ShadowDance

What Happened To Monday (Seven Sisters) е толкова edgy, че за малко да се порежа със сатър докато го гледах. Филм, некадърен като пародийно видео на себе си. Uncanny точността, с която уцелвахме всяка сюжетна развръзка е плашеща, поради което почнах да си мисля, че тези си правят майтап с нас (постигнахме го като казвахме на глас най-ridiculous нещото, което можем да си представим, е явно великите умове мислят еднакво). Сюжетът е съшит с конци, направени от дестилирана болка. Играта на главната актриса (of The Girl With The Dragon Tattoo fame) е съпоставима с играта на Татяна Маслани в Orphan Black така, както една дъска за гладене би била съпоставима със сърф. Единственото ми съжаление, е че не се записвах докато го гледах, сигурен съм че реакцията ми при сцената с криокамерата би изкарала добри пари в youtube, а в този филм има много сцени с такъв потенциал, така да се каже, Nostalgia Critic ревюто се пише само.
All in all, много смях, но shitty movie.
5/10

Първите 4 минути на новия трансформърс и съм тотално джи-джи. Как може това да съществува е отвъд вече всякакво познание. Само Бей явно може да омеси Артур и Гигантски извънземен метален дракон и да е най-дженерик тъпото нещо на планетата. Този човек наистина изглежда да няма една оригинална мисъл в главата. Ебаси е положението просто

Не може просто толкова скъп филм да изглежда толкова зле и да е толкова скапан още в началните си секунди. Разбира се, че няма да се догледа, но тази поредица копае дъна, непознати за модерния блокбастър.

Martix wrote: ↑

Mon Sep 11, 2017 2:35 am

What Happened To Monday (Seven Sisters) е толкова edgy, че за малко да се порежа със сатър докато го гледах. Филм, некадърен като пародийно видео на себе си. Uncanny точността, с която уцелвахме всяка сюжетна развръзка е плашеща, поради което почнах да си мисля, че тези си правят майтап с нас (постигнахме го като казвахме на глас най-ridiculous нещото, което можем да си представим, е явно великите умове мислят еднакво). Сюжетът е съшит с конци, направени от дестилирана болка. Играта на главната актриса (of The Girl With The Dragon Tattoo fame) е съпоставима с играта на Татяна Маслани в Orphan Black така, както една дъска за гладене би била съпоставима със сърф. Единственото ми съжаление, е че не се записвах докато го гледах, сигурен съм че реакцията ми при сцената с криокамерата би изкарала добри пари в youtube, а в този филм има много сцени с такъв потенциал, така да се каже, Nostalgia Critic ревюто се пише само.
All in all, много смях, но shitty movie.
5/10

В интерес на истината първият един час беше готин и интересен. И изведнъж, БАМ, тая рипа по гръбиня у кофата и тия меновете моеш ли да тичаш ми моа епа тичай гаеба. Коренно смени тона си. Всъщност, смени абсолютно всичко. "Каканижеха" се глупост след глупост. Да фак, и си му дал 5 от 10. Сириъсли. Нещо, което във втората си половина така мощно да се сгромоляса върху себе се, надали заслужава подобна оценка.

Хаха, още някой се е пре**ал да го гледа, дай пет!
Не разбрах сега, 5-ца малко ли му е, или много? Че с това почвал добре, а пък как съм му писал толкова висока оценка, ми пращаш смесени сигнали.

Еми, наистина почна добре и ми беше интересен, обаче във втората си половина така да се изпърди, че все едно си гледал нещо друго досега, 5 като оценка му е много.

Е, нямаше как да не се прееба: фантастика е и е с Нуми-то.

Lights Out, sucks out. Доста скучничък филм; не знам защо бях останал с впечетлението, че ще е добър. 101 на jump scare-овете плюс бая спряла история. Добре, че бе кратък и въпреки това 80-те минути ми се струваха двойно.

