ShadowDance

deleted

Малко хаотично, но все пак...

Покварена вяра (или приказка с хубав край)

Изгубен между световете
на Хората и Боговете.
Отрекъл се да бъде Човек.
Избягал от Живота.
От Съмнението и Недоверието,
Невярата, Нелюбовта,
Неживота, Некрасотата,
Неистината, Недобрината,
Ненадеждата, Несветлината...

Душата му кърви ранена.
Лежи под звездите в снега.
Черната кръв се слива с мрака.
Душата му вие, кърви, умира.
Видяла Вярата, Любовта
Живота, Красотата,
Истината, Добрината,
Надеждата, Светлината...

Душата му пронизана изгаря
от простата човешка драма
на сляпото пророчество.
Дни, години, хиляди човеци
с история богата,
с богати думи.
НО БЕДНИ СА СЪРЦАТА...

Мъртва е Мършата.
Мракът Мирише.
Мизерия, Мухъл.
Минало Мрачно Минава.
Молитва. Магия. Мотив...

Кръвта капе.
Истина доказана.
Чувства,
витаещи призраци празни,
Проливат се огнени въглени - сълзи.
Свещта изгоря...

Алкохолът пролива последната мокра сълза...
И после е суша.
После е жар, суша и глад...
Но ето вали Дъжд от кървавия
разстопен сняг
на кървящя порочна душа.

Зелено Злато, Замръзнала Зима,
Златни Зидове Зейнали Злобно...
Рани.
И вижда всички Истини,
всяка Мъдрост,
думите мръсни, скрити в устата,
изречени, чути.

Началото и Краят на двете поличби.
Създали, отнели живота.
Светлината, после и Мрака
Сътворителя, Разрушителя, Сянката
Никога вярваща вече душа...

Жива е още.
Кърви в снега.
И знае своите отговори.
Знае отговор на всичките сложни задачи.

Болката стапя снега, ледовете.
И виждат се масите гладни човешки.
Просещи зрение, слух.
Не обиди, не лъжи, не надежди.
Но не знаят...

Не знаят
как беше излъган първородният син
Човешки, Господен,
измамен с простата Вяра.

Пророкът Прогледна,
Притча Предаде.
Преплитат се Преспи, Пустини.
Птици Прелитат. Поквара.
Палачи Пъстрата Пръст
обагрят с кръв.

Кръв. Гилотини и Клади.
Крале и Кралици.
Кръстове, Култове, Камъни.
Кварцови Кули, Комети.
История...

Неонът изгасна.
На сцената смях, аплодисменти, цветя.
Героят умря.
Изгасна в съсирек, в снега,
в разстопената кал.
Поклон на артистите.

И тази приказка свърши добре...

Всъщност
Богдан Дичев

Чакалнята на гарата, закъсал съм с цигарите
минутите оказват съпротива
Картинката е старата - два куфара, китарата
Завръщам се, а всъщност си отивам

Смениха се сезоните, съблякоха се клоните
сега октомври слънчев е обаче
препълнени пероните, очакват ни вагоните
Аз смея се, но всъщност плача

В купето пак съседите, дотягат със беседите
бюфета ми предлага топла бира
че весел съм не гледайте, усмивката на кредит е
възкръсвам уж, а всъщност днес умирам

Запалиха фенерите, с неонова феерия,
щом залезът угасна неусетно
търсете, ще намерите, аз търсих друг намери я
щастливец съм, но всъщност съм несретник

Защо ли огледалото посърнало е цялото и
себе си не мога да позная
От черното и бялото е почнало началото
сега започвам, всъщност съм накрая

Звездите са угаснали, ех май не сме пораснали
да плача за това не ми прилича
Угаснали, пробляснали, звездите са във нас, нали
аз мразя ги, а всъщност ги обичам

Горко на повалените, кръвта напуска вените
животът и без туй е бързотечен
Денят е на спасените, приветстват ги арените
спасен съм, ала всъщност съм обречен

Пазете крамфилите на розите от жилото
последната целувка ме подсеща
Ти питаш ме: "Боли ли те, следата от червилото?"
Боли ме! Всъщност не усещам . . .

Морви, браво Благодаря за този бисер. Малко мелодраматичен, но все пак

Страхотно...
Просто...
Трябваше това да съм го прочел по рано...

Старо и златно, наскоро си го припомних:

Христо Смирненски - Приказка за честта


В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дяволът — старият Дявол —
дома си на чашка абсент.

Свещта очертаваше острия профил
със ивица златни лъчи
и пускайки кръгчета дим, Мефистофел
ме гледаше с влажни очи.

