Ами аз не говорех за хора, които стискат зъби По- скоро имах предвид онези, които по някакъв странен начин успяват да се промъкнат между прекаленото и недостатъчното и да са щастиливи с това, което имат. Не говоря за някакви идеални хора, които са постигнали нирвана, а за онези обикновените, които могат да се срещнат по улиците и които се усмихват на слънцето щото грее, а не почват да обясняват какво и къде колко е ужасно...theguild wrote:А защо си мислиш, че да стискаш зъби и да се хилиш колко си зле е нещо, достойно за подражание?! Определено възгледите ни не съвпадат. Хората, които описваш сигурно заслужават уважение. Но не са моят идеал за подражание.
А сега ще го напиша за всички с големи букви, дано ме разберете:
ХОРА, АЗ НЕ СЕ ОПЛАКВАМ ОТ СЪДБАТА СИ. НЕ СЕ ЖАЛВАМ, ЧЕ БИОГРАФИЯТА МИ МОЖЕ ДА ПОСЛУЖИ ЗА СЮЖЕТ НА ПОНЕ ТРИ САПУНЕНИ СЕРИАЛА.
МОЯТ ПРОБЛЕМ Е: КЪДЕ ОТИДОХА МЕЧТИТЕ? И ЗАЩО НЕ МОГА ДА СЕ РАДВАМ НА ПОСТИЖЕНИЯТА СИ?
Е, надявам се да коментирате това, а не: "не хленчи, има къде-къде по-зле от теб!" (А това пък как може да ви е утеха, ума ми не го побира!).
Такъв се опитвам да бъда и аз....
А пък... Повярвай, не съм искал да те обиждам, нито казвам, че хленчиш.
Не знам как е за теб.
Мога да ти кажа къде отидоха моите мечти.
А именно- измениха се. Не умряха, не изчезнаха, станаха по различни, по- груби и по- земни.. Наскоро си говорех с един приятел по този въпрос. И той ме попита дали съм се отказал от някакви мечти. А аз му казах- "да отказах се, отказах се от идеята да спасявам принцеси и да ги еба..." (простете грубия цитат, но така беше...).
Та... Нещо такова. На езика на когнитовно поведенческата психотерапия това са ирационални вярвания... Колкото и да са романтични и красиви обаче... Са несъвместими с живота...
Макар че... Аз понякога... Си открадвам по някое такова моментче
А после пиша стихове.
А след това ги поствам във форуми за да може всички да ги четат. И ако някой ми каже добри думи- се усмихвам...
И пак така...