Препрочитане на Колелото на времето

[Ghibli]

Аз се извинявам, че се забавих, но все пак да пиша за глави 18-22.

Почвам с Егвийн. Там цялостно усещането беше за много мижав краен резултат на фона на силното подгряване на очакванията с цялото предхождащо криене и разсъждения какво би се случило ако някой ги заподозре. Планът за завземане на властта имаше прекалено много слаби страни и не беше особено логичен. Бих ви цитирала всички, защото съм абсолютно съгласна с всичко, което сте написали, но няма как да го кажа по-добре от Мат: "Ама те са толкова тъпи, че човек се чуди как изобщо функционират в обществото".

Записала си бях няколко момента с високомерието на седайките като цяло и Егвийн в частност, но то си е вече общ фон, който май вече не си струва да се отбелязва. И все пак разсъжденията й за Брин ми причиняват фейспалм.

При Елейн: забавно ми беше името на коня на Нинив - Loversknot/Любовниче , както и това, че Нинив беше толкова шокирана, че излекува нашите без да ги овика (that's a first).

"Why is it, when you reason things out logically, a man always does something completely illogical and gains the upper hand?"
"Their pretty heads are so fuzzy, a woman can't expect to follow how they skitter," Elayne told her.

Подозирам, че това хиперболизирано противопоставяне на мъже и жени е предвидено да бъде забавно, но от днешната ми гледна точка не стои добре и ме дразни.

Three days later, the first explosion came.

Аман от размотаване и нищонеслучване в цялата глава, и накрая това!

При Ранд беше най-интересно, но там пък спираме да четем точно преди основния екшън.

And Weiramon was a fool. Left to his own devices, he might well try to gain the Lord Dragon's favor by marching an army against the Seanchan, or Murandy, or the Light alone knew who or where. Too stupid to leave behind, too powerful to shove aside, so he rode with Rand and thought himself honored. It was almost a pity he was not stupid enough to do something that would get him executed.

Харесва ми, че Джордан все едно си говори с читателите тук, защото съм сигурна, че не само аз съм се питала защо Ранд търпи Вейрамон. А може и действително да са го питали феновете и той да е решил да го обясни

Two or three more days, and the Seanchan would have been dealt a blow that knocked them on their heels. Then it was back to Cairhien to see how negotiations with the Sea Folk had gone, to learn what Cadsuane was after — he owed her a debt, but she was after something! — maybe to put a final end to what remained of the rebellion there. Had Caraline Damodred and Darlin Sisnera slipped away in the confusion? The High Lord Darlin in his hands might finish the rebellion in Tear, as well. Andor. If Mat and Elayne were in Murandy, the way it appeared, it would be weeks more at best before Elayne could claim the Lion Throne. Once that happened, he would have to stay clear of Caemlyn. But he had to talk to Nynaeve. Could he cleanse saidin? It might work.

Този пасаж беше добре дошъл, за да покаже, че Ранд не само се мотае и се държи странно, а наистина има някакви планове. Подобно нещо щеше да бъде добре дошло по-рано (все така имам предвид шеста книга). Иначе от гледна точка на хората около него, Ранд е ужасен мениджър - нищо не споделя за целта, която трябва да постигнат, само очаква пълно подчинение. Не е критика, предвид обстоятелствата, просто ми направи впечатление в тези глави. И ми се струва, че е станал много по-голям темерут от преди - едно "извинявай" да беше казал на Наришма, че едва не го е убил... Всъщност защо изобщо трябваше да праща него, а не отиде сам?

Прилошаванията на Ранд будят безпокойство и създават напрежение... Опитът да бъде убит беше запомнящ се момент и за мен някак трогателен. Но моментът с Тарвалонските крони ми беше малко като атентата срещу Гешев - прекалено тлъсто, че чак комично, да се бяха постарали повече.

Частта със сеанчанеца много ми хареса, въобще такива кратки включвания на единични гледни точки бих казала, че добре му се получават на Джордан и са интересни за четене. Имаше дори в толкова малък обем добра характеризация на героя и доста информация за самите сеанчанци, например това, че Завръщането се е подготвяло в продължение на две поколения. Също ми харесва как дори когато някой сеанчанец само си помисли за императрицата, следва "may she live forever" в религиозен стил.

