Кой какво чете V: Brave New World

Литературни критики и възхвали. Всичко, което винаги сте искали да знаете за Даниел Стийл и Нора Робъртс, а ви е било срам да попитате :р
User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1948
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Mon Sep 25, 2023 1:09 am

Another day, another book dump, или защо правилото, че не може да се дъбълпоства, за мен е по-скоро merely a suggestion.
Поста стана дългичък, тъй че слагам отделните мнения в спойлер тагове - няма спойлери, правя го за пригледност.

Вековен Дъжд -
Spoiler: show
първия ми досег с Алистър Рейнълдс - за съжаление ми хареса, и сега ще трябва да потърся и поредицата му за инхибиторите. Идеята за две паралелни сюжетни линии, написани в различен литературен стил е гениална (космическа "опера"/hard sci-fi приключение в далечното бъдеще, и детективски ноар роман в Париж от началото на 20-ти век). Изпълнението също е на ниво - не е някакъв блестящ роман, който ще се помни дълго, но е добре балансиран - има и прилично пълнокръвни герои, и интересен сюжет, а и зад тази червеева дупка са скрити научни идеи, които не са съвсем ванила.
7.5/10
Лъвовете на Ал-Расан -
Spoiler: show
още един иначе известен автор, който пробвам за първи път чак сега на "стари" години. Както и очаквах, Гай Кай се оказа много кадърно момче. Ако трябва да измъдря някакъв минус, това ще е силното желание на автора да вплита паралели и симетрии в сюжета си. Много изкуствено стоят, все едно не чета роман, а поема. Като изключим този съвсем субективен дразнител, книгата е топ-че. Кеф ти дъхава атмосфера, кеф ти красива проза, кеф ти епични герои, по-големи от света, кеф ти несправедливост, черва и кръв, но размазани по екрана с умение и вкус, така че по никакъв начин да не нарушават романтизма на епохата (нещо като точно обратното на игра на тронове). Не съм сигурен дали този стил на писане няма да започне досадно да се повтаря след няколко романа, но смятам да проверя.
8/10
Невидимият живот на Ади Лару -
Spoiler: show
поредната ми проба на нова авторка, преди да се хвърля на по-дългите й поредици. Невидимият живот следва приключенията на млада французойка, която в пристъп на умопомрачение сключва фаустовска сделка с дявола, и веднага след това осъзнава, че ще има цялото време на света да съжалява за решението си. Романът е много добър, но как да го кажа, inessential. Прозата е прилична, героинята Ади Лару е логично развита, историята е интересна, и края е силен. Само Шуаб да не фокусираше толкова много върху романсът и вътрешните терзания на героинята си, и щеше да е съвсем яка книжка. Тоя пък, взел да чете романтична новела и се оплаква от твърде много романс, ще си кажете. Е така е, не че ми е проблем жанра, просто ми се щеше в романа да има малко повече атмосфера на мястото. Ади Лару обикаля толкова много епохи и локации, но през цялото време си остава затворена в собствената си глава, и съответно разликата между главите в средновековна Франция и тези в модерен Ню Йорк си остава само числото върху календара.
9/10
Дневник, намерен във вана -
Spoiler: show
е, не може всички да са победители. След доста силните дневници на Ийон Тихи, и Конгресът по футурология, който ми е нищо по-малко от най-добрата фантастична новела писана някога, имах големи очаквания към следващото произведение на Станислав Лем, до което си докопах мръсните пръстенца. Еми, не му а най-добрата работа. Дневникът мощно сатиризира параноята на студената война, перфектен фит за познатата на феновете на Лем обсесия да използва голямо количество измислени игри на думи за почти всичко. Протагонистът е нещо взето назаем от Кафка, сюжета и светостроенето, и те. Но изпълнението малко куца. Мисля, че романът щеше да работи доста по-добре като новела или дори разказ, защото на пръв поглед всичко му е наред, обаче идва малко в повече, колкото и да ме кефи умението на Лем да върти спирали от объркване в безкрайната си шпионска организация, след 7-мото ниво на двоен, троен, четворен и т.н. агент хитростите му почват малко да тъпчат на едно място. Има и някакъв рамкиращ предговор за някакво бъдещо общество, което е намерило въпросния дневник във ваната, който предговор ми стоеше доста не на място, все едно друг автор го е написал, what was this all about? Все пак, книгата си заслужава четенето дори само за епичната сцена с пиянския запой между топ агентите.
6/10
Приказки от военни времена. Гробът на светулките -
Spoiler: show
наградата за подвеждащо заглавие отива при..., тъй като в сборника липсва самия гроб на светулките. Иначе е супер, че е издадена на български, евала на papermill books за подбора на книги, много им се радвам. За самия сборник - ами каквото може да се очаква. Ако искате да ревете за кит, който се влюбва в подводница и я спасява от торпедо със собственото си тяло, или за дете, едвам оцеляващо от унищожетелен напалмов пожар благодарение на саможертвата на майка си, която изцежда дори собствената си кръв, за да му даде всяка капка влага, останала в нея, само за детето да умре седмица по-късно от глад, имам предложение за вас.
8/10
Момиче на Пружина -
Spoiler: show
Водосрез ми хареса доста повече като по-заземена история, близка до нашето настояще. Момичето също е страхотен роман, и Бачигалупи ще се следи, но наистина много се е олял в светостроене и commitment-а му да напише соларен пънк (киберпънк с манивели?) в който единствените позволени енергийни източници са биодизела и мускулите го е накарал сам да се навива на пружина докато светът му е заприличал съвсем на теоретично упражнение.
7/10
И за финал да минем малко на YA вълна с две бързи трилогийки, тъй като тази година реших да преоткрия вътрешната си 16 годишна тийнейджърка.

