Препрочитане на Колелото на времето

[RRSunknown]

Човека който нарича себе си Борс или нещо такова беше Кардини в пролога на втора книга. 100% забраавен персонаж за който Джордан се е сетил след години.

[Shamajotsi]

Тези глави наистина се четоха по-лесно, от една страна защото ставаше дума (предимно) за Мат, но от друга - защото бяха по-кратки, като гледам съдържанието.

Гледам, тук отново се тюхкате на Нинив. Аз като че ли леко ѝ обръгнах, пък и на петата книга стигнах тъкмо частта, където се обвинява за съдбата на Биргита и си призна (иха!) за някои свои прояви на безрасъдство - та съм склонен да ѝ простя проявите на глупост в момента. Обаче Авиенда от своя страна леко дразни - което не помня да се е случвало предните два прочита. Не помага, че цялата глава с четирите героини беше през нейния поглед. Но нали от Айилците единствения по-начетен народ били хората от Две Реки? И ужким дори са били в контакт с хората от Шара - не мога да приема, че нашата ще проявява чак такъв културен шок от Морския народ (и, бтв, дори тя трябва да осъзнава, че "влагоземци" е леко неточен начин да се обръща към тях, ама нейсе).

Прочее, Биргита си е консистентно як персонаж до тук. Елейн също проявява в тази глава качествата, заради които ѝ се кефя. Даже като че ли виждаме нова нейна страна - явно престолонаследничката може да се ядосва, но дори тогава е в състояние "to make peace in a water-feud".

Мат продължава да проявява своята супер-способност - да оценява безпогрешно който и да е кон само от един поглед, а от втори - да разбере житейската и семейната история на създанието. Което ме изкефи - не е само късметът и чуждите спомени, с което си помага. А и е яко, че това е нещо много общо между Мат и Олвер. Много ми е драго за момчето и малко ме е яд, че триумфът му в конното състезание не беше описан по-подробно.

Иначе нещо, на което се кефех едно време, но вече малко ме вади от текста, са моменти, в които виждаме как разни елементи от нашето съвремие биват "изобретени" във фентъзи романите. В случая - гилдията на букмейкърите, които изобретяват застраховките и финансовите деривативи. Хубаво, тук по се получава, но ме подсети за по-неубедителните упражнения по тази тема в разните му там исекаи.

Дълго време се чудех откъде го помня това описание за структурата на мраколюбците - как статута сред тях не отговаря на "официалния" им статут в "светлото общество". Е, явно е било чак от седма книга (все си мислех, че е било нещо от пролога на втора). Този елемент от света винаги ми е бил много интересен - кара обществото на мраколюбците да изглежда наистина като някакво тайно паралелно общество със свои си правила.

В главата на Мат ми направи много хубаво впечатление, че поне Мат изразява (поне пред останалите) нужното уважение към Елейн и Нинив.

Иначе имам чувството, че в Ебу Дар Джордан е съзрял шанса си да ни покаже какъв матриархат може да врътне в този свят. И леко се е олял, ама майтап да става.

Човека който нарича себе си Борс или нещо такова беше Кардини в пролога на втора книга. 100% забраавен персонаж за който Джордан се е сетил след години.

Whaaat ? А аз толкова дълго чаках да се появи този "човек, който наричаше себе си Борс" - пък хич не направих връзката! Предполагам донякъде защото давах доста на тагадък, но и двамата имат съвсем различен образ. "Борс" е некъв супер-хитър, който вижда на всекиго издайническите маниеризми, пък Джайчим - некъв лузър, на когото му разгониха фамилията (щеше да е смешно, ако не беше тъжно) още преди няколко книги.

[Matrim]

Каридин е разкрит като Борс още в четвърти том.

Ебу Дар е повече на майтап матриархат, Фар Мадинг в девета книга вече е хардкор матриархат, подготвяйте се.

Не знам колко е начетен средностатистическият айилец, но помня, че Авиенда си мислеше, че влагоземките са под ботуша на мъжете като цяло, а то не е баш така.

[Matrim]

Глави 18-22

Резюме; Ранд се мъчи да убеди айилските вождове, че седайките не му дърпат конците. Но планът му със засукана седайка-сервитьорка не е особено сполучлив. Изневиделица пристига, не, по-скоро довтасва, Кацуан, убер-седайка, за която уж всички са чували, но Джордан така и не ни е споменал нищо по въпроса досега. Въпросната е убедена, че наш Ранд няма да й стори зло, защото е lawful good и малко простичък. След лек скандал, тя отива да разпита останалите седайки какво е положението. Ранд междувременно бива успокоен от Мин с малко креватна гимнастика.
Севана се обажда по прото-Skype на Самаил и крои безумни планове. Самаил и Грендал едва сдържат смеха си, но пък не знаят, че мистериозен наблюдател ги следи,
В Ебу Дар, Биргит отива със знамето на мира при Мат. Той си спомня коя е тя и заедно с Беслан си организират юнашки запой. Още на сутринта Нинив и Елейн отиват да се извинят на Мат с любезността на политическите коментари на Слави Трифонов. След примирието, Сетале Анан ги сгащва и иска да ги води при някаква организация, помагаща на бегълки от Кулата.

