Posted: Tue Apr 07, 2009 6:05 pm
Мдам, затова и има две теми, в които се вихри тая дискусия и който желае да му се изяснят неща, ще ги чете. Няма да влезе на 5та страница от втората тема и да каже, че не отговаря на никого, след което да поведе спор без да е прочел предишните мнения. Ако не бях написала тия неща толкова много пъти нямаше да имам против да изплякам тук един двуметров постец, но не считам че това е начина, а и откровено се изморих и ми писна.
Отделно, че почваме да си вием като грамофонни плочи.
Вивиян си пее - "ми ако направя тва и тва, то няма ли да съм направила нещо, дето да отговаря на някви правила, как така нямало правила?".
Аз се включвам - "има правила, ма не са абсолютни".
Вивиян пак - "ми ако направя тва и тва, то няма ли да съм направила нещо, дето да отговаря на някви правила, как така нямало правила?".
Аз пак - "има правила, ма не са абсолютни".
Роланд - "ок, не са абсолютни, но почиват на някакви по-конкретни и абсолютни похвати и дефиниции".
Аз - "мда, но приложението на тези конкретни похвати не става по абсолютни правила"
Вивиян (към АлДим) - "ма ето, че си ми дал списък с характерни черти на супергерой. Начи имало правила, на-на-на-на-на-на".
АлДим - "ти тъпа ли си, ма? Не правиш ли разлика между характерни черти и абсолютно правило?"
Вивиян - "Lorem ipsum dolor amet..."
Аз - "моля???" (Към Роланд на АйСиКю) "Тая кви ги дрънка бе?"
Роланд - (Към мен на АйСиКю) "Беш ли му майката?" (Във форума) "Спорът е семантичен и няма никъв смисъл, така че можем да го спрем. Или не - Емо ей сега ще пусне чаршаф тука. Казвам, за да подготвя почвата. Сега ще подготвя и пишката *фап-фап-фап* ааааа! ммм! *фап-фап*".
Емо - "бе аз не знам за кво си говорите, ма ето и моите два цента. Има абсолютни похвати. Приложението на един абсолютeн похват става по абсолютно правило само за този въпросен един похват. Освен това природата и изкуството са еквивалентни". А Вивиян искаше да каже, че ако сам измислиш нещо, дето вече да го има, не си направил нищо оригинално."
Аз - "ба ли ги и похватите колко са абсолютни, ма правилата им за приложение не са абсолютни, а и тва вече го обсъждахме, пък и си говорим за по-общи неща. А, бтв природа и изкуство не са еквивалентни". И не, Вивиян не каза това."
Вивиян - "бе не казах това, но вие показахте, че не разбирате езика ми, така че сега мога да си спекулирам, че съм казала квото си поискам. Но ето че имало правила начи"
Аз - "писна ми кардинално"
Скордж - "ква абсолютика в изкуството бе?"
Морви - "батета, вие са за абсолютност на правила или похвати си говорите последно"
Емо - "правилото за приложение на един похват е абсолютно, когато се прилага въпросния похват, щото капналата сълза носи конотация, а 3-секунден кадър върху лицето не носи. Нищо, че двете са начин да се покаже вътрешен свят на героя. А ето и примери от алкохолната и хранителновкусовата промишленост, с което показвам, че изкуството е субективно и възприемането му се влияе от маса фактори. Изкуството е като вино и различните му съставки опияняват различно различните хора. То се състои от атоми на елементи, които обаче са много коварни... Ама чакайте, не заспивайте, още не съм казал каквото бях тръгнал да казвам. Кво бях тръгнал да казвам всъщност?"
Роланд - "*фап-фап-фап* ААААААА! ООООО! ААААААААААААААА!!! Ох, колко добре ми дойде тази словесна злобарчица. И останалите трябва да ме празните така."
Аз и Морви - "ъъъ, не, твърдо сме решени да стоим настрана от мастурбационните ти помагала."
ифадриана - "пичове, сичко хубаво, ма терминологията ви е силно зле, земете си я оправете. Иначе да, спорът е семантичен."
пасър-бай - "ТРЕБВА си точна терминология, още древните гърци са го рекли."
любимеца - "аз може и да имам позиция по въпроса, но може и да нямам. Вие обаче не знаете, затва ще седя отстрани и ще пускам саркастични и осъдителни коментарчета, щото е по-яко. В тоя ред на мисли, сичките сте нелепи и тая дискусия е в нищото."
Емо - "Амелио не споря с теб. Казвам си мнението, после ти обясних кво не си ми разбрала."
Скордж - "не бе, наистина, КВА абсолютика в изкуството бе 0_0"
Морви - "втф, как така природа = изкуство???"
