Трябва ли Паолини да бъде съден за плагиатство?

[shayhiri]

Чел си нещо от оригиналната серия на руски? Мчи кажи как е, де.

Във филма нямаше нищо историческо и нищо смислено, така че ако някой друг беше казал това за Мартин и Кай, щях да се изсмея.

[Асен Полуорк]

Чел си нещо от оригиналната серия на руски? Мчи кажи как е, де.

Във филма нямаше нищо историческо и нищо смислено, така че ако някой друг беше казал това за Мартин и Кай, щях да се изсмея.

Чел съм цялата серия в оригинал:). Вече казах, че е добро историческо фентъзи, разположено в ранната желязна епоха в земите, населени със салвяни:)! За филма мога само да повторя, че още не мога да съдя има ли нещо смислено в него, но сравнението с "Ерагон" се надявам, че е пресилено:)!

[shayhiri]

Основното във филма е, че злодеите Людоеда и Жадоба (това е мъж) искат да възкресят заточената в камък богиня на злото Морана - точно като във "Варварският бог" . Кое му е историческото?

А началото на филма, както споменахме с колегата Спархоук, е едно към едно дигнато от Конан Варварина.

[Асен Полуорк]

Основното във филма е, че злодеите Людоеда и Жадоба (това е мъж) искат да възкресят заточената в камък богиня на злото Морана - точно като във "Варварският бог" . Кое му е историческото?

А началото на филма, както споменахме с колегата Спархоук, е едно към едно дигнато от Конан Варварина.

Аз за книгата говорех, в момента не коментирам филма:)! В книгата Морана-богинята на смъртта, не се явява като реална сила, а периодични сблъсъци има с нейните последователи:). Както и да е, това трудно може да бъде сметнато за основа на сюжета:)! Началото наистина е такова, каквото го описвате, но си има основателна причина за това, Мария Семьонова вече е писала, че една от идеите на "Вълкодав" е да бъде контрапункт на Конан:). Можем да спорим доколко тя е разбрала Конан и това ли е оригиналният Конан на Р. Хауърд, но фактът е, че такава идея присъства и сходното начало вероятно се появява точно с идеята да се подчертаят по-нататъшните разлики с "Конан":)!

[Trip]

Сашо (Шайхири, де ), значи, глей сега и моето мнение по въпроса за тоталната оригиналност. Такова животно няма, не е имало, няма и да има. Примери извън фентъзито колкото щеш. Знаеш ли колко от великите творби на Шекспир са оригинални? Нула. В смисъл, че пичът и сюжет е крал, и герои, и така нататък. Проблемът е в едно нещо, което е знак изключително на съвременната литература и той е "авторско право". Преди 400 години и преди това такова нещо е нямало. И хората са творяли велики неща, които от съвременна гледна точка някои просто биха отебали като нагла кражба. Гореспоменатият Шекспир щеше такъв да го изяде през 20 век, че щеше да му виси една седмица от устата, pardon my French.
Смятам обаче, че не съвременното гледище за "оригиналност" е правилното - точно обратното. Оказва се, че в художествената литература нещата не опират толкова до това какво казваш, а как го казваш. Идеята не е интелектуално удоволствие и информативност преди всичко, а това да повлияеш на емоционално ниво на читателя. Ако Паолини го може с някои хора, които са достатъчно големи пънове или достатъчно млади, за да не забележат всичките му кусури, тогава нищо не можем да направим по въпроса.
Но да поставяш така нещата под общ знаменател не е особено мъдро. Още повече, че "стил" и оригиналност нямат нищо общо. Стилът няма нищо общо с темата и посланието на някоя книга, освен че ги кара да изпъкват по-силно. Стилът, ако е добър, е един вид усилвател на това, което иска да каже авторът. Той е избор между различните възможности, които езикът предлага и е подчинен на това, което авторът казва. Нищо повече.
Пример - Вирджиния Улф. Авторка, която нищо не казва по един прекрасен, ритмичен и мелодичен начин. В по-голямата част от творчеството й няма и грам оригиналност в смисъл на сюжет, идеи и прочие.
Честно казано, ще ми се да науча синтезираното ти определение за оригиналност и стил, че да знаем все пак за какво спорим и трябва ли да спорим въобще

[QkY]

"Get the facts straight. Christopher didn't copy word for word...He may have been careless..."

