Играта се завръща! :D
Мдам от Космически лечители е:)
Marf ,Thundie - razberete se koi shte puska:)
Marf ,Thundie - razberete se koi shte puska:)
Правилата на бордгейминга:
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
1. Всички други неща, включително храна, дрехи, застраховка за колата и пари за обяд, представляват непредвидени разходи по отношение на това, което ви е необходимо за игрите.
2. Никога не пресмятайте общата стойност на това, което сте купили.
3. Ако искате нещо, значи ви е нужно.
4. Ако ви е нужно, значи трябва да го купите.
...
Защо изобщо са ме оставили жив? Та още на третия месец, когато са ме извадили от възвишената утроба на майка ми, за да ме пренесат в родилния инкубатор, вече са знаели генетичната ми структура. Древните спартанци просто са хвърляли в някоя пропаст недъгавите си рожби. А ****** са повече от всякакви спартанци. Хуманизъм ли? Никаъв хуманизъм няма у тях, просто експериментът, като всеки експеримент, е трябвало да бъде доведен докрай, да се види какво ще излезе от него - до това се свежда при всички случаи хуманизмът на тия изследователски машини. Затова не са и повторили експеримента,, всички по-нататъшни раждания са ставали с присадки. Един такъв хромозом им стига на борда, колкото да си го наблюдават. Но цял живот да те наблюдават!...
Разбира се, празните камери са също заключени и аз нямам ключ, пък дори да се върна за него, никой няма да ме остави да лягам във ваната-ковчег, затова стърченето ми тука е излишно. Но в тоя коридор - така и не проумях как съм попаднал в него - не е неприятно. Тук цари онова чудно равновесие между живота и смъртта - съня на спящата царкиня. Хладно е, доста е хладно, почти студено е, но температурата е в хармония с температурата на треперливата пихтия в гърдите ми. Чувствам, че тоя студен инкубатор ще излюпи след малко някакво студено решение в мен, но заплашителния глас на скретаря-автомат вече доста отдавна повтаря едно и също: "***** ***** да се обади веднага на първия координатор" и пълни с тревога дори най-затънтените кътчета на ****.
Защо изобщо са ме оставили жив? Та още на третия месец, когато са ме извадили от възвишената утроба на майка ми, за да ме пренесат в родилния инкубатор, вече са знаели генетичната ми структура. Древните спартанци просто са хвърляли в някоя пропаст недъгавите си рожби. А ****** са повече от всякакви спартанци. Хуманизъм ли? Никаъв хуманизъм няма у тях, просто експериментът, като всеки експеримент, е трябвало да бъде доведен докрай, да се види какво ще излезе от него - до това се свежда при всички случаи хуманизмът на тия изследователски машини. Затова не са и повторили експеримента,, всички по-нататъшни раждания са ставали с присадки. Един такъв хромозом им стига на борда, колкото да си го наблюдават. Но цял живот да те наблюдават!...
Разбира се, празните камери са също заключени и аз нямам ключ, пък дори да се върна за него, никой няма да ме остави да лягам във ваната-ковчег, затова стърченето ми тука е излишно. Но в тоя коридор - така и не проумях как съм попаднал в него - не е неприятно. Тук цари онова чудно равновесие между живота и смъртта - съня на спящата царкиня. Хладно е, доста е хладно, почти студено е, но температурата е в хармония с температурата на треперливата пихтия в гърдите ми. Чувствам, че тоя студен инкубатор ще излюпи след малко някакво студено решение в мен, но заплашителния глас на скретаря-автомат вече доста отдавна повтаря едно и също: "***** ***** да се обади веднага на първия координатор" и пълни с тревога дори най-затънтените кътчета на ****.
Ей вий съвсем умряхте:( Ми кажете нещо де, кажете, че искате там жокер ли, що ли, де да ви знам! Например, признавам си, че авторът е нашенец, в началото мислех да кажа соц, ма после реших, че е мног обобщаващо и на ви - нашенец е! Ади да познаете най-сетне, къф е този безинтерес на талази на мога да разбера
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
- Drizzt Do`Urden
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1829
- Joined: Thu Jan 15, 2004 1:33 pm
Хубу де! Любен Дилов, "Пътят на Икар"! Мноу некадърно крадено от Лем би ти даблю.
Та тъйиии, т'ва го знаете!
"Не влизам в стая, а в градина. Нощна градина с тиха песен на щурци, свежест и прохлада, висока и гъста трева.
А какво всъщност би трябвало да очаквам?
Хотелска стая с разклатено легло и още мокри от честото пране чаршафи? Това й е хубавото на виртуалността, че можеш да докараш по желание големината на вътрешното пространство в дома си.
Тръгвам към светлината на фенера в тревата.
Движенията ми са бавни и вяли, почти не ми се спи (т'ва е нагла лъжа, бел. Марфа, спи ми се кат на идиотка, ма нали се жертвам за общата кауза, че Дем или Мат да познаят загадката, се трепя ся...)" но ме е налегнала тежка като олово умора.