За пореден път се изненадвам, че сме минали не само средата, а почти две трети от книгата, пък не е станало кой знае какво.

[Matrim]

Понеже последната глава на книгата е само страница, предлагам да спрем засега до 27-а глава, сиреч преди последната права и да оставим 4 и малко глави за другата седмица (или когато успеем, защото нещо се закучиха нещата).

Глави 23-26

Плановете на Ранд да спре ордите сеанчанци с една шепа войници вървят като по вода... но то и Титаник е бил така до един момент. Сюрот има информатор в лагера на Ранд и военноначалникът й е готов с мерки срещу маневрите на Ранд и компания. Става много здраво меле, накрая Ранд изкарва джокер от ръкава си и с Каландор разказва играта на сеанчанските гниди. Обаче става лек фал и почва и почва да коси и своите като крилат хусар турци. Накрая и двете страни се чувстват победени. В Бялата кула вече всички са се хванали за гушите, Наставничката на новачките толкова седайки бие с каиша, че скоро ще трябва да излиза в отпуск поради бърнаут. Елайда все още мисли, че ще се наредят нещата. Търсенето на Черни първо залавя една бунтовничка, после и истинска Черна. Междувременно гениалният седайски план за атака на Черната кула бива разгромен за броени минути.

Мотах се над седмица преди да почна да чета тази порция глави, а в крайна сметка те се оказаха далеч над средното нивото в този том. Битката беше много яко описана - хаотична, кървава, с различни гледни точки и обрати. Ранд имаше нужда да разбере, че не всичко му се получава, упорството му да води битки с такава малка армия дори и след като разбра, че сайдин е по-труден за контролиране и от обикновено доведе до точно това, което можеше да се очаква, макар и не по най-предсказуемия начин.

Търсенето на Черната аджа в недрата на Кулата има плътна атмосфера и съспенс, но така и не разбрах защо трябваше да карат Зера да се кълне да им се подчинява вместо само да каже пак Трите клетви. За да може да разберат, че е бунтовничка? Твърде мета причина. Жалко, че и цялата тая линия

Spoiler: show

ще доведе до кривата круша, защото в крайна сметка ще разконспирират цялата Черна аджа по съвсем друг път.

В двете глави в Кулата имаше толкова споменавания на наказания и унижения ни в клин, ни в ръкав, че ми става все по-смешно като народът отрича, че Джордан явно е имал такива сексуални предпочитания.

Лекотата, с която бе отмъкната Клетвената палка, пак кара човек да се замисли колко е зле организацията в Кулата.

But when he forced a sul’dam to remove the woman’s collar, her a’dam, she screamed for the sul’dam to help her and immediately began lashing out with the Power. She had even offered her neck for the sul’dam to replace the thing! Nine Defenders and a Soldier died before she could be shielded.

Play stupid games, win stupid prizes, Rand.

The willow lady in her silks and laces hurled a string of curses that would have made a wagon driver’s tongue go dry.

Ама естествено, дантелата е задължителна за бойното поле и мъжете винаги са много учудени ако някоя жена псува.

Among the Seanchan soldiers, named regiments with proud honors were represented, from every corner of the Empire, pale-eyed men from Alqam, honey-brown men from N’Kon, men black as coal from Khoweal and Dalenshar.

Поредният пример, че като Джордан е искал да включи цветнокожи, не говори с недомлъвки, а ги описва съвсем ясно.

Who knows a woman’s heart? Lews Therin chuckled wryly. He sounded in one of his saner moods. Most women will shrug off what a man would kill you for, and kill you for what a man would shrug off.

И в Приказния век Men Are From Mars, Women Are From Venus е била бестселър, явно.

Shoving Callandor high, he screamed at them. “Come against me, if you dare! I am the storm! Come if you dare, Shai’tan! I am the Dragon Reborn!” A thousand sizzling lightning bolts hailed down from the clouds.

