Watchmen VS The Dark Knight - разни сравнения

[Amelia]

За абсолютните правила. Абсолютно означава да важи ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ без отклонение.
Така, с онова за близкия кадър върху лицето, примерно губим рандъм комедия, в която на някого му се е счупило яйце на главата и ни приближават камерата, за да видим кво е станало. Или пък моментите, в които имаме предаване на интроспективния свят на героя без близък кадър върху лицето. Сигурна съм, че можеш да ми дадеш пример за такива сцени. Тук Александър суфлира, че близки кадри върху лицето не е имало преди Жана Д'Арк филма (оня стария, не оня с Мила Йовович). Ко са праили дотогава? Т.е. правилото не е абсолютно - може да се ползва за други неща, това, за което се ползва, може да се направи по други начини.

Да питам Симеон за музика няма смисъл. Той може да ми каже в дълбочина кво знае за класическата такава, но не е чувал повече от половината форми на музика, които съществуват за момента. Само ще дам пример с нойза, в който няма правила и единственото общо с музиката е, че е съвкупност от звуци (отново суфлаж на Сашко).

Това, което си написала за Уейн не го прави морално сив, а тъп и със скучен епизод на мид-лайф крайзис, примерно. Което е много, много различно. Онова накрая с комуникациите беше някво яко цоцано от нечии пръсти, което прави и сивотата няква извадена от нищото. Като при Дент - един епизод на "посивяване" за 3 часа филм, или тва че някой казал нещо, за мен не е изграждане на хубав, морално противоречив персонаж, а некадърно сложена кръпка.

[Roland]

Ставаш нелепа и ПРОДЪЛЖАВАШ да не четеш внимателно, което започва от грозно да граничи с обидно. Прочети си пак поста, прочети тоя на Вивиан, убеден съм, че и сама ще намериш за какво говоря. Аз свивам платната, щото ако тука караш по диагонала, не ща да си представям колко от ферманите, изписани по-назад, си проспала... Ти и филмите си така гледаш, нищо чудно после, че Дент е чисто бял (а Ануар е гей)

[Amelia]

И това идва от човека, който счита Алелуя за рандъм мууд пийс. Фък оф.

Прочела съм внимателно кво е написала Вивиян за Уейн, това ми е мнението. Ако не ти харесва, прав ти път. Това за правилата е илюстративен пример за а и б.

[Roland]

Не, пипенце, мнението й за а=б/б=а визирах. И моеш да ходиш да се снимаш со се суфлиращия укипедър, ако си мислиш, че ще ме въвлечеш в какъвто и да е музикален спор. Сори, че ще го кажа по толкова гадно надут начин, но в музикално отношение просто сте ми под радара, извинявай за което. И се научи най-сетне, че с махленско поведение постигаш точно нищо с мен.

[Amelia]

После кой кого не четял. Това за правилата е илюстративен пример за а и б и затова ква точно е била буквата когато правилото го е нямало още. И защо не считам това правило за абсолютно.

Иначе, може да не знам теория на музиката, но повярвай ми, в къщи сме чували и слушаме доста повече нейни проявления от теб. Сори, че ще ти го кажа толкова надуто, но музикалната ти обща култура е по-ниска от моята.

[Roland]

Всеки със самозаблудите си. Слушаш песнички - bravo! Казах нещо за спора.

Нека бавно и като за идиоти значи:

Въпросът ти относно дали има сцени, които да предават интроспективен свят на героя без близък план първоначално ме изуми тотално, но после се сетих, че вероятно или изхождаш от гледна точка на зрителя (а не на оператор, а целта ми беше да те поставя в майндсета на такъв), или прилагаш математическото правило, че щом а =б, значи б=а. Та, представи си за момент, че си оператор и ще снимаш близък план на лице, тогава трябва да си дадеш сметката, че като го направиш, ще посееш усещането за емоционална наситеност и турбулентност в героя. А пък ако трябва да обяснявам с уравнения... ще се позова на правило от семантиката: значи, розата е цвете, но не всяко цвете е роза. Никъде не бях споменала, че интроспекция се предава само и единствено чрез близък план

Последвано от:

Така, с онова за близкия кадър върху лицето, примерно губим рандъм комедия, в която на някого му се е счупило яйце на главата и ни приближават камерата, за да видим кво е станало. Или пък моментите, в които имаме предаване на интроспективния свят на героя без близък кадър върху лицето.

На мен и всеки друг нормален човек казва единствено, че тоя абзац просто не си го (до)прочела. Айде, един път хубу, ма докога?


Сега смляно. Абсолютното правило, според Тони, не е свързано с това как трябва/се/може да се предава интроспективна интензивност, а че конкретното техническо средство "близък план на лицето" ВИНАГИ носи такава. Не знам дали е така, но не се сещам за пример, който да го опровергава. Примерът ти с падналото яйце е ирелевантен, тогава фокусът е яйцето или съответно реакцията от него, не е просто шот на лицето. За ВТОРИ път, след като явно не желаеш да го прочетеш от раз - въпросната интроспективност вероятно може да се постигне и се прави по хиляда други начина (та в тоя контекст моеше и без рандъм тривията за Жана Д'Арк), но когато имаш клоуз-ъп без яйца по главата, фокусът винаги е върху вътрешното напрежение.

