ShadowDance

Roland wrote:Не е пиратство, защото законът ясно е указал границите, в които мога да си отстъпвам собствеността на други хора. Ако започна да чета книжката в църква публично, това е незаконно. Ако я давам под наем, това е незаконно. Никой не може да ми каже копче, ако я давам на някой да я чете. Супер странно ми е това обвинение.

На кориците на доста книги пише, че заемането е незаконно. Не че го вярвам наистина, де. Виж, абсолютно съм сигурен, че препродаването на книгите по сергиите за два/три/повече лева не е особено разрешено от закона, но всеки купува и така - дали просто защото му е по-евтино, дали поради неоткриваемост на книгите, дали по друга причина. Но пък кой сериозен почитател на литературата ще чете на компютъра?

Бтв, да отговоря на RSS за скъпите компютри и некупуването на софтуер. Компютърът ми струваше 350 лева, когато го купих - беше преди около година и половина. Ъпгрейди не съм правил, понеже за това, за което го ползвам, ми върши чудесна работа. Телефонът ми е "Motorola C115" на четири години, която сега надали струва и двайсет лева нова - няма нито камера, нито дори цветен дисплей. За последните две години най-големите ми разходи за развлечение са свързани с посещението на "Калиакра Рок Фест" през 2008 година - нещо, от което не можех да се лиша предвид начина, по който възприемам музиката на едната група там. С това искам да кажа, че излишни пари за скъпа техника не давам. По кръчми ходя рядко. Алкохол почти не пия - дали ми се събират пет бири за два месеца. Т.е. пари за глупости не харча. Т.е. не съм човек, който разполага с тонове излишни финанси, но напук не ги харчи за оригинални продукти - доколкото разбирам от думите ти онзи Шейд от форплея е такъв. Тъй де... Мисля, че поне по тая линия отпадам от категорията "Има комп за 2000 лева, но се прави на беден". Другото, което искам да кажа, е, че тийнейджърите, на които мама и тате не дават пари за оригинални игри, виреят предимно по форумите - в реалния живот един нормален тийнейджър е абсолютно безотговорно същество, на което не му пука дали нарушава нечии права, стига на него да му е добре. За мен, докато ме интересуваха игрите, нямаше абсолютно никаква разлика дали съответната я играя оригинална или не. И през ум не ми е минавало да поискам от нашите пари за нещо такова. Пък и това, че родителите са купили скъп компютър на детето си, може да им струва доста луксове, докато го изплатят. Т.е. не означава, че задължително имат много пари.

Както и да е, отново да повторя, че за мен основната причина да пиратствам е, че нещата, които искам, тук ги няма. Сега, вярно, че българският не е от най-говорените езици, ама...

Roland wrote:Според квото пише на "FBI WILL OWN YOUR ASS!" уорнингите по двд-тата, Е пиратство

А разликата е, че когато аз ти дам да четеш моята Емануела, а ти ми паснеш диска си с Hunks Workshop, ти консумираш нещо, за което аз съм дал пари, а аз - нещо, за което ти си дал пари. Торента на смелчагата от Симитли няма да го свалиш САМО ти, ще го свалят още един куп хора.

Не разбирам какво ми казваш. Какво значение има дали съм аз или 800 души, от законова и логическа гледна точка. И ти можеш да си заемеш емануелата на 80000 души, ако не те спираше физическа невъзможност. Торентът я осигурява. Но това води до извода, че проблем почва да става тогава, когато наистина бърка в джоба на някого косвено, а другото е един вид - "еми изнасилихме я, ама малко само и с пръстче, не се брои". Което не е принципно - или може, или не може, точка. Щом едното може, защото другото не може?

Напротив, точно в количеството е разликата. Едно-две заемания са нещо ок. 800 са сериозна загуба за производителя. Нищо общо с аналогията ти, иначе законът нямаше да го допуска.

@tiger - очевидно не адресирам теб като давам примери , ясно е че не си човек който държи на всяка цена да играе Crysis на максимални детайли и за тази цел си купува видеокарта за 500 лева но едновременно с това пиратства играта защото нямал пари ...

