Аз като казвам, че има забравени интересни теми по-назад...
Ами моят ник е такъв поради комбинация от няколко причини, като се замисля - защото съм за малко тук (като "тук" може да е от конкретно място до целия свят и живот) и защото се опитвам да "държа центъра си в мен".
Второто е от един мой учител по айкидо, който все ни питаше "къде си поставяте центъра?", т.е. на какво поставяте ударение в живота, в какво се влагате, на какво придавате значение.
Към това се прибавят любимата ми философска школа (стоиците) и философ (Епиктет), от които основният за мен съвет е "прави разлика между нещата, които зависят от теб и тези, които не зависят и не се терзай за вторите", демек "всичко, което имаш и си, реално си е в теб" (това е от диалога на Сенека "За твърдостта на мъдрия" - за Деметрий Полиоркет ("Градоразрушителя") и философа стоик Стилбон, чийто град Мегара Деметрий опустошил и го лишил от всякакви материални притежания, а и дори не се знаела съдбата на отвлечените му дъщери и като го питал: "Липсва ли ти нещо?", Стилбон му отвърнал: "Нищо. Всичко мое си е с мен.").
И ето го резултатът.
минувач
- Spoiler: show
- с малка буква - някакъв си там, демек
ДОБАВЕНО: И като се замисля още малко, се сещам за една прекрасна мисъл от книга на Джералд Даръл - за една от експедициите му в Южна Америка. По смисъл беше, че има хора, които може да срещнеш само веднъж в живота си и повече да не се видите, но докато сте заедно те се държат човешки с теб и ти помагат безкористно. Някак ме зарежда като си я спомня. Така и аз съм помагал на непознати хора просто защото съм можел (а и други хора на мен) и после - кой откъде е и никой не очаква нищо повече от другия и не предявява претенции. Разминаващи се минувачи, един вид.
Баба!
е че като го прочетох наново е бая селзотворно, ама кво да съ прави с такава нежна душица кът мен!
.
Съвсем случайно се получи, сериозно! 
