Хубава е почти колкото моята сукуба:). Иначе онзи батко вещер, дето ни закачи по пътя, беше нагледно за това какъв се предполага да станеш, като пораснеш. Аз така и не мога още да придобия нужната агресия, за да пердаша всичко, дето щъка по пътя и може да бъде атакувано.
За Пещерите в Баренс ще помогна с удоволствие. То вчера си го мислех да свърнем натам, че бяхме доста близо, но не знаех дали имаш време. А и допусках, че предпочиташ по-бързо да вземеш рогато-опашатата кака.
Иначе за правенето на маге, аз лично бих те посъветвала да пробваш, когато ти се прииска. Не един от играещите май е тръгвал с някакъв клас и е откривал, че всъщност друг му допада повече. Но пък, както вече ти казаха няколко пъти, НЕ СЛУШАЙ ЛАНИС!
И понеже сега ми е паднало, ще обясня на всички незнаещи, че няма нищо по-хубаво от това да гледаш как расте един Свят Поп! Има такава грация и величие в призоваването на Светия огън - светът се изпълва с напрежение, попът е заобиколен от златна светлина и в следващия миг огнен стълб се стоварва върху неверника и го вкарва в правия път. Ех, да имаше начин да взема два-три урока от Девицата в Каразан за Holy Fire! Няма такова нещо просто! А смайтовете падат като златни божии шамари от небето. Още по-сладко е да имаш незабавен smite след holy fire.
Естествено те бие всеки безобразник на пътя, защото неверниците не обичат да чакат някой да им каканиже молитви и поучения насреща. Но всеки знае, че светостта върви и с мъчения.
И още нещо - попът си го търсят масово по инстанси от Dead mines до 70 ниво. Така че каквото и да се говори за изграждането на герой в holy build, това си е идеално. Викат те почти непрекъснато, без да ти се налага да търсиш групи, по-забавно е, тичаш по-малко, а и в инстансите падат по-добрите неща за екипиране.
А ако ти писне да лекуваш народа, просто превключваш на някой от многото си алтове и се радваш на живота. Е, получават се малко странни ситуации, когато играейки с вещерката си почвам да търся някаква лекуваща магия сред проклятията