Реликвите на смъртните 1-3 (Град от Кости, Град от Пепел и Град от Стъкло) -
Spoiler: show
далеч не е толкова зле, колкото очаквах. Не знам как ще е нататък (мисля да чета всичко на Клеър без поредицата й за деца Магистериум с Холи Блек), но ще докладвам. Тъй, за морталните инструменти, ами първото, което ми направи впечатление е, че Касандра Клеър може да пише в YA стил без да е скучна. Второто и по-важно, е че тя също така много добре пише от първо лице от гледната точка на тийнеджър. Абсолютен кеф е да чета нейните пълнокръвни малки лайненца, всяко от които се мисли за протагониста на книгата, точно както истинските тийнейджъри, все още не осъзнали напълно факта, че останалите хора не си мислят за тях през цялото време. Основния злодей също ми хареса много, като цяло стандартен зъл Хитлер, но беше супер яко как ги въртеше на малкия си пръст и ги gaslight-ваше постоянно, благодарение на огромното предимство при водене на диалог, което му дава факта, че е възрастен човек, а те са тъпи тийнове попаднали в плот много извън лигата им.
Поредицата не е лишена и от голямо количество досадни клишета. Героинята едвам изчаква 5 страници от началото на първа книга и вече се е натресла в предвидимия любовен триъгълник, възрастните през цялото време никакви ги няма и се налага група тийнове да спасяват света, злодея супер оригинално ще събира трите магически предмета, всички се оказват сапунести роднини едни с други и др. мързеливи сюжетни изненади.
Откъм мотивация и decision making също е по-скоро от досадната страна на спектъра (спектъра being - от едната страна са супер емоционалните протагонисти без самоконтрол срещащи се в западната YA литература, а от другата страна са студените калкулиращи отличници на класа лишени от всякаква емоция, срещащи се по аниметата и web novel-ите). Е, нашичката е от емоционалните лигли. Освен, че честичко прави глупости напук, авторката често я движи по-посока на плота благодарение на this one simple trick, а именно "Ела моме, в този очевиден капан, не ти стиска да влезеш в капана. - И в този момента като ми причерня пред очите, НА МЕНЕ ЛИ НЕ МИ СТИСКА. Преди да осъзная какво правя, краката ми вече ме носеха напред, и докато си възвърнах самообладанието, вече бях наполовина потънала в капана" - много умно писане, няма що, героинята постоянно буквално губи контрол над тялото си и прави глупости, и не, тове не е метафора за някоя психическа болест, просто на авторката й се е сторило като лесен начин да придвижва сюжета напред.
6.5/10
Scholomance 1-3 (Смъртоносна Академия, Последното Дипломиране, Златните Анклави) -
Spoiler: show
наскоро четох първия акт на популярния web novel Mother of Learning (what if Хари Потър but groundhog day like time loop), след като ми беше силно рекламиран, и останах до някъде разочарован от него - историята беше интересна, но стила на писане беше страшна аматьорщина, скучен и пълен с граматични грешки. Но идеята за coming of age на фона на оцеляване в магическо училище ми хареса, и излизането на Смъртоносна Академия (what if Хари Потър but няма учители които да спасяват децата от трола в подземието) се случи точно навреме. Досега не съм чел книга на Наоми Новик, която да не харесам поне много, но тази поредица й е най-слабата до сега. Първата книга е сила, втората и третата са силички. Протагонистката Ел е в другата крайност на описаната по горе скала - движена е от логика и пресметливост, в един брутален свят, в който всички са длъжни да мислят за оцеляването си денонощно, да гледат на съучениците си като на asset-и и ресурси, вместо като на човешки същества - тези които не го правят просто не оцеляват. Ел, която в традициите на web novel-ите е OP-AF (в този свят всеки магьосник си има специализация, и специализацията на нашата протагонистка е evil overlording, mass destruction и тн), единствена има лукса да не го прави, и голяма част от първа книга преминава