Това е една хубава приказчица попаднала пред очичките на две приятелки с малко по-съвременен поглед на нещата. Те решили да я префасонират. Речено, сторено, хванали се те на работа, пот се леела от челата им, разменили си някоя и друга думичка накриво, но накрая то (шедоварът) лежало (лецал) (или за по-точно стояло (стоял)) срещу тях на монитора и чакало (чакал)... чакало (чакал) да му се вдъхне живот.
Е, ето го и нещото (то), вдъхнете му живот (като си кажете мнението, било то + или -)
П.П. Ндявам се че Syberian няма проблем с това, че съм постнала приказката? (тя е първата приятелка... или втората, както ви харесва повече)
Снежанка и седемте малки хора
В плесенясалия замък на семейното имение, който някога бил сградата на историческия музей, а сега царят се нанесъл там, защото изглеждал по-исторически от замъка му и бил несъмнено по-внушителен (сиреч, имал по-лоша вентилация и покрива течел, да не говорим за отоплението и електроинсталацията) живеела неговата сладка дъщеричка. Тя била много красива, за което нейната майка изхарчила маса народни пари от държавната хазна, тъй като генетичното програмиране в тази държава било на много ранен етап и не било никак евтино: имало теменужено сини очи (вариант Среднопланинска теменужка), а нежната й кожа била бяла като сняг (никакво излизане на слънце без слънцезащитен лосион фактор 45+, а иначе – пудра номер 1 на Ейвън (това не е скрита реклама, поне не скрита, а и ние ползваме по-евтина козметика)). Имала дълги черни коси, отново народни пари за сгъстяване и удължаване и скъпи бои с подхранващи етерични масла. Наричали я Снежанка, което било липса на въображение от страна на майката, а пък слугите го използвали за съвсем уместна подигравка. Всички обичали момиченценценценто, защото все пак била царската дъщеря, а ако не обичаш дъщеричката на царя, значи не обичаш царя, а пък ако не го обичаш, си шпионин, работил в бившата Държавна Сигурност и несъмнено не обичаш собствената си глава. Но това за някои не било пречка. Втората жена на царя, благодарение на която се докопал до 46% от нефтодобива на съседното царство, сиреч, мащехата на принцеската, никак не обичала малката нахална пикла. Причината за това била, че хазната била периодично изпразвана за пластиките и лифтингите на малката лигла, а за мащехата оставала по една келява липосукция на месец. По тази причина тя трябвало да ходи като древните царици с голяма кърпа на главата и врата – едва сега разбрала нуждата от това. Че как, за шията няма пари, само за лицето! А увиснала гушка? Не, мерси, Фиш се радва само на Уипър и съдия Булдога, а и няма да го пуснат от “Али Макбийл” за да се снима в нискобюджетна продукция на HBO.
Мащехата често заставала пред своето модерно флатрон плазма ком табло, за да дири утеха в него. Дворцовите програматори (Аквенце, мило, не се сърди) подтикнати от нуждата (олицетворена от старовремска гилотина) написали за рекордно кратко време програма, която сканирала уеба за най-сексапилни черти, при това се управлявала с гласови команди.
- Приятелю и съдник на мойта красота, коя е днес най-първата в света?
Това разбира се, била просто командата за начало на търсенето; програмата била базирана на html и java и затова имало включени параметри като брой лифтинги, липосукции, пластики и колагенни инжекции и колкото повече били, толкова повече падали точките “Естествена красота”. Разбира се, кралицата накарала личния си програмист да промени нейните собствени данни в кода на програмата, за да получава винаги най-висок резултат тя самата. Пултът неизменно отговарял:
- Най-красивата сред твойта свита ти кралице си честита.
