ShadowDance

Искам само да отбележа, че и мен ме поприболва какво мисли Сашко, като са дублети - ясно е.

Е, все пак не е съвсем излишно да се прави разлика между "войни" (wars) и "воини" (warriors).
Да, ясно ми е, че контекстът обикновено позволява да се прецени за коя дума иде реч.

Произнасям, както си трябва и никога не съм бъркала, нито съм се подвеждала в мн. ч. и след като книжовният език допуска употребата на двата начина на изписване, хич не ме интересува кой какви съображения имал за изписването на думата.

Не допускам правописна грешка с 'войн/войни', а така определено ми харесва много, много повече.

Едит: Да, Ицо, контекстът помага на 1000% и не може да се допусне грешка.

Щом са официално признати за дублетни форми, значи и двете са правилни и *няма* "по-правилно" или нещо такова. Единственото, което човек би могъл да каже, е нещо като "от езиковедска / лингвистична / историческа / еди-каква-си гледна точка причината да съществува тази форма е такава, а причината да съществува другата е еди-каква си"... оттам нататък няма "по-правилно".

И, да, това го казвам като човек, който винаги е пишел "воин" с "и" и който малко се стряска всеки път, като го види написано с "й" - но това стряскане минава за много дребна част от секундата - и това е.

Така е приетото: войн --> воини (мн.ч)
Мен обаче друго ме боли. Значи, нямам нищо против утвърждаващия се духовен и бизнес елит от масони, тамплиери, илуминати и прочие просветени. Нищо против това, че много от тях са бивши борци, гребци, каратисти или сумисти, служители на УБО или други служби - нормално е за средата, която обитавам. По никой начин не бих могъл да се противопоставя на обстоятелството, че ТЕ контролират и диктуват тази среда.
Това, на което държа обаче е, че когато се изразяват публично, трябва да го правят като индивиди, завършили поне прогимназиалното си образование

Не съм казал, че е правописна грешка. Но за да се разберем все пак, ще ми отговорите ли как произнасяте думата "войн/воин"?

С една гласна, като "vain" или "boys" - или с двугласна, като "боен" или "твои"?

Дима каза, че я произнасяла "както си трябва", което все още не е отговор.

Валери, мдам, цялата дискусия с воините май тръгна мнооого встрани от това, което ти беше пуснал - мдам, в техния текст има десетки (ама наистина десетки!) други грешки, които *не* могат да бъдат оправдани с дублетни форми Правописни грешки, съгласувания на род и число, лоши запетайки, куп други граматически грешки... мдам. Кофти.

Айде спрете се с тея воини, бива ли?

Marfa wrote:Айде спрете се с тея воини, бива ли?

Ако беше написала "спрете се с тея войни", можеше да се получи двусмислица.

Roamer, грешките са легион. Но ТЕ са Илуминатите ве Тогаз ние, простосмъртните какво правим Точно това ме притесни в примера.

Нали Ви е ясно на сите, че разликата м/у wars и warriors в думите дето се пишат "Войни"(което са две различни думи) та разликата е в ударението на сричките. и там където се пише някоя от тези две думи на място, където контекстът не навежда четящия на правилното такова, няма причина това ударение да не се добави изрично от пишещия човек... А сега ще попреровя темата да разбера, за какво Аджеба иде реч...

Валери, съгласих се, бре!

И кво, Бобсън? По-добре да пишем "войни" и да добавяме специално ударение на О-то, отколкото правилното "воини", така ли? "Ханът изгуби много войни." Кажи ми как да поставя ударение на О-то в случая, та да стане ясно, че ханът е изгубил много воини, а не чак войни.

Marfa wrote:Айде спрете се с тея воини, бива ли?

Марфа, ако се заяждах лично, щях да го сторя с още първия отговор в темата ми, любезно онагледил класически кривопис:

Delegat wrote:На теб трябва да те викат The Spam Maker

Случаят "войн" е съществен не с друго, а с това, че най-сетне хвърля светлина в/ху мистичния феномен "ИЙ", разпространяващ се със скоростта и последствията на черна чума из писменото пространство. Симптоматичен е, един вид.

Както изглежда, на хората просто не им харесва буквата "И" в неударена следпозиция в дифтонг (воин, кайсии). Измества им се ударението към И-то и им става странно. Затова решават да изпишат гласен звук със съгласен знак (войн, кайсий) - за да не ги дразни. Докато в думата "бои" (множествено на боя) едва ли някой би изписал И-то с "Й", точно защото е ударено. Бая съм се чудел наистина, затва и толкоз се радвам на първата крачка към обективното обяснение на феномена.

---А иначе, като се замисля, българска дума по модела "съгл.-гл.-Й-съгл." май просто НЯМА. (Поправете ме, ако се сетите.) Българският не е английски, където има хиляди такива думи.

Що остава пък ако гласната е О. Просто е невъзможно да се произнесе. Защо тогава точно за "войн" трябва да се прави изключение, след като си има правилен фонетичен начин за изписване, който не е абсурден и не влиза в разрез с правилата и самата логика на същия тоя български? Българският не е руски, където дума "войн" има.

Защото БАН така сметнали? Правописните норми подлежат на актуализация. Няма да се учудя, ако неправилната правоговорно дублетна форма вече е премахната. Който има познати по тая линия в БАН, да пита.---

П.П.: Макар че СЕГА пък като се замислих, в множествено число думата се произнася точно "вОйни". Явно оттам идва проблемът. И излиза, че дублетната форма в правописа е необходим компромис, защото се получава разминаване в правоговора между формите на думата за ед. и мн. число.

Айде и малко други примери след войните за воините.

Болки от неправилно писане/говорене имам доста, ама начело застава "симултанТен" превод - нещо, което винаги ми бърка в здравето, понеже чат-пат се занимавам със "симултанен" превод (синхронен, едновременен).

Да, няма второ "т". Simultaneous, дето се вика на английски. Или simultane на френски (нямам френска клавиатура за удареното "е").

А тази грешка я правят и хора, които поназнайват френски и/или английски.



Ако можех да предложа въпрос за "Стани богат", щеше да е този:

"Кое е правилното изписване на синонима на "синхронен, едновременен"?
А) симултанен
Б) симултантен
В) симулантен
Г) стимулантен"

Спокойно могат да го зададат в категория 5000-10 000 лв.

Хммм, а в това, което казва Алекс, дори има нещо вярно... Не говоря за твърдението му, че все пак е "по-правилно" да бъде "воин", а не "войн" - това, както вече казах, по една или друга причина е прието за дублетна форма, вероятно не на последно място заради това, че в другите славянски езици тук-там е с "и", тук-там с "й".

Това, което май изглежда вярно, е разсъждението му за "и" в неударена позиция - и особено за използването на "й" в българския език. В момента нямам време да убеждавам компютърния си речник да ми изплюе списък от всички думи в чист вид, така че да пусна едно търсене през него, но от последните пет-десет минути мислене като че ли не мога да се сетя за комбинация "гласна-й-съгласна" в една и съща сричка. Всъщност има много български думи, съдържащи такава последователност от букви, но във всички такива, за които се сещам сега - "зайче", "Сийка", "крайност" - съгласната всъщност е начало на следваща сричка. Изглежда - пак казвам, не мога да го проверя, но не се сещам за контрапримери - че в българския език (действително, в български/славянски думи, не в чуждици) "й" май се използва кажи-речи само за край на отворена сричка.

Ако някой се сети за контрапример, казвайте! Макар че ще ги гледам доста по-късно де, сега няколко часа няма да пипам компютър като че ли.