ShadowDance

Един елементарен изпит за това дали си запознат с програмата на партиите ще реши проблема за това кой гласува неподготвен.
Но това си е лично мое мнение разбира се.

Не, не определяш сам живота си. Животът ти е пряко следствие от страната, в която живееш и от политическата система, на която е подвластна. Съгласи се, че по твоята логика би било едно и също дали живееш в ЧАД или в Швеция. Но то не е. И разликата е пряко следствие на политическата система.

Това, че на теб в момента ти е добре и политиците не ти пречат, не означава, че България е добре. Видях с очите си колко са дръпнали напред румънците, същите хора, които само допреди осем години в сравнение с нас приличаха на затънтено чукотско селце.

Освен това що за ексепйизъм? Функцията на правителството не е да не ти пречи, а да ти помага. Щом пътуваш в чужбина, значи знаеш милионите дребни и ежедневни начини, по които една държава може да функционира по-добре от нашата. Да не говорим за по-големите. Да искаш от депутатите само да не ти ограничават правата, е нелепо.

Мога само да напомня една мисъл на Платон, която цитирах в друга тема - "Държавата ни е такава, защото гражданите й са такива".

А, и между другото, смешно е някой да обяснява колко са безхаберни политиците, а същевременно той да демонстрира абсолютно безхаберие по въпроса кой седи на чело на държавата му. Ми на теб като не ти пука, на него що да му пука? Знае си, че квото и да прави, ответна реакция няма да дочака.

Марфа... ЕВАЛА за това последното с безхаберието!
Мдам, евала и на Super M за предишните страница-две

Ненам що, ма при думата ''избори'' винаги се сещам на мига за това:

Spoiler: show

То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега!

Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване - кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше.

С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница.

Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид.

Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума:

- Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знайш!

Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора:

- Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ще се развали скоро.

Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита:

- Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза ?

А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума:

- Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Много знае тя, много е патила.

И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави:

- Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали.

Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака.

Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко.

Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма!

Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата.

Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът.

Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно:

- Помози ви бог, момчетааа!

- Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима.

- Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная!

- Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото.

А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете.

- Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем!

- Кое кайеш? За глас ли нещо спомена?

Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо:

- Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли?

- Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата?

И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята:

- Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-...

Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата...

Оттогава досега промяна у нас няма ли, Николов?

Само не казвай, че си на акъла на дядо Рачо.

Ми козата си е коза, хората са си хора, партията си е партия. Човек дет не може да опраи себе си къде е тръгнал да оправя държавата. Тя си е голям механизъм, не е за секи. Кво наистна ново има на тоя свят Ице

The Dragon wrote:Гласуването да е задължително със закон. И то със хубави санкции.

Само при условие че е явно ;р

Ох, ще карам подред:

Роланд, в общия случай аз съм либертарианец. Позицията, че основната цел на държавата е да създава условия за развитие, без да се опитва по никакъв начин да ти помага (или пречи) е дълбоко залегнала в житейската ми философия. Всъщност най-добре развитите държави, които съм посетил и за които знам – Великобритания и САЩ – се бъркат най-малко в делата на гражданите си. ЕС не е хубав пример в това отношение по ред причини. Btw, идеята, че държавата трябва да ти помага, а не да е неутрална, е социалистическа. Ти обаче гласуваш за дясна партия. Защо? (Не се заяждам наистина, просто питам.)

РРС, напълно съм съгласен – и аз за това апелирам – да гласуваме информирано, а не на принципа на по-малкото зло.

Драгън, избирателното право е ПРАВО, без значение ти какво мислиш. Мнението ти за обществения договор показва леека незапознатост с концепцията.

Марфа, къде точно съм казал, че не ми пука кой ме управлява. Казах, че програмите имат значение, не сантимента. Мисля, че има разлика между двете. И изобщо защо реши, че се противопоставям на гласуването изобщо – използвах темата, за да обясня защо промених мнението си и реших да не гласувам в конкретния случай.

Пасър Бай, приемам, че думите ти са насочени директно към мен, затова ще те попитам – ти специално какво си направил като гражданин през последните да речем три години. Отговори ми, аз ще ти кажа аз какво съм направил и ако приносът ти е по-голям ще призная, че имаш моралното право да хвърляш обидни реплики.

Същото питане отправям и към останалите защитници на гласуването (измежду които имам идея единствено за Марфа).

Спазвам законите, плащам си данъците, гласувам, протестирам.

Ти може би правиш три от тези четири неща. Щом не гласуваш обаче, недоволството ти е излишно. Защото всеки състав на управляваща коалиция се формира в немалка степен и от негласувалите, както ти обяснихме по-горе няколко души. Да стоиш настрана точно когато се решава съставът на парламента и съответно на управляващата коалиция, а после да казваш "ми тоя състав не ми харесва" е след дъжд качулка.

