Ip Man и други филми с бойни изкуства

[TheGrimReaper]

She shoots straight - като цяло се доближава до Lady Reporter като сюжет и главна героиня, но заимства много от In the line of duty поредицата и тук бойните сцени са много, много по-добри от гореспоменатия филм с леля Синтия. Главната героиня се изпълнява от съпругата на Само Хун - Джойс Годензи, която не знам на какво е била подложена в бойните сцени, но прави доста добри неща на екран, като не отстъпва на нито един в двубоите, единия от които е с Юен Уа (Хазяинът от Kung fu hustle), доста стегнат филм, ако и към средата да залитна малко по-дълго в драмата, но тук е важно да се отбележи, че загубата на единствения син в рода (при положение, че другите бяха все жени) за азиатците е голяма трагедия, понеже няма кой да продължи рода със съответната фамилия, а и това се връща още в династия Тан, където 24-те примера за синовна почит са били оформили китайското общество още от тогава в определени поведенчески модели, които се намират и до днес. Тук героинята на Джойс Годензи играе ролята на инспектор Мина Као, която търси избягали виетнамски престъпници от център за бежанци в Хонконг. Женена за друг полицейски инспектор, тя става един вид началник на сестрите му в управлението и те яростно се противопоставят както на сватбата на брат им, така и на новата позиция на инспекторката.

Филмът излиза на екран в апогея на cops & robbers поджанра, който измества малко фокуса от традиционните филми с бойни изкуства и ги ситуира в съвременен фон, в който има доста повече стрелби, оръжия и насилие. Доста силен филм, който е може би един от най-добрите в този поджанр, които съм гледал досега.

Fight back to school - първият филм от трилогия с участието на Стивън Чоу, който не бях даже и чувал досега, но ми допадна тъй като е нещо като Хонконгска версия на 21 jump street - героят на Стивън Чоу е внедрен в известен колеж в града, за да намери изгубения пистолет на неговия началник в полицейското управление, като между другото се забърква с местните банди, които пренасят нелегално оръжия, опитва се да впечатли негова преподавателка, да обедини загубеняците в училището и да им помогне да не бъдат толкова изтръпнали, да научи на обноски местните училищни бабаити, както и да си оправи оценките по различни предмети. От всяка една от тези ситуации произтичат забавни моменти, типични за хумора на екран излязъл от Stephen Chow, познат стил от Shaolin Soccer & Kung Fu Hustle. Тепърва имам да изгледам и останалите две части, както и Twin Dragons, но за тях ще опиша впечатления като ги прегледам.

[coldie]

Търсим един @tigermaster

[coldie]

Новите костенурки нинджа ми допаднаха сериозно.
Ако нямах идеологически различия и не говоря за черната Ейприл щях да му сложа нещо от сорта на 9/10.
А бг озвучаването в някои отношения е по-добро от оригинала.
А бг озвучителят на Суперфлай е просто брутален.

[tigermaster]

Наскоро гледах "Затоичи отива на Огнения фестивал":
https://www.imdb.com/title/tt0164982/
Хубавото на поредицата за слепия якуза е, че човек може да хване случаен филм и да го гледа, без да се притеснява, че ще изпусне нещо. Спрях се на този, защото в ролята на един от злодеите е Тацуя Накадай.
Филмът надали е правен с много пари, обаче е на практика безупречен. Хубава история и напълно великолепно снимане, а и Кенджи Мисуми имам чувството, че с някои сцени нарочно е демонстрирал какви ги може - има напълно безумни откъм изпълнение дубли, при това далеч не само в екшъна.
А и се лее кръв в обилни количества. Има доста зрелищни битки. Все едно игрално аниме. Яко. Трябва да гледам още някой.

