ShadowDance

Posted: **Sat Apr 04, 2009 6:20 pm**

Roland wrote:В Оборотната книжарничка във Варна я има със сигурност За тук не знам, а аз я нямам...

А къде се намира тази Оборотна книжарничка, че аз не я знам нещо?

Posted: **Sat Apr 04, 2009 6:24 pm**

Ънгх, не моа да ти кажа адрес. Градината на Общината си представи, после улицата, която се пада от дясната й страна по посока книжния пазар (на отсрещния тротоар малко по-натам имаше Годзила по едно време). По тая улица тръгваш по посока главната улица, така че градината да ти е зад гърба отляво. И ше видиш табелка на една ограда, влиза се през вратата на двора и си там, няма как да я пропуснеш...

...ебати обяснението...

Posted: **Sat Apr 04, 2009 6:28 pm**

Roland wrote:Ънгх, не моа да ти кажа адрес. Градината на Общината си представи, после улицата, която се пада от дясната й страна по посока книжния пазар (на отсрещния тротоар малко по-натам имаше Годзила по едно време). По тая улица тръгваш по посока главната улица, така че градината да ти е зад гърба отляво. И ше видиш табелка на една ограда, влиза се през вратата на двора и си там, няма как да я пропуснеш...

...ебати обяснението...

Аха, благодаря, ориентирах се, другия месец ще я пробвам. Тая Годзила още си я има, между другото.

Posted: **Sat Apr 04, 2009 6:41 pm**

На "Шипка" с други думи, от лявата й страна. Пада се преди халите, дет сега са неква банка.

Posted: **Mon Apr 13, 2009 10:49 pm**

Мнението ми за Тайнствата на Стената полека-лека се промени - добра е, но чак "много, много добра", както съм писал, не е.

Dying Inside обаче, с която свърших вчера, е феноменална. Не можах да я разбера, както би я разбрал човек с литературно образование или поне повече прочетени книги (аз тия на Кафка примерно не съм чел, та целия смисъл на ония шест напечатани страници ми се загуби); хванах само най-основното, само емоцията, и пак останах бая разтърсен.

Един въпрос - как интерпретирате най-последния параграф? Аз си имам обяснение, ама нещо не съм доволен от него:

Spoiler: show: "Умирайки", тоест губейки силата си, той живя много интензивно и научи много - животът не е само силата на чувствата (а той изпитваше силни чувства и "умирайки"), животът е и учене и поемане на отговорност).

Да ви видя по-големите и по-учените какво мислите

Posted: **Mon Apr 13, 2009 11:31 pm**

Spoiler: show: Аз мисля, че просто се примири, че ще живее сив живот без чувства, защото е твърде осакатен тепърва да стане човек.

Posted: **Mon Apr 13, 2009 11:41 pm**

Давам въпросния параграф:

Spoiler: show: Living, we fret. Dying, we live. I'll try to be remember that. I'll be of good cheer. Twing. Twang. Twong. Until I die again, hello, hello, hello, hello.

Spoiler: show: Проблемът ми с моето обяснение е, че в цялата книга той страдаше, а в спомените си - когато имаше силата - живееше. Не ми се връзва с цитата. За твоето... Хм. Първо, последните думи са поздрав, което за мен е символ на нов живот, ново начало - може наистина да е и символ просто на голяма промяна, но цялата последна глава ми е прекалено светла за тоя песимизъм. Не знам....

Posted: **Mon Apr 13, 2009 11:45 pm**

Spoiler: show: Това е неговото примирение. Примирение не в смисъл на тихо страдание, а на истинско примирение. Тези звукоподражателни бяха използвани и по-рано, когато той описваше изчезването на способностите си, така че това не е положително. А поздравът накрая е към новия му празен живот. Просто той е изпразнен вече дори от способността да е отчаян, така си мисля.

Posted: **Mon Apr 13, 2009 11:54 pm**

Spoiler: show: Да, май ме убеди. Хм, да видим: първата част на цитата е, защото той занапред няма точно да "живее" - не и в смисъла, в който досега го е разбирал. Втората е, защото досега е умирал и се опитва да се убеди, че не е толкова зле. Ще се опитва да ги помни, за да си втълпява, че толкова зле все пак не е, и ще бъде of good cheer, понеже вече няма защо да е от bad - лошото мина, сега умрях и ще живея. Звукоподражателните са препратка към губенето на силата, да, и към тъгата, която беше изпитвал - може би символ на разпадналия му се живот (the lyre untuned или както там беше). Until I die again е... докато не се променя пак, смъртта е промяна, аз умрях и забравих да чувствам, а животът ми загуби цветовете - за да се върнат те, трябва пак да умра. "Здравейте"-то е "здравей" от новия Дейвид...

Бе още ще го мисля тоя параграф сигурно, аз за смъртта на Бръчков не съм мъчил толкова обяснения

Posted: **Tue Apr 14, 2009 12:04 am**

Още един converted.

Spoiler: show: За мен параграфът показва, че Дейвид се опитва да се самоубеди, че загубата на силата му не е тотално лошо нещо и може и да има и положителна страна и че животът му и след това има шанс да не е абсолютно лишен от чувства и свързаност с други хора. Обаче това самонадъхване е неубедително и той много добре го осъзнава.

Posted: **Tue Apr 14, 2009 11:11 pm**

Моля за препоръки какво негово да чета сега

Предпочитат се неща, които ги има онлайн, пред такива, дето ги няма; предпочитат се разкази пред книги. Гледам The Book of Skulls сте хвалили, ама не е предпочитана по нито един критерий, та... shoot

Posted: **Tue Apr 14, 2009 11:23 pm**

Най-добрите му разкази и новели от тези, които съм чел са:
Passengers
Sundance (този го има онлайн, но ако си спомням правилно, вече го го чел след моята препоръка)
Born with the Dead
Sailing to Byzantium
Enter a Soldier. Later: Enter Another

От романите препоръчвам Tower of Glass и Downward to the Earth.

Posted: **Tue Apr 14, 2009 11:26 pm**

Sundance вече съм чел, да; ще потърся другите в нета и библиотеките. Благодаря за светкавичния отговор!

Posted: **Fri Apr 17, 2009 12:59 pm**

Краят на Dying inside винаги ми се е струвал изключително правилен. Може би точно защото е многозначителен. Endings to be useful must be inconclusive, както казва Дилейни. Мен примерно, основно заради онзи последен разговор на Селиг със сестра му, винаги ме е карал се замислям сериозно дали всъщност

Spoiler: show: всичко свързано със силата не е просто измислица на героя. Той не е най-достоверният разказвач на света, все пак.

Тази, която Бард тъкмо пуснаха - "Лицето над водата", също е много добра. Въпреки че не е от онзи най-силен период между средата на шейсетте и средата на седемдесетте.

Posted: **Fri Apr 17, 2009 3:25 pm**

Spoiler: show: Да е измислица би означавало, че цялата книга е просто бълнуване на някакъв луд и/или нарцисист. Не мисля, че е така.

ShadowDance

Робърт Силвърбърг