Следващият етаж на Сградата

[grandeisern]

Искам да благодаря на екипа на shadowdance за чудесната си грамота и книгата Илион на Дан Симънс които получих в пощата си току що! В тяхна чест публикувам тук най новия си разказ.

СЛЕДВАЩИЯТ ЕТАЖ НА СГРАДАТА

Джани затвори очи, но напрегнатия блясък на звездите, които дразнеха като оголени нерви го накара отново да впери поглед в напредналата фаза мрак, на която се бе отдала една от плоскостите в стената. Цялата сграда бе съчленена от плоскости. Плоскости свързваха коридори, служеха за врати и криеха тайни коридори и помещения.
Дращенето от другата страна на стената се поднови! Сякаш някакво животно се пълзеше от другата страна, дращеше напрегнато с малките си крачeта.
Плоскостта се плъзна настрани и Джани се озова очи в очи със зловонната пара от дъха на изпито лице, потънало в сянка, което трепереше и тракаше със зъби като уплашен гризач, заклещен в дупката си.
- Джани? Ти ли си Джани? – рече другият. – Тревица?
Малък огнен ореол прониза нощта и бе поднесен към изгнил зеленикав фас. Аромат на омайна морава погали обонянието на Джани. Онзи с треперлива ръка го поднесе към устните му, и той засмука… Само веднъж! Колкото тръпката да проникне в мозъка, да пробяга по издатините му и да се скрие в някоя гънка.
- Слушай! Чух че си бърз! Най бързия в града! – Онзи изкашля гореща слюнка, част от която напръска бузата на Джани! – Ако ме питаш откъде знам, ще ти кажа, че съм го сънувал, но тъй или иначе чух, че утре ще спечелиш Игрите!
- Чул си, че ще спечеля игрите? – повтори Джани, като развален механизъм на пружина.
- Да! Не просто чух. Знам го със сигурност! – Непознатият набута в лицето на Джани мазно парче пергамент, напоено с миризмата на нещо отделено от организма. – Вземи това! Вземи го и го пази като очите си. Най-добре го скрий… - Непознатият сниши глас – В АНУСА! После ще те съблекат гол и ще го намерят, ако не си го скрил добре. Крил съм си го там отзад три години!
Джани от малък се бе научил, че излишните въпроси създават само още повече неприятности, затова прибра пергамента в джоба на дънките си. Онзи се извърна назад внезапно, сякаш бе усетил горещ дъх на чуждо тяло в тила си.
- Това е карта. Линиите сам съм ги дълбал. Ще можеш да ги усетиш с пръсти, не ти трябва да ги виждаш!
- Защо ми е карта?
- Защо ти е карта? – Непознатият се изсмя сухо, като кашлица. Забарабани малките си пръстета едни в други. – Защо му била карта? Защото това, което ти говорят са лъжи. Че като спечелиш Игрите, те пращат в Инсомнията. Че там е като в Рая и си живуркаш като цар до края на живота. Знаеш ли, какво става като спечелиш игрите? Пускат те в басейн с пирани, или в една стая с изгладняла мечка, за да видят дали ще се измъкнеш. Можеш ли да четеш, знаеш ли, какви са тия животни?
Непознатият зацъка с език и делово изгаси фаса в наплюнчения си пръст, след това още по делово го зави в малко пликче и ръката му изчезна някъде отзад, а по сухото пращене, Джани се досети, че най вероятно го е скътал в ануса си.
- Чух, че си „специален”! Ще се справиш с животинките. Чак след това идва страшното. Преминеш ли това изпитание ти вадят очите и те пускат в Сградата. Чувал ли си за Сградата? Знаеш ли какво е това?
Джани поклати отрицателно глава.
- Там пускат всичките тия като тебе. Шампионите по региони. Тия дето са спечелили игрите и издържали изпитанието. Всички до един са ослепени. Някой от тях, повечето, лазят на четири крака. Някои съскат като змии, други реват като животни или пищят като малки деца. Повечето не помнят нито кои са, нито как са се озовали там. Всичко, което знаят е че трябва да стигнат догоре. – Непознатият се изхили някак лудешки и отново закърши пръсти. – Обаче знаеш ли какво? Това не е лесна задача! Не, мойто момче, хич не е лесна задача! Знаеш ли защо? Защото всяка година Сградата се надстроява с нови етажи. И така е откакто е построен Хиперполиса. Един Бог знае, колко са станали вече. Всеки етаж е отделен лабиринт, достигнеш ли изхода, те чака храна и стълба към следващия. Всички етажи са пълни със слепи хора. Задачата им е освен да достигнат догоре е да се избиват едни други, срещнеш ли някой от тях и не го ли убиеш ти пускат газ през тръби в стената и си пукваш на място. С всеки етаж шампионите стават все по силни и по издържливи. Щото нали се сещаш, че са изперкали до един и са станали кат някви диви зверове.
- Какво става ако стигнеш догоре?
- Достигнеш ли догоре, ти присаждали очи. Доктор Молдашев, чел ли си за него? Присаждал мъртва тъкан към очните нерви, която изгражда око. Ще виждаш около 40 процента от това, което си виждал преди, но ще виждаш. После те водели в Инсомнията, а пък там вече те правели президент, ама нали никой не се е върнал да разкаже.
- Добре де, а какво има на картата?
- Картата ли! – гласът на непознатия потрепери – Правена е от някой, който е достигнал до Деветия етаж и е маркирал пътя си. Този някой го е дошубяло да продължи нагоре. В смисъл, че е чул нещо.
- Какво е чул?
Непознатият затаи дъх и за момент сякаш се отнесе далече далече.
- Звуците. Чул е звуците, мойто момче. Чул е писъците! Звуците на разпаряща се плът… Мляскането. Ужасното влажно мляскане, дето ехти отгоре. Туй мене ако питаш, туй е звукът на лудостта. Чак тогаз се уплаших момче! Не съм треперил така през живота си, а и се напиках! А вече бях минал девет етажа.
- И какво направи след това? Върна се?
Чак сега Джани видя двете празни очни орбити зеещи като черни хралупи в нощта. Видя и червеното око, което блесна в мрака и черната фигура, която заби острата си кука в ребрата на събеседника му и го завлече след себе си. Тъмночервен мехур кръв се изду в устата на Непознатия.
- Обещай ми! Обещай ми, че ако станеш президент, ще разрушиш Хиперполиса. Обещай, че ще спреш игрите! Разруши го тухла по тухла! – избълбука той преди да изчезне в мрака.