Ами в началото на 90-те когато нямаше интернет аз си намирах игри за нинтендото като всимах на заем от приятелите си или като разменях тези които аз имах с разни други момчета(разменяме ги за 1 седмица например докато ги изиграем). Като с тези момчета се запознавах в кварталната гейм зала специално с цел да си разменяме игри. Ако някак си премахнат торентите 100% ще се появат разни форуми в които например варненските гаймъри ще се уговярят да си разменят игрите.
Според мен е съвсем естествено ако наистина си фен на нещо ти да искаш да го подкрепяш както и колкото можеш. Тези хора които имат много пари, но не си купуват оригинални игри и дори мислят тези които си купуват за идиоти, не са истински фенове. За тях игрите са просто начин до убият малко време. Ако нямаха възможностт да ги изпиратстват много голяма част от тях просто щеше да си намери друг начин да си убива времето.
От друга страна ако си фен някоя игра но нямаш пари да си я купиш съвсем естествено е да направиш каквото друго ти е по силите за да се сдобиеш с нея. Ако просто решиш да се лешиш от нея, то никой не печели от това.
Относно това кое е законно и кое не е. Аз си имам собствени разбирания за това кое е справедливо и кое не е и често те се разминават до някаква степен с законите. За мен например някой да открадне буса с който Уикеда си превозват инструментите е много по-тежко престъпрение от това някой да открадне новия джип Слави Трифонов. Накой да открадне например латоп за да го продаде и да си купи телефон е по-тежко престъпление от колкото ако някой го открадне за да си нахрани семейството. От тая гледна точка мене не ме гризе особено съвестта ,че съм откраднал от Уорнар Брадърс и от ЕА. Не че това е нещо с което се гордея де, и разбира се бих предпочел да имам достатъчно пари за да си купувам само оригинални продукти. Но положението не такова ,така че и аз действам по същия начин както Минувача.

Roland wrote:Напротив, точно в количеството е разликата. Едно-две заемания са нещо ок. 800 са сериозна загуба за производителя. Нищо общо с аналогията ти, иначе законът нямаше да го допуска.

Няма ок. Или е редно, или не е. Да се прави компромис с някакво правило в случай, че вредите не са толкова големи, е едно, но да е компромисно самото правило - това не е възможно в никои принципи на правовите държави.

И съм убеден, че законите не са мислени в рамките на "щом е малко, може". Но по тая работа някой правист трябва да се произнесе.

Не си ти онзи, който решава, че "или е редно, или не е" бтв. Има си ясно установени от закона легални и нелегални методи за разпространение на една интелектуална собственост. Ако аз като частно лице ти дам книга, която съм заплатил, това влиза в правата ми да се разпореждам с частната си собственост. Ако я сканирам и я кача онлайн, това е опит за масово разпространение, независимо дали аз печеля от него, или не. И съответно е незаконен.

В момента обсъждаме смисъла зад (евентуалния такъв) закон

Смисълът е коиличествен, зомг! Аз еднолично, давайки материалния закупен от мен носител на информация, НЕ МОГА да нанеса сериозни загуби никому. Чисто физически съм неспособен. Докато качвайки го за онлайн употреба, мога. Толкова просто ми се струва.

Има и нещо друго - докато си раздаваш физическите носители се лишаваш от тях временно и не можеш да ги ползваш, тоест нямаш изгода постоянно да раздаваш безвъзмездно. Докато разпространявайки по интернет - хем ти си ползваш хем даваш на другите.

Да, тук подходящото сравнение е забраната да се препечатва книгата изцяло или отчасти без писмено съгласие на праводържателите - освен отделни откъси за лични/учебни цели и дори тогава със задължително позоваване на източника.

Мдам, аз се чудя що трябваше да мине цяла страница, преди някой (в случая RRS) да каже това за лишаването от възможността да я ползваш ти, докато си я заел някому. Мор, тук си в много малко, на практика незначително от обществена гледна точка, малцинство - да, разликата е основно количествена, особено когато става дума за взаимноизключващо се ползване - "DVD-то е или у теб, или у мен". И според мен законите са насочени в тази посока, и това, което Минувача каза за препечатването, е правилната аналогия. По тази причина се водят толкова спорове за "едното копие за backup, на което може да имаш право" - нещо, с което преди 15-20 години повечето софтуерни компании нямаха никакви проблеми, а в последните 5-10 години се оказва проблем и за софтуер, и за музика/филми/друга цифрово-кодирана информация.