Джордан е в стихията си в описването на такива сюблимни моменти - колкото да ми са мътни спомените като цяло след седма книга, това се е запечатало в съзнанието ми. Но бях забравил как Башийр спаси положението като свали Ранд от коня му. Ако сериалът пробва въобще да адаптира сцената, сигурно Ранд ще падне сам или Егвийн ще се телепортира, ще го спре и после сама ще изнесе цялата сеанчанска армия.

“There’s something askew with saidin here, something amiss,” Dashiva said, sounding not at all vague. In fact, he sounded . . . precise. And testy. A teacher lecturing a particularly dense pupil. He even stabbed a finger at Rand.

Дашива толкова очевадно е Отстъпник. Обаче не помня забелязах ли на първо четене навремето.

The other groupings were as mixed. Gregorin also headed north, with a sullen Sunamon trying to pretend he was heading in the same direction by happenstance, and Dalthanes leading lesser Cairhienin behind. Jeordwyn Semaris, another of the Nine, followed Bashere south with Amondrid and Gueyam.

Валят някакви имена, все едно всички тия рандъм благородници имат каквото и да е значение...

It follows that the reports of these so-called Seanchan are exaggerated wildly. If women on ‘leashes’ exist, they cannot channel. Plainly not. I do not deny these people hold Ebou Dar, and Amador, and perhaps more, but clearly they are but a creation of Rand al’Thor, perhaps to frighten people into flocking to him. Like this Prophet of his. It is simple logic.”

Това мислене е синдром на Педрон Ниал. Или на прегрял седайски мозък. При всички случаи, като си идиот, колкото и шпиони да имаш, все ще направиш грешния извод.

Talene was not the worst. Several ordinary sisters sniffed at her openly. At a Sitter!

Yet she could not help the names that flashed through her head, a dozen Greens, twice as many Yellows, and every one long past due taking down a few rungs. Sniff at a Sitter?

Oh, no, not sniff at a Sitter! Ужас, просто, накъде върви тоя свят, питам аз?!

A sister sworn to obey could be compelled—Seaine shifted uneasily; that sounded entirely too close to the forbidden vileness of Compulsion—she could be induced

Използваме Принуда, ама няма да й викаме така.

he shriek that burst from her throat startled even her. She would have held it back if she could, but another leaped out behind it, higher still, and another even higher, another and another. Kicking wildly, she flung herself from side to side. Useless against the Power. She knew that, but only in a tiny corner of her mind. The rest of her howled at the top of her lungs, howled wordless pleas for rescue from the Shadow. Screaming, she struggled like a mad beast.

Прословутото седайско самообладание пак го е хванала липсата. И това е жена, която и преди се е изправяла срещу преливащи мъже, но като превъзходството не е на нейна страна и почва истерията.

[Ghibli]

Прочетох само малко от мнението на Мат, за да не се спойля, защото до момента съм прочела само една от главите. Въпросната глава ми хареса, но ще коментирам като си дочета и останалите.

[Yan]

И аз се мотах много с прочитането на тези глави, а те реално вдигат малко нивото към края на книгата.
Битката беше много добре описана, Ранд пак аха да гризне дървото в началото, ама пусти късмет и plot armor.
Стана ми забавно как Дашива, който си е луд та дрънка, проведе сериозен и смислен разговор с Ранд, който уж още не е луд та дрънка. Не че това помогна, но беше интересно да го видим в друга светлина.
Много ми хареса този цитат на Луз Терин:

Madness waits for some, Lews Therin whispered. It creeps up on others.

Паралелът с двете гледни точки след фиаското с Каландор беше добър.
"Осрах се!" мисли си Ранд. <-> "Осрах се!" мисли си командира на саенчанците.
За Елайда и интелекта на седайки или лошо или нищо. Не е лесно да си толкова тъп. Специални усилия трябва да се полагат.
Ловът на Червения октомври Черната аджа ми беше по-интересната част, но и там имаше глупости, както Мат е споменал. Трябва да си уволнят CSO-то в Кулата. Явно не е драма да се открадне вероятно най-важната играчка на Седайките... Поне имаше някакъв прогрес в куеста и хванаха първия легендарен покемон истинска черна сестра от плът и кръв.
Епик фейлът с Черната кула беше очакван и за радост решен в стегнат порядък. Бонус точки за появата на любимото биши на всички дами (и господа).
Като цяло в тия глави се случиха повече неща отколкото в 90% от книгата, така че съм по-скоро доволен.