Коментар: Както си личи и от длъжкото резюме, стават немалко интересни неща в тия глави.Двете в Ебу Дар си ги препрочитах доста пъти навремето, а появата на Кацуан очаквах да ме вбеси, а тя само ме подразни. Обръгнал ли съм или Кацуан все пак не е чак толкова зле?

Но нека да скочим първо на главите с Мат. С Биргит най-накрая свалиха маските и правят любимото ми дуо в цялата поредица. Беше интересно как Мат беше съвсем равнодушен към втория опит да го убият или отвлекат в последните няколко дни - аз даже и го бях забравил напълно.

Макар, че цитирам понякога класическата реплика от резюметата на Isam "I love forced apologies mixed with insults at the crack of dawn". някак си не ми бе направило впечатление колко абсурдно е, че Елейн и Нинив хукват да се извиняват още на зазоряване, при все че Биргит ги осведоми за запоя и Нинив постоянно дудне как Мат спял поне до обяд.

Но пък ми дойде наум нова интерпретация - Мат казва "Oh, that. It was nothing.", защото не че държи толкова на това пусто извинение, а по-скоро по време на купона предишната вечер е бил пиян и е говорил без каквито и очаквания нещо да се случи.

“I won’t shout at you,” Nynaeve shouted.

Класическите Нинив моменти продължават да валят.

Elayne managed not to gape. Her knowledge of men was limited to Rand and what Lini and her mother had told her.

Ех, да имаше Елейн двама братя, които да и дадат някакъв опит с тия мистериозни създания, наречени мъже... oh wait.

Лекотата, с която Мат бе убеден да се премести в двореца напук на заровете в главата му и предишното държане на Тилин ми подсказва, че Джордан едва ли е възнамерявал прословутата сцена с двамката да е приета чак толкова насериозно. Или пък както често прави хич не го боли за мотивацията на героите, стига сюжетът да се движи в желаната посока.

Пак твърде много бие на ситком на моменти - Нинив и Елейн виждат прислужницата, която се цупи, че Мат не й обръща внимание и решават, че случаят е точно обратния. И като цяло се държат все едно се извиняват на Могедиен или Елайда. Но пияната Елейн-чрез-Биргит беше забавна. Даже и си спомни да даде на Нинив брой обици все едно е най-висшата сред Морския народ.

He would not be able to drink and gamble his nights away, either. Tylin surely would not allow a bad example for Beslan.

Наивността на Елейн ми дойде малко в повече тук. И в далеч по-пуритански култури се е считало за съвсем нормално принцовете да гуляят до зори и да ходят по жени, за комар да не говорим.

Сетале Анан също реши да прибързва със заключенията и подбра Нинив и Елейн все едно й плащат да движи сюжета напред.

For herself, Nynaeve would have liked to go—only a fool passed up any chance to dance

Още една прилика с Мат, който направо отсече, че

he had never turned down a dance with any woman of any age or station

в същата глава.

Стигаме и до Кацуан. Донякъде, проблемът при нея е не само, че самата тя често е дразнеща, а че реакциите към нея са нереалистични. Не мога и за секунда да повярвам, че след отвличането на Ранд айилците му ей така ще пуснат непозната седайка при него, нито че той ще стои безучастно дори и като усети, че бабето почна да прелива. И колкото и да не обичам Кацуан, не вярвам, че тя би нахлула така нагло преди да поразпита каква точно е ситуацията с Ранд. Или че ще го пита всеослушание причуват ли му се гласове.

Graendal maintained the Mirror of Mists that hid her true form, but Sammael had dropped his, golden-bearded again and just head and shoulders taller than she.

Самаил такъв комплекс за малоценност го гони, че и пред Севана се прави на по-висок.

The woman, Maisia, paused in the act of smoothing her skirts under when he gave her name, glaring at him with a fury that should have stripped his hide away. Perhaps she had thought to keep her identity hidden. She said nothing, though. After a moment she sat beside him, her smile returning so suddenly it might never have gone. Not for the first time, Sevanna was thankful that wetlanders wore their emotions on their faces.

Севана си мисли, че е по-печен играч от Грендал и Самаил. Безценно.

Добре беше, че Мин и Ранд най-накрая стигнаха

до секс, но някои от репликите са като извадени от лош hurt/comfort фенфик:

“I’m not teasing.”

I’m cold inside, sheepherder. Colavaere, and Master Fel. . . . I need to feel warm flesh.

Мистериозният наблюдател (Следящият в бг превода?!?) е, разбира се, Моридин, и разбира се изпълнен с чувството, че е над всички и знае всичко. Но то човек като гледа Севана е трудно да му хрумне друго...

[Ghibli]

Писали сме едновременно, за малко да пусна и аз резюме, но това на Мат е много по-яко от моето

Да, тази порция глави беше добра и бързо се четеше.

В началото ми стана жал за това, че Мерана, която дотук беше една от малкото по-разумни седайки, е накарана да прислужва. Все изтегля късата клечка, горката. После обаче като прочетох за Бера и Кируна при мъдрите, мисля, че нейното наливане на чай не е толкова зле всъщност. Малко странно ми се видя, че всички седайки са пратени да живеят в мизерни условия - стори ми се ненужно и дребнаво издевателство от страна на Ранд да ги сложи да спят в мазето по три на легло.
Като стигнах до това разсъждение, симпатията ми към Мерана леко се поизпари:

They were not really apprentices; there were no lessons involved, of course. What could a great lot of wilders, savages at that, teach Aes Sedai?

