трубадур wrote: ↑Fri Nov 13, 2020 4:22 pm
Освен това имам и Робин Хоб (ама там ме е срам да слушам, че такова писане като нейното се появява веднъж на поколение), та ще тествам с вархамър, което надеждата да е доста над средното ниво и далеч по-добре пипнато от произволни глупости като на близърд например, ма кат нищо може да се надена здравата и там, поне тоя формат ми се чини, че пасва повече на по-нескопосани драсканици и евентуално няма да ми доставя толкова демидж, особено ако подборът на глас е правилен.
Обичам те
Иначе аз нямам голям опит, слушал съм цялото East of Eden на Стайнбек, просто защото ми е от любимите книги, а я бях чел само на български и исках да имам опит с оригиналния текст. ОК беше, но ги имаше проблемите, които ще споделя по-късно. От други неща съм слушал само отделни глави или части.
Според мен аудио книгите са интересна и интригуваща форма на възприемане на истории и могат да са доста приятни. Но по никакъв начин не са еквивалент на реалния прочит на писмен текст. На първо място, всеки чужд прочит на глас ти дава
интерпретация – това си е вид актьорска игра, макар да няма в нея много свобода. Но думите, на които ще наблегне четецът, самият начин, по който ще произнесе дадени фрази, звъкат от гласа му, акцентът, интонацията - всичко това ще остави у слушателя различно усещане от това, което би имал, ако лично си прочете текста самостоятелно. Когато гласът става дебел за някой определен персонаж, или дори леко по-писклив за женските реплики, това си е вмешателство в текста и хич не ми харесва.
И за човек като мен, който обикновено има силна интепретация в главата си, който обича да спира след някое красиво изречение, да препрочита по някой силен абзац, да спре за секунда точно по средата на някоя много напрегната сцена, да погледне към тавана и да си каже "Еееее, това е страхотно, обичам тази книга, дааа, нямам търпение да видя как ще се разплете всичко!"... за такъв човек аудио книгите са жалка работа.
Освен това ауидо книгите активират други когнитивни процеси, слуховата информация се осмисля по друг начин и изобщо са толкова различна форма, че за мен е тъпо изобщо да се наричат книги. Аудио версия на текста или нещо такова по-става.
Иначе са прекрасна възможност за хората със зрителни проблеми, изострена дислексия или други дефицити да могат да имат допир с истории, които иначе биха останали недостижими за тях. И за себе си съм убеден, че ако слушам някоя безмозъчна young adult бозица (каквито понякога си чета с кеф!), прочетена от готин глас, ще ми е приятно и ще ми хареса дори повече от хартиения текст, защото актьорската интерпретация ще обогати думите, а аудио форматът няма да ме стимулира да обработвам информацията дълбочино, ще е просто приятен шум и ще ме остави с добри впечатления. Но за книги, към които имам сериозен интерес и които наистина искам да почувствам, никога не бих избрал тази форма. Камо ли пък за Робин Хоб, най-великата сред живите.
Абе... цялостно погледното май мнението ми е, че когато се използват за широка употреба аудио книгите са част от всеобщата тенденция на инфантилизация в обществото
Щото те реално като формат не са нещо ново и нечувано - като бяхме деца се продаваха аудиокасети със записи на прочетени приказки на Андерсен или братя Грим. И те бяха хубави и добре прочетени, но презумпцията беше, че са само за деца. И с тези е така. ОК са за среднисти текстове или за хора, на които четено им е проблемно, но не бих искал да станат масови, това би било регресия на обществото.