[Xellos]

Малко спам, ама дет са вика - Не ги правят като едно време.
https://9gag.com/gag/a9qeywZ

[tigermaster]

Гледах "Имало едно време в Китай 2" най-после:
https://www.imdb.com/title/tt0105839/
Възможно е това, че на чисто сценарно ниво не ми хареса изобщо, да се дължи на напълно ужасяващия фенски превод, който хвърчи из българския интернет - обаче като не гледам филмите сам, така става.
Извън това - едрогабаритна продукция с интересни идеи и зрелищно хореографирани бойни сцени, обаче на битките нещо им не им достига, за да ме смелят от кеф. Последният двубой между Джет Ли и Дони Йен беше просто прекалено идиотски откъм изпълнение, което не ми допадна.
Има сцена, в която струнен оркестър свири "Малка нощна музика". Движенията на музикантите толкова очевидно се разминават с музиката, че е просто болезнено за гледане.
Истината обаче е, че дори като вземем предвид лошия превод, с който гледах филма, сценарият пак не е на ниво - има вътрешни противоречия, сцени с неподплатена от нищо тежка емоция, има и един куп податки за неща, които просто увисват в нищото...
"Желязната маймуна" ми хареса повече.

[TheGrimReaper]

Аз съм на противоположния ъгъл за филма и го намирам за един от най-добрите в кариерата на Джет и Дони, хореографията е супер добра, по-малко жици и дублиране на Джет Ли (в първия филм от поредицата Ли се контузва и това води до продължителното му дублиране при доста сцени, особено към края, като дори Юн Бю, който изпълнява една от поддържащите роли, е дублирал Ли при някои от по-сложните движения). Но тук изпълнението им е безупречно, а якото е битката на майстор Уон Фей Хун на два фронта, срещу поддръжниците на Белия лотос и срещу корумпирания Дони Йен, който не иска да види Републиката на д-р Сун Ятсен да се случи. Показват и периода в който чужденците не са добре дошли в Китай и когато героинята на Розамунд Куан се появява облечена в западни дрехи, си навлича гнева на китайците, които не приемат чуждото влияние. Може би ако го намериш с английски субтитри ще ти помогне да разбереш повече за сюжета, но филма за мен е много добър откъдето и да го погледна.

[tigermaster]

Може би ако го намериш с английски субтитри ще ти помогне да разбереш повече за сюжета, но филма за мен е много добър откъдето и да го погледна.

Възможно е. Да ми поизфиряса от главата, и ще го гледам пак с професионален превод на английски.

[TheGrimReaper]

Fight back to school 2 & 3 - вторият определено го считам за най-добър от трите с нови препратки към популярни филми и още от специфичния стил на Стивън Чау, надградили бяха историята и смешките от първия филм и добваиха дори нова романтична нишка вътре за още простотии, но много ми допадна. Третият е типичният за смотаняка Уон Дзин стил с толкова много шлака и отрковено тъпи моменти, че едвам го довърших, дори присъствието на Анита Муей не вдигна нивото на филма под средното за жанра. Всички играха на автопилот и си личеше на екран.

Jailbreak - след успеха на The Raid доста други държави от Азия решиха да се пробват в жанра и този предствител е от Камбоджа, който много напомня за първия Щурм по ограниченото място на действие и почти същите кинематографични прийоми от индонезийския му събрат. В общи линии сюжета се върти около някаква важна клечка от местна доминираща престъпна група, който е изпратен в някакъв пробит затвор, където всички се опитват да го затрият, за да не издаде тайните на групировката. В картинката се намесват местни полицай като ескорт до там, но на излизане всичко се обърква и те остават затворени в блокирания затвор с останалите изроди там и както се казва: Настана свинария.

Имаше някакви объркани сцени, които допълнително утежниха качетвото на иначе праволинейния сюжет, като намесиха и главната шефка на групировката, която реши да следва максимата, ако искаш да свършиш работата, свърши си я сам, но грозотиите край нея, които действаха като уж безмилостни убийци ми докарваха повече смях отколкото страхопочитание. Битките компенсираха тази слабост, но оператора малко се беше прехласнал по прекалено бързо движение на камерата между участниците и това малко намали въздействието на бойните сцени, че на моменти се завърташе прекалено бързо около изпълнителите и в някои случаи се виждаше лютеница на екрана.

Но останалото беше добре направено и изпълнено, главния пич Jean Paul Ly беше малко изтръпнал в мутрата, но си личеше, че е трениран в нещата, въпреки че ми беше странно как говореше с един от началниците в полицейското управление на френски, после с останалите от ескорта на английски, а те му отговаряха на камбоджански, но се разбираха идеално, като цяло не е нещо, което може да бие The Raid 1&2, но добър опит да навлязат на сцената от страна на камбоджанците.