Разбира се, параноята на кралицата относно истинността на сведенията се засилвала от следните няколко фактора: на първо място, компютърно симулираният глас нямал никаква интонация и звучал твърде неискрен; след това, тя му казала да провери всички околни кралства, а не само нейната свита, в която тя не била толкова тъпа, че да назначи някоя по-красива от нея. И един ден ком-таблото отвърнало:
- Най-красивата си ти, всевластна, но днес получих нови данни, че принцесата е станала прекрасна благодарение на кални бани. Разбира се, кралицата се съмнявала, че точно заради калните бани. Все пак, от хазната бяха изчезнали към милион и половина, а в любимия курорт на принцеската нямало никакви кални бани. Освен това, малката дразнителка била умела хакерка, защото й било много скучно в противният мухлясал замък и редовно си купувала книжки по php. Затова когато програмистите правили новата версия на програмата, базирана именно на php като по-практично, малката въвела някои “корекции” в кода.
Вбесена от тази нагла кражба – все пак, Краля бил обещал парите на нея!!! – застаряващата владетелка решила да се саморазправи с проблематиката, и то веднъж за винаги!!!!!!!!! (многото удивителни са признак на душевна нестабилност!!!). Повикала един верен слуга и му обещала сметка в стабилна валута, при това в швейцарска банка, ако се погрижи лицето на малката да бъде съсипано. Завинаги!!!!! Киселина!!!!!!! Дворцовият алхимик (ал-то пред професията било само за фасон) вече бил произвел прекрасна разяждаща киселина на основата на сярната, точно за такива случаи. Отначало слугата се полакомил за парите, но малката била хитра и имала нещо… друго… на ум. И щом той я повел към гората, тя разкопчала горните пет-шест копченца на прилепналата си лолитена рокличка. Щом навлезли навътре в гората, той открил, че малката е останала… е, с по-малко дрешки. Но той, видите ли, бил нежен мъж (поне според твърденията си… но всъщност не бил би, а неосъзнат хомо, Драгъни, много извинявай). Снежанка приседнала да си оправи жартиерите, а нашичкия се загубил, докато търсил къде да се изчишка. Но той, освен това, бил изплашен от сексуалната хищница и смятал, че такава домашно отгледана… девица… едва ли ще се оправи в гората, най-малкото, защото дантелките ще останат по шипките. Минал час, минали два (а след това, както знаете, следват три и четири) и на принцесчето й писнало да чака. Станало й ясно, че зевзекът няма да се върне, а пък й било малко хладничко (не можала да си намери палтенцето от норка (да, норка, а не еко кожа; по тази причина пред двореца често имало демонстрации на различни природозащитни организации. Върху кого, мислите, била изпробвана киселината, а??? (многото въпросителни също са признак на психическо разстройство (тежко)) (не бе, не, не върху демонстрантите… и вие сте едни…))) (многото скоби също).
Една от маниите на малката, за която баща й платил доста, че и под масата, била бойскаутщината, така че тя си направила легълце от мъх, листа и трева и вечеряла някакви гъби, но понеже не внимавала в часовете по география, не знаела къде се намира и как да спре да се намира там.
На сутринта птичките греели, слънцето пеело, а на всеки средностати(баси думата)стически (нали слято се пише?????) човек му идело да си пререже гърлото заради данъците (имало ДЛЛ и ДП, съответно Липосукция и Лифтинг и Пластика), затова идиличната картинка идвала… кхе… малко отгоринка. Малката се събудила и веднага съзряла пътеката, по която дошли. Предният ден й се сторило много немелодраматично да тръгне по нея, но тази сутрин била склонна да опита да се изгуби по обратният път. Тя се заела с обичайната разгрявка за сутрешна гимнастика, а именно, лек крос. И благодарение на проблеми с вестибуларният апарат и неочаквани заложби, плод на отмъстителността на генетичният програматор (понеже майка й не му пуснала), успяла да се спъне в единственият камък в радиус 2,754 метра наоколо и се проснала по лице. Разбира се, проснала се внимателно, защото върху физиономията й се трудили бая специалисти. Тя извикала:
- Оох! Айч! О, злочеста съм аз, паднах!