So this is just careless coincidence:

From 'Lord of the Rings'...

Names:
-Eragon (Aragorn)
-Arya (Arwen)
-Elessari (Elessar)
-Valinor (Valinor)
-Beor (Beorn)
-The Lonely Mountain (The Lonely Mountain)
-Melian (Melian)
-Morgothal (Morgoth)
-Isenstar (Isengard)
-Imiladris (Imladris)
-Hadarac Desert (Harad Desert)
-Mithrim (mithril)
-Eridor (Eriador)
-Angrenost (Angrenost)
-Furnost (Fornost)
-The Grey Folk (The Grey Folk)


Setting/Back Story:
-The concept that Elves are very beautiful, tall, and have hyper-keen senses, and extraordinary voices
-The idea that Elves are closely linked with nature; houses in trees
-The details of the Dwarfish religion
-The idea that Dwarves and Elves feud
-The concept that Elves came from “over the sea”
-The concept of Elvish immortality, except in cases of heart break and mortal wounds
-The concept of Elf-Human relationships (and the length to which one must go to achieve it)
-The concept that Dwarves are a rough, gruff, rock-loving race with great skill in gem and stone crafting
-The concept that elves do not sleep, but merely dream
-The God-blessèd map that is practically a replica


Plot:
-Love interest between Man (Eragon/Aragorn) and Elf (Arya/Arwen) and the great lengths required to fulfil it.

And From Star Wars:

Plot:
-The concept that a “good” character turns “evil” (Morzan/Anakin) after a great loss (dragon/Amidala (or, alternatively, Anakin’s mother)
-The concept of a mother (Selena/Amidala) having two children (Murtagh & Eragon/Leia & Luke) who are separated and meet later under difficult circumstances.
-The concept that a poor farm boy (Eragon/Luke) has a greater heritage than he realizes (Morzan/Anakin)
-The concept that a poor farm boy (Eragon/Luke) lives with a close relative (Uncle Garrow/Uncle Owen) because of his mother’s premature death
-The concept that, just before capture, a princess (Arya/Leia) sends something (Dragon Egg/R2D2) far away to protect something (Saphira/recording).
-The concept that a poor farm boy (Eragon/Luke) picks up said something while doing regular work (hunting/trading)
-The idea that a poor farm boy loses his uncle (Uncle Garrow/Uncle Owen) to the hands of "the Empire"
-The passing on of a weapon (Zar’roc/lightsaber) from father to son (Morzan & Eragon/Anakin & Luke) through another source (Brom/Obi Wan Kenobi)
-The concept of a wise old man who is among the last of a declining resistance (Brom/Obi Wan Kenobi) teaching the descendant of a once-friend-now-rival (Morzan/Anakin)
-The concept of a group of "good" rebels bent on destroying "the Empire"
-The concept of an initial battle (Battle of Farthen Dur/Battle of the Death Star) which is ultimately won
-The concept of a new teacher (Oromis/Yoda) who takes the place of the old one (Brom/Obi Wan) under certain circumstances and present also lessons of philosophy
-Father/Son Revelations