В очите му есенна горест бе скрита,
но все пак бе горд и засмен,
и махна с ръка той "In vino veritas!"
Ще бъда пред теб откровен!

Омръзна ми вече все тоя ярем на
притворство и помисъл зла —
да пием за твойта сърдечност неземна
и сивите земни тегла!

Преди векове аз възпрях на земята
и тук устроих си шега:
венчах се за земната Истина свята,
но тя увенча ме с рога.

Възпламнах от ревност и в черна омраза
за своята стъпкана чест —
човешката чест неуморно аз газя,
но с чест не сдобих се до днес.

Намислих чрез подвизи чудни да блесна —
умирах по сто пъти в бран,
но винаги рицар на кауза честна,
не бидох пак с чест увенчан.

Отчаян, окаян, веднъж в булеварда
аз тръгнах неземно злочест.
И вдигнах над себе си ярка плакарда:
"Човекът без капчица чест!"

Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"

Един господин ме целуна: "Ах, братко,
и ти ли!... Ех, кой да те знай!"
Две хубави дами ми казаха сладко:
"Елате в нас утре на чай!"

Чудесно! Невиждано! С почести редки
изпратен бях чак до дома.
Министри, царе и придворни кокетки
ми писаха мили писма.

И ето ме: важен, блестящ, елегантен,
богат като истински Крез!
И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин,
безчестник; но... винаги с чест!"...

И Дяволът млъкна. Наля от абсента,
сърдечно се чукна със мен,
и пускайки пушек на синкави ленти,
прониза ме с поглед зелен.

Книгите

Пред мен е книгата разтворена
и денем и нощя;
все сам, аз не познавам хората,
не зная и света.

Прилитат и отлитат птиците,
изгрява ден, залязва ден:
аз дните си като страниците
прелиствам уморен.

Години да четеш за чуждия
живот на някой чужд,
а твоят, никому ненужен,
да мине глух и пуст.

До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз изгубих зарад книгите
живота и света.

Всъщност не ми е истински любимо това стихче... По- скоро е... гадно замислящо

Neil Gaiman

Fragile Things

Spoiler: show

THE FAIRY REEL

If I were young as once I was, and dreams
and death more distant then,
I wouldn't split my soul in two, and keep
half in the world of men,
So half of me would stay at home, and
strive for Faerie in vain,
While all the while my soul would stroll up
narrow path, down crooked lane,
And there would meet a fairy lass and
smile and bow with kisses three,
She'd pluck wild eagles from the air and
nail me to a lightning tree
And if my heart would run from her or
flee from her, be gone from her,
She'd wrap it in a nest of stars and then
she'd take it on with her
Until one day she'd tire of it, all bored
with it and done with it
She'd leave it by a burning brook, and off
brown boys would run with it.
They'd take it and have fun with it and
stretch it long and cruel and thin,
They'd slice it into four and then they'd
string with it a violin.
And every day and every night they'd
play upon my heart a song
So plaintive and so wild and strange that
all who heard it danced along
And sang and whirled and sank and trod and
skipped and slipped and reeled and rolled
Until, with eyes as bright as coals, they'd
crumble into wheels of gold....

But I am young no longer now; for sixty
years my heart's been gone
To play its dreadful music there, beyond
the valley of the sun.
I watch with envious eyes and mind, the
single-souled, who dare not feel
The wind that blows beyond the moon,
who do not hear the Fairy Reel.
If you don't hear the Fairy Reel, they will
not pause to steal your breath.
When I was young I was a fool. So wrap
me up in dreams and death.

deleted

Леле това е жестоко второто ))

Робърт Бърнс - Финтли

- Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финтли.
- Върви си, всички спят у нас!
- Не всички - каза Финтли.
- Не зная как си се решил…
- Реших се - каза Финтли.
- Ти май си нещо наумил?
- Май нещо - каза Финтли.
- При тебе ако дойда вън…
- Ела де - каза Финтли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем - каза Финтли.
- При мен да дойдеш, току виж…
- Да дойда - каза Финтли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре - каза Финтли.
- Веднъж да минеш моя праг…
- Да мина - каза Финтли.
- И утре, знам, ще хлопаш пак.
- Ще хлопам - каза Финтли.
- Ще ти отворя, ала чуй…
- Отваряй! - каза Финтли.
- И дума никому за туй.
- Ни дума - каза Финтли.

Обожавам

Всичко е чудесно, само дето младежът от стихотворението е Финдли, не Финтли...

Morwen wrote:Всичко е чудесно, само дето младежът от стихотворението е Финдли, не Финтли...

Боже колко дребнаво.

Да, Джейми, такава съм си, дребнава, но мерси, че ми отвори очите, де...

Абе не беше ли Фингли