Но нямало никой, който да я чуе, дори най-пъпчивият принц на света (защото в момента пред него дефилирали жаби на шест кралства от тук); единственото живо същество наоколо бил един пор, затова малката намусено станала и с маршова стъпка продължила напред. Неочаквано видяла неподдържана просека (ах, тъй значи? Незаконна сеч?!?!?!?!?!) и тръгнала по нея. Още по-неочаквано (аман от драматични обрати) от просеката се отклонила бракониерската пътечка, а тя извеждала (ах, каква поредна драма!!!!!!!!) пред една чудна… сграда. Май… къщичка, такоз. Малката не била виждала такава къщичка. Била… е, по-малка от нейната, но пък това важало за 9/10 от сградите на света, така че тя не се учудила. Хората могат да се свират в каквито си искат къщички, нали?
Принцесата се понавела и се промъкнала през малката вратичка “Ахааа – помислила си невключената алармена инсталация (собствениците не били си платили три поредни месеца на СОТ и били изключени) – влизане с взлом, а?! Нямате право, даже да сте дъщерята на царя. Нямате право дори да сте негова дъщеря? – задвоумила се електронната система (е, не било установено чия точно дъщеря била, но нека не задълбаваме в миналото).
- Колко странно – говорела си на глас Снежанка, за да се наслаждава на специално калибрираното си сопрано (пък и бъдещата й шизофрения вече се развивала). – Какви миниатюрни джунджурии. Толкова мънички чинийки не съм виждала. Е, освен ако не са за кафени чашки. А пък чашките са като напръстничета… е явно не пият много алкохол… - допълнила тя, след щателен оглед. Много щателен, защото бойскаутите ги учат да проверяват за такива неща. Само на едно място не проверила и това била голямата й грешка. Ако беше проверила, щеше най-после да се налочи и да се отпусне, ама на – не!
Тъй като била огладняла от преживелиците си, тя седнала на едно от малките столчета (което скръцнало със зъбки… ъх… гвоздеи под тежестта й) до малката масичка и омела всичко – все пак, бъдете патриоти, хранете благородниците – а след това оставила мръсната посуда (харесвало й това очароваааателно старовремско звучене на думата) по масата. Все пак, управниците правят достатъчно за народа, не е нужно да му мият и съдовете (за вас е чест, че ядохме от вашите чинии вашата храна, и то с вашите прибори (може ли да ползваме вашият клозет?)). Снежанка се привела и се качила по мъничката стълба, взимайки по четири стъпалца на веднъж, и се размазала напряко на седемте малки креватчета.
Привечер седем дребни човечета, седем малки хора (да си го кажем направо, били джуджета) се прибрали в своята малка къщурка. Отворили вратичката и смаяно се скупчили на прага.
- Фьодоре – креснало едно от тях - що не си измил чиниите бе?
- Ма измих ги бе, бате Стояне! – замрънкал Фьодор. И надникнал в супника. – Аве Атанасе – викнал той на един от другите малки хора. – Къде е вечерния буламач бе? Цветан да не го е изял?
- Нищу ни сам ял! – защитил се Цветан и се оригнал, потупвайки корема си (той бил Истински Мъж (нищо, че бил на една трета (имал си и потник даже))). – Пържените плъхове с картофки в урановата мина – това е обяснението за техният ръст, понеже всичките им бащи, дядовци и прадядовци (прадядовците я основали) работели там и поколенията се смалявали все повече. – нали не са броят?
- Еми ша минем и без едене – въздъхнало друго… джудженце. – Само дано ни е тука пиячката, че инак ша умрем от мъка! Ваньоооооо! – провикнало се другото… джудженце. – Абе, келеш, донеси пиенето!
- Що не ходиш сам да си го донесеш бе – отрязал го Иван и се намусил. – Марияне бе, донеси хубавата ни русска водчица!
- Охх, ама не викай така беее – оплакал се Димитър.
- Млъкни бе – Мариян се помъкнал за водката.
- Ей туй е мъж – отсякъл Цветан доволно.
