ShadowDance

Пообърках ги Елзасците....

Британските кучовъди са възстановили "German Sheppard Dog" като наименование на Немските Овчарки през 1977.

Но да в случая с крадците удушвачи по-скро става дума за Немските овчарки, а не за рядка Порода разработена в САЩ, за да прилича на отдавна изчезнат Вълк от Плеистоцена....

Понеже имам всички пратчетки на български, нямаше как да не си взема и Пощоряването.

Е няма такава абоминация. Този път Вузеви са надскочили себе си. Изгаврили са се. Здраво. Преводът е такъв, че дори не заслужава да бъде наречен много лош или просто слаб. Безобразен е. Боклучав. Отвратителен. Превеждано е буквално, което кара героите на български да говорят като Йода. Резултатът е, меко казано, нечетивен. Човек трябва да прочете едно изречение, после да го превърти през ума си, за да го нагласи както трябва да звучи и чак след това да премине към следващото.

Пунктуацията без съмнение е дело на Керът в лош ден. Дамата, дето се е наела с тоя непосилен труд, помни, че в определени обстоятелства прилагателните се делят от запетаи. Това, което не помни, е кога точно се делят от запетаи. Не прави разлика между "плувам из бурно синьо море" и "морето беше бурно, синьо, коварно и дълбоко".

Но пък това е разбираемо, защото според написаното книгата въобще не е минала през редактор...

В заключение, Вузеви този път го направиха. Изгавриха се. Диво се изгавриха. Защото това не е нищо друго освен целенасочена гавра и отвратителна подигравка.

Ъъъ, само за протокола, превели ли са Adora Belle Dearheart?

щото Веселка Дребнодупе някакси звучеше ок, но това просто не мога да си го представя

Мхм, преди има няма 15 мин я довърших, в сравнение с оригинала е........

ЗАРКОВ???? КЪДЕ СИ?????

Няма как да бъде по-некадърен този превод. Няма. Дамата Йоханна Разпопова, моите уважения, е далеч от класата на Зарков, редакторката е спала някъде, а при все, че името на Зарков го има на задната корица като "оказал съдействие", не ми се вярва да е направил каквото и де било......... ;( ;( ;(

Някакво такова болно ми е. Истината е, че винаги по- съм се кефел на преводите на Зарков и съм предпочитал да чета Пратчет на български - заклеймете ме - просто защото при все запазената атмосфера на оригинала винаги е успявал да направи книгите някак си близки и живи. Игрите на думи ме радват, истина, но не чак до там, че да съм краен, в Пратчет друго е важно за мен..... Е, Going Postal ще е една от неколцината, които на български няма да ги чета повече.... Не че нещо.

Не е чак потресающо нечетивна де - нечетивна е за закостенели фенове, филолози, "сноби и педерасти" както ми каза една колежка (мен в последните две категории, ако обичате, ме впишете). Ето, обаче, че и братото ми, който не е особено фен на четенето в оригинал, я захвърли по средата и каза, че ще чака да му я дам на инглицужки.

Адора Бел Диърхарт, Тънди, тук за съжаление и аз не мога да си представя някой да измисли нещо...

Ами на мен ми е точно нечетивна. Просто... Ами не мога. Нямам нерви всяко изречение да си го препревеждам и то от български на български. Има лоши преводи. Виждала съм ги. Има безумни преводи. И тях съм ги виждала. Това е нещо друго. То е подигравка. Откровена. Йоханна Разпопова и Лидия Атанасова най-добре да се хванат за ръчица и да потеглят към залеза. Сега нямам време, че работа ме чака, но в края на другата седмица ще постна някои от по-забавните моменти, на които се натъкнах. Засега ще спомена само Кралската минта, което е вероятно моментния двор, и Агатейската каквобеше, което пък е Ахатовата империя. Колкото до пунктуацията и стила... Не, ще отделя специално време и място за това. Може и в новото ШД дори да бъде!