[Ghibli]

Най-после прочетох глави 23-26. Не знам защо толкова време ги влачих и с такава мъка, дали беше само заради личните ми обстоятелства или е възможно да има нещо общо с текста. Дори ми се искаше да ви питам вие дали имате някакви такива мисли и усещания, причината по-скоро са си страничните пречки при мен, но наистина за пръв път ми се случва от началото на препрочитането толкова да нямам мотивация да продължа с книгата. А всъщност в тези глави станаха много неща (и интересни), имаше доста куул моменти, и изобщо бяха си добри.

Джордан определено пише по-интересно за битки, отколкото за женски колективи. В нито един момент от главите с Ранд нямах усещане, че става твърде дълго или досадно. Много ми харесаха различните гледни точки на странични персонажи, веригата "гледна точка - смърт на героя" беше много ефектен похват.

Този цитат ми хареса, видя ми се правдив:

Standing still had been hard by that time, and every man wanted to come to grips with something he actually could come to grips with.

Това също беше яко:

Time to die, Lews Therin whispered. Rand had always known Lews Therin would be there at the end.

Епизодът беше силен, само че Ранд май трябваше повече да си удари главата, за да има някакъв ефект. Оставям настрана упоритостта му да продължи, но когато две жени ти вадят нож, когато си в безпомощно състояние - естествено, че най-добре е след това да ги държиш близо до себе си.

Интересно ми е кога на Башийр ще му писне от твърдоглавието на Ранд Като се има предвид, че отдадеността му на каузата е безусловна, освен това по характер е доста спокоен и много-много не се връзва на простотията на околните, предполагам, че отговорът е "никога". И все пак аз на негово място вече щях да съм се изнервила, особено в края на тази кампания. Добро мерило докъде са стигнали нещата беше нуждата чак Дашива внезапно да излезе от образ и да даде добър съвет на Ранд (не че той го послуша).

Сеанчанецът като уби идиота от своите първо, изпитах удоволствие от сцената, второ, се запитах и защо все пак Ранд толкова се церемони с Вейрамон. Тук едва не умря заради неговата глупост и несъобразяване с дадените заповеди, какво повече му трябва като повод? Кайриенецът Бертом като си мислеше "Even this Tairen oaf was not that simple" ми идеше да го попитам дали е сигурен.

По отношение на сеанчанците, забавен момент беше как при тях дори Пророчествата за Дракона са паднали жертва на пропагандата и никой не вижда никакво противоречие или несъответствие в това, че се предполага Драконът да спечели Последната битка за славата на Императрицата.

Тук Ранд си беше направо изпаднал в умопомрачение:

Shoving Callandor high, he screamed at them. "Come against me, if you dare! I am the storm! Come if you dare, Shai'tan! I am the Dragon Reborn!" A thousand sizzling lightning bolts hailed down from the clouds.

Що се отнася до седайките, не знам докъде сме стигнали в отбелязването на проявите на отрицателен интелект в поредицата, но мисля, че това изпълнение мръдна рекорда още малко надолу:

Therefore, logically, if such a ter'angreal were found, or more than one, improbable as that must be, there could not be sufficient of them to control more than two or three women at most.

...затова при тази реплика искрено се изненадах, че има поне една нормална сред заседателките:

"I think we might better concern ourselves with what we know to be true, yes?"

Разследването на черната аджа ми беше много интересно още от започването си и този нов епизод също много ми хареса. И все пак да си Червена е диагноза, убеждавам се - щеше да убие другата за едното нищо. Хареса ми как иронично се нагласиха нещата накрая и плановете на лошите се обърнаха в полза на добрите - именно всяването на раздор и подозрителност в Кулата доведе до това, че групичката се събра да провери какво правят нашите в мазето и така беше заловена първата от черните.

Продължават намеците за нещо ужасно, което е било извършено преди 20 години и аз все така не схващам за какво говорят. Но май на този етап не се предполага все още да знаем.

