ShadowDance

какъв филм я раздуйте ?

Badlands Rumble се казва Трайгън филма. Излезе май миналата година. Мяза на филър серийка от анимето и са запазили арта на сериала. Нищо особено, но за фенове на Трайгън, които са гладни за още - става.

Badlands Rumble на мен ми хареса много, със сигурност си струва. Цялата работа е по формулата на Cowboy Bebop филма, макар и да не е чак на неговото ниво.

Не можах да го намеря, както и да е - почнах да гледам Full Metal Panic стандартния филм, първа част защото втора не я намерих никъде.

Замундата има 2 версии 800мб и 9гб Badlands Rumble-а .

Гледахме първия Berserk филм от римейка. Ужасно зле беше, направо не ми се говори.

Визията - точна, но много безлична или по-скоро клинична; 3D-то тотално не се вписва в останалия арт. Стария сериал постигна в пъти повече с пъти по-малко. 6/10
Историята - зле структурирана, орязана и без каквото и да е въздействие 5/10
Музиката - най-ужасното нещо, което съм чувал в аниме от години. Някъде под нивото на порно саундтрак. Единственият плюс е, че през цялото време едвам се чува. -2/10
Персонажите и озвучителите им - ОК са като цяло, но няма много фийлинг. 6/10

Общо - 4/10

Не се хабете с този ненужен и бездарно реализиран шит. Ако ви е домъчняло за Берсерк: а) гледайте отново страхотния стар сериал или б) четете мангата

Новият Берсерк е ТОЛКОВА зле!
ВТФ беше ТОВА?
Защо е тоя филм? Кому е изтрябвало това ужасяващо недоносче???

Ако е за да ни преразкажат онази история с повече пари, модерни технологии и по-хубав арт - не се получава. Има някви убийствено красиви пейзажи, обаче 3Дто е като вадено от джей-РПГ отпреди 10 години. Човечетата постоянно изглеждат супер изкуствено, движенията им са неестествени, изобщо, тъгата е тъжна.

По-тъжна от тъгата обаче е музиката. Някой все пак си е дал сметка колко ужасно зле е тя и затова е забита в бекграунда, където почти не се чува, но пак успява да анихилира секво чувство и съспенс независимо от сцената, която съпровожда. Сменили са сеютата, но новите като цяло са доста ок.

Историята е претупана и ръшната. Не успява да въвлече зрителя, щото е като неква слайд шоу презентация на Ключови Сцени От Мангата с нищо между тях. Развитието между Гатс и останалите Така но дан изобщо не може да се усети по тоя начин.

Изобщо, чувствам се някак празна и ограбена след като изгледах тоя шит. Пиша му 5/10 и следващите няма да ги пипна и с пръчка. Жал ми е за тези, които виждат Берсерк за пръв път по този начин!

Я, Сашко ме е изпреварил!

Мдаам и това като на Хелсинг овата му е изрязан куулнеса с хирургическа точност . Но имаше красиви пейзажчета за кратко. Те след римейка ще продължат ли по мангата, щото само ако е старата история пак ще е отвъд тъжно...

Аз да доотбележа, че op-а е като за тв сериалче и показаха герои, които се появяват супер навътре в историята. Май бързат да минат през покритото от старото аниме, за да подхванат същинския фенсървис.

Изгледах първите 5 епизода на оригиналния сериал. ТОЛКОВА по-добре е всичко.

Поради липсата на нови епизоди от Space Battleship Yamato 2199 OVA (2012), реших да загледам оригиналните серии от 1974.

Докарах го до 18-та серия и преживяването е сюрреалистично и неочаквано задоволяващо.
Имах късмета да попадна на страшно добро remastered копие, което кара дефектите и ретро sci-fi концепциите да изпъкнат още по-добре.

Голяма част от кефа ми идва точно от дебилните и често противоречиви сюжети на епизодите, сбърканата астрономия, грешките в анимацията, променливия старовремски арт, надрасканите cell-ве, лошата фотография, помпозната музика и вечно разместения lip sync.
Другата част идва от факта, че измежду изброените по-горе уродливости материалът е пълен с хитри идеи и приети вече за класика trope-ове.
Съвременният зрител е залят от елементи, които вече познава и обича...от "класически" sci-fi заглавия излезли години след Space Battleship Yamato.
Т.е. спокойно мога да кажа, че заглавието е seminal work.
Множество sci-fi кинематографи и телевизионни дейци черпят идеи от него и до ден днешен - Star Wars, старото BSG, новото BSG, StarGate TV-то и пр. и и пр.

Примерно помните ли дългият начален shot от Star Wars (1977), където камерата сякаш безкрайно дълго следи корпусът на имперския кръстосвач?
Е, в Yamato имаме почти същия shot, но камерата сочи в обратнате посока и се движи не е по кила, а някъде по ватерлинията.
Интересно как екипът на Лукас е знаел за тази идея. Може би anime bootleg материалите са нещо много по-старо отколкото съм предполагал и през 70-те са били достъпни предимно за най-богатите nerd-ове (които са можели да си позволят домашен VHS и доставки по пощата от Япония).

