Препрочитане на Колелото на времето

[RRSunknown]

По въпроса за годините на Файле - единственото място където може да се сметнат е където вижда едни момчета от Две реки и се коментира , че били на нейните години.

Faile blinked in surprise. Those three were hardly boys. Dav and Elani were as old as Perrin, and Ewin was her own age.

Обаче

By the summer of 999 NE, just a little more than year later, Ewin had changed considerably; developing a leaner face, wider shoulders, a bass voice, and growing a full half-foot taller.

At first, Perrin did not recognize Ewin, but later marveled at how much Ewin had grown in just over a year.

тоест идеята на Джордан е била, че изглежда 3-4 години по-голям от другите двама и малко по-малък от Перин.

Джордан обаче явно се е усетил , че го написал неясно защото после в интервю го обяснява това нещо ,че Файле е близо до годините на Перин или малко по-малка от него. Всички книги са разписани с тази презумция. Така е и листана в официалната енциклопедия Wheel of time companion.

[Matrim]

Глави 53-55

Резюме: В Кайриен започва фестивал, който затапва по голотии и пиянство и този в Рио. Айилците са възмутени, а Перин звъни на продуцентите да пита да не би вече сериалът да е по HBO. После тъкмо събира смелост най-накрая да се сопне на Берелайн и ново двайсет - откриват, че Ранд е отвлечен. Събира се хич не сговорна дружина да го спасява (любимият сюжет на Джордан). Междувременно Ранд убива двама стражници в опит за бягство и така си навлича ежедневно бичуване и живот в сандък. Шайдо решават да го отвлекат и оженят за Севана (бичуването би му се видяло нищо работа ако това наистина бе станало). Разбира се, в разгара на кютека пристига Перин и почва тристранна битка. Ранд се изплъзва, а накрая пристига и Таим с цяла армия аша'мани, които разказват играта на всички врази. Накрая даже и седайките се кълнат във вярност на Ранд.

Коментари: Най-накрая стигнахме и до прословутата битка при Думайски кладенци, считана от мнозина за върховия момент в Колелото. Помня, че навремето много ме надъха. И сега ми хареса общо взето, но понеже мрънкането е по-забавно, ще има и доста критики.

Ако хронологията, изчислена от фенове е вярна, по-малко от два месеца са минали от първата среща на Ранд с Таим. Сиреч, в това време Таим е успял да обучи десетки, ако не и стотици аша'мани не само как да преливат по такъв убийствено ефективен начин, но и да се координират безупречно (примерно куполът, който направиха). Да го вземем за националния отбор по футбол, сигурно ще ни класира за световно.

Вече стана дума за сцената като извадена от тъпо аниме - Перин по погрешка обара гърдите на Берелайн. Hilarity most certainly did not ensue.

They ignored his head-shaking until finally he pushed one of the men away hard and snarled a lead-wolf growl at the others.

Перин буквално се зъби и ръмжи на хората. Asocial much?

Why would she [Faile] not speak to him? One word even hinting at everything returning to how it had been, and he would be on his knees to accept blame for anything she wanted to pile on his head.

Този цитат специално си го отбелязах, за да се посмея на всички, които настояват, че връзката на Перин с Файле всъщност била не толкова нездравословна.

For all of Alviarin, Elaida had become one of those strong, capable Amyrlins who took every rein firmly into their own hands;

Галина живее в някаква алтернативна реалност явно.

Thirty-three Aes Sedai added to the original six, with their servants—and Warders; nine were Green, only thirteen Red, and the rest White

Гениален ход на Елайда и Алвиарин - за да уловят Ранд пращат 17 от баш най-живеещите в кула от слонова кост седайки от Бялата аджа.

Here he was, a prisoner, beaten within an inch of his life, welts burning, sweat stinging, and a woman who hated him, he was sure, who probably blamed him for the death of her lover, was trying to see whether he would look down the front of her blouse!

Севана също е бежанец от тъпо аниме. Защо трябваше толкова време да ни занимават с това същество, за което и думата патка ще е комплимент е една от мистериите на вселената. И как изобщо я търпят шайдо Мъдрите, камо ли да й се подчиняват?

Whether or not the woman wore a blouse did not appear to bother Gaul nearly as much as the fact that they were kissing where they could be seen. That was indecent.

Айилците скоро ще почнат на сочат с пръст и да крещят "Hentai"!

