То е малко епопейско това, дето ще го разправя, ама...
Значи, по думите на директорката ми, които тя изрече през април, тъй като съм хвърлила много труд по програма Грюндвиг, дет обучаваме възрастни хора да работят с компютъри, имала идея през септември да ме прати на обучение до Англия. За тая цел трябваше да се предадат няколко тома бумаги в Центъра за развитие на човешките ресурси, че да ме одобрят и да отпуснат пари.
Подадохме бумагите още в края на април. Някъде в началото на август ме одобриха, но сега зачаках договорите, които трябва да подпиша, че да ми преведат парите и аз да си купя самолетен билет и пр.
След като до миналата седмица договори нямаше, вдигнах телефона и говорих с една всъщност изключително любезна девойка, която ми обеща, че скоро ще ги получа.
Получих ги. Хм, вчера. Изчетох ги. Прочетох, че се задължавам кат се прибера да покажа освен всички билети, бордови карти и едва ли не клетвени декларации от англичаните, като доказателство, че съм била там в посочения период, но от мен се изисква и печат в международния паспорт, който да доказва, че съм влизала и излизала от България. Изпаднах в недоумение. Тоест, билети, бордови карти, тва-онва... Все пак!!! Звъннах за уточнение. Да, трябвало. Нямало как. Изискването било на Центъра.
Хукнах да си вадя паспорт. След като постигнах и невъзможното, тоест успях да изляза на снимка така, че ще трябва да приложа и ДНК-анализ, удостоверяващ, че съм човек, пуснах поръчка за паспорта и се прибрах. Говорих с шефката си. Вика, че това е абсурд. Кой ще ти бие печат, след като сме членове на ЕС и преди да се качиш общо-взето само ти гледат личната карта?
Е а де?
В тази връзка пак звъннах на девойката. Тя търпеливо изслуша обясненията ми, че е напълно възможно никой да не ми бие печат в паспорта, особено след като няма причина да прави подобни неща, съгласи се с терзанията ми и ме помоли много да се постарая да получа печат, защото инак финансирането... Нали. Изискване на Центъра.
И така, ако съм жива и здрава и на 15-ти септември застана на софийското летище, очевидно ще трябва да рева на някое митничарско рамо, провеждайки крайно абсурдния диалог:
- Вижте, г-не/го-жо. А знам, че сме членове на ЕС. Англичаните знаят, че сме членове на ЕС. Знам, че задграничен паспорт щеше да ми трябва, ако бях рекла да минавам сухоземно сръбската граница да речем. Но ЦРЧР очевидно НЕ ЗНАЯТ всичко това. Моля ви, вий баща, вий майка, бийте ми печат с днешна дата в паспорта, за да видят, че съм излязла, понеже бордовата карта не било достатъчно доказателство!
Е тва е накратко.