2:22. Друг Тереза Палмър филм, този път сци фи мистерия. По-добре от предишния, но пак не е кой знае какво. Визуално става, но преспокойно може да се мине и без този филм. Куц романс, куца мистерия, куца тайм-травъл-нещо-си бъркотия.

The Big Sick. Бях се заблудил, че е комедия, а то какво се оказа. Страхотен филм. Комедия, романс и драма, които работят в страхотна симбиоза, сякаш наблюдаваш нещо истинско, така както се случва в истинския живот. Може би, защото е истинската (поне отчасти) история за стенд ъп комедианта Кумаил Нанджияни и жена му Емили; сценарият е написан от тях. Филмът си има всичко: сълзи, смях, страхотни актьори и великолепната Зоу Казан. Великолепен филм.

The Hero. Преекспонираната милиони пъти история за актьора (или певеца/рокаджията), който на края на живота си се опитва да изкупи всичките си грешки, тук не изглежда клиширана или досадна. Напратив. Наясно съм, че този филм е правен за Сам Елиът (като цяло той го изнася целия) и без него надали усещането щеше да е същото (надали щеше да има и филм, де), но филмът има и други позитиви: заснет е красиво, сякаш е следобеден сън или блян; музиката е хубава и най-вече сценарият е страхотен и емоционален. И наистина Сам Елиът прави великолепна роля; дори и само заради играта му си заслужа да се гледа филма.
Лора Препън също ми хареса; всъщност и за първи път не ме дразни. И след Parks and Recreation беше страхотно отново да видя Сам Елиът и Ник Оферман (нечовекът Рон Суонсън) заедно на екран. Сцените им бяха колкото смешни, толкова и затрогващи.

Three Days of the Condor. И да завърша с истинско клише - вече не ги правят такива. Има защо в много от класациите за политически трилъри и конспирации "Трите дни на Кондора" да е на челно място. Изключително напрегнат сценарий, в който е невъзможно да предвидиш какво ще се случи. Робърт Редфорд е великолепен. Режисурата на Сидни Полак също. И като изключа леко нелепата секс сцена (сексът е като хумора - трябва си майсторство, за да изглежда адекватно и не всеки може да го направи хубаво), филмът е страхотно кино изживяване.

Гледах "Baby Driver" най-после. От "Arrival" насам очакванията ми за някой филм не са се разминавали толкова много със самия филм, честно. Този път поне почти успя да ми хареса ("Arrival" не ми хареса изобщо, понеже), обаче втората половина съсипа почти всичко хубаво от първата, да не говорим, че всичките герои в един момент забравиха кои са, какви са и защо са. Едгар Райт без помощта на Саймън Пег и без комиксов оригинал не може ли да напише сценарий с консистентни образи? Трябваше да е много мой филм, егати, особено с такъв главен герой, пък то... Обещания връз обещания, а на практика никакво изпълнение. Няколко хубави каскади - и нищо друго. При нормални обстоятелства това щеше да ми стигне, обаче обстоятелствата не са нормални, а и каскадите не са чак такова великолепие. В "Корнето" трилогията Едгар Райт показа много по-идеен екшън с много по-малки бюджети на филмите.

Уно от жената чудо чеп за зейе не става бе, по-зле е от наистина ужасните неща на марвъл (демек повечето). Рядко кух, детски филм.

Освен това не стигнахме ли момента, в който като струваш 150 милиона не изглеждаш като ютуб ентусиаст, овладявал първите стъпки в автър ефектс. Наистина положението (визуално, концептуално, сценарно и като финална реализация) е зеленият фенер.

На тоя филм му изтраях точно 10 минути и го дропих; общо взето като нахлуха немците и стана крайно негледаемо.
Хубаво, тя Патито направи един свестен филм преди 14 години и сега толко фалби се изсипаха за Вондър Вомъна ѝ, че се чудя, гледаме ли изобщо едни и същи неща с целото друго сичко.

И това да го водят най-доброто DC до момента е направо смехотворно. Да не говорим и за феминизъм. Този филм е представителна извадка за феминистки филм, колкото Sausage Party е за сегрегация.