What had been done twenty years ago was necessary, and the Light burn all those who muttered that the Black Ajah must have been involved. It had been necessary and right, but Toveine Gazal had been driven from her chair in the Hall, and forced to howl for mercy under the birch, with the assembled sisters watching, and even novices and Accepted witnessing that Sitters, too, lay beneath the law, though they were not told what law. And then she had been sent to work these last twenty years ... And Elaida had slipped through the cracks uncaught, danced her way to the Amyrlin Seat that Toveine had once dreamed of for herself.

Беше яко как Логаин се появи от нищото и в началото не беше много ясно, че е той, но след това се предполага да се сетим:

He was very tall, with shoulders an axe-handle wide.

...напомняне за любимото ми лаконично описание на герой в литературата изобщо: "Them and a fellow with shoulders".

Иначе и аз съм на мнение, че количеството bondage в книгите и конкретно в тези глави взе вече да насочва към някакви предположения, макар че не ме интересува всъщност какви склонности е имал или не е имал Джордан. Но то буквално нямаше епизод в тези глави без нещо такова - дамане дори не ги броя, те са за фон вече, личните стражи на Императрицата, поробените седайки - собственост на Сурот, после в Бялата Кула - телесни наказания, принуждение към подчинение, за финал - Логаин и неговия прийом за укротяване на изпаднали в истерия жени... Това последното беше доста як и впечатляващ момент, eдновременно с това и тъжен, и - ако се чете за пръв път - загадъчен и интересен. Но Ян ме светна какво точно е направил, така че знам. Един от тези моменти, когато се рушат всякакви по-ранни представи, доста яко!

[Yan]

Глави 27-31

Мерана показва, че има малко гръбнак и се сопва на Ранд, че ги е зарязал да се оправят с Морския народ. Девите почупват Ранд от бой, но той го приема мъжката щото знае, че са прави (и щото пусто PTSD). Кацуан привиква Ранд и показва, че е кучка от класа, като между другото му подхвърля, че Каландор е бъгав и не е добра идея да се разчита на него.
Междувременно при Елейн всичко върви по план... Аез Седайките продължават да се дивят на дълговечността на лелките от Фермата, а лелките почват да се усещат, че имат числено превъзходство, единственото, което липсва е Ергенът, за да е пълна картинката. Става ясно, че в групичката има мраколюбец щото някой е светил маслото на Испан и Аделеас по особено креативен начин. След цялото туткане по пътя, Елейн най-сетне е в Кемлин, където (не) я чакат с отворени обятия. Получаваме и тийзър за Давед Ханлон, особено гнусен мраколюбец, който ще се внедри в свитата на Елейн в следващите книги. Джайчим най-накрая си взима по особено мъчителен начин.
Седайките от кликата на Елайда са нови жени, след нежните грижи от страна на Айлките и се заклеват във вярност на Ранд. Дашива, Гедвин и Рошаид най-накрая си изпускат нервите и се опитват да видят сметката на Ранд. Понеже има договор за още 6 книги, Ранд оцелява и ги погва, като оставя Мин на грижите на Федвин Мор. Злодеите се измъкват, Мор се поддава на лудостта, и ставаме свидетели на една от най-трогателните сцени в книгата. Таим се появява и естествено е ни лук ял, ни лук мирисал.
Перин се среща с Масема, за да установи, че последния е луд та дрънка. Файле разбира, че Масема се е срещал със саенчанците и решава да изпрати човек да предупреди Перин, но Шайдо се появяват и поставят началото на една от най-досадните и протяжени сюжетни линии, които ще тровят следващите няколко книги.

Събитията с Ранд бяха поучителни и съм съгласен, че си беше заслужил шамарите. Продължавам обаче да недоумявам от поведението на Кацуан. Ранд е буквално най-важния персонаж в тая история и ти умишлено си спестяваш важна информация, която буквално може да му коства живота, само и само да му натриеш носа и да се правиш на важна. Ходи мри в кофите, бре бабо (но уви няма да се случи).
Джордан продължава майсторски да описва гадости и да затвърждава мнението ми, че светът е загубил един доста качествен хорър автор за сметка на 14 тома фентъзи епос.
Предателството на ашаманите беше очаквано, а сцената с Федвин е най-трогателната в този том. Ранд продължава удобно да не забелязва, че на Таим не му е чиста работата.
Файлето аха да свърши нещо полезно и я плениха. Имам спомен колко ме дразнеха терзанията не Перин и цялата тази сюжетна линия, но какво да се прави това е положението.