И, уви, надеждата ми за читаво издание току-що умря А толкова ми се щеше - мрън. Ще си я купя все пак, нали съм фен, но все повече се убеждавам, че ще трябва да си увелича колекцията на английски
п.с А няма ли как да пишем на Зарков, или на Вузеви, и да им кажем, че се гаврят много лошо

Мислех да си купя все пак и на български, но след тази реклама... На следващия панаир на книгата ще му мисля

Прелистих я само, и ще си спестя парите от принципни съображения. И все пак с минимален напън, се чете английския чудесно. Два негови лафа да си прочете човек в оригинал и си заслужава труда в оригинал. Превода е тотално в някаква друга вселена, самата книга е малко по в страни от типичния му стил и с това преводче става се едно аз съм си писал фенфикче, като литературна стойност. Единствено корицата е по светла и се вижда по-добре от оригиналната като +. Хич, да не я бяха издавали, Пратчет трябва да ги съди за "поругание", ебати безконтролното издаване е тва тяхното.

А защо забавиха с години (мисля) издаването на нова книга на Пратчет в България? Не беше ли, именно, за да се постараят повече при превода?

Не, беше защото имаха проблеми с превода. И да я бяха бавили година само.....

В пиратския превод в нета Адора Бел Диърхарт е преведена като Прелест-Хубавинка Миличкова.

В оригиналния превод на Разпопова зомбито г-н Въртел е господин Наклонов... Защо?!

И аз не можах да си го обясня. В смисъл едва ли има по-подходящо име за адвокат от "Въртел", а и вече е използвано в доста книги.... Е, ако преводачката не е чела предните книги.... Нормално като че ли.

Ненам само тия дет са им дали правата защо не си защитават стоката, а са ги оставили Вузев на самотек? Както и да е, аз съм си поддръжник на Пратчет в оригинал от доста време насам, ама това е естествено само при възможността да си превеждам достатъчно от думите за да напасана останалите в контекста и без речник често. Не е чааак такъв английски сложен. Освен речта на Фигълите де :/

То по принцип и най-добрият превод осакатява оригинала, както е открил още Пушкин. Е, има случаи, в които добрият превод облагородява оригинала, обаче не говорим за ситуации, при които кадърни преводачи се броят с абоминации. Но тъй като все пак хората, които могат да си позволят да четат любимите си автори в оригинал, не са мнозинство (аз например харесвам Мика Валтари, но не знам и дума фински), идва ред на преводачите.

Ще си позволя да включа част от разговора за стила и по-точно казаното от Ръфлек, която недоумява как не всеки, дето има четка и боички, се юрва да се пише художник, но пък едва ли не всеки, дето горе долу е понаучил азбуката, си въобразява, че е писател. Казвам това, защото и при превода нещата стоят по подобен начин.

Това, че човек знае достатъчно добре даден език до степен да си вземе изпитите без проблеми, въобще не гарантира качествен превод на художествена литература. Какво се иска от добрия преводач?

1. Без съмнение, добро познаване на езика, от който ще превежда.
2. Познаване на собствения език и собствената граматика.
3. Познаване на автора, когото ще превежда.
а) преводачът е прочел поне някои произведения от въпросния човек в оригинал (ако има такива) и е прочел преводите, които са правени (ако има такива).
4. Практика. Обяснявам. Напълно е възможно това да е първият превод на преводача. Това, че е първи, не означава автоматично, че ще е лош. За да бъде не просто един нелош, ами направо добър превод, би било уместно преводачът да вземе една добре преведена книга от същия автор, ако такава е налична, или да вземе добър превод от книга на същия език и от близък по стил друг автор. Преводачът превежда и сравнява, докато не добие увереност и самочувствие.
5. Задължително е книгата да не се превежда на прима виста. Тоест, правилното е книгата първо да се прочете, да се осмисли и чак тогава да се пристъпи към превода.
----------------------------

И така нататък. Могат още неща да се добавят, но това са елементите, които първи ми идват на ума.

Аз съм общо взето лаик в тази област, но всяка произволна страничка от коментирания текст ме кара да хвана червения молив и да почна да драскам.