Мерана може да е една идея по-разумна, но за съжаление си остава Айез Седай.

Berelain ... smoothed her skirts and vigorously squared her shoulders. Rand looked away hastily.

Хехе, забавни са ми постоянните такива сценки с Ранд и Берелайн, въпреки че не е интелигентно

Иначе, беше време Ранд и Мин да се награбят. Не знам дали се радвам или да съжалявам, че повествованието спря до момента, в който си разкъсаха взаимно дрехите. Имаше потенциал за много криндж, както стана ясно от информацията за любовните романи, писани от Джордан. Все пак май така е по-добре

Кацуан е невъобразимо древна, невъобразимо силна и невъобразимо дразнеща. @Matrim , отговорът на въпроса дали все пак Кацуан не е чак нолкова зле: не, несъмнено ти си обръгнал. (Между другото, сега като я видях как се пише в оригинал, се зачудих защо е преведена като Кацуан. Аз бих оставила Д-то в името й. Може би бих я написала Кадсуейн.)

Донякъде, проблемът при нея е не само, че самата тя често е дразнеща, а че реакциите към нея са нереалистични.

Аз така и не разбрах защо останалите седайки чак така треперят пред нея. Да де, защото е много силна и много древна. И все пак, в крайна сметка колкото и да е силна и древна, уж са равнопоставени, дори и само формално. Щеше ми се някоя от тях да покаже, че има гръбнак, но уви.

"Were either of you involved in that . . . vileness . . . right after the Aiel War?"
"What vileness? I don't know what you are talking about."

Поредното акцентиране върху това, че седайките редовно пренаписват и цензурират историята и че скриването на информация е редовната практика дори вътре в общността им (същото се споменаваше при сцените с Елайда и с Егвийн по-рано).

За Севана какво да кажа, продължава да чупи тъпомера и лошото е, че ще продължава да я има нататък. И аз си отбелязах как Самаил се беше маскирал като изключително висок мъж - това комплексите са страшно нещо. Много шокиращ момент беше появата на Следящия (Моридин), който е способен да къса самата тъкан на Шарката със Същинската сила и не се притеснява да го прави. Всякакви концепции и правила на света излетяха през прозореца. Интересно е написана мистерията около него с явните признаци, че е близък на отстъпниците и ги познава добре.

При Мат, това ме уби:

Mat had not heard of beggars attacking people, but maybe times were harder than he thought. A large jute sack lay near one outstretched hand. The fellows certainly had been optimistic about what they would find in his pockets. The thing could have covered him from head to knees.

Не можах да повярвам, че Мат си ги мисли тези неща сериозно, след като преди това в хана се отърва на косъм от онези двамата убийци със сандъка. При обясненията му към ханджийката тогава си помислих, че омаловажава нарочно. Обаче сега по нищо не пролича да е сарказъм, така че, уви - Мат и той е недосетлив идиот.

Разговорът му с Биргит беше добър наистина. Освен че двамата имат много общо и наистина са добра двойка, просто се насладих на такъв прям разговор между наши хора без враждебност, манипулации и криене на тайни. Беше като свеж полъх. Хареса ми как Биргит забелязва, че Мат сменя различни акценти и начини на изразяване в древния език без да се усеща.

Много ми хареса сценката с Елейн, която казва "Аз не съм пияна". За съжаление в българския превод се е изгубил този нюанс
На това се изсмях с глас:

"Why did you allow it, Birgitte?" Elayne exclaimed. "Mat Cauthon will corrupt the boy, and his mother will blame us."

И продължението му беше добро.

He would not be able to drink and gamble his nights away, either. Tylin surely would not allow a bad example for Beslan.

Частта с извиненията и обещанията към Мат беше уж яка, но колкото ми хареса, толкова и ме подразни - заради злобата и истериите на Нинив и, за съжаление, и Елейн. Тази глава е от гледната точка на Елейн, но през цялото време имах чувството, че е на Нинив - защото Елейн се държи и мисли досущ като нея и съвсем в разрез с характера си дотук. Чак се стрясках защо изведнъж скача гледната точка, а то всъщност тя гледната точка не скача - просто аз мисля, че чета разсъжденията на Нинив, пък то била Елейн. Нинив разсъждава какъв нехранимайко е Мат и изведнъж Нинив я побутва и казва нещо - такъв беше ефектът за мен.

He was not deserving of sympathy or pity! She still held saidar, and she considered thumping him with a much thicker flow than she had used on Nynaeve. Not that that would do any good so long as he wore the foxhead. Then again, it hung loose, not touching him. Did it offer the same protection when it was not . . .?

Nynaeve ended her speculation by lunging for him, fingers clawed.

...Тук нямам цензурно какво да кажа...

Въобще, ако нещо е като лош фенфик, това е представянето на Елейн в тази глава. Ужасно е! Нито помен от всичките й положителни качества от цялото повествование до момента.

Макар, че цитирам понякога класическата реплика от резюметата на Isam "I love forced apologies mixed with insults at the crack of dawn". някак си не ми бе направило впечатление колко абсурдно е, че Елейн и Нинив хукват да се извиняват още на зазоряване, при все че Биргит ги осведоми за запоя и Нинив постоянно дудне как Мат спял поне до обяд.