Последната партида глави успява да позадържи темпото и да завърши Пътят на кинжала по приличен начин. За съжаление обаче 9 глави не са достатъчни да променят факта, че това е най-слабата книга до момента.

[Matrim]

Тъкмо се бях наканил да прочета последните глави и видях небрежното споменаване на това как Сорилея на два пъти набила с пръчка Мин - това доведе до пауза от близо седмица. То бива бива очевиден author appeal, но Джордан прекалява. Имаше и прекрасен пример за двойния стандарт в това отношение - Ранд яде бой от Девите, но само го заплашиха, че следващия път ще опита каиша, нищо че се бе провинил далеч повече от Мин. Друг е въпросът, че е твърде идиотско да скачат на бой на човек, който може да прелива (и чиито нерви са опънати до скъсване) или да налагат така прословутия си джи'е'тох, ама карай да върви.

Като цяло нещата с Ранд бяха сравнително интересни, макар и да нарушиха традицията някой Отстъпник да си го вземе на финала, но на другите две глави въобще не им е мястото в този том, особено последната, която и за клифгенър не става, защото на повечето читатели им е през центъра за Файле, Мургейз и компания.

I’ve paddled the bottoms of two reigning kings and three queens. Not sitting rulers, you understand, once I was done with them, not for a day or so, but it did get their attention.

Споменах ли, че прекалява Джордан с някои неща? Да не говорим, че хуморът тук е на ниво Сандерсън.

Но има и още:

“Sarainya,” she said loudly, “you will report to me when we stop tonight, with a switch you cut yourself before we leave this morning. You, too, Asra; I recognize your voice!”

и още

Lini was first among Faile’s serving women, and willing to use her authority. Surprisingly, that had actually taken an episode with a switch

И разбира се всички подробно описани тотално разсъблечени пленници на шайдо бяха хубави жени, това е чиста случайност, нали? Не знам как е устоял на изкушението да хванат и Берелайн, но явно е държал да продължи с любовния триъгълник на всяка цена.

All of that, and she had to hope that that slinking cat—that pouting trull!—Berelain, had managed to escape so she could reach Perrin. Alongside everything else, that seemed the worst of all.

Дребнавостта на Файлето както обикновено не знае граници.

Bain and Chiad gave Faile regretful looks, then settled back to their calm waiting. Huddling, trying to hide her nakedness against her knees, Faile did not know whether to weep or laugh. The two women she would have chosen to help her escape from anywhere, and neither would raise a hand to try because of ji’e’toh.

Аз се питам защо другите айилци се чувстват длъжни да спазват правилата на джи'е'тох по отношение на шайдо, при положение, че шайдо ги нарушават постоянно. Ама нали все пак са айилци, сиреч от нашите хора и напук на всичко пак се считат за по-почтени от "влагоземците".

Питам се и как Родственичките търпят седайките, като видяха що за стока са. Това с избягалите преди десетилетия или даже столетия "новачки" беше направо сюрреалистично.

Перин как се изсипа на Масема все едно ходи да преговаря с някакъв нормален, а не с изтрещял фанатик.

For a moment, he considered simply knocking Masema over the head, and . . . Men were passing by in the corridor, pausing to glance in before hurrying on. All it took was one of them raising a shout, and Abila could become a slaughterhouse.

Аланкоолу, имаш хора, които могат да правят Портали, можеше преспокойно да отвлечеш Масема без никакво кръвопролитие.

“You were present in the beginning, ta’veren, and you twisted them as you wanted them. You could have had them all kneeling to you! But you left! They were not pleased to know they had been dancing for a ta’veren. Somewhere, they learned to weave shields, and before you were well off their ship, Rafela and I were shielded. So we could not take advantage with the Power, they said. More than once, Harine threatened to hang us in the rigging by our toes until we came to our senses, and I for one believe she meant it! Feel lucky that you have the ships you want, Rand al’Thor. Harine would have given you a handful! Feel lucky she didn’t want your new boots and that ghastly throne of yours as well! Oh, by the by, she formally acknowledged you as the Coramoor, may you get a bellyache from it!”

