ShadowDance

Тва е шегата, даже името го подсказва. Бъбъл, преди да се спука много ясно, че няма да му вижда проблемите.

Това, че е Джон Хам, със сигурност не пречи (изгледах някакво клипче от The bubble, верно е епичен там).
Едно време като си избирах какво да гледам след първи сезон избрах Breaking Bad и зарязах Mad Men, защото ми се стори много по-бавен и plot-less. Някой ден ще го продължа.

BTW кой чака с нетърпение Тъмната Кула да стане поредното разочарование, me neither, но май така ще стане с тези трейлъри тип Tommorowland.

Martix wrote: ↑

Tue Aug 01, 2017 1:34 pm

BTW кой чака с нетърпение Тъмната Кула да стане поредното разочарование, me neither, но май така ще стане с тези трейлъри тип Tommorowland.

Me, too.

Опитах да прочета първата книга, но ми беше крайно бозава, така че нямам проблем с всички промени, около екранизацията. А и доколкото знам, филмът не е по книгите, а се води "продължение"; имайки предвид финала на поредицата, не виждам за какво е цялото мрънкане относно филма.
Чакам Елба и Маконъхи с нетърпение.

Че кой мрънка заради книгите. Не съм ги чел, нито съм се спойлвал за финала. Ниските ми очаквания са базирани само на трейлърите на филма. Но пък ако сценаристите са пичове, филмът ще завърши с епичен dance off между Елба и Макконахи и всички ще сме доволни.
pictured: epic dance off

То на ниво трейлър е разочарование, добавено с pg-13 рейтинга, наистина не знам как някой може да има очаквания нещото да е добро. Ако вземе, че достави, евала, но засега не дава никакви индикации, че е правено кадърно. А на времето Дарабонт искаше да адаптира, ама Кинг му вика, че е адаптирал достатъчно негови неща. Кинг пауър!!!

Martix wrote: ↑

Tue Aug 01, 2017 1:58 pm

Че кой мрънка заради книгите.

Цялото всичко маса.

На ниво трейлър ми е като King Arthur, демек мех. Обаче филмът ме изнедада приятно после, така че: Гоу, гоу, дарк товер.
Това, което най ме притеснява е, до каква степен крайния сценарий е дело на Акивата.

Ташак е малко, че Дарабонт не е правил нищо за киното от The Mist насам, ама.

Не съм вярвал, че някога ще го кажа - новият филм на Едгар Райт е колосална скука. Ако не беше уважението ми към него, никога не бих го издържал докрай. Нямам спомен, кога за последен път съм си тръгвал от кино толкова ядосан и изтормозен едновременно. А чаках това да е филмът на годината.

Какво не ти хареса? Аз съм доста доволна от първата половина на филма, ама втората издиша бая. Но дори по тоя начин, пак е от по-смислените неща дето гледах тая година.

Penza, ко не се бех оженил ти щеше да си.
Точно същото си мислех. Baby Driver го гледах и очаквах само заради Едгар Райт, само заради него пропуснах средняшкия трейлър, а той наистина показва какъв е филмът. А филмът е всички клишета от долнопробните деветдесетарски екшъни, които вървяха в ранните години на диема плюс, само че с по-висок бюджет и скъпи актьори. Една сцена нямаше, дето да не е ясно как ще приключи още с началото си.

Разбирам желанието понякога да направиш нещо просто и със стил, но като сам си качиш летвата толкова висока зрителите (аз демек) очакват нещо по-интелигентно, поне една изненадваща врътка, да покажеш в крайна сметка, че си режисирал/писал Скот Пилигрима или Hot Fuzz. Определено явно му липсва дуо като Саймън Пег и Ник Фрост, плюс целият каймак на британската школа, да помага, защото тук ебаси колко кухо беше всичко.

