Откъс от 'Бягай... Обичам те' - Кирил Топалов

[Elayne]

РАЗБИРА СЕ, АКО ИМА ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, с когото най-много бих искал да произнеса заедно тия шест думи, това си ти. Но за целта първо трябва да те намеря, нали! И, естествено, да ти поднеса най-красивите цветя, които някога мъж е поднасял на жена. Затова сега вървя направо през високата трева и бера полски карамфили, маргаритки, горицвети, момини сълзи, диви кокичета и разни други цветя, на които не знам имената. Докато стигна до върбите, охо-о, я виж, фантастичен букет!...

Само че теб те няма там.

– Светла! – викам на посоки, но никой не отговаря. Значи си се скрила някъде, наблюдаваш ме и ми се смееш. – Светла! – повтарям по-силно, но гласът ми потъва самотен през полето. Обикалям навсякъде из малката горичка, но никъде не се вижда жива душа. Да не си се скрила в някоя върба – се сещам изведнъж, вдигам глава и оглеждам гъстите клони, но и там те няма. Тогава ми хрумва нещо хитро. Оставям букета на тревата, избирам най-високата върба и започвам да се катеря. Спирам, оглеждам наоколо – няма те. Като се кача най-горе, ще те открия където и да си – давам си кураж и клон по клон пълзя нагоре. Стигам до най-тънките клони на короната и поглеждам надолу.

Ето те!...

Изправила си се в тревата, смееш се и ми махаш с две ръце.

– Светла! – викам щуро и също махам с ръка, после бързо се свличам надолу. Грабвам букета и се спускам към теб... Но защо побягваш?... Тичам, тичам, наближавам те, а все не мога да те стигна. Облечена си с бялата блузка и дънките. От време на време се обръщаш към мен, смееш се и летиш като вятър.

– Стой! – крещя аз и размахвам букета. – няма къде да избягаш!

– Ако можеш, хвани ме! – смееш се ти и продължаваш да тичаш.

– Кой, аз ли? Стига да поискам, един жесток спринт и край!

– Съмнявам се – извръщаш се отново и запазваш същата дистанция.

– Ще обиколя Земята и пак ще те хвана! – викам след теб и се мъча да те засека отнякъде, но по широките ливади е трудно да настигнеш някого. – Стой да ти дам цветята!

– Само затова ли? - в очите ти танцуват най-малко сто хиляди лукави дяволчета.

– И ще те целуна! – заканвам се, а ти избухваш в смях.

– Само затова ли?

– Ти спри, пък ще видим – размахвам отново букета.

Ти изведнъж се обръщаш с лице към мен, ставаш сериозна и казваш, бягайки заднешком:

– Ако спра, няма да ме има.

– Хайде, стига глупости! – уж започвам да се ядосвам. – Спри най-сетне! – Доближавам се съвсем близко до теб и аха да те хвана, ти изведнъж изчезваш, сякаш потъваш вдън земя. Търся те в тревата наоколо, но те няма. – Светла! – викам и се оглеждам. – Стига с тия тъпи номера! Покажи се! – но никой не отговаря. – Е, добре, ако искаш, бягай!

Ти изведнъж се появяваш пред мен на същото разстояние, бягаш и се смееш:

– Видя ли!

– Не е вярно! – не се предавам аз. – Ти се скри някъде в тревата. Хайде иди на високото и там изчезни.

Ти си до едно малко хълмче, на което тревата е окосена и няма къде да се скриеш. Изкачваш се горе, а аз викам:

– Сега спри! Ще те целуна на най-високото! Всички да видят! Такава целувка ще ти трясна, че… после, ако имаш добро държание, може и да ти сваля тениската.

Ти спираш и пак изчезваш. Стигам горе запъхтян, а ти отново тичаш надолу и ми махаш с ръка. Заставам на най-високото, размахвам букета и – чуваш ли ме – викам колкото имам сили:

– Тогава бягай! Бягай! Обичам те!...

И политам надолу след теб, за да обиколя Земята. Защото колко е една Земя, щом трябва да настигнеш Светла?

Същата тази, единствената, с която можеш ако не друго, поне да стъпиш върху Земята, да протегнеш ръце към Слънцето и да прошепнеш:

– Заклевам се да не остарея никога!...


Кирил Топалов
‘Бягай… Обичам те’



*********************************

Ами, много ми хареса този откъс, превеждахме го на португалски, чудех се къде да го постна... Май ще си потърся цялото произведение.

[JaimeLannister]

Ааа...
Хубаво е. Силно. Макар че точно в момента предизвиква у мен една противоречива усмивка.
Но вярвам, че може и да е истина...