Това е яка тирада, но се налага въпросът колко точно прости са Морския народ да си мислят, че Ранд ще се чувства длъжен да спазва сделка, постигната с такива средства.

[Ghibli]

Много накратко да пиша и аз. Съгласна съм с вашите коментари

"I wrote to you," he said slowly, and she sniffed.
...
So, he thought he could smile, did he?

Цупенето на Мин при завръщането на Ранд явно трябваше да е романтично и забавно, но ми беше досадно. Не знам Ранд откъде има сили да търпи женски истерии на всичко отгоре. На 20 хормоните си знаят работата, явно.

"How do you know when a woman wants to kill you?" Rand mused.
"When she knows your name?" Dobraine did not sound as if he were joking. Rand tilted his head thoughtfully, then nodded.

Хехе

Some were playing a finger-game called "knife, paper, stone,"

Хехе втори път

Сцената, в която девите пребиха Ранд и Мин покрай него, беше много неприятна (по неправилния начин). Пердахът с пръчки и простият побой, на който жертвата се наслаждава, вече са в такива количества, че става нетърпимо и не мога да не се съглася с мнението, че авторът има някакъв (вече съвсем явен) фетиш на тази тема. Аман бе! Ранд естествено прие с удоволствие всичко и не му мигна окото от това, че любимата му получи ритник в корема. Не е като да има някакви важни органи там.

Сцената с убитата Аделас беше неприятна (по правилния начин), емоционална беше. Поредната гадна сцена с мраколюбците, брр.

Като се случи нападението на лошите ашамани, си казах "най-накрая стана интересно", което ме накара да осъзная, че цялата книга до този момент съм я усетила като пълнеж. Уж имаше достатъчно сюжетни развития и достатъчно интересни моменти, но едва накрая получих усещането за някакво значимо раздвижване на историята.

With a last look down at her — oh, Light, any other time, she would have thought she could die happily, seeing that look in his eyes! — he went running, away from the ruination. Away from her.

Много розово ми дойде Но пък това ми хареса:

You won't win, he told Lews Therin. If I die, I'll die me!

Казваме Перин, мислим за проблемите с жена му, двете концепции са неотделими. Липсват ми времената, когато той успяваше да мисли за нещо друго освен нея.

Here and there, mounded stone and timbers filled a gap between two structures where an inn or some merchant's house had been pulled down. The Prophet disapproved of wealth gained by trade

На Пророка икономиката не му е силата...

"I am simply the Prophet of the Lord Dragon, may the Light illumine him and the world come to kneel before him." By his tone, the world and the Light would regret failure equally.

Хехе 3

She was certain Maighdin had begun sharing his bed

Разгеле, най-накрая.

She knew he was not Saldaean, but it had been so hard, thinking in her heart of hearts that he believed her too weak to stand up to him.

Оф, не е лесно да си на 13.

All of that, and she had to hope that that slinking cat — that pouting trull! — Berelain, had managed to escape so she could reach Perrin.

Отвратително, наистина.



* * * * *

@Demandred, бих се радвала ако намериш възможност да пишеш нещо също.

* * * * *

Не знам дали искате да продължаваме, аз бих се радвала да го направим, но имам нужда от почивка и ми се струва, че не само аз. Моля, пишете дали имате някакви намерения за девета книга. На мен ми трябва поне месец пауза, може би и повече.

[Yan]

И аз съм "за" да направим една пауза. Даже предлагам два месеца. Т.е. да почнем Winter's Heart през юни.

[Matrim]

Казваме Перин, мислим за проблемите с жена му, двете концепции са неотделими. Липсват ми времената, когато той успяваше да мисли за нещо друго освен нея.

Мисли и как да избяга от Берелайн. Малко ли ти е?

Иначе, аз не бързам за никъде, щом има желание за почивка, нека да починем. Трябва да се подготвим психическите за пленничеството на Файле, толкова вълнения не знам как ще понесем.