Не съм съгласна, че е абсурдно - напълно в техен стил е (каквито са станали напоследък и двете). Само те самите са важни, не ги интересува изобщо дали ще причинят някакво неудобство на човека отсреща, всъщност не се замислят изобщо за него, какво би си помислил или какво би изпитал. Важните са те самите и тяхната велика саможертва да дойдат да му се извинят. Той има нужда да се наспи? Много важно, те имат мисия и не могат да чакат!

Но пък ми дойде наум нова интерпретация - Мат казва "Oh, that. It was nothing.", защото не че държи толкова на това пусто извинение, а по-скоро по време на купона предишната вечер е бил пиян и е говорил без каквито и очаквания нещо да се случи.

Аз също определено останах с впечатлението, че той самият не е държал да му се извиняват. Не е в негов стил просто. Дори си помислих, че Биргит е излъгала, че Мат иска извинение и всъщност той не е искал нищо такова, а Биргит е инсценирала всичко, за да накара двете патки да проявят малко човешко отношение към Мат, защото е видяла, че той изобщо не е лош човек, и се е впечатлила от това, което й е разказал, докато са пили. Това е моята мини теория - въпреки че ми е ясно, че едва ли е така наистина, тъй като такова държание е прекалено манипулативно за Биргит, тя не действа така обиколно, а направо.

Ех, да имаше Елейн двама братя, които да и дадат някакъв опит с тия мистериозни създания, наречени мъже... oh wait.

Да! Голяма тъпотия е този момент! Но, както казах, в тази глава Елейн все едно е подменена.

Сетале Анан също реши да прибързва със заключенията и подбра Нинив и Елейн все едно й плащат да движи сюжета напред.

Да, но пък беше яка цялата сцена с нея, особено ми хареса хуморът с това как Нинив в един момент вдяна и се нагоди към ситуацията, а обичайно по-чувствителната към нюансите Елейн не успя да разбере какво става.

[Matrim]

И преди е ставало дума, но сега пак се сещам - тъпо е как Джордан тотално игнорира факта, че Мат пътува с Нинив и Елейн в продължение на месеци в промеждутъка между втори и трети том. Мат не помни много от това време, но Елейн би трябвало поне някакви преки впечатления да има от него, а не само да се води по "Нинив каза, че Мат е еди-какъв си". Сега имаше чудесен повод Елейн да напомни на читателите, че и Мат има за какво да е благодарен на нея и Нинив. И като толкова не искат никъде да ходят заедно с него, можеха от самото начало да го пратят да броди из Рахад с Биргит и Авиенда или, о, ужас, само с неговите хора и да разчитат на та'вирен фактора. Ако вземе, че открие Купата първи няма да им открадне, я, на него тя за нищо не може да му послужи.
Мелодраматичните тръшкания от рода на "“She informed us of your demands, Master Cauthon,” Elayne said formally. This must be how it felt to stand before the headsman’s block." хич не пасват на героиня, която многократно се е сблъсквала с далеч по-големи опасности. По-рано пак ни напомниха за дипломатическия талант на Елейн, мисля, че ще е далеч по-резонно тя да беше организирала помирението между Нинив и Мат вместо да се прави на по-Нинив и от самата Нинив и да се извинява само заради Авиенда. Ако толкова я гони амнезията, можеше и Том да й обясни, че Мат не е чак такъв нехранимайко на какъвто се прави.

Мерана може да е една идея по-разумна, но за съжаление си остава Айез Седай.

И след открития урок изнесен от аша'маните пак не щат да вярват, че някой друг може да прелива като хората. От Витоша по-високо нема, дето се вика.

[Yan]

Най-голямото предимство на главите беше, че бяха кратички и все пак се случиха някакви неща.
Нещата, които ми харесаха:
- Претръпналият сред поредния опит за покушение Мат
- Бромансът на Мат и Биргит
- Самаил, който е ходещото клише за "ниските хора имат комплекси"
- Ранд и Мин най-накрая се награбиха. Време беше, аман от това сексуално напрежение дето с нож да го режеш.
- Елейн under the influence Тук се изхилих с глас.
- Горкият невинен Беслан, който Мат щял да разврати.
- Моридин се появи на сцената. На поредно препрочитане има много подсказки, че това е Ишамаел, но си признавам, че когато за пръв път четох на български и аз участвах в спекулациите кой ще да е този симпатяга.

Нещата, които ме издразниха:
- Нинив
- Нинив
- Нинив + Елейн при Мат
- Елейн и амнезията и за Мат
- Елейн и разсъжденията и за мъжете. Това вече и @Matrim и @Ghibli са го споменали, ама при двама братя и бая шавливата Мургейз, тия разсъждения бяха втф.
- Баба Кацуан - тук Джордан здравата се излага и има откровени несъответствия. Значи тя хем е участвала в залавянето на Логаин и Мазрим Таим, хем първият въпрос, който всички и задават е - Ма ти беше ли умрела ма? Ся не че нещо, ама това са събития от пред има няма две години. Естествено напълно възможно е просто Айез Седайките ептен да не си говорят помежду си, ама баш Мерана и околните уж не са некви рандъм патки хванати от гората, та да не знаят, чe в общи линии живата легенда на сестринството е участвала в тия събития... Извън това, цялото и поведение беше толкова тъпо от психологическа гледна точка, че добре, че Ранд и той не пращи от акъл в последно време, та да има някакви шансове за успех.