в бавното й осъзнаване на този факт. Останалата част от трилогията е нейния опит да разпространи това откритие сред останалите си съученици. Някои от най-силните сцени на поредицата са тихи сцени на емпатия, създаване на приятелства и други подобни неща, лишени от бой с магически създания. Има и не малко бой, но целта на романа не е да трупаме левели, а да станем човеци. На пръв поглед съвсем семпла идея, но изпълнена безупречно, както се очаква от опитен автор от ранга на Новик. Сюжетно Новик не е открила топлата вода, и трите романа не се отличават с висока оригиналност, но този път спецификите на YA жанра работят напълно в нейна полза. Огромните количества вътрешен монолог (чак прекалено огромни според някои, разни ревюта онлайн не се кефеха на количеството thought train-ове, на мен не ми пречиха) позволява на протагонистката да preach-не ако щете идеите си за нейния свят, можещи да служат за метафора на един бюлюк проблеми от нашия, защо замърсяваме природата, защо водим войни, и тн. глобални проблеми през погледа на една умна за вързастта си, но далеч от гениална тийнейджърка. Може да кажете, че истории тип, сирак скитник спасява света като ни учи да се уважаваме е малко детинска, но детински са и басните, а и не е ли това друго име за винаги актуална. А и докато в нашия свят някои проблеми просто не могат да бъдат решени, в света на Ел има магия, а който проблем не може да бъде решен с магия, обикновено може да бъде решен с много мощна магия за призоваване на супервулкан.
Прозата на Новик е доста странна птица. Почти целия роман се състои от разказ от първо лице и щедри количества от мислите на героинята, но това не дразни, тъй като героинята е доста забавна личност, която явно е чела Пратчет на младини, защото постоянно използва пратчетовски лафчета. YA-ness-а също не дразни, все пак говорим за competency porn роман, и дори най-тъпите второстепенни герои са най-малкото адекватни. If anything, някои са твърде умни и/или силни за възрастта си, но дори това има напълно логично сюжетно обяснение и не е пример за мързеливо писане (първата книга започва направо в предпоследната година от обучението, когато глупавите и наивните ученици вече са загинали, и са останали само "отличниците").
Магическата система е доста интересна - най-ми напомня на тази в Джонатан Стрейндж и Мистър Норел. Силно обвързана е с език, място и култура, едновременно всесилна, но и доста специфична в използването си, мека е, но не е лишена от ограничения, най-забавното от които е, че за да генерира добра мана, магьосника трябва да полага усилия, и когато коремните преси започват да генерират все по-малко и по-малко мана за Ел, тя преминава към по-омразното, и съответно много по-ефективното генериране на мана чрез плетене на една кука. :lol:
Споменах за минуси - втората и третата книга са една идея, по-слаби от първа, и им личи че са писани по-набързо. Някои планирани като силни и колуминационни сцени не сработват поради недостатъчно подготовка. Разни дребни елементи от светостроенето от първа книга пречат на неща от трета и се налага авторката да прави софт реткон или просто да се "снишава" за да мине заклинанеието. Финалът на втора книга специално е силно опропастен и му трябва стабилен rewrite за да слегне в останалата част от романа, а пък той е важна част, която после влияе силно на трета книга и изобщо малко са изпуснати юздите на романа, но за щастие финала на третата е една идея по-добре, пак не е идеален, но поне не разваля вкуса от трилогията. Цялата трета книга пък страда от твърде силен протагонист, но пък там са и някои от най-ценните разсъждения на героинята, така че не е само going with the motions. Доволен съм, да е жива и здрава Новик и да продължава да пише, защото го може.
7.5/10
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Matrim
Moderator
Posts: 5265
Joined: Mon Dec 22, 2003 10:58 pm
Location: Remedy Lane