“Jealousy?” Perrin said stoutly. “Faile is not jealous. Where did you get that idea? She is perfect.”

Ако кажем само, че Перин е под чехъл би означавало да пропуснем да кажем, че е идиот под чехъл.

The land rolled by without another soul in sight.

Значи по главния път за Тар Валон няма жив човек, селата са на голямо разстояние едно от друго и т.н. Как стават тия работи, хич не ми е ясно.

Гавин пак е лоботомиран:

He would have killed al’Thor if he could, but this sickened him.

Буквално в следващия абзац:

He had promised her not to raise his hand against the man [Rand], and he would not if he died for it,

They will pay, Lews Therin growled. I am the Lord of the Morning.

Това вече е много як момент с ръмжене, не на Перин идиотщините.

Не знам защо помнех, че екшънът при Думайски кладенци става през нощта, затова като Ранд се изненада, че още е ден и аз останах изненадан.

Изтезанията на Ранд бяха въздействащи, като не са жени жертвите и Джордан забравя за сексуалните намеци и очевадни фетищи, I wonder why. Но може би съм чел много Робин Хоб, защото очаквах още по-отчайващо да е положението за него.

Описанията на почти буквалната месомелачка, в която се превърна битката също са класика и една от причините да се тачи толкова тая битка. Досега използването на Силата не е било особено брутално и графично в такива мащаби. Не че шайдо не си го търсеха дълго и упорито.

Last but not least, Ранд спаси Гавин. Защо, бе, Драконе? Толкова ли мразиш читателите? Или пък нарочно искаш Егвийн да страда с това говедо за гадже?

[Ghibli]

Тъкмо прочетох финала.

- Това за НВО ме разсмя, аз си бях записала "егаси разврата"

- Наистина по много странен начин беше построена сцената с разкритието, че Ранд е в беда. Неуместен хумор, не само с Берелайн, но и с изцепката на Добрайн "Grace favours us - she told the Aiel nothing".

-

He expected the waves of jealousy, with Berelain right there in the room, but why did she smell just as strongly of hurt?
...
He could understand why Faile's jealousy was a cloud filling his nose, but why, why, why did she smell even more hurt than before?

И ние не знаем, Перин, и ние.

- В частта с Ранд беше разбира се тежко да се чете за изтезанията му. По-нечовешко от боя беше самото държане в сандъка, човек може да го заболи всичко само като си го представи. Върховият момент в тези страници за мен беше това как Ранд успя да влезе в съдействие с Луз Терин.

- На Севана амбициите да става жена на главния са точно в неин стил, но наистина загадка остава защо я търпят всички останали и защо я следват.

- Бяха яки моментите на общуването с вълците, поетичното име на Две Луни и т.н.

- Защо никой не пътува по пътя се обяснява с това, че всички си лежат по къщите и изтрезняват след празника.

- Хареса ми майтапът за чесъна, който един-двама от бежанците в Две Реки постоянно подарявали на Перин и той си го ядял с голямо удоволствие Хареса ми и сентенцията "The only man completely at peace is a man without a navel". Влюбеният Лоиал беше приятна по-разведряваща минутка. Непланирана като такава, но много забавна беше и срещата на Перин с Бера и Кируна. Възхитих се на пълния и същевременно пасивен отказ на Перин да се впечатли от тях. Просто ги остави да си мелят, без да им се върже. Ако можеше и в личния си живот така да ги умее нещата!

- Относно момента с "Ко? Файле да е ревнива? Не!" - според мен Перин не го мислеше наистина, той много добре знае, че тя е ревнива. Непрекъснато го помирисва и си го отбелязва мислено, тоест фактът му е известен, макар и да го омаломажава силно (по-рано беше я нарекъл леко ревнива, ха!). Според мен беше някакъв опит да я защити, като не позволи да се говори нищо лошо за нея, дори от добър приятел като Лоиал. Или просто не искаше да говори за някакъв неин недостатък при перспективата да не я види повече.

- Онова за Гавин с двата цитата по-горе и аз си го отбелязах, тъй като Гавин в този момент отново е максимално патетичен Но не си противоречи: той с удоволствие би убил Ранд, ако можеше (цитат 1), но (цитат 2) не може, защото е обещал на Егвийн да не му вреди и по-скоро би умрял, отколкото да наруши обещанието си към нея. Трябва да се отбележи, че Гавин тук все пак прояви някакво наличие на мозък - беше почнало да му прищраква нещо за подканванията на Галина и накрая взе правилното решение да си обере крушите заедно с хората си.

