Като капчица надежда
изтъкана от тъга
в огледалото се вглеждам
и си спомням за нощта.
Там по улиците слепи
сред задрямалия град
там наблизо до морето
след изминатия път.
Там където тишината
беше мътна красота
и където в здрачината
аз забравих за света.
Във изтляващия спомен
сякаш ти си още с мен
във разбитата надежда
като че ли все във плен...
После вдигам мътен поглед
към проблясващи звезди
като че ли там ще зърна
в спомен твоите очи...
И сълзата се отронва
и не искана дошла
ми напомня за живота,
за тъгата, за смъртта...
После идва тишината
и самичък в моя мрак
аз ще чакам крастота
да те зърна нявга пак...
И сред спомените слепи,
и сред хиляди сълзи
аз ще знам, че теб те няма
и ще чувствам, че боли...
..............................
Баси к'ви работи пиша заради тия жени...