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Matrim » Mon Sep 25, 2023 8:05 pm

Щях да пиша, че родните издатели отдавна се отказаха да издават Гай Гавриел Кай, но забелязах, че всъщност са издали предпоследната му книга. След 15 години пауза, но мистериите на "Бард" са трудни за разгадаване от нас, простосмъртните. И стилът на Кай е общо взето един и същ от 1990 година насам, но това не пречи да препоръчам с две ръце "Сарантийската мозайка".
Ridcully: "A few twenty-mile runs and the Dean'd be a different man."
Bursar: "Well, yes. He'd be dead."
Ridcully: "He'd be healthy."
Bursar: "Yes, but still dead."

User avatar
Mushu
Aes Sedai
Posts: 1652
Joined: Tue Apr 13, 2004 11:39 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Mushu » Sun Mar 10, 2024 11:11 am

От началото на годината съм си поставила за цел да изчета непрочетените книги по рафтовете из нас... Започнах да правя списък, стигнах до 22 и се спрях, защото направо си е депресиращо... Как да е, за 2 месеца успях да отметна 6, което го приемам за успех в начинанието :) Друг въпрос е, че нонстоп или излизат нови книги, или попадам на интересни вече излезли такива :neutral: Край няма значи!
По темата - една от книгите в списъка ми беше Мостът на Клей на Маркъс Зюсак. За книгите на този автор ми трябва винаги вдъхновение - седят с години на рафта и си чакат кротко реда. Много време ми отне да стигна до Крадецът на книги преди време, същата работа и с Мостът. Но се убедих, че просто авторът пише прекрасно. Тази книга ме хвана за гърлото (в духа на любимото клише на пишещите във ФБ групите за четящи) и не ме пусна до края, наистина много хубава, струваше си чакането.
Бтв, не знам аз ли остарявам, но нещо последните книги на Абъркромби далеч не са ми такава тръпка както беше с Първият закон. Малка омраза прочетох буквално с клизма, втората ми вървеше доста по-леко, но направо не смея да хвана третата, макар да искам да приключвам с историята вече.

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1948
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Wed Mar 20, 2024 2:08 am

Ако се сборя с моите непрочетени по рафтовете със сигурност те ще спечелят, вече тежат повече от мен.
Нещо бавно ми върви четенето тази година, ще видим дали ще си направя goodreads challege-а.

