Ако харесваш морски битки, определено гледай това:
http://www.imdb.com/title/tt3541262/
Бтв, никой не знае баш какъв им е проблемът на холивуд. И далеч не са само обвързаните до безумие дейности с какви ли не синдикати, където не можеш да смениш една крушка без да си оторизиран за това. Прането на пари определено си е бало капака, тъй като се вливат пари от десетки източници, със световно неизвестен произход, щото едва ли има блокбастър, дето да не е подпомаган от кока кола до узбекистански дамски превръзки, добави стигналите безумие цени за реклама - телевизионни спотове, заливане на нета с инфо, купуване на банери за големите сайтове, участия в ток-шоута, печатната реклама дори не я броим. Т.е. дори не може да му се хване единият край, че да почнеш да нищиш в някаква посока.
Например южна корея гази с мощ последните 15 години и не дава признаци да спира, пък и те имат стряскащо разточителна и точно като сащ, самодостатъчна, кино-индустрия, но бюджетите не са достатъчни да пратиш 38 мисии до марс, а качеството е на убийствено високо ниво.
Да не повдигам дума и за най-добрия филм, който съм гледа някога - "Трудно е да бъдеш бог" е черно-бял руски филм, сниман в продължение, със спирки разбира се, на шест години и още толкова довършван за монтаж, звук и т.н. даже Герман, режисьорът и един от великите руски класици, не успява да види филма си завършен. Струва само 8 милиона (по непотвърдени данни, според мен реално сумата е към 20, а изглежда така сякаш не е филм, а е сниман на истинско място) и чисто технически отнася The Revenant, който е 160+. И даже американците са очаквали да стигне сходна сума, първоначалните пари са доста по-малко, почти три пъти да сме точни, около 60. И докато The Revenant е наистина страхотен визуално, пък и Том Харди беше прекрасен, "Трудно е да бъдеш бог" почти ме отказа от киното. Дори Тарковски и Куросава не са ми поднасяли такова съвършенство.
И най-странното е, че от холивуд не са кретените, за които толкова ги смятаме. Щу народ привлякоха от цял свят, включително топ талант от южна корея. И те се представят с доста плаващи резултати. Като най-доброто беше Stoker на Chan-wook Park.
Най-явният проблем е, че успехът се държи от 2-3 компании, които обират над 70% от общите приходи и липсата на търпение. Взимане на инди кретени, слагайки ги начело на ветерани техничари и подплатени с по сто милиона бюджет, като тия индита до онзи ден са правели филми буквално срещу заплащане с банички. Няма я естествената прогресия на таланта, които да са ошлайфани от занаята. Нито си имат идея какво да правят с бюрокрацията, нито какво е да отговаряш пред 30 човека. Няма как от управлението на бакалийка да скочиш начело на завод за БМВ и да не се осереш.
А па от друга страна като имаш катуни, наляли милиарди в драсканици по хартийки, няма как да ги очакваш и те да са търпеливи. Още повече, че в момента именно продуцентите и тем подобните прибират баш мекото. То винаги е било така, ама сега сме във време, в което отявлени звезди няма, основно хората гледат поредици и ако си успешен в дадена поредица, яко, но това не означава, че зрителите са там заради теб, а заради спектакъла, който им се обещава. Нещо, което вин дизел, джони деп и кой ли още не научиха по трудния начин.
Затова и силно се съмнявам на скуада 250 милионите реално да са 250. И ако са, далеч не са отишли за самия филм.