Медитивното преживяване на овцата след тежък запой

[Blade]

МЕДИТИВНОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ НА ОВЦАТА СЛЕД ТЕЖЪК ЗАПОЙ..

Черния силует се облегна на стената и запали черна цигара.
- Здравей Кронос.
Дланта ми застина върху мишката и усетих как странни тръпки
преминават по гръбначния ми стълб.
- Интересно е че мълчиш, та това е твоят звезден миг, ето
че най накрая се случи това което чакаше толкова години. - Силуетът
се закашля нездраво и изтърва цигарата си. Проклинайки запали друга.
- Мразя гравитацията. Но както и да е, ако успееш да отлепиш до 5 мин
и се приготвиш току виж сме хванали дирята на белия заек. - Любопитна
гледка представлява човек давещ се в кълба цигарен дим докато едновременно
с това се залива от смях - Не бе мой човек бъзикам се, шибаният заек
е в отпуска а това тук не е проклетата матрица която си си набил в
тиквата че ще откриеш, обаче...
- Обаче какво? - най накрая гърлото ми бе отпуснало хватката си върху
говорния ми апарат и бях в състояние да изстрелям една две сухи гласни.
- Красавецът можел да говори, всъщност може и да си грозен, не знам
тука е такава шибана тъмница, че единственото което виждам е огънчето
на цигарата си, точно като в онзи тъп виц за капитана и...абе човек
няма ли да се размърдаш? - Изправих се, но не знаех какво да правя, ако
някои си мисли че се просегнах под бюрото за да изкарам пистолета си
и да се справя с това привидение, е, ще му кажа само да не се занимава
с врачуване, това което направих е да пусна идиотската мишка, която
глухо издрънча върху клавиатурата. Предстоеше големия въпрос:
- Кой си ти бе мамка ти? - Силуетът ядно засмука от цигарата си и като
изкашля обилно количество дим се приближи. Никаква промяна, все така черен
и неясен си беше дори на 1 метър от бюрото. Сърцето ми квичеше на умиране.
- Дядо Мраз! Ха! - Внезапно две черни ръце ме сграбчиха за яката и ме раздрусаха
с нечовешка сила, убеден съм че усетих как ми паднаха една две пломби. - Няма време! Стягай си задника и да тръгваме, по
пътя ще ти обесня!
- Ама..
- Абе ти путка ли си или какво, хайде! - Лъхна ме сух дъх на закоравял
пушач. Не знам как съм се оправи, но само след минути бяхме в също
така мрачния коридор чакайки асансьора.
- Може да слезнем и по стълбите.
- Абе ти тъп ли си, да не би да забрави на кой етаж живееш.
- Аз нека да съм тъп ама асансьора не бачка от 1 седмица.
- И защо не каза по рано бе глупак? - Замълчах си убидено. Втурнахме
се по стълбите сякаш сградата над главите ни гореше.
- И все пак къде отиваме?
- Съдбата на проклетия вмирисан свят е в недъгавите ти ръчички, така
че размърдаи гроззния си задник и почни да вземаш поне по 2 стъпала наведнъж,
не си някоя барелина мамка му! - Да тъпо е да живееш на 23-я етаж и
асансьора да е повреден.
Накрая изкочихме запъхтяни пред блока и светлината от
уличната лампа освети спътника ми, зинах като тряснат с парен чук. До мен ядно
смучеше поредната си цигара мазен дебелак с ниско плешиво чело, червени кръгове
около очите и огромна татуировка на рамото изобразяваща лилава маймуна която язди
бял кон, трудно беше да се определи къде свършваше кирлясалата му коя и започваше
пропитият с пот потник обвиващ тресящото му се от кашлица туловище, всичкото
това произведение на незнаен извратен творец на гротески завършваше със скъп панталон
и най-прости джапанки. Потникът къде беше напъхан в панталона къде висеше изпод паласките
на тоя невероятен субект.
- Какво си ме зяпнал се едно си фанал първата дама за циците? На вe келеш!
Нечия мазна ръка, чийто притежател бих желал ако можех да изключа от полезрението си
ми подаваше някакъв ръждив меч.
- Това пък какво е?
- ТИ какво мислиш че е? На мойсей кайсиите!
- Добре де виждам че е меч. Ама за чий ми е?
- Виж сега мойто момче ако искаш в гъза си го ругай, пет пари не давам, мен ми е наредено да ти го предам,
това е меча Голямата Справедливост. Досега никoй не е разбрал точно в какво се състои
силата му, но шефа каза че ако се наложи ще свърши работа.
- А кой е шефа и какво въобще става по-дяволите!?
- Нека се качим в колата и ще ти разправям, ама къдее е тоз идиот, мамка му и прасе?
Още докато дебелия изкашляше последните си думи всред вълмата дим, нечии фарове
се врязаха в стената зад гърба ми, разкривайки кривите рисунки на кварталните гаменчета.
След 5 минути вече фучахме по околовръстния път настанену удобно в мощно бмв което ни
отнасяше в неизвестна поне за мен посока, меча се търкаляше някъдее в краката ми. Дебелакът
и шофьора, които все още не бях успял да зърна си разказваха някакви тъпи вицове и вече
половината ми тениска беше обляна в леещото се къде в устата къде из колата уиски
от чашата на дебелия.
- Мамка му шибаната ми цигара далдиса в тая пикоч, кво уиски си купил бе фаетон, ти
винаги си бил страшен галфон що става въпрос за качествен алкохол, тебе майка ти
не те ли е учила на елементарните неща от живота?
- Аз поне знам коя е майка ми!
- Ах ти гадина как убийдаш мръсно, но аз теб ще ти простя, защото положението е много
напечено, особено на задника ми така че изключи шибаното подгряване на седалките, преди
да ти затъкна Голямата Справедливост в черния дирник. - Гръмкия смях на шофьора се разнесе
из купето, което не му попречи да избегне една доста яка дупка по средата на шосето.
- Ти какво си се ококорил като разголена девица? Ах предполагам чакаш да те въведа в ситуацията.
Замисли се в какво си най-добър, какво върхсиш най много на компютъра си?
- Програмирам, но това какво общо има?
- Не тъпако, играеш на Минесвеепер-а, а точно в това е проблема, едни не особено приятни
пичове са затворили дъртия в едно минно поле, отразяващо съвсем точно виртуалния си събрат
от компютъра ти. А дъртия има да довърши една много важна работа, а за тази цел е добре да
е на свобода в работилницата си, точно тук се намесвас твоят гении - трябва да изведеш
стареца от това поле без да му издухаш изсъхналите кокали в небитието, естествено заедно
със своите. Веднъж минеш ли по минното поле придобиваш сили да ползваш тестето с карти,
което ти дава уникалната възможност да хойкаш на гости при 9-те принца на Амбър.
Половината измряха докато си изиграят ролите в тая проклета пиеса 'Хрониките на Амбър', но
и един ти е достатъчен когато ти трябва хубава заплетена интрига.
Нашите хора разработиха на скоро и наша система за мигновенна комуникации плюс някои
готини екстри - класьора с дискове. Ето виж всеки диск съдържа определена игра, хах, Фаетон
сещаш ли се като изкарахме оня тежкия катапулт от Age-а, онез отсреща напрао си седнаха
на насраните задници докато им биехме шута. А ето и любимия ми - Диабло, щуро копеле
но винаги има някои нов мръсен виц с които да те накара да се задавиш с уискито си, едно
не ми харесва - не пуши, ама и това ще се оправи.
......................