И това, че накрая героично ще докажеш как правила има, ма не били АБСОЛЮТНИ, щото (изненада на века) изкуството не е наука, е наистина голямо постижение, но не виждам как си пречи с истината, че правила все пак има и неспазването им си личи.

Все повече се убеждавам, че възприемането на всякакво изкуство изисква почти толкова умение, колкото и създаването му...

[tigermaster]

Бях намислил да напиша някакво дълго и скучно есе, показващо защо според мен новият Батман е най-добрият комиксов филм евър, но се отказах. А и все още не съм гледал съперника му в тази тема, та щеше да е и малко некоректно. Само един въпрос ме гризе. Ама вие още ли? И още един, ама той вече е ептен офтопик... Какво е "обща музикална култура"?

[Roland]

Обективно ли? Нямам представа. В конкретния случай подозирам, че се транслира "кой колко видове метъл слуша".

[Morwen]

Почти каквото и нормална обща култура. Никой голям жанр да не ти е абсолютно чужд и да имаш представа и усещане за всички.

Понякога отварям тази тема със страх...

[Amelia]

Нашият психолог обичаше да казва, че не трябва да пренасяш собствените си възгледи и възприятия върху друг човек. Ти, Рольо, си доста ограничен. Във всичко, дори в храната която ядеш, както съм ти казвала вече. Недей да гледаш на мен от малкото си прозорче, щото тогава се стига до изявления като това, че харесвам само и единствено мачизъм, само и единствено метъл, само и единствено наука и т.н.

Аз съм човек с толкова отворен ум, че мозъкът ми е на път да изпадне. Обичам експериментите и новите неконсервативни неща. Удоволствие и красота мога да видя/чуя/вкуся/усетя в почти всичко. В къщи слушаме метъл от сякъв характер и въобще рок, електрическа музика от сякъв характер, някои джазове, блусове, класическа музика, поп музика, рап, латино и дори разни интересни идиотщини като въпросния нойз. И не говоря само за саундтраците на разни филми и анимета. Отделни изпълнители, които сме чули и сме харесали стават част от фонотеката ни. Ходим и по концерти. За някои групи съм се влачила до чужбина да ги чуя - нещо, което ти не си правил и не можеш да разбереш. Започнах с метъл. С него станах меломан. Един вид специалност ми е, но от години вече не съм ограничена само в него, въпреки че той е толкова разнообразен като стилове, че човек може да си го изследва цял живот без да му писне. Напоследък съм намалила слушането на музика, щото така и не успях да почна да я слушам като фон на нещо, което върша, особено ако това, което върша е свързано със съсредоточаване. И по улицата нямам навик да я слушам, щото от слушалките ме заболяват ушите и главата.

Същото и с мачизма. Сред любимите ми филми и анимета има ВСЯКАКВИ. Има романтични, има комични, има наивни, има цинични, има с мачовци, има с женчовци, има дълбоки, има плитки, има супер новаторски, експериментални и оригинални, има и безкрайно деривативни. Щото аз имам капацитета да харесам всичкото това, стига да е добре направено по стандартите, които съм си изградила. Ти гледаш 5% от най-големия мейнстрийм и класифицираш останалото като конско порно и готварски програми.

И т.н. Избягвай тоя тип забележки към мен, нщото са нелепи. Познаваш ме и знаеш, че говориш бати тъпотиите, когато се афектираш. Или може би не знаеш.

Обща музикална култура е да познаваш и разпознаваш колкото се може повече типове музика.

едит: Забравих да изкоментирам и онова за правилата. От самото начало твърдя, че няма АБСОЛЮТНИ правила, а не просто правила. Ако след целия тоя спор стигаш до извода, че няма абсолютни правила, моите поздравления, успя да стоплиш.
В поста си излагам методично един след друг примери на тезата си. Наложи се да повторя в този случай, щото това е единият ми илюстративен пример, колкото и общ да е.

И аре малко по-кротко с пяната на устата, ако обичаш.

[Vivian]

За абсолютните правила. Абсолютно означава да важи ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН СЛУЧАЙ без отклонение.
Така, с онова за близкия кадър върху лицето, примерно губим рандъм комедия, в която на някого му се е счупило яйце на главата и ни приближават камерата, за да видим кво е станало. Или пък моментите, в които имаме предаване на интроспективния свят на героя без близък кадър върху лицето. Сигурна съм, че можеш да ми дадеш пример за такива сцени. Тук Александър суфлира, че близки кадри върху лицето не е имало преди Жана Д'Арк филма (оня стария, не оня с Мила Йовович). Ко са праили дотогава? Т.е. правилото не е абсолютно - може да се ползва за други неща, това, за което се ползва, може да се направи по други начини.