- Самата битка при Думайски кладенци хем беше дълго и подробно описана, на места много живо и реалистично, хем нещо сякаш й липсваше - за мен. Не знам какво точно. Може би очаквах някак повече да са показани действията на всичките групи от четата на Перин, които следяхме в най-малки подробности, докато се придвижваха натам. Пак можеше да си го има хаоса на самата битка, но можеше да се вмъкне по още някой и друг момент за всяко от действащите лица (или групи).

- Тъй като ашаманите в този том се развиваха зад кадър и без присъствието на Ранд, първата им поява в истински бой в такова количество с всичките им смъртоносни умения беше стряскаща и впечатляваща. Подобно на самите герои го възприех като нещо невиждано и невъобразимо до този момент.

-Исках накрая да видя Ранд с малко по-малко контрол след всичко преживяно, например да беше убил някоя и друга седайка от тези, които го измъчваха. Да, Мин беше там и той заради нея се взе в ръце, но можеше и да повилнее малко. Така и така предстоят дълги страници самобичуване, поне да имаше за какво.

- В крайна сметка никой от named characters не умря, за което въздъхнах с облекчение. (Тоест, надявам се, че не греша, не помня какво се оказва по-нататък.)

- От целия финал най-много ми хареса следното:

Taim appeared as close to a smile as Rand had ever seen him. "Kneel and swear to the Lord Dragon," he said softly, "or you will be knelt."

Ето това беше як момент и му се насладих. Мазрим Таим тук беше мой човек!

- В епилога в пет абзаца станаха повече значими неща, отколкото в 70% от книгата.

- Не помнех, че Фел умира. Тъй като по-рано беше надраскал бележка към Ранд "ще обясня по-късно", получи се точно като в добре познатите майтапи от серията "ако героят се закашля, значи е смъртно болен" и "Джон, имам да ти казвам нещо за майка ти". И това, че се присетих за тях докато четях, ми попречи да се трогна както трябваше от ужасната му смърт.

- Освобождаването на Могедиен беше много WTF момент. Защо наистина я оставиха да се разхожда толкова безконтролно, ако беше толкова лесно някой да я освободи? То ясно де, заради сюжета, но все пак! И изобщо не разбрах това с вградената защита срещу преливащи мъже; то не беше защита всъщност, а просто нещо, което причинява леко неприятно усещане. Какво беше, и защо го имаше? Иначе беше интересно как Аран-гар/Халима продължава да прелива сайдин, аз мислех, че просто е скрила от седайките, че има достъп до сайдар, а то се оказа друго. Замислих се как работи цялото нещо, след като явно няма значение тялото, но после се отказах да навлизам в тази област на разсъждения.

- Финалът с онова изречение на Демандред ако не е насока, че той е Мазрим Таим, не знам какво е. "Have I not done well, Great Lord? - имаше ли изобщо герой от мъжки пол в тази книга (такъв, който би могъл да е Демандред), който да свърши нещо, освен Мазрим Таим? Предполагам, че за 20 години бистрене ви е станала безразлична тази тема, но аз сега се качвам на влака.

***
@RRSunknown, ти все се включваш с някакви ценни пояснения. Не искаш ли да четеш седма книга и да коментираш?

[Shamajotsi]

На мен ми беше забавно да си представям как други герои биха отразили карнавала в Кайриен. Нинив и Егвийн в шок биха казали, че Кайриен е загубена кауза и няма да е проблем погибелта да погълне страната, ако успее някак да заобиколи граничните земи и Айилската пустош. Елейн... един ден ще трябва да управлява тези региони и хич не си представям как Моарейн е израснала в тази среда.

Но пък хич не разбрах айилците какво се възмутиха. От една страна, ужким са супер изолирани, ама пак вече трябва да са имали контакт с много други народи (че и народи, с които влагоземците не са имали досег) - не разбирам цялото им неприемане на чужди нрави, че и цялото неразбиране на концепцията за наличие на чужди порядки (каквото всъщност виждаме от най-първата им поява в историята). И не е като да се свенят изобщо от голотата, своя или чужда. Въобще описанието на айилската реакция към карнавала леко ме извади от текста.

Берелайн, Перин и Файле повече няма какво да се коментират. Само ще спомена, че споделям объркването на Гибли (и Перин) - таз соколица що пък трябваше да мирише на "болка", когато възлюбленият ѝ тръгна да хока Берелайн?

