Усмивката на душата е по-силна от Мрака (редактиран)

[Black_Sun]

.... Предварително се извинявам, че не съм в състояние да побликувам наведнъж целия текст на този стар разказ и ще се наложи да го направя на три, четири поствания.

... предварително се извинявам и на онези, които не виждат никакъв смисъл от такова усилие....


Усмивката на душата е по-силна от Мрака (редактиран)


Керванът бавно навлизаше в полите на планината и с всяка крачка на мудните биволи пред очите на пътниците все повече се издигаха извивките и гърбиците на родопските хълмове. Увенчаните им със сняг чела мамеха окото, че са съвсем наблизо и могат да бъдат достигнати и отминати с едно последно усилие – но докато колелата на каруците полека трополяха, неусетно дойде залеза. Постепенно въздухът посиня и се превърна във воал, заглаждащ разстояния и форми, превърна се в полусинкава прозрачност, в илюзия, че всичко се е оказало на дъното на кристален вир. Слънцето докосна западните ридове и освети коремите на облаците в мека, оранжевопастелна светлина - настъпи мигът, в който последните остатъци от деня трябваше да се използват за построяване на лагер.

Мъжете разпуснаха воловете и ги събраха в центъра на избраното място, а около тях наредиха в кръг каруците. Разпалиха огньове, спуснаха се до долчинката с поточето и донесоха вода, а после се отпуснаха на земята, скръстили нозе и опрели гърбове на големите, прашни колела. Мълчаливо наблюдаваха как техните майки, съпруги, дъщери или сестри приготвят оскъдната и груба храна, как шетат около огнищата и весело, по женски си бърборят.

Оставяха се на предвкусването на топлата гозба, усещането от лулата в ръкатата, гледката на гъвкавия стан на любимата ти, шетаща около запаления от теб огън. Предаваха се на надеждите, лумващи в сърцата им щом някой споменеше името Станимака*. Всички вярваха, че отвъд ръба на недостигнатото днес плато, високо над сегашното им място, ги чака могъща крепост и силен владетел, способен да спре ордите на полумесеца.
Обещанието за защита ги привличаше всичките, без значение кой какъв е. В кервана имаше търговци, бежанци, занаятчий и отчаяни ратай. Леки като пеперуди жени и достолепни вдовици на мъже, загинали в неотдавнашните жестоки войни, разстърсили тази плодородна, ала изстрадала земя. Всички изпитваха растяща, радостна тревога и нетърпение, че най-накрая ще могат да живеят отново спокойно.

Копнееха по–скоро да достигнат до този нов живот, до намиращото се там някъде обещание за труд, защитен от силен и справедлив владетел, за благоденствие, щастие и вечери като тази сега. Със аромата й на дъхава почва, детска глъчка и женски смехове. Младите се събираха на срамежливи и все пак дръзки групички, а по–възрастните играеха карти, докато повечето семейни двойки се усамотяваха в някой от многобройните фургони. Беше съвършен миг и хората искаха да вярват, че там, в Станимака, трудът им ще бъде благословен и закрилян, а вечерите винаги ще бъдат като тази сега.

. ---------------

Станимака* - днешен Асеновград

[Roland]

Премествам го в темата за уъркшопа.