Magic Crystal - един от по-старите филми с участието на Анди Лау, който прохожда сред филмите с бойни изкуства, като за цвят идват Синтия Ротрок и Ричард Нортън, тя като част от екипа на Интерпол търсещ магическия кристал от заглалвието, той като главния лош във филма и резулата е доста приятен, като заема от куп филми от други жанрове, благодарение на Уон Дзин, който тук даже и е в една от поддържащите роли, но без да дразни излишно и без да прекалява с тъпотиите. Заснет на локация в Гърция, което при мен е плюс за продукцията, с много добри бойни сцени, като всички участници показват своите умения пред камерата, а и както казах преди Синтия Ротрок стои добре във филми, когато е от поддържащите роли, но като главна малко издиша. Тук тя е в по-добра светлина (като паралелно с този филм снима и Righting Wrongs с Юн Бю) и се представя доста добре в познатото амплоа, далеч по-добре от кашата която беше Lady Reporter. Анди Лау и той не остава по-назад на бойния фронт и се справя със задачата да поддържа филма като главен герой, на моменти си личеше как се забавлява с ролята си, въпреки дървените практически ефекти, които ме караха да си мисля, че през 80-те години Хонконг с право не е стъпвал много в територията на филми с каквито и да е ефекти, а си прави тупалките, понеже няма конкуренция.
Историята се завърта около един кристал с магически способности, който е издирван от сума ти народ, но като основен двигател на действието малко беше странен като избор и покъртително забавен като реализация. Особено края е крайно смешен като се намеси реалната причнина за цялото гонене на екран и имаше прилики с Индиана Джоунс и кралството на кристалния череп, ама по невъобразимо странен начин. Не им е силата там на хората от Хонконг и тези елементи само опорочават допълнително иначе хубавата бойна хореография и приятните персонажи.

A moment of romance - един от първите филми като режисьор на Бени Чан (Invisible Target, New police story, Shaolin, Raiging Fire) с Анди Лау в главната роля като дребен престъпник от местна банда, който се разкъсва между любовта към момиче, което той взема за заложник при един от обирите на бандата и лоялността му към един от по-старите членове на групата, който му е помогнал да не остане на улицата и който е един от претендентите за да заеме мястото на главния шеф след смъртта на предишния. Странен филм определено, съчетава леки романтични моменти с брутални сцени, кървища си правят компания със сватбени рокли, обещания за съвместно бъдеще с потрошени мечти, Анди Лау се справя чудесно с тази роля и в екшън моментите и в по-тихите такива. Като първи филм на Бени Чан видях някои части от неговия стил, които се изразиха с по-голяма дълбочина в следващите му филми като режисьор и той успява да намери баланса между двата свята, които обрисува, без да дава надмощие на който и да било от двата до самия край на филма. Да, има и някои моменти из филма с по-шеговити нотки, но те са там като проблясъци на зимно слънце сред облаци предвещаващи сняг и бури.

From Beijing with love - по заглавието става ясно, че това си е откровена пародия на филмите за Бонд, като добваим и факта, че в главната роля е Стивън Чау всичко се изяснява на зрителите отвсякъде, къде с използването на някакви джаджи (които имат на места съвсем друго предназначение), до екшън сцените с лошите, до шпионските клишета и похвати, имаше от всичко по малко с умерени дози и хумора на Стивън Чау е чудесна добавка към всичко това. Само по абсурдния макгъфин (в случая череп на динозавър), става ясно накъде ще върви филма още от началните минути, като минем през представянето на главния ни герой, неговите перипетии по намирането на черепа, стигнем до крайния сблъсък с лошия, като между тях имаме щипки простотия и сцени, които не се връзват с много от нещата ставащи на екран (напълно в духа на mo le tau стила), беше удоволствие да гледам Стивън Чау в друга роля извън познатите Kung Fu Hustle/Shaolin Soccer, като тук препратките към филмите за Бонд бяха още по-забавни след като знаех към кой точно филм от поредицата се отнасяха и как преобръщаха стандартите и обичайните елементи за тези филми в нещо крайно дебилно.