За мъченията на Ранд... бафмааму ! Робърд Джордан много умело може да загатва ужасните терзания, през които минават разни персонажи, без да ги описва. Когато рече да ги опише, звучат още по-кофти. Цялото описание как се пречупва в мислите си беше много кофти и много добро едновременно. Сега много се радвам, че са го отказали да пише dark metal варианта на поредицата, която е имал на ум в началото - мисля, че тези три глави ни позволяват да мернем малка част от тази алтернативна вселена и колкото и да беше ефектно, на мен ми беше достатъчно. Не знам защо чак на трето четене разбирам защо по-късно толкова се говори как "ама те го държаха в сандък!!!", но сега това резонира повече с мен.

Бях забравил за шантавите амбиции на Севана. Тази е луда. Не разбирам защо шайдовските Мъдри ѝ се връзват. Всъщност, започвам да си изграждам някаква фен теория - че това, което Мъдрите са видели в двете си посещения в Руидийн им е по-трудно да приемат от нейната смахната "визия". Засега това ми е единственото обяснение.

Това с подаръците чесън за Перин и мен ме разхили . И ми се стори яко, че има такива елементи на светостроенето, които загатват някаква връзка между нашия свят (вероятно някоя от епохите преди легендарния век) и този на книгите.

И като си говорим за светостроене - говоренето с вълците беше много яко! Как виждат Айез Седай, това че могат да ги разграничават от обикновените хора, да - имената също! Като цяло беше супер як билдъп на това как вълците като разбраха, че Shadowkiller (не помня как е на български) всички се стекоха да помагат, което само по себе си беше епично.

Като цяло за мен това е едно от яките неща в Колелото - как различни народи, че и различни създания, както виждаме - имат своите пророчества. Ужким не са всички свързани с Ранд, ама се оказва че са, ама дори и това не е баш така, но няма да споделям повече, че отиваме в спойлър територия.

В Кайриен на Джордън женските гърди не бяха достатъчни, та започна да описва гърдите и на моряците. А после минахме и на ушите на огиерките...

Между другото, има едно нещо покрай гонитбата между Перин и седайките, което хич не ме изкефи и се опасявам, че е предвестник на бъдещия стил за следващите книги. Почваме, значи с описанието и започва да ни се говори каво станало на единадесетия ден от преследването. После обаче се говори за нещо, което е станало три дни, след като тръгнали да гонят отвлечения Ранд и накрая хептен се омотах кога Сорлиея тръгна да се тупа с другата дева на копието и кога Амис тръгна да има проблеми с онази, другата мъдра. И не само че се омотах, ама реално - защо трябваше да ми пука? Нито Перин разбра какво се случи, нито ние. Нито като уърлдбилдинг имаше голямо значение за мен, нито откъм сюжет или развитие на героите...? И така, абзац по безмислен абзац, цялото напрежение в тази глава отече по канала.

Както и да е, после имаме Думайски кладенци...

Първо, две малки оплаквания. Първо - четиредесет хиляди айилци? Тези числа за нищо ги нямаме! И другото - от "нашите" всички отиват с ясното съзнание, че ще се мре, ама поне за обикновените влагоземци е важно да знаят, че имат поне някакъв, макар и миниятюрен, шанс да оцелеят.

Иначе тази сцена беше другия поглед към death metal Wheel of Time вселената за мен. И на по-нататъшни прочити впечатлява по различен начин.

I told you to make weapons, Taim. Show me just how deadly they are. Disperse the Shaido. Break them.

Уффф...

И имам чувството, че цялото представяне на Айез Седай като супер-надменните, power hungry и почти тиранични жени, е било билд ъп за епизоди като този:

"I forget nothing, Aes Sedai," Rand said coldly. "I said six could come, but I count nine. I said you would be on an equal footing with the Tower emissaries, and for bringing nine, you will be. They are on their knees, Aes Sedai. Kneel!"

или като този:

The first nine Aes Sedai swore fealty to the Dragon Reborn, and the world was changed forever.

Аз най-откровено не помня какви точно бяха последиците от Думайски кладенци за двете "бели кули", но реалистично погледнато, наистина техния свят трябва да се промени на 180 градуса. Хиляди години са били монополисти в Силата и се е стигнало до там, че почти напълно да забравят значението на титлата Айез Седай, както и значението на трите си клетви. Сега са изправени с конкурент (който те сами са настроили срещу себе си), който е по-могъщ и необременен от клетви. Нека видим какво ще сторят Елайда и Егвийн и техните съвети.