Larry

Мдам така е. Нека сега съдим всички фентъзи писатели, които са използвали елфи в книгите си. Нека съдим и Реймънд Фийст, защото има град Лориен на картата на Мидкемия или пък заради "The concept that Dwarves are a rough, gruff, rock-loving race with great skill in gem and stone crafting". Половината от тези "факти" са изсмукани от пръстите. Само помислете малко - The concept of an initial battle (Battle of Farthen Dur/Battle of the Death Star) which is ultimately won. Сега можем да съдим всички книги (не само фентъзита), в които въобще има битки. Или всички книги, в които се оказва, че брата не познава сестра си, или пък че врага се оказва роднина. Или всички книги, в които добрия става лош и после добър обратно. Като се замислите, не ви ли се струват половината "факти" смешни? А и в крайна сметка не четем ли фентъзи за да се забавляваме? За да ни е приятно? Поради факта, че някой имена на герои в Ерагон са близки до тези във ВнП, едва ли Tolkien Estate губи пари или пък Лукас се чувства окраден. Защо винаги трябва да търсим с какво да се заядем и кой да оплюем и защо подяволите не можете да зачитате чуждото мнение?

[Roland]

Проблемът е, че си куотнал директна кражба на сцена, а коментираш общи работи като имена и най-общо развитие на сюжета. Коментирай буквално преписаната от Едингс сцена, ако искаш да се обосновеш.

[Morwen]

@QkY
Ам, а защо ти не зачиташ чуждото мнение? Примерно критичното такова?
Да, ясно е, че няма история, в която всичко да ужасно оригинално и да не напомня никоя друга. Обаче когато всичко в нея напомня две-три други, то очевидно има проблем.

[QkY]

Разбрали сте ме погрешно, аз зачитам вашето мнение, но това не значи, че не мога да споря, нали? . Под незачитане имах предвит, че на моменти изглежда като че ли някои от вас едва ли не осъждат хората, които харесват книгите/филма. Roland извинявай, но не разбрах за коя сцена става дума. Може би наистина не се заинтересувах достатъчно (стори ми се, че става дума че въпросните неща показват плагиатството на Паолини като цяло), ще обясниш ли?

[Roland]

Сцената с пресичането на моста, която си куотнал. Сравнение между нея при Паолини и СЪЩАТА при Едингс.

[Demandred]

Мдам така е. Нека сега съдим всички фентъзи писатели, които са използвали елфи в книгите си. Нека съдим и Реймънд Фийст, защото има град Лориен на картата на Мидкемия или пък заради "The concept that Dwarves are a rough, gruff, rock-loving race with great skill in gem and stone crafting". Половината от тези "факти" са изсмукани от пръстите. Само помислете малко - The concept of an initial battle (Battle of Farthen Dur/Battle of the Death Star) which is ultimately won. Сега можем да съдим всички книги (не само фентъзита), в които въобще има битки. Или всички книги, в които се оказва, че брата не познава сестра си, или пък че врага се оказва роднина. Или всички книги, в които добрия става лош и после добър обратно. Като се замислите, не ви ли се струват половината "факти" смешни?

Прав си, нито едно от тези неща само по себе си не доказва нищо, и доста от тях са прекалено общи. Ако бяха само 4-5 по-сериозни съвпадения пак бих го приел като нещо в рамките на нещата. Но чак толкова много не е нормално.

Да не говорим за неща като споменатата сцена от Едингс, копирана почти дума по дума. Това няма как да е случайно.

[shayhiri]