Пустош, наречена мир - не е по-добра от първата, но пак е много добра. Аркади Мартин се очертава като име, което ще се следи, дано не спре да пише фантастика, много я бива.
8/10

Войната на Цветята - викам и аз малко да се образовам с нещо на Тад Уилямс. Като цяло ми хареса много - особено прозата е суперска, ама действието се развлачи към края, и средата на практика. Абе... малко попрекали с игрите на тронове между различните феини домове, мисля че тази книга щеше да е по-добра я беше написал като кримка или чисто приключенска и се беше фокусирал върху бантера - най-силната страна на романа. Главния герой не ми е най-любимия (все пак плюс за това че е средна вързаст лузър вместо обичайното coming of age младок лузър), но за сметка на това феичката Ябълкова Сърцевина е абсолютен пич - топ 10 най-добри женски герои във фентъзито, боже страхотна е. Като се натряска с капка вино и оповръща сакото на шефчето съм се пукнал от кеф, не съм се хилил така от Пратчет насам. :lol:
8/10

Mother of Learning act 2 - като 1, но не се случва нищо интересно. Нашичкия пак гринди мудно, прозата пак е на ниво петокласник пише първия си роман, последната глава беше яко, но дотам само пълнеж, чакам да get-не good в следващия акт, бил епичен и невероятен.
4/10

Empire of the Vampire - някъде в Джей Кристофф има скрит страхотен писател на зряло фентъзи, не знам защо обаче се пъне да пише YA. Романът общо взето е Вещерът, ако вещерът беше добре написан (абе, вещера от игрите а не от книгите), и се намираше във фентъзи версия на анимето Хелзинг. Edgy ли е? И питате, всичко в този роман има по минимум 54 остри ъгъла и боде и отдалече. Но cool ли е, оо да, говорим за книга пивко написана във faux исторически френски стил от който просто капе плътна мъзга и атмосферата може да се усети на небцето (да се чете - сутрин си пожелават good morrow вместо good morning). Героите са типичните аниме larger than life пичове, които в бой се събличат до кръста и светят в бойни мега хватки, защото са супер монаси, които биват защитени от правата вяра, и метална броня би им сваляла armor class вместо да го вдига. Минусите общо взето не се броят, но за да кажа нещо - рамката от интервю с вампир хич не се е получила добре и доста вади от действието, и стандартния минус - YA е на моменти, протагониста има една идея повече плот армор отколкото трябва, такива работи.
9/10

All Systems Red - хубава повест, но много кратичка и постна, точно стана интересно и свърши. Май трябва наведнъж да се четат повечко части.
7/10

Времеубежище - ерудиран и интересен, напълно заслужен букър (без да съм чел нито една от другите номинации, тъй че игнор ми). За разлика от физиката на тъгата, която ми остави усещане че не съм я схванал, тука обратния случай - стори ми се много елементарна с поука дето ти я казват в прав текст. Някои сцени не се получаха по най-добрия начин - примерно азбучното изброяване на държави беше много лейм, и баш края беше тъпо клише, но общо взето е супер романче за едно четене.
8/10

Преобразена трилогията - в някакв fb група беше обявена за най-добро българско фентъзи и реших да я пробвам. Има силни страни, обаче тези книги толкова не са мой вайб, че няма на къде повече. Първо, става дума за мрачно еротично хорър женско фентъзи с вампири, което айде добре, нямам против. Обаче защо всички герои, и добрите и лошите са такива гнусняри. Протагонистката е сбор на всичски негативни човешки качества, които авторката се е сетила да включи - злобна, лъжкиня, манипулаторка (от елементарния тип дето си мисли че е много подмолна а всъщност е тегава и криджва всички около нея), отмъстителна, расистка, самовлюбена, self-aware само когато й изнася, и мога да изброявам така цял ден - много неприятно леке, с което в реалния живот не бих се разминал и на тротоара. И това е силата на доброто. Останалите герои (различни варианти на вампири, полу-вампири, вампиро-хора, вампирясали хора, атлантиди пиещи кръв и други супер креативно измислени раси) са още по-гадни. Толкова гадни, че карат читателя да симпатизира на онази от предното изречение. Всичките до един са варианти на абсолютно самовлюбени психопати лоши момчета, които разбира се винаги са перфектни красавци, щото фенсървиз нали. Който хване насаме героинята веднага почва едно сексуално и психологичесто малтретиране, подправено с обикновен бой, свят да ти се завие. Романите следват цикличната формула - героинята е много тежко малтретирана от поредния вампир и го мрази в червата. Идва по-голям и по-лош вампир и я отмъква от него, започва още по-брутално насилие и тя изведнъж осъзнава че е влюбена в предишния вампир, който я биеше по-малко. rinse and repeat към 5 пъти докато си изповръщам обяда.
Така, фокусирай се, плюсове. За разлика от много други романи в първо лице, тук героинята говори и разсъждава (and you bet че романът е запълнен на 50% от мислите й) не като литературен герой, а като реален човек. Самозалъгва се, крие се в мислите си, в диалозите често отговаря първосигнално без да се замисли и после съжалява за което. Абе много ме кефи този аспект. Прозата също е доста ефектна и не доскучава, но имайте предвид че става въпрос за проза тип, преразказвам в свободен стил - той скъси дистанцията помежду ни за секунда и смаза със стоманените си мъжествени мускули крехкото ми тяло. Мрачната краска на тъмната му аура задуши бедната ми изтерзана душевност и едвам успявах да си поема въздух, изпълнена до край с мощната му енергия и така нататъка 1800 страници.
6/10