Севана е просто тъпа и вече и претръпнах.

[Demandred]

Приятни глави като цяло. Ранд определено имаше нужда от малко секс, за да забрави за малко проблемите си. Кацуан показа отново, че прословутите способности на седайките като манипулатори и дипломати са вятър и мъгла, като направи почти всичко възможно Ранд да я изгони завинаги.

Севана продължава да е идиот и аз продължавам да се питам защо по дяволите всички Шайдо ѝ се връзват на акъла. Може би в този клан имат традиция да лобомотират всички или в изворите им е имало твърде много олово, което е довело до сериозни мозъчни увреждания...

Информаторите на Грендал при Ранд трябва да са много некадърни, ако тя все още вярва, че Самаил и Ранд са сключили примирие.

Пияната Елейн е много забавна, язък, че ѝ тя като всички други жени в тази поредица освен Биргит не обича да се напива.

Once, as a girl, she had swung Master Luhhan’s hammer against his anvil as hard as she could, and the shiver of it ran all the way to her toes.

Защо ли не съм изненадан, че Нинив е правила такива опити с ковашки чук...

“You are she. Birgitte, for true. Burn my bones to ash, it’s impossible.

....Elayne and Nynaeve know and kept it from me, true? I weary of secrets, Birgitte, and they harbor secrets as a grain barn harbors rats. They’ve become Aes Sedai, eyes and hearts. Even Nynaeve is twice a stranger, now.

Изказът на Мат e съвсем различна, докато говори на Old Tongue с Биргит.

Елейн наистина е доста out of character тук по време на извинението. Особено тази нейна мисъл:

This must be how it felt to stand before the headsman’s block.

Това от който и да е герой би било абсурдно, но точно от нея е още повече, понеже тя обичайно се извинява доста по-бързо и е по-готова да признае грешките си от повечетп другите герои.
Въобще цялата сцена с извинението от една страна е забавна, от друга дразнеща, защото е твърде нелепо се държат участниците.

Това, че Мат се съгласи да се настани в двореца след случилото се с Тилин, също е малко нереалистично, дори и отчитайки спирането на заровете в главата му.

Мисълта на Елейн, че целият ѝ опит с мъжете се изчерпва с Ранд, също е наистина нелепа в неромантичен контекст. Не само, че има двама братя, но и като наследница на трон в държава, където голяма част от висшите благородници и администратори, са мъже, не може да не е имала множество контакти с тях и да не е гледала как майка ѝ комуникира с тях. Плюс това обиколи половината континент с Том и Джюйлин. А и опитът ѝ с Ранд е от точно 3 дни, през които бяха заедно. Терзанията ѝ как Мат щял да разврати невинннот момче Беслан са прекалено наивни.

Направи ми впечатление колко странно е поведенението на Сетале Анан тук. Тя е абсолютно сигурна, че Елейн не може да е Айез Седай, защото изглежда на 18 години и рискува тайните на the Kin на базата на тази сигурност. Първо, това че Елейн изглежда на 18 далеч не значи, че задължително е на 18, и второ при положение, че Драконът се е преродил и наближава последната битка, е логично да допуснеш, че има вероятност Кулата да ускори процеса на промотиране на новачките и посветените. Освен това е доста нереалистично съдържателката на елитен хан, разположен срещу двореца, седмици наред да не е чула, че са пристигнали четири Айез Седай, две от които много млади, една от които е щерката наследница на Андор, и са били приети без проблеми от кралицата и от посланика на Салидар фракцията. Или някой от хората на Мат толкова време да не се е похвалил в хана, че са пътували с "lady Elayne, the young Aes Sedai and Daughter-heir". Още повече, че Елейн определно се набива на очи с нейната redgold коса, която почти никой няма в тази част на света.

Elayne held on to cool composure by a fingernail. Sulky pouting? Sulky pouting? When she had the chance, she was going to kick Nynaeve where it hurt!

Нинив и Авиенда почват да ѝ влияят зле и Елейн става все по-склонна към насилие.

В началото ми стана жал за това, че Мерана, която дотук беше една от малкото по-разумни седайки, е накарана да прислужва. Все изтегля късата клечка, горката. После обаче като прочетох за Бера и Кируна при мъдрите, мисля, че нейното наливане на чай не е толкова зле всъщност. Малко странно ми се видя, че всички седайки са пратени да живеят в мизерни условия - стори ми се ненужно и дребнаво издевателство от страна на Ранд да ги сложи да спят в мазето по три на легло.

Тези случаи, в които героини се налага да спят по две или три в едно легло поради разни изсмукани от пръстите причини, са твърде много в поредицата, за да са случайни.

[Shamajotsi]

Вие сте изписали повечето каквото и аз имах на ум, та сте ми спестили работа !

Аз ще почна хронологично с главите:
- В опитите си да убеди вождовете, че той, а не седайките, командва парада, горкичкият ми изглеждаше доста неубедителен и отчаян.

