Post
by Martix » Fri Dec 13, 2024 9:08 pm
Wayfarers - впечатляващ дебют (за кой ли път пиша нещо такова вече, и аз взех да не си вярвам), но има още какво да се желае от авторката, дано се ошлайфа със следващите си поредици, защото прозата е съвсем обикновена, а светостроенето е обичайното - хвани рандом милениъл американец от наши дни - ето това са всичките сто извънземни цивилизации от далечното бъдеще - хипстъри поръчващи си pumpkin latte и общуващи все едно са в промоционално клипче на застрахователна компания.
Подразни ме и мързеливото (albeit, до някъде обяснено в сюжета) повторение на едни и същи ежедневни тъпотии като това че всичките извънземни и земни раси пият нон стоп една и съща марка sci-fi-кафе и като малки са гледали един и същи детски сериал по sci-fi-netflix без значение дали имат пипала, черупки, 15 стомаха, или нямат очи.
Изобщо, книгите са ярък представител на школата, научното в научната фантастика не ни интересува толкова много, колкото be excellent to each other вайба и емоциите. Там поне нивото е едно, ъъ ниво по-високо и образите са добре описани и одухотворени, да не споменаваме че са готини типчета, с които би било куул да изпиеш по бира.
Лек проблем при консумацията на поредицата обаче е, че започва много ударно с брилянтната The Long Way to a Small, Angry Planet (преставете си екипажа на Firefly, но още по-култови и гушкави, и вместо да се бият с бандити и да спасяват вселената, се носят на някаква супер скучна мисия и по цял ден пият чай и space кафе, и си приказват какви банди слушат и кой с кого ходи - много по-добра е от описанието си, но общо взето е това), е този gem явно се е оказал светкавица в бутилка - нито едно от продълженията не достига тези висоти. Първо, че всяка от книгите е до огромна степен самостоятелна, така че няма как да се носим на инерцията на герои към които сме се привързали, и второ, историите във 4-те книги са доста low stakes slice of life и липсва thrill, който да ни влачи към следващата страница.
9/10
Втората книга (A Closed and Common Orbit) има интересна структура, много любима на мен, най-големия фен на Broken Age от тази страна на форума, а именно - две редуващи се сюжетни линии, несвързани една с друга, но движещи се паралелно и постоянно римуващи се една с друга. Всичко й е идеално, обаче едната сюжетна линия просто е по-скучна от другата, и се води от по-неприятната протагонистка и в резултат книгата е 50% върховна и 50% mid.
7.5/10
Трета книга (Record of a Spaceborn Few) има прекалено много POV герои, които се редуват постоянно, и в резултат нямах време да си харесам нито един от тях, по едно време книгата просто свърши с ендинг тип Хари Потър, което затвърди последното й място в класацията.
6/10
Четвърта и последна книга (The Galaxy, and the Ground Within) е връщане в добра форма, структурно напомня първата книга и отново има интересни персонажи, но е явно писана като send-off и ми дойде твърде лигава с някакви измислени хепиендинги. А и завръзката на сюжета й е доста глупаво измислена, направо като началото на скучен хорър филм - няколко непознати се събират в хотел Ел Роял, изведнъж се разразява буря и трябва да пренощуват заедно, ууу спууки.
8/10
There are no rules! I'm gonna get you!
А най-забавен ми беше разказът, в който участва и той 
. Превода се мъчеше на моменти, като буквалното превеждане на лайната удариха вентилатора и that's what she said, но пък авторката би било добре да не беше използвала такива модерни изрази и в оригинала, щото 10к години в бъдещето, нале...
