A Game of Thrones (HBO) [SPOILERS FOR THE SHOW]

[RRSunknown]

Какво значи всички ?

[Claymore]

На стража другите чираци в началото, единствената жена която би могла да бъде mother figure - Кейтлин, Нед не го е презирал ама и не е имал кой знае какви отношения с него, Грейджой му се ебава...

[RRSunknown]

Нещо не си чел внимателно май. Повтори опита най-добре.

[Claymore]

За кое от всички неща? Нед го е приел при себе си, но едната реплика дето не помня дали я имаше в книгата - "You may not have my name but you have my blood" не значи нищо. Аз спирам тук, защото може да караме така до утре.
П.П. И съм потретил опита.

[RRSunknown]

Тогава съвсем сериозно ти препоръчвам тази книжка

Spoiler: show

[Mother]

Не знам. Аз отдавна четох книгата и почти нищо не помня, но образа на Джон Сняг се е запечатал в главата ми като един от най-ярките и най-интересните персонажи. И да, Роб го няма никакъв след като няма глава от негов поглед.
Просто книгата и сериала ми въздействат по различен начин, сериала въобще не ме грабва така както го направи книгата. Може моето въображение да е някво много развито де да знам.
А актрисата която играе Денерис наистина понякога е супер зле. Толкоав изкуствено ми седи... Никакъв респект не може да вкара към чарактера си. Денерис Таргариен може да е дракон, нo Emilia Clarke e минала покрай такъв...

[Demandred]

Джон, преди да отиде на Вала е получил практически същото образование и е бил отгледан почти като децата на един от най-могъщите владетели в кралството, тоест в пъти по-добре от 99,9% от населението на Вестерос. Плюс това братята и сестрите му очевидно го обичат и не го презират въобще. Така че вайканията му за окаяната му съдба, колкото и да са реалистични за възрастта му и с оглед неизбежното сравнение с законнородените му братя и сестри, са доста досадни.

[Dr. Horrible]

Въобще не съм съгласен, че Джон в книгата е хленчещ и дразнещо мънкащ и че хората го харесват само защото имало фентъзи елементи в неговия сюжет… Боже о.О

Основна причина за терзанията на Джон е не, че се държат с него по-лошо отколкото с другите Старки, а липсата на неопределеност. Това е дете, което в нито един миг от съзнателния си живот не е знаело към каква група точно принадлежи, къде му е мястото, никога не е имало други хора като него. Той е хем по-долен от децата на владетеля, хем по-висш от другите копелета, хем братята и сестрите му го имат за един от тях, хем не може да седне с тях на масата, хем като седне между другите хора те пак не го приемат за един от тях. И не знам дали сте го изпитвали, но това положение на неопределеност и двойственост е супер мъчително в живота и води хем до някакво чувство за изолация, хем до дълбока преданост към единиците хора, които го считат за „свой” като Роб, Аря и Бран. И в случая говорим не за зрял човек, а за дете. И в книгата всичко това е супер искрено предадено и невероятно добре описано. И в течение на сюжета съвсем ясно се вижда как тази липса на неопределеност още в детството после довежда до това той трудно да приеме себе си за част от каквато и да било група хора и в последствие до края на книгата се колебае брат от Стражата ли е, или не е, какво го определя като такъв и т.н. И то не е само някаква ревлива драма и самосъжаление, то е и натрупана агресия, ярост и желание да изпъкне и в този смисъл беше супер добър моментът, когато Джон се големееше пред децата на селяците и им показваше какъв добър войн е, без да осъзнава, че въобще няма смисъл да се сравнява с тях.
И хилядите копелета на Робърт, дето тънат в мизерия по разните села, са в психологическо отношение далеч по-нормални и спокойни, защото знаят, че са си най-обикновени копелета, каквито има много по света, и знаят къде им е мястото. Миа Каменна и Джендри живеят в много по-ужасни условия от Джон и имат такива проблеми, с каквито той никога не се е сблъсквал, но и неговия живот не е лек по един тотално различен начин. Те гладуват и работят като добитък и физическото им съществуване е мъчение, но на него съзнанието му е пълна лудница и се усеща една трайна липсва на свързаност и психологическото му съществуване е мъчение. Някои читатели защитават тезата, че Джон би бил по-спокоен ако си беше отраснал в някакво село като обикновен голтак. Аз по-скоро не съм съгласен, но не мога да отхвърля тази позиция с лека ръка.

Но ако наистина Джон от сериала ви отговаря толкова добре на Джон от книгите, то значи възприемаме нещата по качествено различен начин и няма много смисъл от дискусията…

[Claymore]

Бе много копелета на Робърт не знаят че са такива. Джендри поне аз където съм се чудеше защо бяха дошли войници на Джофри да го търсят.

[Dr. Horrible]

Е, ако не си знаят фамилията и ползват общата фамилия за областта значи е ясно, че са нечии копелета, все едно на кого. Пък специално за Джендри не помня какво точно знаеше или не знаеше...

[Moridin]

липса на определеност, а не на неопределеност

моето впечатление от джон също е за мрънкало. по принцип не харесвам самосъжаляващи се персонажи, колкото и да са реалистични, а ОСОБЕНО ненавиждам тия дето са i shall do what must be done на това отгоре. Джон е точно такъв и следователно смукарее по подразбиране.

При все това в книгата е immensely cooler в сравнение със сериала, където за мен е може би най-слабият каст след Церсей. Особено ужасната му мазна коса и брадясалите бузи

[Mother]

При все това в книгата е immensely cooler в сравнение със сериала, където за мен е може би най-слабият каст след Церсей. Особено ужасната му мазна коса и брадясалите бузи

Не забравяй Бран. И него са го отсвирили мощно в сериала. Има няма 5 минути екранно време на серия.

[Demandred]

И 5 минути са му много на Бран.

[coldie]

Санса, Литълфингър, Дрого и Денерис. Не че са зле, но в сравнение с останалите не винаги успяват да нацелят ролята. А Лена Хийди има много правилно излъчване, колкото и зле да играе.

Страхотна е, но с това добронамерено излъчване, не успях да я видя като злодей. И това всъщност ме кефи. Не ме кефят шаблоните, като Джайм Ланистър, който визуално отговаря на шаблонен кинозлодей а и в никакъв случай не е красавеца от книгата. Да не говорим за рицарчето, ами това е средновековна среда, метросексуален 45 килограмов с 25 кила броня арена воин... Шон Бийн се изтърка, но пък него в което и фентъзи да го ръснеш пасва.

[Trip]

Жоре, Джон е един от най-добре изиграните герои в тоя сезон, недей се излага -_- Ай стига всички с това "тъп ми е, щото не е по книгата/щото гледа кат пребито кутре", ся ясно, че 80% от впечатленията на хората от тоя сериал принципно са първосигнални, ама ....

Едит: Мисля, че на много хора проблемите идват оттам, че в книгата нещата все пак са написани и нерядко spell-out-нати или поне достатъчно очевидни и налични за препрочитане, та да направи човек връзките и да си гради в главата мотивация и дълбочина на героите.

Визуалните shorthands в сериала просто са неизмеримо по-лесни за пропускане/игнориране, щото се случват за по няколко секунди, а и не са много тия, които са свикнали да превъртат и да гледат наново сцени/епизоди, при все че за почти всички сериали на HBO това е просто задължително. Да не говорим, че като седнеш с тухла в ръце, очакваш някакъв character development и съответно го търсиш, а културата ни на гледане на сериали идва от разни крими-боклучки и произволните eye-candy простотийки на големите телевизионни мрежи.