Бтв, на този етап и аз едно време бях голям фен на Мазрим Таим.

А Херид Фел до такава степен ми е бил любим персонаж, че: 1. запомнил съм го! 2. мислех, че оцелява до края .

Ениуей, добър завършек на книга, която иначе ми харесва по-малко от предните пет. Току-що я прочетох и си давам сметка, че вече забравих какво по-важно се случи с Перин до пристигането му в Кемлин. Егвийн изяде един як пердах и я направиха Амирлин кажи-речи почти накрая. Елейн и Нинив до излекуването на Логаин почти нищо не сториха за сюжета, и те и аз страдахме за това. В кръга на шегата, добре че беше планът за отвличането на Ранд, че да види малко разнообразие човека - той само правеше совалки чрез Силата между Кемлин, Кайриен и лагера на Мат. Не му давам повече от 1000 крачки на ден, сигурно е качил някое или друго кило.

[Ghibli]

И аз не ги разбрах двата айилски конфликта, особено сбиването за правото на второстепенна позиция сред Девите

[Shamajotsi]

(Бтв, аз се сещам леко късно да питам, но ще си даваме ли почивка или директно минаваме към "Корона от мечове"?)

[Ghibli]

Ще се радвам да продължим веднага със седма книга. Има ли някой нещо против? Примерна дата за първи коментари - 13 септември.

Цялостни впечатления за "Господарят на хаоса": за пръв път от началото на препрочитането усетих разпиляност; предходните томове ги възприех като по-стегнати и завършени от този. Останаха да висят плановете на Тъмния/Шайдар Харан от една страна и на Отстъпниците от друга, Падан Фейн се мярна за миг и толкова, ситуацията с Мургейз и Белите плащове също увисна. Ранд много скачаше насам-натам, но сякаш от това не произтече кой знае какво (съгласна с @Shamajotsi); всички бихме били щастливи, ако семейната драма на Перин я нямаше. От друга страна, не искам прекалено много да наблягам на подобни критики, тъй като дори не мога да си представя колко огромна и сложна е била задачата да се развиват и балансират всичките сюжетни линии на този етап. Спомням си, че на първо четене нямах никакви негативни впечатления (причината би могла да бъде донякъде и в това, че в българското издание голяма част от текста просто липсва).

[Yan]

Моите коментари ще са доста кратки този път, понеже вече сте засегнали основните неща.

Перин/Файле отношенията са толкова нездрави, че направо не мога да проумея как едно време ми се струваха прекрасна двойка. Файле очевидно е толкова емоционално нездрава, че няма накъде повече. Перин страда яко от Стокхолмски синдром и постоянно се самозалъгва колко е съвършена соколицата му. Да цитирам един любим виц - "Ех, БаянПерине, Перине! Тъп си беше и тъп си остана!"

Мисля си, че Елайда е Корнелия Нинова на Айез Седайките, а Шайдо са нещо като Възраждане. Действията на Галина и сие са меко казано малоумни, освен че настроиха Ранд срещу себе си и Седайките като цяло, не знам какво друго постигнаха. Цялата договорка/преговори със Севана и Шайдо беше wtf момент.

Трето препрочитане на тия книги и продължавам да не разбирам - Защо е Севана? Не е особено интелигентна, не може да прелива, за чий чеп я търпят Мъдрите е отвъд мен. Кат бонус е и злопаметна и поръча убийството на противничките си...

Изтезанията бяха гадни и въздействащи. Гледната точка на Ранд ми хареса, беше реалистична. Самите Думайски кладенци като кулминация на книгата бяха ОК, макар че на трето прочитане не ме впечатлиха чак толкова. Но си личи, че Джордан е използват опита си от Виетнам, за да се опита да представи ужаса от клането. Получило му се е.

И аз като @Ghibli най-много харесах тази сценка:

Taim appeared as close to a smile as Rand had ever seen him. "Kneel and swear to the Lord Dragon," he said softly, "or you will be knelt."

Епилогът навява сериозни мисли, ча теорията за Таимандред поне на този етап вероятно е била доста близко до истината.

Като цяло съм доволен от 6 книга, но и свалих оценката в Goodreads на 4 звезди. Има си бая трески за дялане.

