ShadowDance

Roland wrote:ВЕЛИК Е! Епохален! Колосален! Доста як!

Макар че едва ли ще има толкова време отпуснато от студиото за Аватар 2

Spoiler: show

И убиха Мишел Родригез.За поне 4ти път.Тhey basterds.

While technically impressive, Avatar’s basically a daft version of the Transformer movies’ sci-fi, techno fantasy. Michael Bay’s extraordinary gift for flashy spectacle found perfect expression in the gargantuan slapstick comedy of technology run amok; his teenage characters’ rapport with cars and machines showed an ambivalent relationship with the things that expedite human activities yet threaten our peace and our history. Avatar, however, invents an alternate world to make the airy-fairy pronouncement: “There’s a network of energy that flows through all living things.” Alien-girl Neytiri (Zoe Saldana) teaches Sully how to bond with a tie-dyed, eagle-like creature by docking his wriggly tail into it. “Feel her!” Neytiri urges, and Cameron emulates the boy-plus-car symbiosis of Transformers—but with pulsing loins, veins and orifices. Better than Titanic’s kitschy romanticism, it is Cameron’s most sensual incident since the husband-wife airlift of True Lies yet, strangely, this sexualized conquest suggests latent fascism in his style.

Armond White (born in Detroit, Michigan) is a New York-based film critic, based at the alt-weekly New York Press. Recipient of a Master of Fine Arts degree from Columbia University's School of the Arts, he has authored three books on popular culture. White won the ASCAP-Deems Taylor Award for Music Criticism in 1996. He was recently re-elected as Chairman of the New York Film Critics Circle, a post he held in 1994. White has served on juries at the Sundance Film Festival, Mill Valley Film Festival, Tribeca Film Festival and several National Endowment for the Arts panels. He is a member of New York Film Critics Circle, National Society of Film Critics and New York Film Critics Online. His reviews for New York Press, Film Comment and The City Sun have been discussed in The New York Times, Time magazine, Cineaste and Sight and Sound and the web magazine Senses of Cinema.

Criticism
Internet bloggers have referred to Armond as a "contrarian for the sake of being contrary" because he "position himself in diametric opposition to virtually every film critic on earth".[1] Essayist Dan Schneider had described White as a "critical clown" and "a contrarian with political and personal axes to grind".[2]

In August 2009, Roger Ebert wrote a blog "In defense of Armond White" commenting on White's negative review of District 9. Although Ebert gave the movie a positive review, he defended some of White's criticisms. However, after considering responses from the readers, Ebert "[withdrew his] overall defense of White," and concluded that "White is, as charged, a troll; A smart and knowing one, but a troll."[3]

Super M wrote:

Макар че едва ли ще има толкова време отпуснато от студиото за Аватар 2

Има ли някакъв намек за продължение или се шегувкаш? Anyway - аз ще ходя в събота

Vivian wrote:

Super M wrote:

Макар че едва ли ще има толкова време отпуснато от студиото за Аватар 2

Има ли някакъв намек за продължение или се шегувкаш? Anyway - аз ще ходя в събота

Категорично не е шега.

Roland wrote:Гънслингъре, единствената обективна оценка на тоя филм в тази кино-среда, в която той излиза, може да бъде 10/10. Или повече...

Spoiler: show

Аватар

Author: Jack1600
Date: 18.12.2009

Подходих към "Аватар" със сравнително охладен ентусиазъм. Не бях почитател на режисьора, актьорите до голяма степен не ми говореха нищо, а историята ми се струваше до известна степен нелицеприятна и (предполагаемо) недоизпипана. Гледах първия трейлър преди няколко седмици, в последствие съвсем забравих за филма и поради наскоро създалия се интерес към творението на Камерън (наричано на съвременен език "хайп") реших в крайна сметка и аз да отида и да видя в крайна сметка за какво става въпрос. И така, денят дойде, закупих билет за една от премиерните 3D прожекции и се настаних в пълната със зрители зала на местния киносалон.
Историята (за която повечето от вас най-вероятно са чували не веднъж или дваж) разказва за бившия пехотинец Джейк Съли (Сам Уортингтън от последния "Терминатор"), който встъпва на планетата Пандора след злополучната смърт на брат си и решава да поеме мисията, която по право е била насрочена за него. Майлс Куорич (Стивън Ланг) предвожда програмата Аватар, контролирана от организация на вече разрушената Земя през 2154-та. Запознавайки се с Норм Спелман (Джоел Дейвид Мур) и д-р Грейс Аугустин (Сигорни Уивър) Съли навлиза в същността на операцията и открива съществуването на моделирани по човешки образ тела, които наподобяват местното население На'Ви и чрез дистанционен контрол от човешкия ум би следвало да послужат за контакт с туземците. Парализиран до кръстта протагониста на филма е натоварен със задачата да се потопи в виртуалното тяло на Аватар, да се сближи с племето на женската На'Ви Нейтири (Зоуи Салдана) и да изпраща системно докладите си на коравосърдечния Куорич. Постепенно контактувайки с новите си сини познати Съли става един от тях, влюбва се в Нейтири и твърдо решен за бъдещето си като човек и Аватар решава да се опълчи срещу полковника си и да защити земите на Пандора, загрозени от унищожаване чрез човешки ръце. С помощта на спътниците си и На'Ви той започва да събира армия срещу военните и подложен на ударите нанесени от вида му започва истинска война която може да завърши или с победа за Пандора или с масово избиване и унищожаване на ценната планета. Съли междувременно е разкъсван от осакатената си човешка природа и принадлежност към войската и божественото тяло на Аватар, лишено от страх и колебание.
Филма като цяло представя добра актьорска игра, като имаме предвид че две трети от случващото се на екрана е пресъздадено изцяло и единствено от компютри. Последните са свършили впечатляваща работа, създавайки необикновения свят на На'Ви, невижданите досега извънземни същества и хуманоиди, епичния финален сблъсък и цялата тази динамика, която рядко срещаме в подобни филми, макар и екшъни. Концепцията, бивайки предимно научнофантастична, е визуално реалистична и направена със замах. Операторското майсторство и музика не са особено запомнящи се, но за сметка на това монтажът е добър, и да, пак комплименти за екипа по ефектите. Лично на мен сценарият на Камерън ми бе на места сух, на места интересен, понякога, включващ важни елементи като драма и хумор, понякога малко прекален, дори и за сайфай, но общото ми впечатление е горе-долу добро. Екшънът беше на ниво, любителите на жанра сигурно ще се изненадат приятно от задълбочения мащаб на извънземната флора и фауна, а почитателите на по-епични сцени едва ли ще останат разочаровани, особено към спомената вече няколко пъти финална битка.
"Аватар" работи сравнително добре като краен резултат, някои ще се влюбят в него, други най-вероятно ще останат възмутени, но за мен филмът е прилично добър, и макар и не от любимите ми, си заслужава гледане или две, на 3D е бляскав, стига да можете да издържите близо 160-те минути пандорски приключения.

От тук.