Да питам Симеон за музика няма смисъл. Той може да ми каже в дълбочина кво знае за класическата такава, но не е чувал повече от половината форми на музика, които съществуват за момента. Само ще дам пример с нойза, в който няма правила и единственото общо с музиката е, че е съвкупност от звуци (отново суфлаж на Сашко).

Това, което си написала за Уейн не го прави морално сив, а тъп и със скучен епизод на мид-лайф крайзис, примерно. Което е много, много различно. Онова накрая с комуникациите беше някво яко цоцано от нечии пръсти, което прави и сивотата няква извадена от нищото. Като при Дент - един епизод на "посивяване" за 3 часа филм, или тва че някой казал нещо, за мен не е изграждане на хубав, морално противоречив персонаж, а некадърно сложена кръпка.

Естествено, че важи във всеки един случай без отклонение, откакто правилото е било формулирано. Айде, ако можеш да ме светнеш, в науката като даденост ли сме имали всички правила и формули в самото начало?

Симеон съвсем правилно е нацелил, че в случая с яйцето, фокусът пада върху предмет (яйце) разположен върху фон (лице), не върху лицето. Като видиш лайно на поляна, обръщаш внимание повече на лайното или на полянката? Мерси за конкретизацията относно Жана, че имаше опасност да сметна, че е на Бесон версията. Сега ако Сашко провери и как се казва човекът, дето е вмъкнал правилото, което цитирам в учебник, има една бира от мен.

Опасявам се, че нито за Уейн, нито за Дент ше се разберем (при Дент има далеч повече от 1 сцена, бтв, която носи маркировката на тъмна страна у него).

Някак си особено ми е като циклиш толкова по женски и се въртиш в кръг, а на мен ми се налага да се повтарям безумно...(това по адрес на а=б примерите...) (тук се извинявам за личната забележка, която не е напълно уместна)

EDIT: Забравих да спомена, че забелязвам, че извличаш максимално удоволствие от споренето (дори да не е градивно) и като за самия спорт. Аз също съм така, ако се засека с някой и никога не пускам...така че този спор можем да си го водим (а и сигурно ще) докъм август минимум.

[Amelia]

Баце, доживях да ме обидят на жена.
Иначе ще се въртим в кръгче, докато не си изясним нещата, което ще отнеме време, щото аз говоря на патагонски, а ти - на таджикистански или докато на някоя от страните не й писне окончателно.

Науката не създава неща, а обяснява вече налични такива в природата, затова и правилата, формулирани в нея не са като в изкуството.

Примерно, гравитацията е съществувала и преди Нютон да я забележи и да формулира законите си.

В изкуството, щом нещо е правено по няколко различни начина в различни времеви епохи, значи нямаме абсолютно правило, а мода. Мода има и в науката бтв, но аз не говоря за нея. Говоря доколко е длъжно да се придържаме към едно правило, ако то не е "абсолютно" и доколко нарушаването му може да се счита за Зло във всеки един контекст. Бтв и на мен ми писна да се повтарям. Не знам дали е от твоите или моите полови характеристики обаче.

Иначе, обичам да споря, факт, но има хора, с които отказвам да го правя. Повярвайте ми, не искате да сте от тях.

[Roland]

А каква е практическата разлика между "абсолютни" и "неабсолютни" правила? Дори всичко да е мода, един филм винаги е продукт на епохата си и се съобразява с нея, съзнателно или не. Ако не спазва правилата, приети в тая епоха, или ги спазва зле, какво значение има, че в друга епоха това не би било нарушение, след като във всичко друго филмът е в ТАЗИ епоха?

[Amelia]

С това изявление уби експерименталното кино, музика и т.н., които често разчупват установени правила, или ги предефинират, или правят нови. Плз, недейте да правите така, че човекът на науката да защитава от вас, хората на изкуството, това което е толкова ценно в същото това изкуство - а именно свободата на (себе)изразяването.

Абсолютното правило е абсолютно и се спазва винаги. Нещата се правят САМО И ЕДИНСТВЕНО по този начин, без оглед на време, модни тенденции и т.н. Може да имаме абсолютни правила за определени категории - тук съм склонна горе-долу да се съглася с примера за екшън филма и сюжета, щото за момента не мога да си го представя по друг начин (което бтв не значи че друг начин е невъзможен, просто на мен фантазията ми е бедна). Сигурно и в най-техническата част на нещата има някакви правила дето се спазват винаги. Но като цяло, като опре до внушения, визия и някви комплексни неща, няма абсолютни правила и точно затва изкуството е толкова яко и разнообразно. Иначе щяхме да си гледаме 10 еднакви филма само с менкащ се сюжет и персонажи и светът щеше да е едно много по-тъпо място за живот.

[Roland]

Нищо не съм убивал, просто предвид темата, в която се намираме, бях останал с впечатление, че говорим за комерсиалното кино. Или за теб Уочмен е "експериментално кино"? You can not have sunk THAT low