Мементо

[Ghibli]

Предполагам който се е интересувал го е гледал доста отдавна, но аз едва вчера имах възможността (между дургото, ХБО доста ми се вдигна в очите - имат интересни неща в програмата си за близките месеци).

Та за филма. Който го е гледал, какво мислите? Странно направен, играе си със зрителя, но като оставим това настрана, има ги и образите, емоциите... Историята се показва отзад напред. Наистина отзад напред, което си е объркващо донякъде, някои моменти ми се губят, когато се опитам да си я превъртя по нормалния начин :) Но финалът остава в паметта. И въпросът: мога ли да си позволя... А отговорът вече е даден. Ужасно, нали? Този човек, не можеш да кажеш какъв е, светец или престъпник, но и той самият не знае, защото животът му се променя на всеки десет минути...

[Matrim]

На мен много ми харесва филма, освен че е нестандартен е и много добре направен.

[Demandred]

Интересна идея, не особено добра реализация. И много глупав и невръзващ се финал(вече не помня защо, но съм сиигурен в това).
За мен лично много надценен филм.

[Moridin]

Всъщност финалът е най-смисленото и якото във филма

[Ghibli]

Финалът че има смисъл и че е хубав, да, но не ми хареса, да му се не види, ужасно е от морална гледна точка.

Някой няма ли да каже повече от две изречения? Аз не се броя, защото съм автор на темата и имам привилегии :)

[Tais]

[Demandred]

Gib, аз има три изречения все пак.
Какво повече да кажа - целият филм е основан на обърнатата последователност и обрата в края. В началото похватът ми беше интересен, после почнах да се отегчавам, защото освен тази хитра идея нямаше почти нищо интересно, а и от едно време нататък повторенията стават досадни.
Финалът пък беше глупав за мен, може и да греша, защото не съм внимавал достатъчно, но пък не смятам да се занимавам да го гледам пак.

[Ghibli]

СПОЙЛЕРИ
(то си е ясно и без това, но все пак)

И все пак, защо глупав?

За финала и за филма изобщо - интересното е как причинно-следствената връзка е обърната. Свикнал си да гадаеш какво ще стане после, а сега опитваш да отгатнеш как се е стигнало до това, което гледаш. Откъде се е взела драскотината на лицето му, какво е задраскал на снимката на Натали и защо, какво й се е случило пък на нея, че лицето й е в такъв вид, защо му помага, кой е истинският злодей... Минаваш през Теди, Натали, някой друг... Градиш си теории, които непрекъснато трябва да променяш, нищо не е такова, каквото изглежда...
Някъде в процеса на всичко това осъзнавам, че главното е "Don't believe his lies." И чакам да видя момента, в който ще го напише. Мисля си: някак ще разбере, че Теди го лъже. Но отговорът е по-ужасен, вече използвах тази дума, но наистина ме потресе това. В момента, в който той съвсем съзнателно написва: "Tattoo No 6:", той задейства веригата от събития, знае, че ще стигне до края, който виждаме в началото, както го знаем и ние, гледа този човек, когото вече е убил, и не чувства вина, а и да чувства, знае, че след малко ще забрави всичко, и дори сега да е виновен, тогава ще се чувства невинен... И това заради себе си, заради това, което чувства в момента и ще забрави по същия начин. Къде остава тогава "светът не изчезва, когато затворя очи"? Той прави точно това.

[Moridin]

Хм, ами точно прекрасното тук е, че можеш всъщност да правиш каквото си искаш - "Consequences dictate our course of action. It doesn't matter what's right, it's only wrong if you get caught".

Филмът за мен е много добър, а и Гай Пиърс доста радва. Единствено съм съгласен, че на моменти става досадно гледането назад, защото ти ВСЪЩНОСТ знаеш половината от това, което ще се случи в следващия отрязък - лесно се разгадава от предишния.
Спомням си че зад нас в киното, кат го гледахме, имаше някви напушени тийнчета, които накрая съвсем издивяха след поредния flashback