The Kaiju Preservation Society - съвсем типично за късния Скалзи, интересен и зарибяващ роман, който се чете на един дъх, но е плосък, плитък, и изглежда писан на едно сядане. Хуморът съвсем не ставаше, героите са безхарактерни нърди ботове и не го казвам като комплимент. Светостроенето имаше няколко добри идеи, но е съвсем леко щриховано. А решението на Скалзи да си излее гнева към модерната политическа реалност и по специално Тръмп и водените от него антиваксъри инстантно date-ва романа и го прави неразбираем или поне unrelatable за някой който ще го чете в бъдещето.
По-скоро е яка книга, но си е книга точно за едно бързо прочитане в самолета, и после никога да не се сетиш за нея през остатъка от живота си.
7/10
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11241
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Marfa » Thu Apr 04, 2024 11:01 am

Чета трилогията за Трите тела. Много е увлекателна, възхитена съм от преводача, защото има адски много научна терминология, а изглежда като да се е справил тоя човек. Единствено ме дразни определението "трителяни", които са Злите извънземни. Нетфликският вариант "трисолари" ми харесва далеч повече. Обаче имам сериозен проблем. Установих, че съм природно невъзприемчива към китайските имена. Значи Хън-мън се среща с Джан-джун и двамата провеждат сериозен разговор, а аз изобщо не мога да се сетя кои бяха тия, а пък изглежда като вече да са участвали в повествованието. Ровя назад да ги намеря, сещам се кви бяха, а след малко Джан-джун се обажда на Динг-донг и на мен ми отнема време да се сетя, че той е примерно гаджето на Дзън-дзън, дето се самоуби. На ръба съм да си направя легенда. Че и постоянно извират нови и нови герои и това ме напряга ужасно! Честно казано дотук освен англоезичните имена съм запомнила основно името на колаборационистката и на майка ѝ, която е с доста епизодична роля, обаче пък се казва Шао-лин. За останалите продължавам да се чудя кои бяха и имаше ли ги вече, а това доста ми пречи да следя внимателно сюжета.

Обаче огромна фантазия има Лиу Цъсин (ето, автора съм го запомнила!), разказва увлекателно и всъщност май отдавна не ми се е случвало да не мога да оставя книга. Ще се радвам да разменим мнения, ако и други са я чели.
Last edited by Marfa on Thu Apr 04, 2024 4:22 pm, edited 1 time in total.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Ghibli
Elder God
Posts: 5773
Joined: Sat Dec 20, 2003 11:36 am
Location: not really here

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Ghibli » Thu Apr 04, 2024 3:32 pm

Не съм я чела, но се обаждам като човек, който има същия проблем с имената на китайци и корейци (и като капак трудно различавам актьорите и актрисите в сериалите им по лице). Не се стеснявай да си направиш списък кой кой е, ще се родиш.
PICARD: Now, are we progressing, Mister La Forge?
LAFORGE: About like you'd expect, sir.
PICARD: Splendid. Splendid. Carry on.