Гошо, предводителят на малките хора (ако броите, ще установите, че той е осмият, а те се наричат “Седемте” заради традицията по тези места, а и заради великолепната Седморка) се качил след Мариян да си полегне, защото днес лъчението било малко силничко и му дошло в повече. (той спял на пода, за да му е мекичко (вие да не мислехте, че лилипутите перат!?)) Тъй като бил необичайно висок (и кльощав, но не в това е въпроса, по дяволите, пазил линия!) успял, както всяка друга вечер (защото мозъчните клетки не съжителстват добре с радиацията (и височините, ама не е това въпроса)) да си тресне главата в касата на вратата. В стаята било сумрачно – абе това говедо Фьодор що не е дръпнал пердетата?! – и той не би видял Снежанка, ако…
На първо място, тя имала проблеми с белите дробове и развивала астма от хвърчащите из замъка плесенни спори; след това, от съприкосновението с главата на Гошо, къщата се разтресла; от тези две неща последвало, че тя (Снежанка) се обърнала по гръб, премлясквайки, и последвало хъркане като това на Атанас.
- Баааа! – стреснал се Гошето и се завтекъл по стълбите – Бааааааа! Бааа-а-а-аааа! – настоял той, сочейки по грешка с третият си пръст нагоре.
- Кои бе? Кои се… - запънал се Фьодор, а оченцата му блеснали.
- БААаааА! – допълнил Гошо. – Жена бе! Жена!!! Горе! Разсъблечена!!!!!
- Баси говядото си – изхъркал насреща му Таската. – Кога успя да се накъркаш ве? Бече и женки му се привиждат, ехеее… то е от облъчването, мхм, мхм…
- К’ви женки бе, казва се “дами” – поучил ги Димитър. – Баси, като някакви от Батко (тоест, Биг Брадър) сте! Е аман начи!
Тогава дошъл Мариян с водката и всички наскачали да лочат. Дъскорезницата на втория етаж била скоро забравена и всички дружно подскачали в стъпките на Ривър Денс на Майкъл Флетли. От това къщурчичкацата се тресяла от основите на четвъртата си изба до кривото коминче, свидетелстващо за изпълнения на Лорд ъф дъ Денс. Това разбудило Снежанка и тя, елегантно прозявайки се, се изхлузила по стълбите. Това, че младежите… такова де… успели да укрият запаса алкохол от нея, било истинско постижение и достойно за уважение, затова тя решила да не си тръгва към замъка, ами да разиграе постановката “аз съм злочеста девица, спасете ме!”
- Коя си ти ма, готина? – попитал завалено Цветан и веднага й пуснал ръка.
- Аййихш! Чшшш, ей, маце – намигнал й Фьодор.
А Гошо злорадствал:
- Казах ли ви бе, казах ли ви, че има жена? Ъ? Казах ли ви бе???
А Снежанка заразказвала за злата си мащеха. Разбира се, в нейния разказ всичко било малко по-друго. Тя била зла царица, която имала вълшебно огледало и не се примирявала, че Снежанка е по-хубава от нея. Естествена красота. Затова злата мащеха, която била вещица на всичко отгоре, пратила един слуга да я заколи в гората. Джуджетата, които имали добри сърца, а и били оглупели от радиацията и алкохола, веднага й повярвали. Те били тримата глупаци на мината, само че с пет повече.
- НИЕ – ревнал Цветан, който вече бил нальокан до козирката – НИЕ, начи, мила… ааа… кво беше сия… а, да… НИЕ, НАЧИ, ЩА ПАЗИМ! Това било свръх менталните му способности и той се проснал да спи на пода. Снежанка била някъде дълбоко в генетично програмираното си за Ледена Кучка сърце трогната от всичко това. Тя била готова дори да направи закуска на джуджетата, макар най-голямото й постижение да бил корнфлейксът с мляко от супера срещу двореца. Тя вече направо ги обичала (но съвсем платонично, разбира се, нали, нали) А на следващия ден… но, вие, разбира се, вие искате първо да разберете какво е станало с наемният обезобразител, нали? Не искате? Сори. Ето, значи, какво станало:
За да не изтърве обещаната му награда, показал умело фотошопирана снимка на обезобразената Снежанка. Мащехата се зарадвала, защото точно по същият начин изглеждало лицето на момичето, когато (ал)химикът направил симулация на обезобразяването. Това разбира се било защото слугата просто принтирал снимката, но мащехата не била веща в компютърните науки (сиреч, била компютърно неграмотна) и не заподозряла нищо. Тя веднага застанала пред компютъра и попитала:
- Приятелю и съдник на мойта красота, коя е днес най-първата в света?