Аз след него си пуснах пак боя на Батман с пустиняците в цеха и ебаси майката каква е разликата. Въобще при положение, че Мъж от Стомана показа какво може да се случи при битка между некви келефаци, този дуел между богове е немаше толкова отчаянието. Целият екшън е невероятно зле, точно на ниво си е зелен фенер, както викам по-рано. А като махнем екшъна получаваме през останалото време поредната типична история за чуждоземеца, дето идва да ни оправи проблемите със се дружинката, романтиката, фиш аут ъф уотър тъпотиите, еднодневните злодеи, безименните врази, дето да ги громиш със стотици и всичкото му.

Бахти мързеливата работа е този филм - една оригинална идея или някакво изненадващо развитие нямаше, освен това е тотален вгз на много места като диалог и игра и просто береш срам за всички участващи. Въобще 2017-та от всичките глупости, дето излязоха до момента не може Атомната Блондика да е най-доброто като говорим за блокбастър/летно филме/ентъртейнмент шайт. У ред ли са тия? Добре че е Dunkirk да отсрами малко холивуд.

трубадур wrote: ↑

Fri Sep 22, 2017 5:17 pm

Уно от жената чудо чеп за зейе не става бе, по-зле е от наистина ужасните неща на марвъл (демек повечето). Рядко кух, детски филм.

On the positive side, Gal Gadot truly is wonderful https://www.youtube.com/watch?v=tk0qttuPrJs

mother! е извращение. толкова много претенция, толкова много напън, а е просто нищо. никва химия между бардем и лорънс. освен тва да когато богиня като пфайфър седи до селска краварка като лорънс, посредствеността на последната си личи още повече.

а исках да ми хареса

Лорънс показва ли си организма или дори гаджето ѝ не може да я накара?

Kingsman: The Golden Circle - тука се оказа, че критиците и публиката са се хванали на хейтвлакчето преждевременно. Филмът е топ забава също като първия - ярък, шарен, пълен с готини лафчета и креативни сцени.

Екшънът можеше да е легендарен ако имаха още 50 милиона бюджет за ошлайфане на CGI-я - ползва се на килограм във всяка екшън сцена, но вместо от Последния Повелител на въздуха са черпили вдъхновение от Sucker Punch и Матрицата и затова боят прилича на взет от японска видеоигра.

Плотът оре дъното, злодеят е рециклиран от първия филм, и то зле, с мотивация дето вече и по комиксите не се среща. Колин Фърт трябваше да се изреже изцяло от филмът, защото не допринася с нищо, освен с малко слаб хумор, всичко което героят му прави във филма можеше да се делегира на Мерлин, и да се получи по-стегната история. ОНази сцена с Мерлин пък трябва да си скрапне изцяло и да се върнат на черната дъска да я измислят наново цялата. За сметка на това присъстват цяла плетора от сцени, които могат да се борят за сцена на годината, от телефонния разговор на президента (всъщност скрач дат - всяка сцена на президента е сама по себе си сцена на годината - този човек ме счупи от смях), до Епичния Елтън Джон, или дори първата поява на Чанинг Тейтъм.

Звукът е траш от неприятния IMAX BLOW YOUR EARDRUMS тип, но пък има една две приятни песнички във саундтрака, включително върховно яко използване на Cameo - Word Up.

Като цяло е по-слаб от първия, но не е провал като Guardians of the Galaxy 2, дори бих казал, че е по-добър марвълски филм от филмите на Марвъл (е нормално, нали е на Marv, а те отдавна са по-добрите Марвъл).

7.5/10

Припомнихме си първия кингсман, който определено е от типа филми, дето стават по-добри с всяко следващо гледане. На първото ми бях доста мех, ама сега успях да го оценя за това, което е. А то е доста по-стилен и правилен дедпул преди дедпул, а именно свеж полъх в стагнацията, която са комиксовите филми. И сме готови за новия