Пурпурното, лилаво по краищата, зарево на изгрева обагри върховете на сградите, които стърчаха на хоризонта като оглозгани ребра на някакво огромно праисторическо животно. Джани седеше на ръба на покрива на небостъргача и клатеше краката си, загледан в пустата улица няколко десетки етажа по надолу.
- Баща ми казваше, че тия улици са правени с някаква цел! – каза той. – Имам предвид, преди да го отнесат онези с качулките…
Моник само се нацупи.
- Улица като улица! Какво толкова?
- Казваше, че е била разделена на части. Едната част е била за обикновени хора, а другата за хора в машини. Машини на колела, които можели да те отведат до където си пожелаеш само за секунди.
Джани се загледа в малките искрящи точици в очите й. След малко изгревът щеше да прогони сянката под козирката й и да открие и красивите й лунички, обагрили устието на сините й очи.
Никога не я бе целувал. А я познаваше я от три години, от нощта в който една от плоскостите в стената се отмести и тя се сгуши като малко уплашено зайче под завивката му, докато в коридорите отвън отекваше ритмичния тропот на незнайните й преследвачи.
От какво бягаше? Никога не я бе попитал. А и тя нямаше да му каже.
- Казаха ми, че днес ще спечеля Игрите.
- Знам, че ще ги спечелиш! – гушна се в него Моник – А когато ги спечелиш, ще ме отведеш оттук, нали Джани?
Иззад мозайката от небостъргачи бе надникнал огненият слънчев сърп. След малко щеше да стане ослепителен.

Рано сутринта невидими куриери доставиха във всяка сграда, чрез тръбите укрити в стените, условията на изпитанието. Малко от обитателите им можеха да четат, затова игрите освен написани бяха и нарисувани. Сред състезателите днес, Джани видя името и снимката си.

Тълпата нададе жаден вой, а избраните сред тях доведоха вързаните дебелаци, изловени в квартала, голи и старателно намазани със свинска мас, която лъщеше под зарята на утринното слънце. Дебелаците вече не се съпротивляваха и някак жално попоглеждаха гладката повърхност на еднокрилия остъклен покрив на небостъргача, със същото изражение, което биха имали, ако някой им откраднеше бургера с двойна доза майонеза. По покрива щъкаха като мравки неуморни работяги, завързани с въжета, и старателно нанасяха пластове свинска мас посредством прътове, увити с марля в края. Скоро цялото крило заблестя като току що полирано и дори един от работниците, който бе имал глупостта да забрави за въжето си, се бе подхлъзнал, полетял и разбил в близост. Падането имаше ефекта на капка, приземила се във водната повърхност, около която тълпата се разшири в окръжност и събра отново, ахкайки и предвкусвайки тръпката от предстоящото представление.
Сред дебелаците Джани разпозна тлъстата съседка Грета, която нямаше навика да оставя нищо ядливо прекалено дълго извън устата си. Телесата й лъщяха здраво пристегнати от въжетата, а между двата й огромни виснали бута гърди някой шегаджия бе привързал и кокершпаньолчето й Наско, което гледаше уплашено ревящата тълпа с очички, треперещи в собствената си влага. Козинката му бе прогизнала от свинската мас, напоена в нея.
Когато покатериха дебелаците горе и ги изкараха на покрива през люкове в горната му част, тълпата затаи дъх. Наредиха десетимата състезатели в линия и раздадоха на всеки червените дискове.
Когато дебелаците се плъзнаха надолу и се понесоха въздуха като огромни летящи китове състезателите метнаха дисковете си. Грета Епълкот се понесе надолу като мазна огнена комета, а ужасеното й грухтене заглъхна в зловещия плясък, който издаде разпльокващото й се тяло при срещата с коравия асфалт.
Между ужасно размесените й с кученцето вътрешности зорки наблюдатели измъкнаха диска на Джани. След малко в близост се разбиха и другите тела, разливайки наоколо течностите си и подкожната си мазнина, в която по невнимателните наблюдатели се подхлъзваха и падаха. Нито едно не уцели червен диск на състезател.

