Вивиан, само за сарказма - освен Спилби (знам мнението ти за него), там имаше и други имена, нали. Нека да приключим по този въпрос, няма особено значение за темата.
Останалото, което казваш обаче е по нея:
А и не съм толкова ограничена, че ако нечий стил не ми харесва, да твърдя, че не струва. Може да се каже, че самата идея колко работа пада по правенето на филм ми пречи.
Преглъщам факта, че ме наричаш ограничен (освен безсърдечен и тотално глупав), възможно е да е така, но нека все пак да уточня - тази тема е за режисьорите със собствен стил, поне аз така я разбирам. В този смисъл - "режисьор със собствен стил" не е равносилно на "режисьор, който прави хубави филми" (както не е вярно и отрицанието на това твърдение

). Та, казвайки, че Нолан няма собствен стил, аз не казвам, че прави слаби филми (напротив - в избора на сценарии по съотношението фън/смисъл мисля, че няма равен), а казвам, че в тях не виждам нищо с режисьорска природа, което да се отличава с нещо кой знае какво от масата. Така, че плс, ако изходната точка за твърдението ти "А и не съм толкова ограничена, че ако нечий стил не ми харесва, да твърдя, че не струва." е моето отношение към определени режисьори, това е леко обидно и ме оставя с усещането за загуба на време. + това, ще се учудиш колко много кофти неща съм в състояние да преглътна в един филм, ако усетя, че хората са го правили с желание, т.е. "паднала е много работа по правенето му".
По отношение на Финчър - разбира се, че имаш право на каквото и да било мнение. Разликата между теб и мен в случая е, че аз се опитвам да ти дам конкретни аргументи в полза на тезата си, а ти ми даваш "gut-feeling-а" си. Ок, понякога и това работи, ще видим. Между другото, съждения като "Финчър взима ужасни актьорски решения" и "Зодиак беше просто непоносим" според правилата на форума могат да се тълкуват като провокация.

Сори, не се сдържах.

За Бъртън, не се обиждай, но това няма никакво значение. И аз съм изгледал всичко на Кубрик (почти), но какво от това - все ще си остане неразбран, който усещам само с вътрешностите си и по тази причина няма да слагам това в тежката артилерия по време на спор за твърде обективни неща.
tigermaster, предлагам да спрем с това за ефектите, защото и двамата започнахме да даваме на заден ход - аз, да си признавам, че не съм помислил за част от филмите, които изреди и съм преувеличил леко, а ти да дообясняваш какво разбираш под крещящи ефекти, мълчаливи ефекти и пр.

, само за да приближиш твърдението си до истината. Нека да подходим простичко - The Frighteners е филм, подчинен на ефектите, това е заложено в самата му идея, самият Джаксън неведнъж е казвал, че това е било генералната репетиция за Властелина, така че ако не ми вярваш на мен, повярвай на него поне.
Тук Вивиан ме е изпреварила, бтв, и аз чакам Lovely Bones предимно, за да видя дали наистина Джаксън може да разкаже простичка човешка история без издевателства над екипа си по ефектите (всеки, който е гледал мейкингите на LOTR знае за какво говоря). Засега обаче новините не са много в полза на това - преди няколко месеца е уволнил дизайнера на продукцията си, защото Рая във филма не бил както си го представял и това допълнително ще забави нещата. Може и да е важно това, не знам - но пак опираме до техническата страна на филма.
Roland, разбира се, че Властелинът е нещо колосално и това е най-малко заради ефектите, но все пак е филм, който в голямата си част е подчинен на ефектите, нали? Имам предвид, че когато трябва да подходиш оригинално към сцена, в която многохилядна армия попада под краката на някакви слонове е едно, а когато трябва да направиш визуално интересен филм за 2 часа ням Том Ханкс на един остров, е съвсем друго. В единия случай всичко е въпрос на добра организаторска работа, а в другия - на изобретателност.
Ghibli, аз да болдна ли "абсолютно" или да се спрем с това?