Абе, Елейн, ти какво точно учиш? Някакво май се занимаваш със забавни езици само ...
Завиждам ти....

[Elayne]

Е, казвала съм какво няколко пъти - португалски в СУ. Текстовете, с които работим са много интересни. Сега имам едно забавно домашно за превод от Миле Марковски 'О, Боже, има ли кокоши рай?', шантаво е.

[JaimeLannister]

Леле...
Супер...
Тъкмо слушам една песен на Moonspell.
Португалският е... Абе адски красив език
Днес си смъкнах един самоучител по, забележи- бразилски португалски?.
Чак такава разлика ли има?
Ама като знам на същата фирма испанският самоучител какъв е...

Ама нищо не пречи да се пробвам...

[Morwen]

И аз мисля, че е силно и ужасно жизнеутвърждаващо. Много пълно със светлина.
Обаче... образът на жената, който описва, не ми харесва. Някак твърде идеализиран (да, знам, че това е идеята, но въпреки това...) по един странен начин е. Изобразява едно момиче, което всъщност нямаш прични да обичаш, но въпреки това я обожаваш. Пък мен по някаква причина тази концепция не ме грабва.

[Elayne]

Проблемът е, че това е откъс. Не съм чела останалото и не мога да хвана дали той бленува конкретно момиче или това е просто химера, създадена от въображението му - идеалната жена, която обича просто заради самото обичане, без излишни условности и обяснения.

Но определено идеята да не може да я достигне и това, че се появява за миг и после изчезва, твърде много ми допада.

@ Джаим: Има разлика, най-малкото в произношението е осезаема. Иначе има разлика в някои думи, а доколкото знам и в словоред и някои граматически ф-ми (доста малко, разбира се). Факт е, че има нещо като спогодба (не знам доколко е официална) да не се издават португалски книги в Бразилия, ако не са минали 'превод' и не са издадени от бразилско издателство, същото важи и за обратния процес .

Мисля, че със самоучител и ако си учил испански няма да имаш проблеми с езика. Виж, ако беше японски това вече би било непосилно.

[herairness]

завладдяващо:)

а елайне наистина ли има много ш в португалския?

[Elayne]

Повечето 's' се чете 'ш', както и 'x' някога. Общо взето фонетично може да се характеризира като език с доста носовки, потъмнени гласни (това наистина се чува) и много 'ш', да .

[JaimeLannister]

[quote="Morwen"] Изобразява едно момиче, което всъщност нямаш прични да обичаш, но въпреки това я обожаваш. Пък мен по някаква причина тази концепция не ме грабва.[/quotН]
Не знам дали те грабва, ама от моя скромен опит в живота точно така става...
Та нима са нужни причини за да обичаш?

Елейн, аз в момента уча испански
И съм съвсем начинаещ все още. Просто португалският ме заинтригува като звучене. Много ми е... Ами аз го казах вече- красив.
А и имаме двама бразилци в отбора по стар крафт и като почнат да си пишат на португалски са много забавни

[Morwen]

Ми Джайм, според мен нелогичността на любовта е добре поддържан мит. Влюбваш се с причина. Може и да е глупава, но все пак е причина. Едва ли ще отречеш, че вероятността да се влюбиш в красиво умно и мило момиче е доста по-голяма от тази да се влюбиш в някоя неугледна, тъповата инатчийка. Разбира се, рядко в живота се срещат такива крайности, но ние екстремираме за целта на теоремата...

[JaimeLannister]

Абе то човек като се влюби и обекта на любовта му изглежда и умен и красив и след известно време може да се обърне назад и да се чуди- "абе аз луд ли съм бил".
Като цяло си права. Несъмнено е по- лесно да се влюбиш в някой, който е красив и умен, ама има и една камара изключения така че ми се струва, че мисълта- "любовта е сляпа" си е съвсем на място

Тука ми идва да кажа, че образът на момичето си е... Да идеализиран, все едно че го описва влюбен в него човек. Добре направено...

[PrivateRaio]

Ех, спомени!
Тази книжка ми я подариха някъде около 1986 година по случай два дни помагане в полиграфическия комбинат като пионерче
Мале колко пъти съм я чел, направо не е истина
От тогава хвърлям "винаги ези". Само дето не харесах бокса, някъде тогава сложих очилца :П
А и не помня по-добра "юношеска" книжка на БГ. Пък и филма си го биваше.
Абе, ех, спомени!

[Мила]

леле, обичам я тая книга... в цялата поредица имаше много добри попадения, особено една чешка/полска - "Карнавал"