- В същото време, лудостта му е описана много кофти. В смисъл, не че ми е тегаво да чета за това, ами като читател почвам да се притеснявам за него . Добре че се появи Кацуан...

- Същата не е недразнеща. Матрим, споделям мнението, че определено ти си ѝ обръгнал. На първо време, това, което тя обича да прави с останалите - да ги конфронтира без причина докато те не "покажат гръбнак", вийш ли - е супер-тъпо и в случая супер-вредно за цялата кауза. В 19та глава тя сама заявява, че на нашия не му трябва много, че да изперка. Тя в същото време прави всичко възможно, че Ранд (и читателя) да полудее и без намесата на покварата на сайдин.

- Тя е и синтез на почти всичко, което е кофти у Айез Седай. Изисква уважение от Преродения Дракон, а Айез Седай доста са се постарали за това никой да им няма доверие. Освен заради умението им да преливат и силата, която им дава, разбира се. Тези жени само създават пакости (макар и с добри намерения - което е колкото успокоение, толкова и не). Нямаше много какво да каже по въпроса с обвързването на Ранд от Алана, освен че най-кофтито в случая било как Кацуан не е имала шанс да стори това.

- Кацуан е и подобаващо двулична - например, кара се на бунтовничките, че трябвало да уважават властта на Елайда. Хубаво, ама, едно: ясно ни е казано, че изкачването на Амирлинския трон е в най-добрия случай станало на ръба на закона. Второ: ако на нея толкова ѝ пукаше за законите и порядките, тя самата щеше да е вече Амирлин. Беше ни казано в предната книга как повиквателното за казармаАмирлин било със същите думи като призовка за съд и се взимало също толкова сериозно предвид. Еми като ѝ знае устата толкоз, да е отишла да кисне по цици и както е дибидюс да им мие краците на заседателките.

- Вметка: това как в най-голямата криза бунтовничките избират ужким лесно манипулириуема фигурантка, пък в спокойни времена са искали да изберат Кацуан няма как да го повярвам, предвид как ужким играта на домове била измислена в Тар Валон, видиш ли.

- Как да е, Кацуан много ми падна в очите и с това как солеше Сюан Санче, че се е забъркала с този млад ал-Тор и как в общи линии показа ясно, че съдбата на Бялата Кула е далеч по-важно за нея от съдбата на света. И все пак, дори кулата явно е по-маловажна от това да не ѝ развалят рахатлъка.

- Не споменахте самоубийството на Колавер, но то ме посъщиса. Изпитах жал за жената, а още повече за Мин, която едно, че трябваше да види смъртта ѝ предварително, а и после и на живо.

- Севана че е тъпа - тъпа е. Вече съм го приел и не ме учудва. Не ми е ясно защо ѝ се връзват, което и Демандред повдигна под въпрос. Между другото, слушайки петата книга вчера тъкмо минах частта, където Мат отбелязва, че Куладин е двадесетина пъти по-сприхав от обикновен айилец – това подкрепя теорията за оловото във водата!

- В епизода с Мат и Биргита много яко са загатнати късчета от миналото на света. От една страна ми се иска да знаем повече за тези отминали времена, от друга – осъзнавам, че липсата на детаили допринасят за мистерията около света.

- “I weary of secrets, Birgitte” – всички се чувстваме така! И в тази връзка – много съм учуден и разочарован от това, че Мат не е споделил, че той е надул Рога на Валийр.

- Цялата история с „извинението“ беше доста тъпа. И биеше малко на угаждане на феновете. Ако е било това целта на тази сцена (в допълнение към другата цел – да има някаква причина в този сюжет Мат най-сетне да свърши нещо по въпроса с намирането на Купата), то това би обяснило защо Елейн е толкова не на себе си в нея.

- И по отношение на съжденията на Гибли - според мен Мат искаше да му се извинят. Аз ситуацията я разбирам, че той е свикнал винаги той да е виновния и винаги той да трябва да поднася извинения за постъпките си (и да яде пердах заради тях). Та сега като на него му казват "извинявай, ти много ни помогна, пък ние ти се отблагодарихме кофти", той единствено може или да каже как, видиш ли, на всекиго се случва, или как всъщност той наистина не бил помогнал много. Много одавна ми се случи на мен такова нещо, та може и да греша, но така ги усещам нещата.

- Отбелязали сте, че Мат пътуваше дълго и тъжно до Тар Валон заедно с Елейн и тя трябва да го е опознала тогава - само че той тогава беше взел-дал и в един момент спря да приема и предава съвсем, тъй че приемам, че тя го знае само от това, което Егвийн и Нинив са наклеветили за него.

- Ханджийката чупи тъпомера и се има за последна инстанция за това коя жена е Айез Седай и коя – не.

[Ghibli]

Според мен случката с ханджийката беше в пряка зависимост от това, че Мат беше през една врата. Нашите се сетиха да потърсят помощта му и я получиха още в същия миг. Не възприемам "тавирен" като магическа пръчка, с която може да бъде оправдано всяко несъответствие в сюжета, просто в случая се връзва екстра.

@Demandred, много яко наблюдение за разликата в стила.