Навремето и аз смятах, че пиратството е много нечестно спрямо хората на изкуството. Станаха някои неща и... мнението ми малко се промени. Не, не пиратството ограбва музикантите или тези, които създават кино. Хората, които ги ограбват, са онези, които движат кинтите наляво-надясно и в този процес прибират повечето от тях.

Не е възможно ти да слагаш 40 минути реклами на Ролекс, коли и прочие преди прожекцията на последния Бонд и да ми показваш накрая клипче как пиратството ограбвало обикновения човек, който се труди на снимачната площадка. Не мога да си представя как при толкова много посетители на кината, които допринасят многократно за бюджета на филма спрямо цената на билетчето, точно пиратите са виновни, че хората, които правят филма получават средно сигурно една средна работна заплата, но Даниъл Крейг получава в порядъци повече спрямо тях, а някой от продуцентите сигурно получава повече и от него.

А Фокс специално с удоволствие ще ги "ограбвам" още сто пъти. Защото заради техните ДРМ-и и заради фактът, че ползвам Линукс, откъдето и разни оупън-сорс плеъри, трябва да имам на компа си декриптиращи библиотеки, които в някои държави, моля ви се, били незаконни... Кой е ограбеният сега? Да бяха сложили поне на опаковката си предупреждение - "Имаме глупави ДРМ-шитни, моля ползвайте само със съкавите Уиндоус Медиа Плеър и Куик Тайм". Някои междувпрочем правят това. Но далеч не всички. И когато не туриш нещо такова, то ефективно ограбваш всеки неприятно изненадан като мен. Или не го ограбваш, ако същият има нелегалните библиотеки на компа си.

Колкото до това, че когато ощетяваш, заемайки на 5 души, а не на 50 и как всъщност се лишаваш от ползването на книгата и т.н., това според мен няма никакво значение. На първо време, дали крадеш хляб за 5 лв. или разбиваш трезор с 5 000 000 евро, това е все кражба. Дали ще получиш 5 дни пробация и мъмрене или 5 живота в затвора няма значение, тук играят роля сериозност на престъплението, утежняващи вината обстоятелства и т.н. Кражбата е кражба. И неплащането е неплащане.

А това, че се лишаваш от физическата възможност да ползваш заемана книга пак няма никакво значение. Да не би ако създам торент-клиент, който да трие нещо след като някой го изтегли, когато аз съм го сийдвал, той да се окаже легален способ за разпространение на авторски материали по мрежата? Врели-некипели, МПАА ще ме съдят както си искат ако им падна, па каквото ще да става.

В заключение: не е правилно човек да се прави на ултимативния консуматор, ама без да плаща и стотинка. И все пак не е правилно да се гледа моралната страна на въпроса единствено за потребителя. Разпространителите също не са светци и то никак. Наскоро имаше материал, който показваше как от пиратството страдат именно горните... и то не много, ама тъй като основно те страдат, основно те пищят.

Най-кофтито е, че допреди време се самоубеждавах, че не съм най-големият будала да си купувам единствено оригинални неща и да гледам само филмите, закупени от баща ми или тези, които дават по кината, ама от много време насам все ме гложди, че това не е било най-правилното нещо на този свят. Сега гледам просто да не изоставам с купуването на качествени неща спрямо гледането на качествени неща и си спя спокойно, без да се тормозя от мисълта как ограбвам хората навред.

Бтв, съвсем в духа на спора, как би се тълкувало наличието на уж съвсем легалните онлайн библиотеки, където пускаш дадена книга, за която нямаш вече място в библиотеката си, и в замяна някой ти изпраща негова подобна? Ако се гледа на ситуацията като междусъседска размяна, може и да е легално, но пък дадена книга може да бъде прочетена и от 1000 души, без да са платили и 1 стотинка за нея... т.е. извън доставката, все пак. Доколкото знам, този род библиотеки процъфтяват напоследък, а не съм чула никой да ги е подгонил.

То наистина има замяна и за да получиш нещо май даваш някоя твоя. При все това, може и никой да не се интересува от твоите книжки и все пак да получаваш. Примерно, ти след като си прочетеш книжката я подаряваш на Марийка, тя на Иванчо и т.н., като в крайна сметка е много малка вероятността и Иванчо и Марийка да си я закупят, за да им събира прах в библиотеките. На първо време, тя не е останала и в твоята библиотека като настолно четиво.

Библиотеката си е библиотека - за 10 лева абсолютно легално може да ЗАЕМЕШ и прочетеш колкото успееш книги.