knigite v nashiq jivot
Дам, явно тука 90% от хората сме почнали да четем на доста крехка възраст. Като съм била малка и майка ми ме е оставяла сама, съм си хващала един куп книжки с картинки и докато се върнела тъкмо съм разглеждала всичко. Спомням си, че ми беше адски трудно да вдяна за сричките и т.н, но сте наясно какво удовлетворение е било за мен да прочета първата си думичка, после изречение и после книга след книга. Така вече 17 години. Много, страшно много се надявам децата ми да наследят от мен и баща си любовта към книгите, защото винаги съм съжалявала хора, които не са прочели и една книга в живота си освен учебниците и т.н. А за любовта ми към книгите говори и само факта, че ходя с книга до тоалетната :лол: Да не би случайно да пропусна нещо
Добре де може и да не съм съвсем права, но години наред четенето беше най-голямото ми удоволствие и следвайки светлия пример на майор Димчо, водач на Федерацията на Династронавтите винаги четях по няколко книги наведнъж, защото така е по-интересно.
Искам да кажа, че книгите са ми непреодолима зависимост и може би се опитвам да намаля темпото, за да намеря време и за други неща. Та затова съм се заела да се самоубеждавам колко неспособна са ме направили за оцеляване. Което пък въобще не е вярно, защото от дете не позволявам някой да ми се бърка и да се опитва да ми промени представите за Света, Вселената и Всичко останало.
Искам да кажа, че книгите са ми непреодолима зависимост и може би се опитвам да намаля темпото, за да намеря време и за други неща. Та затова съм се заела да се самоубеждавам колко неспособна са ме направили за оцеляване. Което пък въобще не е вярно, защото от дете не позволявам някой да ми се бърка и да се опитва да ми промени представите за Света, Вселената и Всичко останало.
"Somewhere over the rainbow way up high
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
There's a land that I've heard of once in a lullaby..."
Регса, да ти кажа и аз по едно време си мислех, че книгите само ми пречат, най-вече защото нямах време понякога да си науча уроците, ама ми мина доста бързо тая болест. Сега може да съм в сесия, може земетресение да има(то наистина имаше онзи ден) и каквото ще да е, аз си пазя душевното равновесие, демек чета 24/7
Дааа... Затова четенето дава множество гледни точки, които да ти позволят сам да си се бъркаш и да си променяш представите за Света, Вселената и Всичко останало. Голяма веселба пада като трябва да си избереш гледна точка, обаче...Което пък въобще не е вярно, защото от дете не позволявам някой да ми се бърка и да се опитва да ми промени представите за Света, Вселената и Всичко останало.
Юда, егоист, луда и wow-холик
-
- Paragon
- Posts: 642
- Joined: Tue May 11, 2004 10:39 am
- Daggerstab
- Arcanist
- Posts: 860
- Joined: Wed Feb 04, 2004 6:31 pm
- Contact:
И аз започвам да се притеснявам, на фона на всички пристрастени съм стряскащо нормален. И почнах да чета активно чак след първи клас, дотогава книгите ми ги четяха - и въпросните книги съдържаха предимно картинки.
А иначе за мен четенето си е като дишането - като не ти стига въздух, може и да не усетиш, ама главата нещо не работи както трябва... разбираш че нещо ти е липсвало чак като отвориш прозореца
И за мой срам от почти месец не съм чел нищо ново...
А иначе за мен четенето си е като дишането - като не ти стига въздух, може и да не усетиш, ама главата нещо не работи както трябва... разбираш че нещо ти е липсвало чак като отвориш прозореца
И за мой срам от почти месец не съм чел нищо ново...
Дагърстаб. Точка.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Предупреждение: Имам лошия навик да споря. Освен това страдам от черен хумор и изблици на сарказъм.
Аз съм го наследил влечението към книгите от майка ми. От 5-6 годишен си чета доста - първо много четях енциклопедии, приказки и т.н. После книгите от списъка в у-ще. след това книгите-игри малко ме развалиха, но в един момент почнах да навлизам във светове на фентъзи и фантастика. И оттогава чета плътно. Усещането ми носи много повече удовлетворение от това да си науча урока по биология и да изкарам шестица, да речем. И аз срещам известни проблеми с комбинирането на образованието и четенето. Не че заради у-ще не мога да чета, ами е точно обратното - заради книгите едвам се съсредоточавам върху уроците. Направи ми се гади като си помисля колко време губя в даскало, където не повече о 30% от знанията ще са ми от действителна полза. През повечето време чета по много, когато има възможност чета адски много Ако не отхвърля десетина книги на месец, се чувствам леко кофти. Не съм стигнал дотам, че да си нося книга навсякъде с мен, защото смятам, ч животът не е само литература, че трябва да се обръща внимание и на останалото. А защо чета? Може би защото, правейки го, усещам някакъв вид общуване с автора. Мозъкът ми работи, възприема идеите, възхищава им се или ги разнищва... Някой път е заради интелектуалната игра, друг път заради проникновението, трети заради чистото забавление. Книгите, най-общото казано, отварят света за очите ми, показват ми неща, които биха ми отнели животи, за да открия самостоятелно. Смятам да си продължавам да чета до край. само как ме е яд, че ще останат толкова непрочетени книги...
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
И ти ли?в детската градина лапетиите около мен играят, а аз си чета книжки
Не че съм чел книжки де, ма помня, че от цялата група в детската градина само аз можех да чета горе-долу и само аз си знаех кога ми е рожденния ден.
-You Said it yourself, Kain.. There Are only two sides to a coin..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
-Apparently so. But suppose you throw a coin enough times... But suppose one day, it lands on its edge..
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 19 guests