Къщичката е малка - нещо средно между хубава вила и скромно семейно жилище. Няма никой. (забележете не "няма никого", както напоследък се требят да го превеждат по всички субтитри на всички филми, съвсем нормален превод - "няма никой", бел. Марфа) Фенерът свети самотно и тъжно. За миг ми се струва, че състрадателната Мадам е решила да ме остави насаме със себе си. Не, едва ли. Съчувствието си е съчувствие, бизнесът обаче си е на първо място..."
Тъй, кой познал - познал, кой не познал, да плаче, а аз заминавам за три дена извън града да мра с високо вдигнато чело като герой на своя пост, така че, поменувайте ме с добро и продължавайте делото ми... Амин...
Тъй де:Р
Та тъйиии, т'ва го знаете!
"Не влизам в стая, а в градина. Нощна градина с тиха песен на щурци, свежест и прохлада, висока и гъста трева.
А какво всъщност би трябвало да очаквам?
Хотелска стая с разклатено легло и още мокри от честото пране чаршафи? Това й е хубавото на виртуалността, че можеш да докараш по желание големината на вътрешното пространство в дома си.
Тръгвам към светлината на фенера в тревата.
Движенията ми са бавни и вяли, почти не ми се спи (т'ва е нагла лъжа, бел. Марфа, спи ми се кат на идиотка, ма нали се жертвам за общата кауза, че Дем или Мат да познаят загадката, се трепя ся...)" но ме е налегнала тежка като олово умора.
Къщичката е малка - нещо средно между хубава вила и скромно семейно жилище. Няма никой. (забележете не "няма никого", както напоследък се требят да го превеждат по всички субтитри на всички филми, съвсем нормален превод - "няма никой", бел. Марфа) Фенерът свети самотно и тъжно. За миг ми се струва, че състрадателната Мадам е решила да ме остави насаме със себе си. Не, едва ли. Съчувствието си е съчувствие, бизнесът обаче си е на първо място..."
Тъй, кой познал - познал, кой не познал, да плаче, а аз заминавам за три дена извън града да мра с високо вдигнато чело като герой на своя пост, така че, поменувайте ме с добро и продължавайте делото ми... Амин...
Тъй де:Р
После се дотътри до масата, седна и взе писалката. Така... Къде все
пак съм виждал този интеграл? Едно такова изящно интегралче, симетрично
отвсякъде. Къде ли съм го виждал? И дори не константа, а чисто и просто
нула! Добре. Ще го оставим в тила. Не обичам да оставям в тил, неприятно е,
като зъб с дупка...
Започна да премята листчетата с вчерашните изчисления и внезапно
сърцето му сладко замря. Ама че бомба, ей богу... Бива си те, ***!
Голяма работа си! Накрая май излезе нещичко. При това, братле, истинско.
Това, братле, не ти е "Форма на петата на големия пасажен инструмент", туй,
братле, не го е правил никой преди теб. Пу-пу, да не му е уроки...
Интегралът... Да върви по дяволите интегралът му с интеграл, по-нататък!
Чу се звън - от вратата. @@@ скочи от кушетката и вирнал опашка, се
примъкна в коридора. *** грижливо затвори писалката.
- Направо са пощръклели - измърмори той.
Отвори вратата. Вън стърчеше невзрачно човече в тясно сако с неопределен цвят, небръснато и потно. Леко наклонено назад, то държеше пред себе си огромна картонена кутия. Като мърмореше нечленоразделно,
невзрачният се спусна към ***.
пак съм виждал този интеграл? Едно такова изящно интегралче, симетрично
отвсякъде. Къде ли съм го виждал? И дори не константа, а чисто и просто
нула! Добре. Ще го оставим в тила. Не обичам да оставям в тил, неприятно е,
като зъб с дупка...
Започна да премята листчетата с вчерашните изчисления и внезапно
сърцето му сладко замря. Ама че бомба, ей богу... Бива си те, ***!
Голяма работа си! Накрая май излезе нещичко. При това, братле, истинско.
Това, братле, не ти е "Форма на петата на големия пасажен инструмент", туй,
братле, не го е правил никой преди теб. Пу-пу, да не му е уроки...
Интегралът... Да върви по дяволите интегралът му с интеграл, по-нататък!
Чу се звън - от вратата. @@@ скочи от кушетката и вирнал опашка, се
примъкна в коридора. *** грижливо затвори писалката.
- Направо са пощръклели - измърмори той.
Отвори вратата. Вън стърчеше невзрачно човече в тясно сако с неопределен цвят, небръснато и потно. Леко наклонено назад, то държеше пред себе си огромна картонена кутия. Като мърмореше нечленоразделно,
невзрачният се спусна към ***.
I don't wanna die
But I ain't keen on living either
But I ain't keen on living either
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 21 guests