И би ли ми казал кое точно в постовете ми те е обидило? Те впрочем са към всички, не специално към теб. Предложението тези, които не виждат никаква разлика между изредените от мен имена на политици да си пробват късмета в друга държава ли? Това не е обида, а сериозно предложение. Много хора вече го направиха.

Itilon wrote:Роланд, в общия случай аз съм либертарианец. Позицията, че основната цел на държавата е да създава условия за развитие, без да се опитва по никакъв начин да ти помага (или пречи) е дълбоко залегнала в житейската ми философия. Всъщност най-добре развитите държави, които съм посетил и за които знам – Великобритания и САЩ – се бъркат най-малко в делата на гражданите си. ЕС не е хубав пример в това отношение по ред причини. Btw, идеята, че държавата трябва да ти помага, а не да е неутрална, е социалистическа. Ти обаче гласуваш за дясна партия. Защо? (Не се заяждам наистина, просто питам.)

Всъщност аз нямах предвид нищо повече от създаването на условия за развитие. САЩ е една силно неправилна като пример държава, която доста се бърка в делата на гражданите си, но както казах, нямах това предвид. Прочее, аз гласувам за дясна партия, защото това е единствената партия, която за мен се е доказала като способна да взема тежки решения в кризисни моменти и да си поеме негативите след това. Всички други управления стъпиха на раменете на въпросната дясна партия и браха малкото поникнали плодове на нейния труд, докато бълваха очернящи кампании. Не, че тя е цъфнала и вързала, но е направила нещо ЯВНО и ВИДИМО, ако човек се поинтересува. Другите не са.

Itilon wrote:Пасър Бай, приемам, че думите ти са насочени директно към мен, затова ще те попитам – ти специално какво си направил като гражданин през последните да речем три години. Отговори ми, аз ще ти кажа аз какво съм направил и ако приносът ти е по-голям ще призная, че имаш моралното право да хвърляш обидни реплики.

Същото питане отправям и към останалите защитници на гласуването (измежду които имам идея единствено за Марфа).

Ъм, чакай сега. Защо изведнъж стигнахме до "напиши книга, пък тогава коментирай писателите"?! Или аз нещо не схващам?

Създавайки условия за развитие, държавата или помага, или пречи. Не е някакъв неутрален артефакт, който си стои там и просто си създава нещо. Тоест, нормалните хора не очакват държавата да дойде и да им смени гумата на колата, ако си я спукат, но очакват държавата да е създала благоприятен бизнес-климат, да има смислена политика в областта на здравеопазването и образованието и пр. ОК, ще го кажа по-ясно. Ако получа бронхит, не отивам при министър-председателя да ме лекува, а отивам в болницата. Плащайки си всички възможни здравни осигуровки, аз считам, че имам пълното право веднага да получа медицинска помощ. Вместо това аз плащам 2,40, защото преди това всеки месец чинно съм си внасяла осигуровките, сядам при лекаря, той ми хвърля едно око, установява, че имам нужда от специалист, но видиш ли, нямало направления... И скоро получавам левостранна бронхопневмония.

За да не стават подобни дивотии, които у нас са ежедневие, е необходимо да имаме добре функционираща държава. Нали така?

Човек, който не гласува, било то защото така щял да накажел някого си или просто щото не може да си намери и един кандидат, дето що-годе да става за чеп за зеле, проявява изключително безхаберно отношение относно това кой стои на чело на държавата. Няма защо да се обиждаш. След като не гласуваш, на теб очевидно ти е все едно кой ще седне на капитанския мостик. Ако ти го наричаш с друга дума, аз му викам безхаберие. И наистина не разбирам кое му е обидното на това.

А като гражданин на тази държава аз лично изпълнявам всичките си възможни граждански задължения - плащам си чинно всички възможни данъци и такси, законопослушна съм и освен това проявявам интерес към действията на политическата класа. Какво още би трябвало да направя? Лично да се хвана да запълвам дупки, да строя детски градини и да реформирам здравната и образователната система, може би? Не, това не ми е във възможностите. Но като съвестен данъкоплатец и гласоподавател имам пълното право и задължение да изисквам от управляващите не да "помагат" посредством спорадични благотоврителни кампании, а да си вършат така работата, че да не се налага периодично хората да даряват пари за болния тригодишен Иванчо, който се нуждае от спешно лечение в чужбина.

Roland wrote:Ъм, чакай сега. Защо изведнъж стигнахме до "напиши книга, пък тогава коментирай писателите"?! Или аз нещо не схващам?

Не си ме разбрал правилно. Основното обвинение, което прочетох тук, е, че проявявам безхаберие към настоящето и бъдещето на държавата. Пасър Бай конкретно написа "каквато държавата, такива и гражданите", което ми се струва обидно на мен лично. Логично е да поискам да се сравняваме на ниво граждани.

Итилон, гледам, че отговаряш на поста на Роланд, но не и на моя, който беше преди неговия, а и отговаряше на твое запитване.