Робърт Силвърбърг
Робърт Силвърбърг
Понеже много се вманиачих по него напоследък, реших да пусна специална тема за Силвърбърг. Едно от най-големите имена в фантастиката, но за съжаление у нас не е издадено почти нищо от най-силния му период - края на 60-те и началото на 70-те, когато има една камара награди и номинации за Хюго и Небюла и е един от хората, революционизирали жанра в този период.
Това, което най-много ме впечатлява при Силвърбърг, е развитието на героите. Със сигурност един от най-добрите фантасти в това отношение, ако не и най-добрия. В последната негова книга, която прочетох, The Book of Skulls, главните герои са четирима, съвсем различни като личности, повествованието се води от първо лице, като гледната точка се сменя във всяка глава. Всеки от четиримата е изключително убедителен и интересен, със своя самостоятелна личностна еволюция в течение на книгата, достигаща до логичен завършек.
Много жалко, че нито The Book of Skulls, нито Dying Inside, са издадени у нас. От най-силния период на Силвърбърг има издадени само Време на промени и Човекът в лабиринта. За сметка на това са издадени неща като Зной в полунощ и Рома Етерна, които са много по-слаби.
Това, което най-много ме впечатлява при Силвърбърг, е развитието на героите. Със сигурност един от най-добрите фантасти в това отношение, ако не и най-добрия. В последната негова книга, която прочетох, The Book of Skulls, главните герои са четирима, съвсем различни като личности, повествованието се води от първо лице, като гледната точка се сменя във всяка глава. Всеки от четиримата е изключително убедителен и интересен, със своя самостоятелна личностна еволюция в течение на книгата, достигаща до логичен завършек.
Много жалко, че нито The Book of Skulls, нито Dying Inside, са издадени у нас. От най-силния период на Силвърбърг има издадени само Време на промени и Човекът в лабиринта. За сметка на това са издадени неща като Зной в полунощ и Рома Етерна, които са много по-слаби.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
аз единственото,което съм чел от него е "Да видиш невидимия".много хубав разказ...който иска може да го прочете от тук- http://borislav.free.fr/mylib/text/762
Аз пък далеч повече от "Време на промени" харесах Kingdoms of the Wall, вероятно защото я четох на английски. Хмм, и защото съм абсолютно наясно какво е да заседнеш във враждебна обстановка и колко зависима е групата от всеки един член и обратното. И в книгата беше реалистично описано. Демандред е прав за героите, но според мен силната страна на Силвърбърг е стилистиката - има възхитителната способност да пише стегнато и описателно, с точния на брой прилагателни без да прекалява.
Заредила съм се с Nightwings и сборника Born with the Dead, та може тия дни и да ми остане време за тях.
Заредила съм се с Nightwings и сборника Born with the Dead, та може тия дни и да ми остане време за тях.
Kingdoms of the wall и на български е страхотна книга, което ме подсеща, че трябва да я издиря на старо, че я нямам. Преводът на заглавието обаче е култов - "Тайнствата на Стената".
Няма спор, че Силвърбърг е чудесен стилист, просто реших да не хваля прекалено в първия пост. Има много точен и стегнат изказ, за 200 страници постига това, което типичния фентъзи писател би разтеглил в трилогия тухли.
Няма спор, че Силвърбърг е чудесен стилист, просто реших да не хваля прекалено в първия пост. Има много точен и стегнат изказ, за 200 страници постига това, което типичния фентъзи писател би разтеглил в трилогия тухли.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Nigtwings ми е сред най-любимите негови неща, макар че съм я позабравила. Много е поетична. Ако лиричния стил е това, което човек най-много харесва при Силвърбърг, там просто е във вихъра си.shannara wrote: Заредила съм се с Nightwings и сборника Born with the Dead, та може тия дни и да ми остане време за тях.
Забелязала съм, че най-силните му персонажи проявяват доста общи черти - обикновено са меланхолични, вглъбени и дистанцирани.Това, което най-много ме впечатлява при Силвърбърг, е развитието на героите. Със сигурност един от най-добрите фантасти в това отношение, ако не и най-добрия.
И мен най-много ме впечатляват характерите, които изгражда. Само че не толкова развитието им, колкото самото им присъствие в разказа. При него просто хората са си хора - плътни, дишащи и искрени, което не е много характерно за фантастиката.
А в The book of skulls героите и вътрешният им свят е всичко, около което се гради повествованието. И заради това книгата се отдалечила доста от фантастиката. От което, разбира се, не става по-малко въздействаща.
If I never meet you in this life, let me feel the lack.
- JaimeLannister
- Forsaken
- Posts: 3103
- Joined: Mon Apr 05, 2004 7:31 pm
- Location: Лясковец - София
И аз се сетих за "Тайнствата на стената". Култова книга. Помня, че много силно ми въздейства като я четох. К'во друго... Имаше една "Денят на завоевателите" или пък "Денят на пришълците" беше. Може би греша името, ама ми хареса
Абе готин.
М'да "Дете на времето" го беше писал за едно са Азимов, нали?
Абе готин.
М'да "Дете на времето" го беше писал за едно са Азимов, нали?
- PrivateRaio
- Misting
- Posts: 342
- Joined: Tue Jun 20, 2006 4:01 pm
- Location: София
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
"Книгата на черепите" отиде за редакция, след последните коригенда. Благодаря на близки и приятели затова, че помогнаха да стане с една идея по-чист.
Пускам тук за зарибявка малък откъс с предупреждението, че е брутален
Пускам тук за зарибявка малък откъс с предупреждението, че е брутален
- Spoiler: show
Брутален индийд С това 100 % ще се сдобия.
След няколко упражнения за разтягане взимам бърз душ и отивам във видеотеката, където връщам две касети взети под наем в понеделник - "Тя в мъжкия изправителен център" и "Двойно тяло", но всъщност пренаемам касетата с филма "Двойно тяло", защото искам тази вечер да го гледам още веднъж, въпреки че едва ли ще имам време да онанирам при сцената с умъртвяването на една жена с бормашина, тъй като в седем и половина имам среща с Кортни в "Кафе Люксембург".
Dying Inside е безпелационо гениална, хвалил съм я по-подробно преди тук на форума преди, ще се самоцитирам:
Да не би да я продават в София, БТВ, или имаш предвид от Амазон?Изключителна творба. Единственото фантастично нещо в нея, че главния герой Дейвид Селиг може да чете мисли, иначе се развива в съвсем реалния Ню Йорк от 60-те и 70-те години. Целият сюжет се изчерпва с това, че Дейвид постепенно губи телепатичните си способности и как той приема тази загуба, плюс flashbacks, показващи различни ключови епизоди от неговия живот. Въпреки това книгата е много увлекателна, като основната причина е, че Дейвид Селиг е може би най-добре описания герой в произведение от жанра, на който съм попадал. Въпреки своята специална способност или може би точно заради нея той е самотен, изпълнен с несигурност и самосъжаление през голяма част от живота си, и отчаяно се стреми да постигне истинска близост и разбиране с хората около себе си. Той далеч не е толкова типичния за фантастиката свръхкомпетентен и самоуверен тип, който с лекота преодолява препяствията по пътя си, а е много по-многопластова, сложна и (поне за мен) интересна личност. Като добавим елегантния и въздействащ стил на Силвърбърг и способността му да разтърсва емоционално читателя, става ясно защо харесах толкова много книгата.
Sure your parents might think you're a failure
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
But no one's ever said: "First, let's kill all the tailors"
Don't be a lawyer!
Who is online
Users browsing this forum: Bing [Bot] and 57 guests