Всички бяха една нота, ясно накъде отиват и как ще се развият отношенията. В прав текст ти се казва всичко, само за да не успее филмът да достави. Щото нито хахавия Джейми беше нещо колосално хахаво или страшно, нито Джон Хам успя да бъде тая всепомитаща стихия, за която мацката му предупреждаваше, че може да бъде. Което даваше предпоставки за як въртел и да ни покажат, че тия изроди наистина са само думи - но не. Просто бяха надцакани от единственият пич, който е по-по-най. Да не говорим за врътките в настроенията на героите, само за да може сюжетът да се случи.

Толкова предвидим и клиширан филм - е не.

И последното - каскадите, задъханите преследвания, напрежение - ми... де ги? Типични и доста посредствени бяха, където въобще ги имаше, а такова нещо като напрежение въобще отсъстваше. Силно, силно разочарование.

От друга страна новият Спайдермен беше доста сладък. Прилично, детско филмче, дето май е най-доброто от цялата кочина на Марвел, откак марвел си държат правата. Навремето имахме Блейд и на Рейми човекът паяк. Сега получаваме основно сериални, лесно забравими филми. Този поне беше една идея по-поносим заради чудесния си главен паляк. Единственото наистина силно нещо и в бейби драйвера. Главното момче беше доста симпатично и с харизма.

Amelia wrote: ↑

Fri Aug 04, 2017 4:23 am

Какво не ти хареса? Аз съм доста доволна от първата половина на филма, ама втората издиша бая. Но дори по тоя начин, пак е от по-смислените неща дето гледах тая година.

Ами, нищо не ми хареса. Общо взето, каквото каза трубадура, че и отгоре.
Толкова генеричен филм, без капка авторов почерк. Честно, ако не знаех, че Райт му е режисьор, никога не бих познал. И не е въпрос, че филмът е клише върху клише. Това никога не ми е пречило, ако нещата са направени както трябва и със стил.
Докато гледах филма изпитвах постоянно увеличаващо се раздразнение. Честно последният половин час едвам се траеше.

С изключение на първоначалната сцена и, когато Бейби тафи колата на бабето и трескаво цъкаше радиостанциите, и при все разнообразието си, изобщо не почувствах музиката като движещ елемент на филма. А, уж, така се промотираше.
Скука, скука, генерика, абе нищо. Като идея и актьорски състав изглеждаше като нещо страхотно, а се оказа един огромен инфодъмп.
Толкова се силиха лошковците с приказки, а докрая наистина не видяхме нито един "взимам-дрога-за-да-крада" Джейми Фокс, нито обезумял "крада-за-да-взимам-дрога" Джон Хам. А карикатурната смяна в действията на персонажа на Спейси беше последната капка, за да прелее гневната ми чашка. То не беше скачане от едната в другата крайност; то не беше, аз никога не работя с едни и същи хора, ама, айде, тия актьори са готини, за последната гонка ще ги събера заедно. Абе, беги.

Половин час след като си тръгнах от прожекцията се чудих, какво, аджеба, се случи с персонажа на Джон Бернтал (който също бе крайно неизползван) и впоследствие се сетих, че той участва само в началото; даже се обърках, че съдбата му бе тази на Батс. И накрая се сетих, че пичът просто каза, ако не се появи повече, значи е мъртъв. Колосално тъп и безсмислен форшадоуинг, за обосноваване на отсъствието му и пропиляване на актьор като Бернтал. А можеше да се получи нещо готино между него и Бейби, ама не. Персонажът му бе заменен с този на Фокс, нали, за да има повече звездно участие. А не е като на хартия да не бяха еднакви персонажи. Да не споменавам колко като присъствие Бернтал бие Фокс.

Не разбирам, на какво се дължи тази генерика от страна на Райт; "скапа" се след Ант Мен ли, какво ли; и се опита да направи уж блокбастъров филм, но със своя почерк; балиго.
Реално подобни деведесетарски екшъни по Диемата бяха по-хубави.
Ама, като гледам как и критика, и зрители не спират да хвалят и да се очароват от филма, възможно е и аз вече да съм сдал багажа и да не харесвам нищо.