[tigermaster]

"She Shoots Straight":
https://www.imdb.com/title/tt0099809/
Донейде е жалко, че Джойс Годензи ще остане в историята най-вече като жената на Само Хун, защото в този филм е напълно прекрасна. Добре играе, бойните й сцени са просто страхотни, а и самият филм е твърде приятен. Единственият минус, който ми идва на ума, е, че на моменти драмата е прекалено пресилена - но пък идеята е интересна, а и бойните сцени... Бих го гледал пак.

[tigermaster]

"Фаранг":
https://www.imdb.com/title/tt19319352/
Френски екшън с муай тай. По-голямата част от действието се развива в Тайланд.
Бойните сцени са много добри. Кръв се лее с кофите - съвсем сериозно не знам откога не бях гледал такава касапница, обаче тук насилието гони или направо надминава това в "Щурмът". Заснето е чудесно...
И е тъпо като нещо много тъпо. Реално, върви по точно същата логика като "Онг-Бак" и "Тайландски дракон", само че вместо Тони Джа е Насим Лиес - който е същото дърво като актьор, обаче не пречи много. От един момент нататък - отива някъде, изпопребива хората, пита къде е Онг-Бак/слонът/Наронг, получава насока, отива на следващото място, изпопребива хората, пита... И така, докато не стане време да стигнем до края на филма.
А и цялата история започва, защото главният герой е просто кретен.
Другият проблем е, че бойните сцени, реално погледнато, са по-нереалистични от тия в "Тигър и дракон". Да, хубаво са хореографирани и са кървави, което е плюс, обаче главният герой беше егати и терминаторът. Още в първата битка първо го трясват с полицейска палка по главата, после противникът го рита, после два пъти му блъска темето в бетонен под - а на нашия не му и дреме. Не че е голям проблем, ама...

[tigermaster]

"Yes, Madam!":
https://www.imdb.com/title/tt0093229/
Първата главна роля на Мишел Йео. Не знам защо не го бях гледал по-рано. Не е напълно безпроблемен филм. Странно е да гледам Само Хун, който е на има-няма трийсет години по време на снимките, в ролята на старец в старчески дом. Добре си играе ролята, но си личи, че е млад човек.
Цуи Харк по-добре да не си губи времето с актьорска игра и да си гледа режисьорстването.
Беше странно трима от главните герои да се казват Стрепсил, Панадол и Аспирин - или поне така бяха преведени в субтитрите, с които гледах филма, и така са писани в ИМДб.
Баш финалният финал не ми допадна много.

С това на ума - всъщност е интересно завързан филм, заснет е чудесно, а бойните сцени са впечатляващи. Мишел Йео, разбира се, е напълно прекрасна. Синтия Ротрок - също, и все така не знам за какво й е щукнало да ходи да снима филми в Щатите, като там не знаят какво да правят с нея. В Хонконг тя участва в това, в "Shanghai Express", в "Righting Wrongs" - все бисери, а по-натам... Наскоро я гледах във видео на Мастър Кен. Докато Мишел Йео печелеше Оскар, нали...
Както и да е, самият филм си заслужава твърде много.

[Yan]

"Yes, Madam!":
https://www.imdb.com/title/tt0093229/
Първата главна роля на Мишел Йео. Не знам защо не го бях гледал по-рано. Не е напълно безпроблемен филм. Странно е да гледам Само Хун, който е на има-няма трийсет години по време на снимките, в ролята на старец в старчески дом. Добре си играе ролята, но си личи, че е млад човек.

Уау, това всъщност съм го гледал като дете, но помня само някакви отделни моменти. Ще взема да се разтърся да си го припомня.

[TheGrimReaper]

My father is a hero (aka The Enforcer) - преди много години го имах на пиратско DVD и оттогава не съм попадал на читаво копие на този филм, но като излезе на блурей издание, заедно с още два филма с Джет Ли от същия период (90-те) се взеха и изгледаха за два дена. Тук Джет Ли играе полицай от Китай, който е внедрен в банда от Хонконг под прикритие, но нещата се объркват съвсем, когато синът му тръгва да го търси из бившата британска територия, след като и той се озовава в Хонконг след смъртта на майка му. Сюжетът е малко разхвърлян и понякога трудно се следи какво се случва и как, но Джет тук е във върхова форма и компенсира с умения, като разхвърля лошите както той си знае. Детето което играе сина му тук е завършил школата по у-шу в Китай и показва какво може до титан като Джет с малката уговорка, че тук Кори Юн пак се заиграва с жиците малко повече от обикновено. Бойните сцени са радост за окото, има и лека драма спусната за по-добро обрисуване на героя на Джет Ли и неговата мотивация да разбие мутрите на лошите, но е от по-добрите филми в неговата филмография.