Edit: И аз предпочитам да продължим напред. @Matrim и @Demandred вие навити ли сте да продължаваме директно?

[Matrim]

Аз нямам нужда от почивка, даже исках да питам колко глави ще четем защото прологът е длъжък. Пролог и две глави?

[Yan]

Аз нямам нужда от почивка, даже исках да питам колко глави ще четем защото прологът е длъжък. Пролог и две глави?

Пролог и две глави звучат супер.

Книга 7 Корона от мечове
Четем Пролог + глава 1-2
Дата за коментари 13.09.2023 г.

[Demandred]

С леко закъснение (Baldur's Gate 3 беше твърде зарибяваща, за да имам време за други неща тия дни ) да си кажа и моя коментар за последните глави от шести том.

Харесаха ми доста като цяло, Dumai's Wells e overhyped в фендъма, но много добре написана сцена. Гледната точка на Ранд, макар и трудна за четене поради бруталния начин, по който е третиран от седайките, е отлично представена. Хаосът на битката от гледната точка на Перин също е майсторски описан.

Интересен за мен детайл е тази реплика на Добрайн:

“Elayne Damodred, she should be. Taringail should have insisted Morgase marry into Damodred instead of marrying into Trakand himself; she needed him enough to have done it.

Не виждам как в Андор биха приели такава идея, но Добрайн си е пристрастен като кайриенец. А и когато се омъжва за Тарингейл, Мургейз вече е спечелила войната за трона, така че Тарингейл далеч няма чак толкова силна позиция, че да изисква подобно нещо. Но е интересно, че явно има опция при браковете да се избира кой от благородниците да се присиедини към Дома на другия.

Ашаманите определено твърде бързо стават експерти в боравенето със силата. Сравнението не само със седайките, но и с айилските Мъдри, които след 3,000 години все още са доста назад в немалко области на познанията и уменията за преливане, доста ясно показва колко абсурдно е ашаманите да са толкова могъщи към този момент.

Арам с лекота изтребващ айилци след 3 месеца тренировки с меча е също толкова нелепо.

Прословутата "kneel or be knelt" реплика, на която и аз бях фен навремето, защото "седайките бяха поставени на мястото им", сега възприемам съвсем различно. Бера, Кируна и другите от Салидар (освен Аланна), колкото и да са досадни, не направиха нищо, заслужаващо да бъдат принудени насила да коленичат пред Дракона (да спазват ограничението на Ранд за бройка точно в тази ситуация, в която трябваше да го спасяват от похитители, които бяха много повече от тях, щеше да е откровен идиотизъм) и да му се кълнат във вярност (което в този сетинг е много сериозно нещо дори и без трите Клетви, забраняващи лъжата), а и се биха на страната на нашите, за да го спасят. А и на Таим съвсем явно не му е чиста работата и бие на злодей. Разбираемо е, че Ранд в този момент е силно негативен настроен към всички седайки, но реакцията на фендъма към нещо, което е по-скоро от полза на Сянката, не е особено рационална за мен. Определено има елемент на "uppity bitches were put in their place by the main male character' в реакцията на доста фенове към тази сцена.

[Ghibli]

изобщо не разбрах това с вградената защита срещу преливащи мъже

В речника на 6-ти том намерих отговора на този въпрос:

If a man who can channel is linked to a woman by an a'dam, the likely result is death for both. Simply touching an a'dam can result in pain for a man who can channel when the a'dam is being worn by a woman who can channel.

Мислех, че това е нещо, което Елейн е заложила при създаването на своята версия на ай-дам, но се оказа, че просто си е така по принцип.

Друг интересен момент от речника за мен беше, че седмицата има десет дни - това може и да съм го прочела по-рано, но не го помнех. Излиза, че няколко седмици в света на Колелото всъщност са доста по-дълги от нашите няколко седмици. Може би все пак не са чак толкова невероятно бързо развити аша’маните.

колкото и да са досадни, не направиха нищо, заслужаващо да бъдат принудени насила да коленичат пред Дракона

Хайде де. Не се съобразиха с нито едно негово условие, непрекъснато се опитваха да заемат висша позиция (без да имат каквото и да е основание за това), Бера изби рибата с първата си реплика към него след битката все едно хвалеше кучето си за добре изпълнена команда. Ранд достатъчно дълго се отнасяше с тях со кротце и со благо. А стореното от Алана не може просто да се остави настрана, тя е с тях, и както видяхме, останалите стоят зад нея във всичко и малко по-рано я упрекнаха как е допуснала да му остави свободна воля.

