ShadowDance

Moridin wrote:

Jen wrote:

Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил, съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо.

Разпоредбите на този кодекс за изпълнение на наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд.

though.

Бе не че имам проблем със закоността на решението, но според мен подобна договорка изначално би била абсурдна, ако даваше възможност престъпниците да бъдат помилвани, веднага щом стъпят на родна земя. Това прави цялата концепция БЕЗ-СМИС-ЛЕ-НА.

Е, прочети втората алинея, де. Ние формално признаваме тяхната присъда, екстрадираме и помилваме.
По твоята логика цялата концепция на помилването е безсмислена. Точно толкова неправилно изглежда и ако се приложи спрямо престъпник, осъден от БГ съд на доживотен затвор. Но тази възможност е факт, при това конституционен. Помилвания не се случват в сряда и петък. Тази възможност е дадена точно за такива ситуации на очевидно невинни хора, с чиято присъда не можеш да се пребориш чрез съдебната система /престъпници от политически режими, примерно/.

Zhivik, малко е сложно и дълго. Няма как обикновен съд на една държава да осъди друга държава. Вътрешен съд може, при определени условия, да търси отговорност за престъпления срещу човечеството но само от физическо лице.
Съдът за защита на човешките права на международно равнище, пред който се атакуват държави е само един - този в Страсбург. Другият - за военните престъпления - в Хага е съвсем различно нещо и няма отношение в случая.
Медиците могат да подадат частни искове у нас, но срещу определени лица. Може декларациите да са били отказ от това. А прокуратурата има юрисдикция винаги, когато става въпрос за престъпление извършено срещу български гражданин.

Jen wrote:

Moridin wrote:

Jen wrote:

Е, прочети втората алинея, де. Ние формално признаваме тяхната присъда, екстрадираме и помилваме.

Значи за останалото не ми се спори, щото е мътно, но това с тоя член наистина не го разбирам как може да се тълкува по начина, по който ти го тълкуваш. Единият абзац казва, че трябва да прекратим изпълнението на наказанието, ако либийският съд го отмени (което не става). Вторият абзац казва, че трябва да приложим наказанието, ако сме признали чуждата присъда.

За да бъде вярно това, което казваш, липсва абзац, който казва, че нашият съд има право да отмени чужда присъда или да прекрати наказанието, чрез помилване (напомням, че в първия абзац условието е либийският съд да отмени/помилва, т.е. той не върши работа).

Moridin wrote:За да бъде вярно това, което казваш, липсва абзац, който казва, че нашият съд има право да отмени чужда присъда или да прекрати наказанието, чрез помилване (напомням, че в първия абзац условието е либийският съд да отмени/помилва, т.е. той не върши работа).

Че той нашият съд нито е отменил наказание, нито е помилвал - направи го президентът по силата на права, дадени му от конституцията И той не ги "помилва" а амнистира, поради своя убеденост в тяхната невинност, както бе заявено в комюникето. Не че е Първанов, но който и да беше, това си е най-точният ход.
И едва ли някъде е казано в какъв срок от въвеждането на присъдата в изпълнение може да го направи, нито в какъв срок при екстрадиране - половин час, четири часа или седмица примерно.

Цитатите на Джен са релевантни за съдебната система и затова говоря за тях специално. Това едно, второ не казахме ли преди малко, че било все пак помилване, не амнистия? Както и да е де

Да, помилване е, а не амнистия.

Казахме, щото бързахме На второ четене си беше "амнистия" май Пък юристите да кажат де, то и довечера ще се чуе по-подробно и ясно, суматохата беше голяма.

Наистина изглежда объркващо, когато гледаш разпоредбите извън контекста и останалите текстове, които касаят казуса. Ще се опитам да го обясня.

Първо съдът не отменя присъдата, а прекратява процедурата по изпълнение на наказанието. Това са две различни неща. Една от причините това да стане е държавата, в която е издадена присъдата да обяви, че има помилване /все едно Кадафи да ги беше помилвал/. Това не се случи.

Второ - имаме признаване на присъдата. Българският съд с решение признава чуждата присъда и медиците юридически са все едно осъдени в България - оттук идва и възможността за помилване от нашия президент.

Трето - възможността изпълнението на наказанието да бъде прекратено при определени условия е част от общите разпоредби за изпълнение на наказанието.
Т.е.: Ние сме признали чужда присъда и би трябвало да започнем да спазваме кодекса в частта му за привеждане в изпълнение на наказанието лишаване от свобода. В същия този кодекс обаче има правило, според което, когато е издаден указ за помилване, изпълнението на наказанието става недопустимо и всичко се прекратява незабавно.

Ох, уморих се... Не умея да обяснявам много добре. Дано стана ясно. Разбира се, изобщо не съм сигурна, че това е, което се е случило с либийците , но тази е логичната процедура.