Dr Wai and the scripture with no words - бях гледал версията предназначена за международния пазар и нещо не ми допадна, странен сюжет, разбъркани сцени, които нищо не подобриха, тук Джет Ли играе някаква бегла версия на китайския Индиана Джоунс (поне натам ми отиде представата като вдъхновение), но с бойни умения, които бяха малко повече обвързани с типичните wuxia филми от близкото минало, като дори и допотопните за индустрията в Хонконг ефекти не бяха чак толкова зле направени. Но аз гледах оригиналната версия за Хонконг и честно да си кажа, ми хареса повече така поднесен, като Джет Ли играе двойна роля, на писател и като главен герой в неговата история, преплитането на двата свята, този на въображението и реалния доста добре беше обвързано с героите и аналогиите между тях, като всички участници имаха двойна роля в това приключение. Много повече се изясниха обърканите сцени от предния вариант, като прескачането в днешни дни не ме обърка или подразни, а допълни самите герои в книгата, която се развиваше пред очите ми. Бойните сцени бяха прилични, нищо отвяващо главата, но то за такъв вид повествование не беше и необходимо.

The Hitman - от трите този се оказа най-слаб, началото и края бяха интересни, но пълнежа по средата беше доста излишно разтеглен и ненужен за каквото и да било, но пък тук можем да чуем Джет Ли да говори на кантонски без да е дублиран (в предишните си филми е говорил на Мандарин и бива дублиран на кантонския диалект), като това е и първия филм за него със синхронизиран звук (обикновено за заснемали всичко първо и после са добавяли звука в постпродукция). Можеше да се опитат да го направят по-интересен като герой, а не да го прикрепят към Eric Tsang да се прави на клоун, нещо което не му идва отръки на Джет Ли и може би по-драматична роля прави в Unleashed (aka Danny the Dog), Hero & Ocean Heaven, но тук нещо му липсва в емоционалната част на изпълнението.

Last Hero in China - Уон Дзин знае как да се подиграе на всяко нещо и тук прави една сатира/пародия на филмите от поредицата Once upon a time in China и героя на Wong Fei Hung, като дори и Джет Ли се качва на влака с осмиването на този национален герой за Китай и вкарва в изпълнението си едни елементи, които ги няма в трилогията, пак е изтъкан от морални ценности и етични норми, но се прокрадват и нотки на надсмиване над именно тези сегменти от характера на майстора, като това си личи в бойните сцени, които са ефектни (и за първи път виждам Джет да изпълнява Пияния Майстор рутина), но отразяват общия шеговит фон на филма и полуприкритите нотки на осмиване на доста от героите с които сме се запознали преди в трилогията на Tsui Hark. Тук за първи път виждаме и двубой между Джет Ли и Gordon Liu (36th chamber of Shaolin), който въпреки жиците става за гледане и жалко, че повече не ги виждаме заедно на екран. Главният злодей прекали малко със смеха във всяка своя реплика и/или движение, но накрая Джет Ли успя да го разплаче.

Royal Tramp 1&2 - два филма с участието на Stephen Chow, който тук опитва своя тип хумор върху произведенията на Дзин Юн (известен писател на новели wuxia (heroic chivalry)) и успява да инжектира своя mo le tau стил върху доста популярни книги от творчеството на Дзин Юн и става един своеобразен мармалад от сцени, идеи и действия, които нямамт нищо общо с първоисточника. Въпреки, че запазва драматургичната рамка на произведенията, Стивън Чау подплатява своя герой с толкова много други елементи, които нямат много място сред повествованието, но той умело прокарва своя типичен хумор, като прави от стоическите герои в книгите я посмешище, я нещо друго, което се връзва повече с нашата действителност, отколкото онази в императорската столица по онова време. Заиграването с толкова много стилове на фона на една доста сериозна история прави от двата филма много добри примери за таланта на Стивън Чау и как през неговата призма нещата стават доста неочаквани и крайно абсурдни, като осмива цялата имперска структура барбар с евнусите и другите придворни клики, та чак то императора и императрицата. Размахът с който Чау обрисува своя прочит на онези времена е доста смел и новаторски за периода когато филмите излизат в Хонконг (средата на 90-те), което само го подтиква да експериментира в следващите си филми и да разшири мирогледа му над комедийната индустрия и да успее да подобри себе си в следващите си превъплъщения.