Джани се събуди, легнал по гръб, в остъклен аквариум под формата на правоъгълен паралелепипед. Вътре беше доста тясно, освен това стъклото явно бе бронирано, защото не поддаде на юмручните му удари.
На арената от другата страна на стъклото закачулена черна фигура обясняваше, допряла тръба до устата си нещо на редици черни закачулени фигури, наредени върху стъклата на старинен амфитеатър. Джани се напрегна да различи думите, въпреки че главата му бучеше като след удар с нещо тъпо и тежко.
- Дами и господа, ще успее ли най-бързият ни екземпляр да се справи с три от най отровните змии в света, избирани специално според личните му качества? – крещеше онзи в тръбата. – Достатъчни ли са уменията му, за да достигне ужасяващите лабиринти на Сградата и да се справи със заплахите й?
Чак сега Джани забеляза, че е гол в кутията. От една от трите дупки в далечния край откъм стъпалата му се разнесе тихо пращене. Много скоро отвътре надникнаха две зловещи мънички очи като мъниста, овенчали люспеста ромбоидна глава.
- Дами и господа! – крещеше закачуленият – Представяме Ви нейно величество Bitis gabonica или иначе казано Габонската пепелянка! Най дългите и най острите зъби в света, приятели! Отровата скрита в жлезите й, съставена от смъртоносни токсини разгражда и втечнява тъканите за секунди! Ще успее ли Джани да се справи особено, като знае че разполага точно с пет минути преди момичето от сънищата му Моник да бъде разполовено от ГИЛОТИНИРАЩОТО МАХАЛО!
Една завеса в другия край на арената се разтвори и Джани съзря, окованата на койка моник и сребристия отблясък на огромното остро махало, увиснало над нея, което се люлееше наляво и надясно, снишавайки се към корема й.
- Страхотна мацка, нали дами и господа! – изграчи закачуленият – Кой не би получил най страхотната ерекция при вида на това страхотно телце, което след малко ще бъде изкормено. Със сигурност дори и нашичкия Джани, на когото инжектирахме специална доза виагра, която за секунди ще разшири вените в члена му, причинявайки стоманена ерекция.
Джани с тревога забеляза, че главичката на члена му започна да се подува, докато тежкото студено тяло на Битис Габоника пропълзя по крака му. Още две зли очи, пробляснаха зловещо във втората дупка.
- Точно така! Това е истинска черноглава плюеща кобра, приятели! Тя е дошла да навести нашия Джани, чак от далечните джунгли на Африка! Освен че отровата й е една от най смъртоносните в света, тя е в състояние да я изплюе на два метра разстояние, ослепявайки мигновенно жертвата си…
Рогчето върху муцуната на Битис Габоника закачи кожичката на члена на Джани, който продължаваше да се издува. Джани светкавично сграбчи главичката на плюещата кобра с лявата си ръка и притисна жлезните й подутини в краищата. Гореща струя плисна в грозната ромбоидна муцуна на Битис Габоника и тя се отдръпна, попадайки право в хватката на десницата на Джани.
- Каква невероятна драма, дами и господа! И кога ако не сега е момента да посрещнем кралицата на всички смъртоносни змии, Черната мамба! Това е най бързата змия в света, и едновременно с това и една от най отровните. Тя прави няколко бързи ухапвания и се отдръпва, изчаквайки невротоксина й да парализира целта й. Смъртта на жертвата се дължи на задушаване, което пък се дължи на парализа на мускулите. Черната мамба става особено агресивна, когато почувства заплаха за себе си или децата си. Днес нашата мама Мамба е особено ядосана, защото нашият нескопосан Джани е седнал точно върху яйцата й.
Джани видя гъстия черен сок, под задника си, разстлал се като лепкаво нефтено петно, чу и писъците на Моник и бесния вой на махалото, което се спускаше застрашително и след минутка щеше да я разкъса.
Джани поднесе плюещата кобра към устата си и я приклещи между зъбите си в основата на главичката. Черната мамба се плъзна гъвкаво и точно по крака му в посока на надървения му член, който вече бе успял да еректира до болезнено състояние.
Мамбата се наведе приспивно над него, разтваряйки уста. Джани мигом я приклещи в хватката си и заби дългите остри зъби на Битис Габоника в опашката й. Поднесе главичката й към тази на пепелянката и тя от своя страна заби зъбите си в нея. Двете змии, ухапали се взаимно се загърчиха в предсмъртна агония.
Две от страните на кутията се разтвориха сами и Джани изскочи отвътре. С два скока се озова до качулаткото и напъха плюещата кобра под качулката му, притискайки главичката й. Онзи запищя ужасно и се кгърчи болезнено.
Джани метна змията в публиката и се втурна да развърже Моник. Прегърна я силно към себе си, но иззад тях прокънтя зловещ смях.
- Чудно нещо е какво постига мотивацията, Джани! – рече втората закачулена фигура. – Ето, че ти отново си герой! Само че не си спасил правилното момиче, тя е един от нашите продуценти! Тя ти даде достатъчно мотивация, упътвайки нашия приятел, г-н 9-ти етаж към теб. Дори тя ти измисли играта със змиите!
Махалото се разби на милиарди малки бисери в койката, защото беше от стъкло. Джани усети хладен метал в сънната си артерия. Усмихна се. Знаеше, че е малко по бърз от Моник. Измъкна острието и го допря в слепоочието й. След секунди двамата потънаха в сумрака под капака на близката шахта.