- Не достига РАМ – отсякъл компютъра. – Моля изчакайте!
Кралицата се ядосала и направо рестартирала. Когато попитала повторно, се оказало, че компютъра не трябва да се гаси, ако програмата работи и се наложило да вика един техник, за да оправи забилия компютър. Най-после той кисело (до колкото можел с неизразителния си глас) казал:
- Маце, ти си най-готината в двореца, ама пред един комп 386 се е забила малката пикла и пуца в националния сървър на Ънриъл Две. Кралицата ядосано се разпищяла:
- Лъжеш! Някой те е прецакал! Къде отидоха хубавите римувани отговори?
- Излезе нова версия – отвърнал компютъра. – Проучванията показват, че потребителите на този софтуер предпочитат по-разчупени изявления.
- Програмата е само за моя лична употреба – разбесняла се кралицата. – Веднага открийте нещастният хакер, който я е откраднал! А аз оная пикла ще я науча!
Тя се втурнала към Кралския си гардероб и измъкнала от него най-невзрачната си рокля. Тя била доста раздърпана, защото кралицата упражнявала върху нея шев&кройка в свободното си време. Накрая сложила една хубава гумена маска от реквизита на последният финансиран от краля филм и се превърнала в грозна брадавичеста бабичка.
- Хехехе – репетирала добродушният си смях тя, докато се мъкнела към подземната лаборатория. Там успяла да докопа една генетично изменена ябълка (без семена, за да е по-удобна, по-голяма и във всички цветове на дъгата, за да е по-интересна) и инжектирала във виолетовата част силен алкалоид. Купила от пазара на специална цена (още важала Императорската оферта) цяла кошница ябълки и сложила цветната най-отгоре. Взела такси и спряла пред къщичката. Тя се намръщила като видяла каква е малка, как тъй оная дългокрака кобила ще влезе вътре, но все пак почукала.
- Чук-чук – пригласяла тя.
- Не, благодаря – викнала отвътре принцесата, която точно готвела грах с картофи. – Ние сме абонирани за Плейбой.
- Оо, аз съм стара бедна жена, която няма своя кола и трябва да пътува с такси! Продавам ябълки! Излезте да си купите ябълка от бедната продавачка на ябълки!
Принцесата за зарадвала, защото джуджетата нямали паста за зъби (техните били толкова чисти, че сияели в тъмното… може и от друго да сияели, де), а пък от ябълките зъбите се избелват.
- Нямам пари – казала тя като излязла пред къщата. – Но пък аз съм от богато семейство и ако сега ми дадете една ябълка, ще ви изпратя чек при първа възможност.
- Не, не – замънкала царицата, която била и скъперница - ще си платите, девойче! Иначе никаква ябълка!
- Ама аз нямам пари, бабичко!
- Ама ти на кой викаш бабичка, ма? – ядосала се бабичката, врътнала се на пета и се качила в таксито. От кошницата й изпаднала една обикновена ябълка и Снежанка се хвърлила да я вземе.
- Пу, да ти е гадно! – оплезила се тя – моя си е!
И веднага я заръфала.
- Да ти приседне дано – проклела я бабката от колата и тръшнала вратата.
Снежанка така се разсмяла, че й приседнало, задушила се и паднала на земята.
- Ау, момичето падна! – викнал таксиджията.
- Викнете бърза помощ! – разтревожила се царицата.
- Ама те се бавят по половин час!
- Ми именно!