[Demandred]

Страшно се замотах аз този път. Първо се забавих твърде много с четенето на първата доза глави, после с коментирането им, реших направо да пиша за последните 9 глави наведнъж, но и с това много се забавих прекалено.

Anyway, поне главите бяха доста по-добри като качество. А Time for Iron (24-та) е една от най-добрите глави в поредицата за мен, Джордан определено умее да вкарва читателя в хаоса на битката по убедителен начин и това е един от най-добрите примери. В гледната точка на сеанчанците пак имаше интересни детайли за живота в Сеанчан, показващи колко нелепи са contrarian мненията, че там животът не бил никак зле и "влаковете идвали навреме".

He had fought in two dozen battles with damane used on both sides

Много показателна мисъл на генерала на сеанчанците, доказваща, че въпреки всичките им хвалби как дамане институцията била необходима, за да се предотваратят atrocities, извършени с Единствената сила, те се случват доста често в Сеанчан, много по-често, отколкото където и да е другаде по света.

Елайда продължава да се държи като тотален идиот и да праска мисли от рода на "She did not concern herself with impossibilities, and if no sister had managed to rediscover the making of ter’angreal in three thousand years, one never would and that was that." Не е ясно защо Заседателките в Кулата още я търпят. Не е ясно и как прословутите eyes and ears на аджите месеци наред да не са научили какво е станало при Dumai's Wells.

Ловът на Червения октомври Черната аджа ми беше по-интересната част, но и там имаше глупости, както Мат е споменал. Трябва да си уволнят CSO-то в Кулата. Явно не е драма да се открадне вероятно най-важната играчка на Седайките...

Да, и това прави неуспеха на Отстъпниците, особено на Месаана, да откраднат ангреалите на Кулата, още по-нелеп. Те обиколиха света да търсят ангреали, ама от Кулата да гепят било твърде сложно...

Търсенето на Чернат Аджа в Кулата започва интересно.

При групата на Елейн шматкането им из преспите вместо да Пътуват до Кемлин и да спестят немалко време и още повече нерви е все по-нелогично. Към края вече на всички от групата тотално им е писнало от това размотаване и разправиите между различните групи, за Елейн всеки ден забавяне би могъл да е фатален в борбата ѝ за трона, обаче никой не направи най-логичното предложение за избягване на всичко това. Иначе сцената с убийството е добре описана, и ми хареса как Елейн, след като вече ѝ беше дошло до гуша от всичките тайни, които се налага да пази, каза в прав текст на Диелин каква е ситуацията при нея.

Now, what do you intend about the Dragon Reborn? He hasn’t been back here in some time, but he can pop out of the air, it seems.
....
Her brother fought for Elaida, and her half-brother was a Whitecloak. She had filled the Palace with women who might turn on one another at any moment, not to mention the fact that one was a Darkfriend, maybe even Black Ajah. And the strongest threat she faced in claiming the throne, a very strong one, stood behind a woman who said she supported Elayne. The world was quite mad. She might as well add her bit.

“I mean to bond him my Warder,” she said, and went on before the other woman could more than blink in astonishment. “I also hope to marry him.

Сорилея продължава да e ужасна бабка и да не е ясно защо всички я търпят. Това, че наби Мин, го бях забравил и мнението ми за нея стана още по-негативно. Не знам какво се опитва да постигне по този начин. Кацуан също се държи като идиот тук и само заради видението на Мин не провали цялата си мисия заради дребнавостта и егото си.

Нападението на ренегатите Ашамани показа отново, че основното оръжие на Ранд е кьоравия късмет aka ta'veren effect. Без него колкото и силен да е винаги могат други силни преливащи да го убият с изненадваща атака. Сцената с Мор в края е доста силна.

Срещата на Перин и Масема е досадна сцена, защото не ми пука въобще за тази сюжетна линия, а и както споменахте, Перин се държи като идиот, за да се върже сюжета. А за капак Файле бе пленена и така се постави началото на безкрайно досадна сюжетна линия, така че последната глава е доста антиклимактична.

Anyway, и аз съм за да направим пауза, преди да почнем девети том.