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6469
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by tigermaster » Thu Apr 04, 2024 3:51 pm

Затова трябва да се чете Роберт ван Хюлик, който в началото на всяка книга поставя списък с основните действащи лица и по-важните места. :D
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11241
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Marfa » Thu Apr 04, 2024 4:20 pm

Аз Хюлик много си го обичам и май съм чела (почти) всичко, издавано на български, ама там е лесно. Главен герой е Ди, забравих ги ония помощниците му как се казваха, ама понеже са постоянно действащи лица, та се запомнят, останалите са някой и друг криминален контингент, което прави ограничено множество персонажи и не успявам да се объркам. Обаче в тия Три тела не е така. Дзън-дзън се появява в началото, после чак след една трета от книгата, когато тотално съм забравила, че е Оня с Инджектопляктора. Ами така да го напише, че да се сетя бе, как да различа Дзън-дзън от Динг-донг, като е същото?!

Гибли, права си, и във филмите много ме напрягат. Като гледах оня за Чан-гъм, ужасно се измъчвах да различавам краля от гаджето ѝ.

А пропо, фантазията на автора ме кефи, но съм съгласна с писалите по-назад (рових да търся из форума), че никак не го бива да вдъхва живот на персонажите си. Уан Мяо (надявам се да съм улучила името) спокойно можеше и да е кухненски робот, точно толкова харизматичен е. Абсолютно никакви емоции, просто нищо. Попадна съвсем случайно в схемата и не изглежда като да е особено впечатлен от предстоящия катаклизъм. За сметка на това учените, дето не им се получават очакваните резултати, вместо като всеки нормален човек да се запитат каква може да е причината и да почнат да изследват, просто вдигат ръце и се самоубиват. Както и да е, има си ги треските за дялане, но пак е много увлекателна. Сега буквално съм изгубена в Тъмната гора, щото въведе още персонажи, от които получих мигренозен пристъп. Ама не, наистина ще си ги запиша, мама му стара!

Между другото, кориците на Колибри са просто възмутителни. Сякаш са изплували от средата на 70-те. Не се траят!
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

User avatar
Martix
Jaghut Tyrant
Posts: 1948
Joined: Mon Aug 21, 2006 12:44 pm
Location: selfmade plain

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Martix » Thu Apr 04, 2024 8:02 pm

В момента ги чета (до средата на 3-та книга съм) и ми харесва повече от колкото би трябвало. Може би защото ми напомня на the good old тежки космически опери писани преди да се родя, когато научните идеи бяха истински научни идеи, а двуизмерните картонени герои учени бяха наистина направени от картон.
Поотделно като анализирам елементите, навсякъде ме дрязнят безброй неща - персонажите са или безхарактерни, или изкуствени (самоубийствата в първа книга ffs), научните идеи са доста добре подбрани и се връзват с интересния плот, но като се отдалечи от астрономията и навлезе в хуманитарните науки започва да пише големи глупости и генерализации. Темпото е добро, но отвреме навреме навлиза в някакви стостранични разкази, които можеха и да се изрежат, а прозата е достатъчно добра, но ми се струва че това е на 80% по вина на преводача.
Но все пак ме кефят. Трите тела беше малко по mid, но тъмната гора си е 5 звезди отвсякъде. Не помня кога последно края на книга извади такъв дебел престиж отникъде, а му следях и двете ръце.

@Marfa абсолютно същия проблем с китайските имена, от първата книга запомних само Евънс а на втора като взе да вади съвсем нови герои съвсем се отказах. Накрая възприех метода да не ги чета въобще, а запомних как изглеждат визуално символите - онази дето започва със Й и е 3 думи е бабата, този дето прилича на биг ша е полицайчето и тн. Не помогна много, но при мен върши работа, тъй като аз по принцип не помня добре имена.
There are no rules! I'm gonna get you!