- Ако някой се опита да влезе, ще й прережа гръкляна, чувате ли? – провикна се Джани нагоре, към черните фигури, които надничаха през решетката.
- Канализацията в Хиперполиса е затворена система, Джани! – рече Моник. – Няма къде да отидем.
Двамата повървяха известно време в мрака, след това седнаха в калта на рекичката локва и помълчаха.
Ръката на Джани бавно пропълзя по вратлето й. Той я повали в черната вода и смъкна дънките й. Ръцете му трескаво напипаха малките меки гърдички с набъбнали зърна под блузката, смъкнаха дънките и разкъсаха тънките и гащички. Проникването бе топло, а после стана горещо. Моник изстена и нагласи движенията на ханша си към неговите.
С триумфения оргазъм на изпразването, дойде и жестоката болка. Бърза като змия Моник бе забила острието в очната му ябълка. Джани изпищя и се хвана за лицето, а измежду пръстите му бликна лепкавия сок на окото му. Сгърчи се до стената, а Моник се наведе над него и му пошепна.
- Сега и другото, Джани! По-добре аз, отколкото те! Това е единствения начин. Няма друг! Знам, че ще успееш, знам, че ще го направиш.
Джани спря да диша и отвори уста като риба на сухо, сякаш се опитваше да повърне душата си, или може би да погълне нейната. Устните им се сляха в едно, а другото му око се спука в горещо ручейче и му донесе мрак.

Събуди се гол върху ледената земя и веднага разбра, че е в Сградата. Стана и опипвайки намери една от стените. Бе тухлена, а една от тухлите стърчеше навън, сякаш някой я бе оставил тук за него. Джани опипа ануса си за да се увери, че картата е още там и извади тухлата от стената.
Бе почувствал чуждото присъствие някъде наблизо, още преди да се събуди. Нещо, дишащо напрегнато, като хищник, дебнещ плячката си, и излъчващо миризмата на мърша пълзеше към него на четири крака. Пълзеше, притаяваше се и после пак пълзеше, дебнейки момента в който да се хвърли към гръкляна му с надеждата да го изгризе и да изпие топлата му кръв.
Джани внимателно повдигна единия си крак, намести с два пръста тухлата пред босото си стъпало и го изстреля право напред, преди още другия да успее да реагира. Разнесе се хрущящ звук на разбита черепна кутия и мозък, разплискан по стената.
Джани отлепи тухлата от лепкавата маса и опипвайки пътя си напред, пое към следващия етаж на Сградата.

СЛЕДВА:
ВТОРИ ЕТАЖ НА СГРАДАТА: ДЖАНИ, ОКЪПАН В КРЪВ
ТРЕТИ ЕТАЖ НА СГРАДАТА: ТЕ ТАНЦУВАТ
ЧЕТВЪРТИ ЕТАЖ НА СГРАДАТА: СВИНСКИ ПРИЯТЕЛИ

[JaimeLannister]

Много кефи!
С нетърпение очаквам следващите части...

[Hijo de la Luna]

Много зарибяващо начало. Продължавай в същия дух

[deadface]

grande е бъдещето на българския хорър

[herairness]

уау,тва ме накефи:)))давай нататък май френд *тхумбс уп*

[Couatl]

Уууу. Браво.