Харесва ми, че всичките главни лица за нови герои, но същевременно комиксът има класическа Авенджърс атмосфера... Оригиналните Авенджъри имат добри включвания в сюжета, но по-важна е ролята им на идеализирани фигури… Комикса гледа с някаква поразяваща носталгия към романтичното минало преди Avengers Disassembled през очите на няколко объркани, но добронамерени деца. Просто е много трогателен и радващ. Вчера ми пристигна и Dark Reign: Young Avengers, което също е нещо страхотно и по интригуващ начин поставя мечтите на тинейджърите във времена като епохата на Озбърн.
Бях изненадан от Captain America Omnibus на Брубейкър. Очаквах нещо мега-героично, а всъщност получих една мрачна детективска история с някои политически елементи. Първата акра, Winter Soldier беше просто съвършена и до края си ми остана най-любимата. Брубейкър умее да създава раздвоени супергерои, измъчвани от вътрешните си демони и придава доста дълбочина на Стив. Задължително ще си взема следващият омнибус.

От не-марвелските неща (които, както се вижда, са малко :Р ) не мога да пропусна да спомена Batman Long Halloween и Batman Dark Victory. И двата са на Лоуб, с разцепващ арт на Тим Сейл. След толкова дълъг пост ме мързи да пиша поредните суперлативи за диалога, историите и ала-бала, но ще кажа, че това ми станаха двата най-любими Батман комикси. Историята се развива в ранните години от кариерата на Батман, като двата комикса за мен са неделима части на едно цяло. Повечето хора възхваляват Long Halloween и недоволстват от Dark Victory с критиката, че било едно и също. Аз лично не съм съгласен, двата комикса имат обща рамка, но й влагат различно съдържание и известната повтаряемост на събитията е търсен ефект, а не недостатък. Повечето Батман фенове тук сигурно вече са ги чели, но все пак ги препоръчам на всеки, който не е.

Евала за мнението, почти се бях отчаял, че няма да има с кого да си пиша в темата и затова не пишех досега. При мен също количеството на поръчките стана доста повече отколкото можех да си позволя, но маниите са опасно нещо:)

По твоите неща:
- Определено ме зариби по Ultimates, така и така са единственото нещо, което така и не прочетох от "първата" Ultimate-вселена (макар да притежавам на хартия само Ultimate X-Men), та май ще ги бодна по някое време.
- Young Avengers си го поръчах с размах, с тия ревюта нямаше как, основния 12те броя + Young Avengers Presents, ще драсна като го прочета
- За "новия" Капитан Америка - ами аз имам само Winter Soldier арката, но не ме грабна и това е. Наистина беше много добра, с много правилни флашбеци и т.н., но така и не реших да взимам омнибусите. Отдавам го по-скоро на симпатия към героя, която при мен малко или много липсва
- от Батманите съм чел само Дългият хелоуин, но той страшно ми хареса, Дарк Виктори осезаем по-слаб ли е?

Какво четох аз напоследък:

1. Минах и втория голям хардкавър на Invincible (т.е. броеве 14-24). Сигурно е два пъти по-хубав от първия, който беше много добър. Къркман (The Walking Dead както всички знаем) ми се превръща в един от най-любимите автори евър - супер оригинални герои и "лошковци", буквално 70 subplota, огромно възнаграждение за верния читател, следящ всеки детайл, брутални диалози и въобще всичко, за което се кефите на Живите Мъртви, го има и тук, заедно с още неща. И да, бруталните изненади на голяма цяла страница, след като обърнете страница пълна с дълги диалози - пак са тук:))). Скоро ще прочета и останалите 4 хардкавъра, които имат още по-добри ревюта от първите два.

2. The Unwritten Vol. 2 - ако задържат качеството и историята се разгърне по начина, по който се предполага, ще стане една от вечните класики на Вертиго, наред със Сендмен/Y The Last Man (Fables е ясен). Засега Майк Кери deliver-ва както се и очаква.

3. X-Men: Legacy (броевете между Messiah Complex и Second Coming, включени в Тпбтата Divided He Stands, Sins of the Father, Original Sin, Salvage, Emplate - само последната още не съм я прочел). Ще започна с това, че Легаси е хендс даун най-добре написания Екс-Мен комикс последните 2-3 години (пак от същия споменат преди малко Майк Кери и не броя Екс-Фактор). Изброените по-горе ТПБ-та разказват какво се случва с Xavier и Rogue след Месая Комплекса, като акцентът е върху професора. Много е яко как историите с професора са вързани с флашбеци към най-различни значими Екс-Менски събития от създаването на поредицата до днес и като един сравнително нов читател (3 години) ми беше интересно да ги прочета. Броевете с Роуг са so-so. Сега ми предстоят Necrosha X, после Emplate и после най-сетне Second Coming да го видя дали наистина е толкова убер, колкото го изписват. Последният, ако не ми отговори на очакванията мисля да поспра събриането на Екс-Мени, че то е баси сизифското начинание с тия скромни 4 поредици, вървящи паралелно.

Ами за мен лично Dark Victory с нищо не отстъпва на Long Halloween. Основната критика от феновете е, че двата комикса са много подобни и ако си чел единият, другият ще ти е скучен и безсмислен. Аз не мисля така, Dark Victory си е супер достойно продължение, дава някаква завършеност на героите и историите от предишния том. През цялото време се усеща бремето на Long Halloween, просто Брус живее с последиците от предишните си действия и става някакво натрупване на емоции и въобще е доста яко. Аз лично седнах и го изчетох цялото на един път, близо 400 страници, а ми вървяха така бързо, все едно прочетох 40.

Сега ще изтегля няколко броя на Invincible, интересни ми звучат описанията. Лично мен Walking Dead не можа истински да ме грабне и около двайсет и осми брой просто го спрях без намерение да го продължа някога... Ще видим това как ще е, но като идея ми звучи по-яко.

Ако тестваш Invincible - задължително поне до 13ти брой, защото от сюжетна гледна точка е важно да видиш какво може Къркман и там свършва първият доста кадърен арк.

Иначе Дарк Виктори ще го тествам, просто преди годинка съвсем го нямаше никъде, сега трябва да го имам.