Страстите христови

[Thriller]

Да,и на мен ми идеше да стана и да изляза,просто адреналина ми се качи,и се напуших здравата ...
иначе,сори,че така но съм нова не ви знам що за личности сте мислих,че нещо се ебаваш Плюс това не аватара е определящ за един човек,защото аватара се мени ама нравът не (хаха нова поговорка )

[Roland]

Еми не, просто се получи забавно съвпадение между аватара и мнението ти и го отбелязах, мислех, че може да е нарочно. А иначе аз щях да си изляза просто щото ме беше гнус и се зачудих за какъв дявол се подлагам на това и какво ми носи всъщност, ако дори не ми е интересно...

[Demandred]

Isn't two hours just a little too long for a snuff film?


Mel "It's raining blood, hallelujah" Gibson continues his holy quest to provide head start assistance to medical students the world over. And now he gives us his take on the greatest story ever told a couple bazillion times. Naturally, as a "conservative" Catholic, Mel believes in interpreting Jesus' values of peace and love by treating the audience to extremely graphic and protracted depictions of the most hideous tortures imaginable--all in spine rattling digital cinemascope and THX Dolby surround sound. At least he's not preaching a message; he's making Dawn of the Dead seem like a Labor Day picnic. The idea that this spectacular viscera fest is "realistic" is beside the point--the fetishistically rendered and copious attention to physical detail bears all the hallmarks of a sick mind--a mind determined that the audience share joyfully in gratuitous ultraviolence. Also beside the point is the charge that the film is anti-Semitic--it's anti-everybody, except maybe for psychotic sado-masochists.

The Spanish Inquisition corollary operates here: excruciating pain and an ugly execution are good for the soul. Ergo, I seem to be mistaken about what era we're living in, I thought this was the 21st century but it seems as if the clock has been reset to be medieval Europe, or perhaps ancient Rome, when people being torn apart by wild animals or being slowly dismembered to death was the primeval equivalent of Public Television.

Gibson brooks no compromises on his dementia. As far as he's concerned, even his own wife (an Episcopalian) is going to hell, and frankly, I'll be happy to join her as long as it keeps me as far away as possible from a gore-worshipping psycho like him.

Най-забавното и едновременно с това точно ревю на филма, на което съм попадал.

[Ghibli]

Аз все още мисля, че филмът имаше смисъл, но никого не искам да убеждавам, даже е безсмислено.

[Morwen]

Хм, филмът, разбира се, имаше смисъл. И беше добре направен. И въпреки това наблягането на жестокостта и кървавата баня беше някак самоцелно и неводещо до никъде.

[Ghibli]

Това е толкова противоречиво мнение :)

[Roland]

Вижте ся, не съм съгласен с това "имаше си смисъл и беше хубав, ама нямакакво да се обяснява". Аз обясних защо не го харесвам и го смятам за безсмислен, айде малко ответност, а?

[Morwen]

Ма такова, аз цяло ревю съм писала едно време... Ако трябва да се самоцитирам грубо, филмът наистина те кара да разбереш колко е страдал Исус, но не и защо... Което е малко повърхностно.

[Marfa]

Пък аз писах статия и много си я харесах. Ма не помня в кой брой беши... Ама беши пък яка за сметка на т'ва!

[Roland]

Морв, тва ясно, но предвид края на изречението ти, не ми е ясно за какъв е необходимо и как това го прави хубаво.

[Ghibli]

Безсмислено е, защото няма да си промениш мнението, дори да обясня какво съм видяла ценно във филма :)
Струва ми се, че именно като заставя зрителя да преживее последните часове директно и грубо, този филм успява да каже нещо, което сме забравили. Иначе щеше да бъде поредната библейска продукция. Гледали сме ги на килограм и нямат никакво въздействие. Вече няма ефект да ти разказват за страданията, трябва да ги преживееш, за да разбереш. За мен поне това беше идеята - да осъзнаеш, че Исус също може да си излезе по средата на филма, но не го прави, в името на нещо си.
Отделно имаше просто хубави неща като сцената в градината в началото, начинът, по който разни хора от време на време се оказваха втренчили поглед в Исус - ей така, между другото; разкошният Сатана и кадърът със сълзата на Бога, който много ми хареса. Липсата на религиозна истерия за сметка на нормалните емоции.

[Morwen]

Ми хубавите неща бяха примерно, че филмът успява да покаже нещата по един по-малко месиански начин... ам, по-близък до читателя, макар и не точно готин, нали. Също и образа на дявола - не оня смешния и косматия, ами някаква еманация на зло и порок. И беше много стилно заснет, колкото и това да е второстепенно.

[Roland]

Аз (а оказва се и още една маса народ) не съпреживях нищо, просто ме беше гнус от натурализма. Истински физически страдания можеш да пресъздадеш и без литри кръв и хвърчащи меса и кожи, извинявай много.