Posted: Wed Feb 20, 2008 6:43 pm
Искам да споделя с вас някои мисли относно референдума в Бургас по въпроса за петролопровода и макар че може би трябваше да ги напиша с няколко дни по-рано, не смятам, че въпросът вече се е изчерпал или е загубил своята актуалност. На първо място, който е чел темата, знае, че аз твърдо подкрепям построяването на петролопровода като съм готов единствено да оспорвам методите и начина, по който проектът се осъществява, за да е защитено екоравновесието и за да няма сериозна вреда върху туризма. След референдума, обаче, не съм сигурен, че държавата има моралното право да го построи именно в Бургас.
Защото въпреки законодателството отричащо легитимността на референдума след като броят на гласоподавателите не е минал 50-процентната бариера, въпреки налаганото в медийното пространство становище, че така или иначе вече всичко е решено и нищо не зависи от гражданското общество и въпреки моите собствени очаквания бургазлии изненадвашо показаха невероятно силна воля за промяна, показаха, че имат сериозно и недвусмислено отношение към ставащото в техния град.
1. Резултатите сочат, че в Бургас има 188 774 души с право на глас (представете си, обаче, колко от тях са извън своя град и не са имали възможност да упражнят правото си на глас - особено най-младата и активна част от тях).
2. Поради слабата кампания и поради естеството на част от електората са налице следните официални данни:
"Рекордно ниска е избирателната активност в ромските квартали на Бургас. В една от секциите в училище “Христо Ботев” в квартал “Победа” до обяд бяха гласували едва 50 души от 876 гласоподаватели."
"Кметът на Бургас Димитър Николов посочи, че е различна активността в населените места от общината - има села, където активността е нулева, има и места, където тя е 50%. Най-голяма била по думите му активността в центъра на града."
Това автоматично означава, че от уравнението се изваждат повечето от нискообразованите/от малцинствени групи избиратели и такива, които при обичайни условия отиват да гласуват под строй към урните под партиен или друг натиск. Да не забравяме, че като общ брой те представляват голямо число.
3. Подкрепящите построяването на петролопровода и най-вече ревностните симпатизанти на БСП не отиват изобщо да гласуват, защото знаят че победата е осигурена ако общият брой на гласувалите не надхвърли 50% +1 - така, без да участват в гласуването и възползвайки се от наредбите в закона, те могат да се надяват на много по-лесен успех.
4. Крайните резултати сочат:
Общо 27,09% е била избирателната активност, което прави 51 225 гласа.
С “да” са отговорили 1654, което е 3,25% от гласувалите.
Отговор “не” на изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис са дали 96,75%, което е 49 552 души.
Броят на недействителните бюлетини е бил 50.
5. Сравненията показват:
Както правилно отбеляза Любен Дилов-син "...по-малко гласове бяха подадени за президент на България в Бургас и доста по-малко за кмет. Гласовете са над 50 000 със сигурност, а Йоан Костадинов беше избран последния път с 21 000 гласа за кмет." (имал е предвид 2003 година).
Излиза, че се пренебрегва мнението на близо 50 000 души и то - мнение нямащо друга официална противотежест освен апатията и незаинтересуваността да се изрази мнение изобщо, мнението на най-образованите, интелигентните и будни жители на община Бургас.
Според мен проектът за петролопровод е и ще си остане полезен за страната в геостратегически, икономически и политически аспект, но бих посъветвал управлявашите добре да се замислят как точно да го осъществят и накъде основно да насочат приходите, свързани с него. Защото, потърпевшият регион, който ясно и недвусмислено е изразил нежеланието си да бъде междинна точка за нефтените доставки трябва да бъде максимално овъзмезден - в противен случай при първия разлив, при първата авария или заплаха, при първата проява на немърливост - всички тези хора ще имат законното и моралното основание да се борят за правата си и да защитят избора си.
Защото въпреки законодателството отричащо легитимността на референдума след като броят на гласоподавателите не е минал 50-процентната бариера, въпреки налаганото в медийното пространство становище, че така или иначе вече всичко е решено и нищо не зависи от гражданското общество и въпреки моите собствени очаквания бургазлии изненадвашо показаха невероятно силна воля за промяна, показаха, че имат сериозно и недвусмислено отношение към ставащото в техния град.
1. Резултатите сочат, че в Бургас има 188 774 души с право на глас (представете си, обаче, колко от тях са извън своя град и не са имали възможност да упражнят правото си на глас - особено най-младата и активна част от тях).
2. Поради слабата кампания и поради естеството на част от електората са налице следните официални данни:
"Рекордно ниска е избирателната активност в ромските квартали на Бургас. В една от секциите в училище “Христо Ботев” в квартал “Победа” до обяд бяха гласували едва 50 души от 876 гласоподаватели."
"Кметът на Бургас Димитър Николов посочи, че е различна активността в населените места от общината - има села, където активността е нулева, има и места, където тя е 50%. Най-голяма била по думите му активността в центъра на града."
Това автоматично означава, че от уравнението се изваждат повечето от нискообразованите/от малцинствени групи избиратели и такива, които при обичайни условия отиват да гласуват под строй към урните под партиен или друг натиск. Да не забравяме, че като общ брой те представляват голямо число.
3. Подкрепящите построяването на петролопровода и най-вече ревностните симпатизанти на БСП не отиват изобщо да гласуват, защото знаят че победата е осигурена ако общият брой на гласувалите не надхвърли 50% +1 - така, без да участват в гласуването и възползвайки се от наредбите в закона, те могат да се надяват на много по-лесен успех.
4. Крайните резултати сочат:
Общо 27,09% е била избирателната активност, което прави 51 225 гласа.
С “да” са отговорили 1654, което е 3,25% от гласувалите.
Отговор “не” на изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис са дали 96,75%, което е 49 552 души.
Броят на недействителните бюлетини е бил 50.
5. Сравненията показват:
Както правилно отбеляза Любен Дилов-син "...по-малко гласове бяха подадени за президент на България в Бургас и доста по-малко за кмет. Гласовете са над 50 000 със сигурност, а Йоан Костадинов беше избран последния път с 21 000 гласа за кмет." (имал е предвид 2003 година).
Излиза, че се пренебрегва мнението на близо 50 000 души и то - мнение нямащо друга официална противотежест освен апатията и незаинтересуваността да се изрази мнение изобщо, мнението на най-образованите, интелигентните и будни жители на община Бургас.
Според мен проектът за петролопровод е и ще си остане полезен за страната в геостратегически, икономически и политически аспект, но бих посъветвал управлявашите добре да се замислят как точно да го осъществят и накъде основно да насочат приходите, свързани с него. Защото, потърпевшият регион, който ясно и недвусмислено е изразил нежеланието си да бъде междинна точка за нефтените доставки трябва да бъде максимално овъзмезден - в противен случай при първия разлив, при първата авария или заплаха, при първата проява на немърливост - всички тези хора ще имат законното и моралното основание да се борят за правата си и да защитят избора си.