И така, медиците направили каквото могли, но Снежанка изпаднала първо в кома, а после в клинична смърт. Джуджетата се събрали в болницата и ронели сълзи, които топели подовете. Те, джуджетата, като им казали, че Снежанка е в болница, решили първо, че е опитала да яде яхнията си. Сега си мислели, че мащехата й се престорила на стара жена и опитала да я отрови, но това, вие знаете, съвсем не било точно така.
Накрая си я взели, заедно с апаратурата и я сложили в кристален ковчег, за да могат да си я гледат. Е, не бил кристален, защото кристалът е много скъп. Стъклото щяло да е по-евтино. Но Гошо изхарчил парите за пиене и трябвало да се задоволят с плексиглас. И без това е по-здрав.
Една вечер, като се връщали от мината, видели някакъв висок младеж до ковчега.
- К’ва е тая? – попитал той. - Що са сичките тия кабели по нея?
Малките хора му разказали тъжната история на Снежанка и той я харесал.
- Моят папа – обяснил той – е шеф на една компания, която прави сапунените филмчета. Много ше са накефи на историята и ще направи филм, ако ми продадете авторските права и мацката. Да, моят папа много ще се зарадва.
Джуджетата обаче не били съгласни – как тъй? След едночасови пазарлъци и уточнения за равна подялба (20 на 80 процента (познайте за кого са 80 (хъхъхъ))) най-после се навили.
Докато товарили принцесата в един камион обаче, един носач, който страдал от артрит, успял да изтърве плексигласовия кристален ковчег. Апаратурата дала на късо и извадила коматозната принцеса от комата.
- Ау, гладна съм! – казала тя, изправяйки се. – Въх, накъде сте ме карали? И кой е тоя пич?
Принцът й обяснил за своята идея за истински 8000 епизоден филм за нейните двуседмични преживелици. Тя се навила да играе главната роля. И както става в такива истории (това е изтъркано клише) главната актриса (Снежанка) се влюбила в продуцент-режисьора (Готиния Пич) и се оженили.
След една седмица се развели, а благодарение на татковите адвокати, Снежанка получила всички пари, къщата, половината басейн, колата, котката и авторските права. Обаче си нямала басейн, а не щяла котката, затова я менкала с бившия си за другата половина от басейна. И всички заживели щастливо.
Освен хакера, който кралицата от яд осъдила на обезглавяване. Обаче гилотината била се изтъпила и ръждясала, та той й станал личен слуга. А това си е мъка.
Не се радвала и котката, понеже собственикът й веднъж я нахранил с Уискас, а когато тя се влюбила в храната, продължил да й купува от старата.
Не било добре и за краля, разбира се. Като се замисля, и на двете дами не им било хубаво, защото организацията на феминистките протестирала с месеци пред замъка. Искали забрана за разкрасителните операции, а това привлякло излишно медийно внимание и Мавриков се вмъкнал в замъка със скритата камера и веднага заразпитвал за празната хазна. И Готиния Пич не бил щастлив, защото нямал басейн. И басейна не бил щастлив.Джуджетата пък останали с пръст в уста, защото адвокатите измъкнали и техните осемдесет процента (ама вие да не мислехте, че са за принца? Една атомна бомба е хубав стимул за процентите.)Май само адвокатите били щастливи, но те са си щастливи по принцип
КРАЙ!!!
Всяка прилика с действителни лица и случки е напълно нарочна, но ги молим да не се сърдят, защото всичко е в името на веселото (и липосукцията!!!!!!)
- Апен… ние сме зли.
- Кой… ние ли, Койнова?!
Двете направиха мили очи и се разхилиха злодейски. После се поклониха.
- Ето така би изглеждала тази приказка в днешно време – заключиха те.
Снежанка и седемте малки хора
Moderators: Trip, Random, Marfa
-
lordsandro
- Merchant
- Posts: 85
- Joined: Thu Jan 12, 2006 2:27 pm
- Location: Чертозите на Валхала
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 24 guests