The Inspector wears skirts - филм за който в началото на излизането му се е спекулирало, че самия Джеки Чан е режисирал (той се явява само продуцент в случая чрез неговата компания Golden Way), но освен като продуцент и използването на неговия каскадьорски екип за бойните и екшън сцени в този филм, няма друго влияние. Историята пак следва cops & robbers поджанра, но този път с изцяло женски състав, който включва Сибел Ху и последната роля на Синтия Ротрок на екран в Хонконска продукция, но се виждат и други популярни лица от тогавашната кино индустрия и девойките се справят повече от прилично като полицайки от специална част на местното управление, като има малко елементи от Полицейска академия, докато се обучават в тренировки и прочие особености на военното изкуство, като стрелби, премахване на терористична заплаха, бойни умения и още подобни. Сравнително опростения сюжет включва и малко смях, малко житейски драми и женски такива, но бойните и екшън сцени са направени достатъчно компетентно, за да допринесат с още тежест към основата на филма и всички се справят доста добре в ролите си. Има тупалки, има стрелби, има кръв, има и малко сълзи, както и типичното разделение на биологичните роли, като кадетите от мъжки пол не виждат особено предизвикателство от страна на девойките и използват всеки удобен случай да им се подиграят при всяка тяхна грешка или подценяване на ситуацията. Има и продължение, което може би следва подобна сюжетна линия, но като дойде ще го прегледам и него.

Casino Raiders - Анди Лау и Алан Там с тандем в тази доста мрачна история за приятелство, чест, отмъщение и раздяла, като не очаквах от Уон Дзин да направи толкова съдържателен филм (излиза 6 месеца преди чудесния God of Gamblers), който да има минимум тъпи шеги и сцени, вместо това откровено драматични изпълнения от главните герои, които се изправят срещу японци, които по доста брутален начин започват да се открояват сред хазартния бизнес в Щатите и действат безскрупулно ако някой им се изпречи на пътя им. Има и един финал с покер игра накрая, който прераства в кървава баня, но цената на която нашето дуо побеждава е прекалено висока. Има и доста тихи моменти, където се разкриват двамата главни герои и се открояват както приликите, така и различнията помежду им, но това не пречи на тяхното приятелство, което дава една солидна основа на филма и изгражда цялото напрежение след това върху нея. Няма много тупалки, както и стрелби, но всяка такава сцена е поставена на място и задвижва сюжета напред, вместо да го кара да буксува на едно място или да се направи като пълнеж, за да върже отделни сцени с по-драматично изпълнение между тях. Определено не очаквах такъв филм от клоуна Уон Дзин, но тук се е справил повече от добре във всяко отношение.

Farrang се оказа ебаси тъпотията наистина...

[tigermaster]

"One More Shot":
https://www.imdb.com/title/tt27110516/
Продължение на "One Shot" от две и двайсет и първа.
Предишният беше по-приятен. Този също ме забавляваше, ама...

Това целият филм да е в един дубъл е донейде впечатляващо, визуално е добре, като за сравнително евтинджийски екшън, и бойните сцени са страхотни, обаче сценария съвсем го е хванала липсата. А и финалът е прекалено отворен, което е проблем.
Реално, филмът си е съвсем приличен малоумен екшън и според мен заслужава повече от това 5,4/10 в ИМДб, обаче можеше и по-добър да е. Адкинс е, все пак, бая талантлив актьор боец и заслужава по-добро.
По някаква причина тук са ангажирали Том Беринджър - който обаче на моменти оставя впечатлението, че не си е научил репликите.
Алексис Нап е красива и май е добра актриса, обаче има ужасяващо писклив глас.