Емо - "литературната критика е като наука, а изкуството като природа. Ето ви още малко рандъм доказателства, пълни с неточности, най-малкото щото като говоря за наука ми лъсва голият гъз като тоя на Амелия като говори за изкуство. Иначе можех да кажа това с по-малко думи, но за приятеля Роланд ще го пораздуя".
И т.н.
Отделно, че почваме да си вием като грамофонни плочи.
Вивиян си пее - "ми ако направя тва и тва, то няма ли да съм направила нещо, дето да отговаря на някви правила, как така нямало правила?".
Аз се включвам - "има правила, ма не са абсолютни".
Вивиян пак - "ми ако направя тва и тва, то няма ли да съм направила нещо, дето да отговаря на някви правила, как така нямало правила?".
Аз пак - "има правила, ма не са абсолютни".
Роланд - "ок, не са абсолютни, но почиват на някакви по-конкретни и абсолютни похвати и дефиниции".
Аз - "мда, но приложението на тези конкретни похвати не става по абсолютни правила"
Вивиян (към АлДим) - "ма ето, че си ми дал списък с характерни черти на супергерой. Начи имало правила, на-на-на-на-на-на".
АлДим - "ти тъпа ли си, ма? Не правиш ли разлика между характерни черти и абсолютно правило?"
Вивиян - "Lorem ipsum dolor amet..."
Аз - "моля???" (Към Роланд на АйСиКю) "Тая кви ги дрънка бе?"
Роланд - (Към мен на АйСиКю) "Беш ли му майката?" (Във форума) "Спорът е семантичен и няма никъв смисъл, така че можем да го спрем. Или не - Емо ей сега ще пусне чаршаф тука. Казвам, за да подготвя почвата. Сега ще подготвя и пишката *фап-фап-фап* ааааа! ммм! *фап-фап*".
Емо - "бе аз не знам за кво си говорите, ма ето и моите два цента. Има абсолютни похвати. Приложението на един абсолютeн похват става по абсолютно правило само за този въпросен един похват. Освен това природата и изкуството са еквивалентни". А Вивиян искаше да каже, че ако сам измислиш нещо, дето вече да го има, не си направил нищо оригинално."
Аз - "ба ли ги и похватите колко са абсолютни, ма правилата им за приложение не са абсолютни, а и тва вече го обсъждахме, пък и си говорим за по-общи неща. А, бтв природа и изкуство не са еквивалентни". И не, Вивиян не каза това."
Вивиян - "бе не казах това, но вие показахте, че не разбирате езика ми, така че сега мога да си спекулирам, че съм казала квото си поискам. Но ето че имало правила начи"
Аз - "писна ми кардинално"
Скордж - "ква абсолютика в изкуството бе?"
Морви - "батета, вие са за абсолютност на правила или похвати си говорите последно"
Емо - "правилото за приложение на един похват е абсолютно, когато се прилага въпросния похват, щото капналата сълза носи конотация, а 3-секунден кадър върху лицето не носи. Нищо, че двете са начин да се покаже вътрешен свят на героя. А ето и примери от алкохолната и хранителновкусовата промишленост, с което показвам, че изкуството е субективно и възприемането му се влияе от маса фактори. Изкуството е като вино и различните му съставки опияняват различно различните хора. То се състои от атоми на елементи, които обаче са много коварни... Ама чакайте, не заспивайте, още не съм казал каквото бях тръгнал да казвам. Кво бях тръгнал да казвам всъщност?"
Роланд - "*фап-фап-фап* ААААААА! ООООО! ААААААААААААААА!!! Ох, колко добре ми дойде тази словесна злобарчица. И останалите трябва да ме празните така."
Аз и Морви - "ъъъ, не, твърдо сме решени да стоим настрана от мастурбационните ти помагала."
ифадриана - "пичове, сичко хубаво, ма терминологията ви е силно зле, земете си я оправете. Иначе да, спорът е семантичен."
пасър-бай - "ТРЕБВА си точна терминология, още древните гърци са го рекли."
любимеца - "аз може и да имам позиция по въпроса, но може и да нямам. Вие обаче не знаете, затва ще седя отстрани и ще пускам саркастични и осъдителни коментарчета, щото е по-яко. В тоя ред на мисли, сичките сте нелепи и тая дискусия е в нищото."
Емо - "Амелио не споря с теб. Казвам си мнението, после ти обясних кво не си ми разбрала."
Скордж - "не бе, наистина, КВА абсолютика в изкуството бе 0_0"
Морви - "втф, как така природа = изкуство???"
Емо - "литературната критика е като наука, а изкуството като природа. Ето ви още малко рандъм доказателства, пълни с неточности, най-малкото щото като говоря за наука ми лъсва голият гъз като тоя на Амелия като говори за изкуство. Иначе можех да кажа това с по-малко думи, но за приятеля Роланд ще го пораздуя".
И т.н.