Interpreter wrote:Казахме, щото бързахме На второ четене си беше "амнистия" май Пък юристите да кажат де, то и довечера ще се чуе по-подробно и ясно, суматохата беше голяма.

Или пък не го казахме, защото бързахме, а защото това е официалната информация? Хайде да се замисляме, преди да заставаме твърдо зад разни изказвания?
http://www.president.bg/news.php?id=2918

И да, Джен се е опитала да го обясни много ясно няколко пъти.

Jen wrote:Ох, уморих се... Не умея да обяснявам много добре. Дано стана ясно. Разбира се, изобщо не съм сигурна, че това е, което се е случило с либийците , но тази е логичната процедура.

Напълно ясно е, не се тревожи И си права, някакъв правен експерт точно същото каза по едно време. Още нещо - според нашата правна практика, амнистията се извършва само със законодателен акт, т.е. от Народното събрание, докато президентът има само право да помилва. Разликата е, че при амнистия се заличава самото престъпление, т.е. от правна гледна точка амнистираният все едно не е извършил никакво престъпление.

Сега, може в този случай да последва и акт на амнистия, макар че по принцип би противоречал на духа на спогодбата ни за екстрадиция с Либия. Но това вече е политическо решение, и няма нищо общо със съдебните процедури.

Морвен, в случая имах предвид своето бързане като един от тези, пуснали първи съобщението тук Но явно е помилване, въпреки че в правен смисъл като че ли двете неща означават едно и също.
На мен ми е интересно дали в подобни случаи езикът на правото разграничава "помилване" от "оневиняване". Според съобщението явно в морален смисъл става дума за второто.
P.S. Виждам, че Живик го е обяснил, благодаря

Jen wrote: Ох, уморих се... Не умея да обяснявам много добре. Дано стана ясно. Разбира се, изобщо не съм сигурна, че това е, което се е случило с либийците , но тази е логичната процедура.

Добре си е. Щом след обяд в жегата го разбрахме толкоз хора...

Interpreter wrote:Морвен, в случая имах предвид своето бързане като един от тези, пуснали първи съобщението тук :) Но явно е помилване, въпреки че в правен смисъл като че ли двете неща означават едно и също.
На мен ми е интересно дали в подобни случаи езикът на правото разграничава "помилване" от "оневиняване". Според съобщението явно в морален смисъл става дума за второто.
P.S. Виждам, че Живик го е обяснил, благодаря :)

Преводачо, верно почвам да се ядосвам. Не, в правен смисъл двете неща определено не означават едно и също. Както беше обяснено. Определено има разлика между амнистия - при която на практика човекът се признава за невинен в престъпление и помилване, при което е виновен, но му съкращават наказанието. Амнистията заличава престъпния характер на деянието, докато с помилването се опрощава наказанието за престъплението. Може би практически точно в този случай е все тая, тъй като за българите медиците ще са си невинни. Но това е само на практика, на теория не е така.
И Джен вече го обясни това.

Морвен, ядосвай ми се колкото искаш, но... просто исках да си изясня някои неща покрай общата радост. Благодарен съм на Джен, че разясни международния аспект на нещата, както и на Живик за това кой "амнистира" и кой "помилва", но просто започнах да си мисля, че няма особена разлика между двете, макар отначало да смятах, че такава има.
Случва се Законодателният орган да даде "амнистия" на осъдени за по-дребни престъпления примерно, което просто прекратява излежаването на присъдата, без да "оневинява", нали? От друга страна в съобщението се казва: "Ръководен от твърдото си убеждение в невинността на българските граждани, осъдени в Либия, и използвайки дадената му от Конституцията възможност, президентът на Републиката издаде указ за помилването им като опрости тяхното наказание." Да, той не отхвърля решението на Либийския съд, защото не може и да го направи, но по същество това е оневиняване. Морално.

Ммф. От морална гледна точка и помилването, и амнистията би трябвало да значат едно и също нещо - "да, невинен си, извинявай"; нито помилването, нито амнистията може да направи така, че светът да забрави факта, че съдебен процес и осъждане е имало.

Само че... аз от раз се сещам за едно от нещата, в които би могло да има разлика между помилване и амнистия, ако амнистията е заличаване на самото престъпление (и съответно на съдебния процес като такъв и т.н.). Някой, който е малко по-наясно с правната страна на въпроса - може ли да каже какво би пишело в едно свидетелство за съдимост, поискано и издадено след амнистия? "Осъждан"? "Неосъждан"? "Амнистиран"?

Не че има голямо значение в конкретния случай; просто ми е любопитно по принцип

Преводачо, не ми се спори за глупости. Това, че този случай е един международен фарс, не променя правото.

Роум, ако си амнистиран ще си неосъждан в общия случай, а ако си помилван (и не си реабилитиран примерно) - просто неизлежал присъдата.