[Ghibli]

Книга 7: Корона от мечове
Глави 23-27

Резюме: Сетале Анан завежда Нинив и Елейн при тайния Кръг на Родствениците в Ебу Дар, но там продължават да ги мислят за самозванки и ги напъждат. По обратния път Нинив си харесва магазин за рокли, но подмолен атентат осуетява разширяването на гардероба й. Благодарение на случайността двете с Елейн се измъкват невредими. Могедиен е наказана от Тъмния и след известен период под властта на Шайдар Харан се озовава при тайнствения непознат Моридин (Следящия от по-рано), на когото е длъжна да се подчинява. Мургейз изживява тежки дни в плен на новите ръководители на Чедата на светлината. Внезапно крепостта им е превзета от сеанчанци, водени от върховната лейди Сурот. Това дава шанс на Мургейз да избяга с помощта на Балвер, бившия секретар на Педрон Ниал. Ранд прогонва Перин след сериозна караница и Перин си заминава с хората си. Лоиал пък е отпратен да върши работа като обикаля стедингите и скоро Ранд ще остане без никакви близки приятели около себе си. Караницата обаче се оказва план за заблуда на противника - всъщност Перин е изпратен в Геалдан с мисия да озапти Пророка и да го доведе при Ранд. С него върви разнороден отряд, съставен от неговите хора, айилски деви, малко седайки, малко мъдри, кайриенопсевдоайилците, над които Файле е решила да вземе началство, и естествено, Берелайн с част от нейните хора.

* * * * *

Коментари:

- Като цяло, тези глави ми дойдоха разочароващи и не ми се коментира. При Нинив и Елейн нивото продължава да е като на фенфик - и двете не си съответстват на характера или историята.

- Нинив дори Могедиен не я разплака така, както перспективата да има нещо общо с Мат.

- Двете самонадеяни патки по чудо не си взеха. Не че им мина някаква мисъл по този повод. Ако съм на мястото на Биргит, след това изпълнение не бих пуснала Елейн да отиде сама до тоалетната.

- The Kin и те са много... как да го кажа... с нисък IQ. Тъй като не ги помнех какво и що, имах доста по-високи очаквания за тях и реалността ме удари с мокър парцал.

- "Има ли наказания, има и организация" от една страна е здраво разсъждение, от друга страна, вече ми омръзна да чета за миене на чинии и прочие фетишизъм.

- "Ние може да сме млади за Айез Седай, но да видите новата Амирлин" - Егвийн супер много би се зарадвала да го чуе този аргумент.

- Не съм мислила, че глава с мъчения (Могедиен) ще ми бъде най-приятното за четене от седмичната порция. Там поне имаше нещо интересно покрай найната гледна точка, концепцията на новата джаджа с използване на ДНК на жертвата и официалното представяне на Моридин, който за момента изглежда много куул и, за разлика от предишната си личност, с всичкия си.

- Мургейз Трябваше ли да има още секс под принуда, вече ми идва в повече Все пак нейната глава я класирам като по-интересна. Нямах против, че екшънът с превземането на крепостта беше зад кадър. Моментът с абдикирането преди да се самоубие не го помнех и се впечатлих от него. Иначе, не мога да разбера защо сеанчанците разчитат до такава степен хората да спазват прословутата клетва и ги пускат да си щъкат, както и защо при това положение няма повече дезертьори, които да са разнесли из целия континент какво се случва. Едва ли трябва да си бивш шеф на тайните служби, за да се сетиш да се чупиш по начина, по който избягаха нашите. (Ако е обяснено във втори том, вече съм успяла да го забравя.)

- При Перин лека скука, отново цели страници за това кой в какъв ред минал през портала, как бил облечен, кого погледнал и къде застанал. Аман! В началото си рекох, че Ранд и той съвсем изтрещя и също си смени характера насред поредицата, за да изгони Перин по този начин, но после се зарадвах, че Джордан не е чак толкоз зле и целия екшън между тях е наужким. Което би трябвало да е очевидно уж, но след случващото се при wonder girls не бях съвсем сигурна.

* * * * *

П.П. Попаднах на един блог с материали за света на Колелото и пускам линка в случай че ви е интересно. Впечатли ме изследването на текстила с изработени примери, въпреки че не съм съгласна с някои моменти (най-вече позоваването на стила на 16 век): https://13depository.blogspot.com/2009/ ... ion-1.html

[Matrim]

Аз два дена не посмях да пристъпя към главите с Могедиен и Мургейз, защото ги помнех като скучни и малко насилено депресиращи, но се оказа, че всъщност ми харесаха повече от другите три. На Джордан му дай да описва неща като Шайол Гул и ракените на сеанчанците, там е в стихията си, но повече ни занимава с глупости от рода на коя била избягала от Бялата кула преди не знам си колко години.

Elayne’s chin rose, her blue eyes so cold Nynaeve would not have been surprised to see frost forming in her curls.

Колкото и глупаво да се държат напоследък Нинив и Елейн, пак има забавни моменти като този.

или този:

Elayne really was becoming violent, spending so much time with Aviendha. Someone ought to slap some sense into that pair

Як коментар от re-read-a на tor.com:

Nynaeve al’Meara, ladies and gentlemen: the only woman in the history of the world to actually be devastated to learn she’s going to stay young and beautiful for multiple decades. Lordy.

Инфодъмпингът на тема Забавяне беше доста очеваден, дори и по джордановите стандарти. Поне се е опитал малко да подготви идващите разкрития за възрастта на седайките и родственичките, но пак човек се чуди как никой не е забелязал тия неща досега.