Сашо (Шайхири, де ), значи, глей сега и моето мнение по въпроса за тоталната оригиналност. Такова животно няма, не е имало, няма и да има. Примери извън фентъзито колкото щеш. Знаеш ли колко от великите творби на Шекспир са оригинални? Нула. В смисъл, че пичът и сюжет е крал, и герои, и така нататък. Проблемът е в едно нещо, което е знак изключително на съвременната литература и той е "авторско право". Преди 400 години и преди това такова нещо е нямало. И хората са творяли велики неща, които от съвременна гледна точка някои просто биха отебали като нагла кражба. Гореспоменатият Шекспир щеше такъв да го изяде през 20 век, че щеше да му виси една седмица от устата, pardon my French.
Смятам обаче, че не съвременното гледище за "оригиналност" е правилното - точно обратното. Оказва се, че в художествената литература нещата не опират толкова до това какво казваш, а как го казваш. Идеята не е интелектуално удоволствие и информативност преди всичко, а това да повлияеш на емоционално ниво на читателя. Ако Паолини го може с някои хора, които са достатъчно големи пънове или достатъчно млади, за да не забележат всичките му кусури, тогава нищо не можем да направим по въпроса.
Но да поставяш така нещата под общ знаменател не е особено мъдро. Още повече, че "стил" и оригиналност нямат нищо общо. Стилът няма нищо общо с темата и посланието на някоя книга, освен че ги кара да изпъкват по-силно. Стилът, ако е добър, е един вид усилвател на това, което иска да каже авторът. Той е избор между различните възможности, които езикът предлага и е подчинен на това, което авторът казва. Нищо повече.
Пример - Вирджиния Улф. Авторка, която нищо не казва по един прекрасен, ритмичен и мелодичен начин. В по-голямата част от творчеството й няма и грам оригиналност в смисъл на сюжет, идеи и прочие.
Честно казано, ще ми се да науча синтезираното ти определение за оригиналност и стил, че да знаем все пак за какво спорим и трябва ли да спорим въобще

Определено не. За какво да спорим?

Определението ми за оригиналност, както стана въпрос, е да си създадеш "собствен жанр". И продължавам да твърдя, че стилът и оригиналността са инхерентно свързани. Стилът поначало няма как да е добър, ако не е оригинален. Защото ако не е оригинален, ще е клиширан. А кой намира един клиширан стил за добър? Схващате накъде бия.

Посочете ми един автор, смятан за забележителен стилист, който бълва генеричен жанров фураж, взаимнозаменяем с други произведения в същия жанр.

С примера за Шекспир съм съгласен, макар и, както казваш, да не е съвременен, но той само подкрепя тезата ми. За Паолини ще имаш да вземаш да повлияе емоционално на някого, освен ако този някой още срича.

[Roland]

Момент, защо трябва да е такава крайност? Защо да е "автор, смятан за забележителен стилист, който бълва генеричен жанров фураж, взаимнозаменяем с други произведения в същия жанр"? Може да е просто "автор, смятан за забележителен стилист, който използва утвърдени похвати и дори сюжетни елементи, но пак не може да бъде заменен с друг" = Гай Кей, Скот Бакър, Сузана Кларк, пък ако щеш и Стивън Ериксън. Та?

[Yan]

Определението ми за оригиналност, както стана въпрос, е да си създадеш "собствен жанр". И продължавам да твърдя, че стилът и оригиналността са инхерентно свързани. Стилът поначало няма как да е добър, ако не е оригинален. Защото ако не е оригинален, ще е клиширан. А кой намира един клиширан стил за добър? Схващате накъде бия.

От това изказване си вадя няколко извода:

1. Всичките ти приказки за оригиналност отиват по дяволите, защото собственото ти произведение е най-обикновено клише. В крайна сметка не създаваш "собствен жанр"

2. Стилът съвсем спокойно може да е добър без да е оригинален. Пример - Сузана Кларк, която взаимства похвати от викторианските романи и ВЪПРЕКИ ТОВА има великолепен стил (съдейки по 30-тината страници, които прехвърлих и по всеобщите мнения)

3. Софизми от твоя страна. Схавщаш накъде бия:)

[shayhiri]

Дойдохме си на думата. В какъв жанр пише Сузана Кларк? "Викториански роман"?

Бакър (и евентуално Ериксън) наистина ли пише просто епично фентъзи, което с нищо не се различава от това на Джордан и ко?

Г.Г.Кай? Жанров автор? И кой точно жанр?

Ян, щом толкова държиш да въвлечеш собствената ми практика, какъв жанр е "Танц с вятъра"? Можеш да изчакаш да го прочетеш, де, но щом отсега си решил, казвай.