B. Delvig wrote: (Макар че из опушените кръчми на Айрън Фордж, се разказва странна легенда -
Както е добре известно, слуховете разпространявани в кръчми, и най-вече в ИФ, не е нещо на което да се облегнеш, камо ли подпреш. Всъщност в цялата история е замесена джуджанка-прийст, близка родственица на аристокрацията, владеещи от столетия ИФ, затова са и целенасочените опити да се покрие драматичната истина.
Споменатата джуджанка (пропускам името не само от благоприличие, а и защото не е известно под каква фамилия се подвизава в момента) е стар боен другар на Адерион; зомбитата в ЕПЛ още тръпнат от спомена за хрущящи кости и немъртви писъци, които бруталното дуо изтръгвало от обречените им души. Тогава джуджанката още била вярна на светлината, с купчина мехлеми, бандажи и превръзки поддържала живота и здравето на околните и жизнерадостно развявала плитки всеки път щом се налагало да спасява някой от сигурна смърт... Но после дошли тежките битки в Аутленд и джуджанката постепенно помръкнала, докато накрая се предала изцяло на тъмнината... Няколко години никой не бил чувал нищо за нея; говорело се е че еничар-наемник по чуждестранни галери, че граби и убива без да й мигне окото; че е отворила таверна накрай света или че пък е потънал вдън джунглите, където се отдала на скверни ритуали и човекоядство... но това няма всъщност голямо значение, защото един ден тя се завърнала. Вратите на ИФ отдавна били затворени за нея, роднините й дори не искали да й проговорят и тя се завърнала в ЕПЛ, за да си припомни славните времена на победи и безкрайни пиршества... Не щеш ли, научила, че великият войн Адерион е погребан с почести зад Лайт'с Хоуп Чапел и една нощ, промъквайки се в непрогледния мрак, разровила гроба му и с помощта на черни магии и скверни заклинания, научени от прокълнати уарлоци, успяла да върне душата му от отвъдното...
В историята наистина има замесен и паладин... Отлъчен от ордена си и пратен в изгнание заради забранено увлечение ... към споменатата джуджанка. Дълги години му отнело да се реабилитира, дълги години на тежки битки срещу немъртвата паплач и когато отново бил приет в редиците на своите събратя, той разбрал, че джуджанката се е върнала... Веднага захвърлил лъскавата броня, табарда и дългия меч и се впуснал да я търси. Последвал я тайно в онази съдбоносна нощ, видял със собствените си очи как тя откъснала косъм от пшениченорусата си коса, смесвайки го с кръв от стратхолмски прилеп и вкиснат стормуиндски оцет, за да съживи Адерион... видял я погълната от сенките...
Не е ясно какво точно се е случило през онази нощ, но никой повече не чул нищо за джуджанката. А паладинът? Паладинът убивал всеки срещнат мъртвешки рицар по пътя си, повдигал каската на трупа, смръщвал вежди разочаровано и продължавал по пътя си...