Елейн поне почва да прави връзка с реалността, макар че не виждам защо продължава да нарича Мат Master Cauthon точно пред Нннив:

“We would never have gone to the inn without Master Cauthon, so we’d never have met the remarkable Mistress Anan or been taken to this Circle. So if the Circle does lead us to the Bowl, we have to say he was the root cause.”

Направи ми впечатление колко грубо се държаха Родственичките и се замислих колко често жените в тая поредица се карат я като малки деца, я с враждебност далеч надминаваща подобаващото за ситуацията. То не че и мъжете са много стока като цяло, но поне някаква повърхностна учтивост има чат-пат.

If you are seen after sunrise, we will see that the sisters know where you are, and the White-cloaks as well.

Не знам защо тъкмо плащовете ще ги трогне много, че някакви се правили на "вещици", но какви заплахи, какво нещо! Ще кажеш, че двечките са извършили някакво ужасно престъпление. Като цяло въобще не мога да повярвам, че Родственичките могат да прекарат години в Кулата и да продължават да вярват в ПР-а на седайките:

Aes Sedai were as near omnipotent as made no difference, though.

Sure, Reanne, sure.

Мъркащият огромен звяр (лопар) на Сурот е як, обаче. Жалко, че собственичката му е идиотка.

Мисля, че нямаше нужда да ни се казва в прав текст, че новата робиня на Сурот е бившата панархеса. Намеците на темата и гледката на "представлението" са достатъчно creepy, според мен.

Иначе, не мога да разбера защо сеанчанците разчитат до такава степен хората да спазват прословутата клетва и ги пускат да си щъкат, както и защо при това положение няма повече дезертьори, които да са разнесли из целия континент какво се случва.

На сеанчанците уж не им пречи хората да разказват за тях навред и нашир:

The officer who gave me the pass said it did not matter. His exact words: ‘Tell who you will what you have seen, and let them know they cannot stand against us. Your lands will know soon enough anyway.’

Как точно са успели да изненадат Амадор не е много ясно, колкото и тъпоумен да е Валда. Владяха Фалме и околностите му в продължение на месеци във втори том, но все още и сравнително добре осведомени хора като Мургейз ги смятат за небивалица. Джордан понякога попрекалява със склонността на героите да не вярват на истината, а да се хващат на всякакви измишльотини, и то по най-удобния за развитието на сюжета начин.

Не знам защо Мургейз смята, че абдикация, която никой не забеляза ще помогне особено на Елейн. След като каза

No amount of honey would make it drinkable.

съвсем ми падна в очите. Хората отвъд океана ти носят кафе, ти не щеш. Пий си чая при Севана, тогава!

Главата с Могедиен биеше на хорър, и както вече казах, Джордан блести в тия моменти. От падащия таван направо ме хвана пристъп на клаустрофобия. Само не знам защо трябваше и да има намеци, че и нея са я изнасилили, като цяло човек остава с усещането, че някой му е казал за Игра на тронове или някаква подобна книга и е решил да сложи повечко сексуално насилие в този том да не остане по-назад от модните тенденции.

Интересно и, че капанът за ума, колкото и да е ефективен и зловещ, ни демонстрира, че разнобоят сред лошите е може би по-зле и като този сред добрите. Късмет за Ранд и компания, че Тъмния обича Отстъпниците да си подлагат крак един на друг, вместо да наказва по-сурово такива ходове.

За Перин какво да кажа - главата е много лошо предзнаменование. Описаха подробно кажи-речи всеки важен участник в тая печално известна експедиция, но повече няма да видим никой от тях в този том. Това, че Ранд прати и седайки, и Берелайн с Перин вече съвсем счупи тъпомера. И кавгата между Ранд и Перин не виждам за какво беше - ако Перин просто се бе изпарил един ден като останалите участници в експедицията, какво, полицията ли щеше да дойде да разпитва Ранд къде е?

[Ghibli]

Не знам защо Мургейз смята, че абдикация, която никой не забеляза ще помогне особено на Елейн.

Тя не го направи за Елейн, а само за себе си. Искаше да свали от себе си този статус, преди да умре.

[Matrim]

Тогава защо си мисли дали абдикацията помага на Елейн да се възкачи на трона?

None of that made Elayne Queen, true, but it cleared the way.

Отбелязали сте, че Мат пътуваше дълго и тъжно до Тар Валон заедно с Елейн и тя трябва да го е опознала тогава - само че той тогава беше взел-дал и в един момент спря да приема и предава съвсем,

Само в последните няколко дни от пътуването e в безсъзнание, в другото време даже се споменава, че си е играел на зарове с Хюрин.

[Ghibli]

Самите изречения, с които Мургейз се отрича от престола, са церемониална формула, която съществува отпреди, и в нея се казва "отстъпвам трона на .... (да се попълни според случая) и ставам нейна поданица". Думите рисуват една прекрасна картина, която няма общо с действителността. Мургейз, изричайки ги, знае, че на Елейн няма да й е лесно да стане наистина кралица, и осъзнава, че не й помага с нищо (освен просто с факта, че освобождава мястото). Затова тази мисъл съпътства произнасянето на фразите.