И така, отварям произволно, озовавам се на страница 146 и я сканирам. Ето с какво разполагаме:

Наноси от стари пликове се издигаха, докатo Мойст прекрачвайки нагазваше ядно през изоставените помещения на пощата. Имаше желание да ритa в стените, докато направи дупки. Беше в капан. В капан. Нали беше направил всичко, на което е способен? Може би наистина имаше проклятие в това място. Гроут е име, което приляга за това проклятие ...

Бутна една врата и се намери в голям двор за пощенски коли в П-образната сграда на пощата. Дворът все още се ползваше. Пощата беше западнала, но пощенските коли бяха оцелели. Така беше казал Гроут. Има полза от тях, и се бяха доказали, освен това имаше голям брой коне. Не можеш да набуташ конете под дюшемето, нито да ги накачиш в торби горе в мансардата. Конете трябва да бъдат хранени. С малко или повече усилия, кочияшите бяха поели тая работа, извършвайки пътнически услуги.

Мойст гледаше как претоварена кола излиза от двора и в следващия момент едно движение отгоре привлече погледа му.

Вече беше свикнал с дрънчащите кули. Понякога имаше чувството, че на всеки покрив пониква по една. Повечето бяха нови клапанни кутии, инсталирани от Компанията „Гранд Пън", но още можеше да се видят демодирани семафори и даже сигнални флагове. Все пак последните работеха само бавно и на нивото на очите, но мястото за тая цел бе твърде скъпоценно в разпростиращата се гора от кули. [...]

Ето какво надрасках на прима виста, без да се задълбочавам и без да разполагам с оригинала. По тая причина не съм пипала имената, макар ръцете да ме сърбят от това "Гранд Пън".

Мойст крачеше вбесен през изоставените помещения на пощата, като газеше из купищата стари пликове. Имаше желание да ритa стените, докато пробие дупки. Намираше се в капан. В капан. Нали беше направил всичко, на което бе способен? Може би наистина над това място тегнеше проклятие, а името Гроут му прилягаше напълно...

Блъсна една врата и се озова в големия двор за пощенски коли, около който се издигаше П-образната сграда. Дворът все още се ползваше. Пощата беше западнала, но пощенските коли бяха оцелели. Така беше казал Гроут. Имало полза от тях. Доказали се били. Освен това имаше и твърде много коне, които нямаше как да бъдат натикани под дюшемето, нито пък можеха да ги увесят в торби горе на тавана. Животните трябваше да бъдат хранени. С повече или с по-малко желание с тая работа се бяха заели кочияшите и сега извършваха пътнически услуги.

Мойст точно гледаше как претоварена кола излиза от двора, когато някакво движение отгоре привлече погледа му.

Вече беше свикнал с дрънчащите кули. Понякога имаше чувството, че са поникнали на всеки покрив. Повечето бяха нови клапанни кутии, инсталирани от Компанията „Гранд Пън", но още се срещаха и старомодни семафори, че дори и сигнални флагчета. Последните обаче работеха доста бавно и то при добра видимост, каквато беше трудно постижима в избуялата гора от кули.* [...]
------------------
*единственият смислен синоним на кула, който ми идва в момента на ума, е вишка, но не се престраших да го напиша. Все пак с тези кули в началото и в края на абзаца става неприятно повторение.

Просто го давам като пример, за да докажа, че имам право на глас. Все пак последните работеха само бавно и на нивото на очите... Айде не, а?


EDIT:
НЕ!!!!!!!!!! Сега стигнах до капитан Керът Чугунолеяров!!!!!!!
Е СЕГА ВЕЧЕ ЩЕ СЕ ЛЕЕ КРЪФФ!!!!

Какво да очакваме? Морков Открийжелязов?!

Преводите променят, другото са технически подробности. И да нужни са си, не споря.

хехе 145 стр в оригинала

More or less seamlessly, the coachmen had taken it over and run it as a passenger service.




Most were the new shutter boxes installed by the Grand Trunk Company, but old-fashioned arm semaphores and even signal flags were still well in evidence. Those, though, only worked slowly and by line-of-sight, and there was precious little space for that in the thrusting forest of towers.