Какво се набива най-много на очи:
1. Един от най-антипатичните протагонисти на всички времена.
Основното занимание на Кодай е да заяжда и разсейва в най-отговорните моменти добрия си приятел навигаторът Шима, докато последния пилотира Yamato. По този начин рискува не само кариерата му...но и живота на екипажа...което пък води автоматично до смъртта на всички земни жители...
Когато Кодай е в настроение да изпълнява собствените си задължения - тактически офицер, предпочитаната от него тактика, е "фронтална атака". Това си знае човека.
И е страшно досаден, когато иска да я използва. Според него тя е решение за всичко.
В свободното време любимото занимание на Кодай е да продължава да дразни приятеля си Шима и да се опита да го нарани по най-различни начини (включително юмручен бой точно преди голяма битка). Може би в това се крие и силата на Шима, той е подготвен за такива изненади, каквито нито злите извънземни, нито коварния космос могат да му поднесат.
2. Единствената смърфиетка в екипажа (останалите дами изчезват мистериозни при напускането на слънчевата система...или са в хибернация или де да знам...се използват при изготвянето на храна, сапун и смазочни материали...) - Юки Мори е подложена на непоносима експлоатация.
Освен четири офицерски длъжности (броих ги два пъти) тя се занимава с още доста странични дейности - изчислява warp jump-овете, дава смени като медицинска сестра, разнася чаши с доматен сок, разнася чаши с кафе (което всички мразят, но пия само, за да могат да си заяждат, колко е отвратително), изследва сама непознати планети пълни с враждебни туземци (без майтап, пратиха и спасителен отряд има няма 12-тина часа след прекъсването на радиовръзката)...и доколко прочетох на едно място, пере собственоръчно мръсните гащи на екипажа (защото никой не се е сетил да инсталира поне една перална машина).
В допълнение към това тя е вечно ухилена, сервилна, свърх-женствена, разбираща и бързо забравя обидите...но пък екипажът обожава да я дразни.
3. Анализаторът. Той е нещо като далечен братовчед на R2 D2, но може да говори с човешки глас и има доста по-хуманоидни манипулатори. Освен това е непоправим женкар и пияница. Всичките panty shot сцени на Юки са причинени от него...с едно единствено изключение, когато самата тя си показа гащичките на капитана (побелял мъж на преклонна възраст със здравословни проблеми)...
4. Д-р Садо. Всъщност той е култов образ и прототип на множество поколения от бъдещи корабни лекари къркачи...Странното е, че за него почти няма работа в кораб, който във всеки епизод е подложен на атака или на някакъв природен катаклизъм...понякога и на двете заедно.
Не че тези четиримата изчерпват темата, но са най-красноречивите примери.
Сюжетите в които сценаристите са ги вкарали, за да демонстрират описаните по-горе качества са дори още по-странни.

Както писах по-горе, всички тези негативни качества са по-скоро източник на удоволствие.
Може Space Battleship Yamato да е странно и примитивно, но страшно ме забавлява и съм силно пристрастен към героите и атмосферата му.

Дропнах Uchuu Senkan Yamato 2 на 7-ми епизод.

Първият сезон е доста безумен и дърт, но притежава някакъв чар, който го прави култово преживяване.
Правен с голям хъс при невъзможни условия - абсурден график, технически ограничения, публика настроена за други заглавия ("Хайди от Алпите":lol: ) и пр. и пр.
Той е демонстрация, как група sci-fi фенове, ще минат през огън и вода само и само да доставят историята си на публиката. Освен това е историческо заглавие, защото е първото телевизионно original anime. До тогава по телевизията са давали само адаптации на манга и са ги наричали "Terebi manga".

Вторият сезон е доста по-професионален и с доста по-добро анимационно качество, но му липсва пионерския дух. Няма го и чувството, че наистина не знаеш какво следва.
Да не говорим, че рециклира точно най-досадните ми неща от първи сезон.

А аз загледах Мирай Никки, щото Роланд обеща, че хилещото се детенце, заради което зарязах мангата някога, си било взимало веднага след като я зарязах и нататък било по-яко. Засега е точно толкова зле, колкото си го спомням.

Яз го дропнах след 2-3 серии, но пък хората много му се радваха щото това янедерето било бахти великото достижение на цивилизацията...
Мисля, че там разни тсундеретата, яндеретата и пр. персонажи създадени по груби формули все могат да се употребят по правилен начин, особено ако не превключват прекалено често между състоянията.
Ама неее...неща, като Mirai Nikki трябва да те удавят в най-елементарно повторение на формулата (Все едно си казал - "Аз обичам кафето в малка италианска чаша", а те ти връчват кофа.).
Като капак публика тотално изперква по такива заглавия...голям шум вдигна. Но пък май в момента вече никой не се спомня за Mirai Nikki.

То дори ако я игнорираме Юно света в който се развива действието е доста безумен.
Нищо за мен в това заглавие.

Е то Юно е единственото може би търпимо нещо, колкото и да е ужасна всъщност.
Ще го погледам още малко, да видим след смъртта на едно детенце тука (дотам стигнах с мангата) ще се пооправят нещата. Ама имам дълбоки съмнения - твърде много създания се цъклят тука.