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6469
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by tigermaster » Sun Apr 07, 2024 12:55 am

Понеже съм обещал на нашите превод на филма "Милейди", за подготовка прочетох отново "Тримата мускетари". Последно я бях чел преди петнайсетина години. Забавно е да видя нови неща, на които по-рано не бях обръщал внимание. И все така се чудя защо повечето екранизации на тази книга са детски филми, доколкото, навръх шегите и екшъна вътре, историята всъщност е много мрачна.

Купих си за пет лева от Лидл "Сеячите на гръмотевици" на Робърт Хауърд.
Книжка с две новели - "Отмъщението на Черния Вулмеа" и "Сеячите на гръмотевици". Втората съм сто процента сигурен, че ми е попадала в един сборник на издателство "Елф" отпреди двайсетина години.
Първата не я бях чел. Оказа се доста приятно пълп приключение с пирати, пълно с типичните за началото на миналия век глупости за човекоядни диваци - обаче е енергично и диво за четене, та радва много. Ако сменим имената на героите и местата, които посещават, безпроблемно става разказ за Конан.
Втората още не съм я прочел цялата, но поне в началото радва.
Изданието обаче не си струва и петте лева. Има печатна грешка в заглавието на корицата - на гръбчето пише "Сеячите на ръмотевици". Не че е прекалено голям проблем де, обаче и преводите на новелите са правени през пръсти.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6469
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by tigermaster » Tue Apr 09, 2024 8:40 pm

Захванах "Драконови зъби" на Майкъл Крайтън. Този човек след смъртта си е по-активен писател от доста живи. :metal:
Както и да е, самата книга е много мой тип, а и, като не бях чел нищо на Крайтън от поне десет години насам, ми идва доста свежо.
Като всеки истински готин дванайсетгодишен, и аз на тая възраст бях тоталният динозавърски нърд. Имах доста енциклопедии на такава тематика, знаех ги наизуст, пишех приключенски разказчета с главни герои анкилозаври и диметродони и мечтаех да стана палеонтолог. Не станах :oops:
Тогава научих за конфликта между палеонтолозите Едуард Коп и Отнийл Марш, за това как Коп възстановил еласмозавъра грешно и Марш го поправил, и така нататък. Забравил съм подробностите вече.
"Драконови зъби" разглежда този конфликт през погледа на измислен главен герой - на фона на златна треска, войни с индианци, тоталния разгром на Седмата кавалерия на Къстър и т. н. Поне засега е приключенски уестърн с престрелки, разходки по кръчми и т. н.
Приятна работа засега, обаче съм прочел само първата част. Мисля, че няма да има никакъв фантастичен елемент, обаче не ми и трябва.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
tigermaster
Elder God
Posts: 6469
Joined: Wed Jun 14, 2006 11:39 am

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by tigermaster » Thu Apr 11, 2024 6:03 pm

^ Дочетох го това. Гложди ме подозрението, че е било замислено като телевизионен сериал. Просто структурата е супер епизодична и има доста камеота и споменаване на имена на известни исторически личности. Даже Уайът Ърп има важна роля.
Като цяло - приятно нещо. Би трябвало да хареса на динозавърски нърдове и фенове на уестърни.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”

User avatar
Marfa
Moderator
Posts: 11241
Joined: Sat Dec 20, 2003 10:12 pm
Contact:

Re: Кой какво чете V: Brave New World

Post by Marfa » Wed May 15, 2024 8:54 am

Продължавам с Трите тела, заседнах на втората част. Толкова не ми пука за никой от участниците, че няма накъде повече. Не е истина колко са едноизмерни, лишени от индивидуалност и безкрайно отегчителни. Един го назначиха да спасява света ей така, от нищото, изобщо не знаем причината да бъде избран за тая работа, а той е обсебен от образа на измислена от него жена, че накрая даже я намери и се ожени за нея. Другите спасители пък са толкова малоумни, че боли. А за оня Тейлър, там даже нямам думи. Дано нататък стане нещо, квото и да е, че това не се трае.
This octopus! Let's give him boots, send him to North Korea!

Image<-Подробно описание на нещата, които ми образуват нерви :twisted:
Уук.

Who is online

Users browsing this forum: Ahrefs [Bot] and 0 guests