Martix wrote: ↑

Mon Jul 31, 2017 1:50 am

Кой човек с всичкия си въобще би тръгнал да ги разчепква, след като вместо това може да rewatch-ва тази върховност.

Ето кой.
Колко по-движещ елемент можеше да е музиката, и в кой филм тя беше по-движеща, защото в момента не се сещам? Със сигурност не в нито един мюзикъл, който съм гледал.

Martix wrote: ↑

Fri Aug 04, 2017 3:27 pm

Martix wrote: ↑

Mon Jul 31, 2017 1:50 am

Кой човек с всичкия си въобще би тръгнал да ги разчепква, след като вместо това може да rewatch-ва тази върховност.

Ето кой.
Колко по-движещ елемент можеше да е музиката, и в кой филм тя беше по-движеща, защото в момента не се сещам? Със сигурност не в нито един мюзикъл, който съм гледал.

Дюд, недей с рогата напред.

Споделям мнение само повърхностно. Ако тръгна да разчепквам, ще влезем във формат на дълъг разказ.
Ако под "върховност" имаш предвид върховна скука, бих се съгласил.

Самият Райт беше казал, че музиката ще е движещият елемент във филма. Аз такова нещо (с двете изключения, които споменах) не видях. Това, че чувахме всички парчета на Бейбито, не прави музиката главно действащо лице. Просто по-голям микс от на Гардианите, нищо повече.

и в кой филм тя беше по-движеща

е нелепо извинение, за това, че не си съумял да предоставиш това, за което първоначално си дал заявка.

Мда, това, че чувахме микса на Бейби не беше нищо особено. Това, че сцените бяха синхронизирани с музиката обаче беше невиждано до сега в такъв мащаб. Ако Едгар е направил някаква грешка с музиката, това е, че явно е избрал парчета, които той си харесва, вместо да използва по-модерни и епични трейлърови песни, поп и рап ремикси на класически рок.
На мен поне саундтракът не ми допадна на ниво вкус, но това е защото съм малък и не слушам дядовска музика
Предполагам, че ако подборът на песни беше по-добър и сценарият беше малко по-епично закснайдеровски, повече от сцените щяха да правят впечатление, но Райт явно е искал да направи стандартен крими филм с този gimmick.

Явно е, че това(разговора ни) е случай на как смее някой да не харесва нещо, което аз харесвам, но все пак, как смееш да не харесваш филма на годината

Martix wrote: ↑

Fri Aug 04, 2017 4:56 pm

Това, че сцените бяха синхронизирани с музиката обаче беше невиждано до сега в такъв мащаб.

Това е, че сцените не бяха добре синхронизирани с музиката, при положение, че уж тя е водещата.

Предполагам, че ако подборът на песни беше по-добър и сценарият беше малко по-епично закснайдеровски, повече от сцените щяха да правят впечатление, но Райт явно е искал да направи стандартен крими филм с този gimmick.

Нямам проблем с изборът на песни. А това, което казваш за сценария е тотално в джаза.

Явно е, че това(разговора ни) е случай на как смее някой да не харесва нещо, което аз харесвам, но все пак, как смееш да не харесваш филма на годината

Все едно ме попита, как смея да не харесвам дъвка. Ми, те така, дъвката ми е ненужно и безсмислено нещо.

Вие двамата сте от малкото смислени неща в нетя, ни съ дърляйти

Бтв, тоя филм ми е като онези, които се извиняват, че нарочно са лоши. Като правиш нарочно клиширан филм и си наясно с факта, не те прави по-малко забравим и клиширан от останалите, дето толкова си могат. Което е най-дразнещото при бебето шофер. Защото има и бюджета, и таланта да бъде много повече, а не по-бавна, леко по-смислена, но далеч по-малко впечатляваща версия на типична квартална изгъзица от времето на Джо Лара, в Steel Frontier (няма нищо общо с бейби драйвър като тематика) поне преобърнаха цял автобус накрая на филма.