нещо, което е по-скоро от полза на Сянката

Тук никак не мога да се съглася. Вече видяхме какво правят Аез Седай, оставени сами на себе си - в най-добрия случай нищо полезно, а в по-лошите дори сами съдействат активно на Тъмния. Как точно клетвата към Ранд е от полза за Сянката?

[Shamajotsi]

Не съм много съгласен с Демандред тук. От първа книга досега Джордан упорито представя Айез Седай като напълно самозабравили се почти-тирани в този свят, на които никой не им вярва, дори при все че са положили магическа клетва да не казват неистини. И пратеничките от Салидар напълно оправдават дози имидж - досега се държаха като руски дипломати в бивша страна от източния блок, тръгнаха да респектират нашия в Кемлин, при все че знаеха какво му е сторила Алана (и само те си знаят за уж повода те да се държат така).

В самата битка за думайски кладенци останах с впечатлението, че са били безполезни (чета малко напред, но май дори са вредили повече отколкото да са помагали) in the grand scheme of things. И при все че знаят за условието на Ранд, както и защо го има това условие, те решават да го карат все едно те командват парада. Еми някой трябваше да ги постави на място.

Но пък не се кефя конкретно на репликата на Таим и то заради това, че всъщност я изрече той - това, което знаем за него досега, е че е някакъв комплексиран маниак, който само иска да бъде забелязван и величен от останалите. Та от неговите уста "kneel or be knelt" е малко натриване на носа на някакви, които са били над него, а сега са под. Ако Тенобия например беше на мястото на салидарските Айез Седай, щеше да каже същото.

[Ghibli]

като руски дипломати в бивша страна от източния блок

Хахаха, точно!

[Ghibli]

Книга 7: Корона от мечове
Пролог + глави 1-2

Резюме: Елайда е започнала е да строи личен дворец в двора на Бялата Кула и планира да подчини всички крале и кралици и да бъде запомнена в историята като велика личност. Нервират я работната обстановка и пасивната съпротива на някои седайки, най-вече Алвиарин, която я уязвява на всяка крачка, но настроението й се подобрява от новината за пленения Ранд и внезапно прорицание, което й обещава сигурен триумф. Месаана се среща с Алвиарин, която има предишен опит с Остъпниците и знае някои неща за тях; Алвиарин се досеща, че Месаана използва маскировка, тъй като трябва да е някоя от сестрите в Кулата. Месаана решава да я вземе под крилото си, на първо време й показва как да прави портали. Междувременно виждаме битката при Думайски кладенци през очите на Севана и научаваме повече за миналото й и бъдещите й планове. Кратък епизод с Гавин дава още една гледна точка към събитията.
В Амадиция Педрон Ниал най-после получава дълго чаканото известие за нещо важно, което изисква незабавно внимание, тъкмо преди да бъде предателски убит в резултат на заговора на Асунава и Еамон Валда, в резултат на което важното нещо остава без внимание. Еамон Валда ще бъде новият лорд-капитан командир на Чедата. Асунава е разчитал Мургейз да падне в ръцете на разпитвачите, но Валда се налага и му казва, че трябва да почака, докато не получат Андор (а преди това трябва да се разправят с Пророка).
В деня след битката Перин наблюдава, разсъждава и се безпокои. В лагера цари напрежение между различните групи, което може да избухне всеки момент, стои и въпросът какво да правят с пленените седайки. Ранд се е погрижил да научи имената на всички деви, които са загинали в битката "заради него" и през нощта ги рецитира (сто петдесет и една са). На другата сутрин инспектира внимателно цялото бойно поле, да не би да е пропуснал някоя. Кланицата е такава, че Перин не може да се насили да слезе при Ранд сред гъмжилото от трупове и мършояди. Ранд се връща в лагера и дава разпореждания. Забранява на седайките да правят каквото и да е без разрешение от мъдрите, но позволява на Алана да го изцери. И Таим, и Мъдрите искат да получат пленените седайки от Бялата кула, а други от присъстващите тайно се надяват да ги видят мъртви. Ранд осъзнава, че няма полезен ход с тях и след известен размисъл ги дава на Мъдрите. Отпраща Таим и ашаманите да се върнат в Черната кула, като оставя само неколцина със себе си, всичките с по-нисък ранг. Таим настоява да вземе поне някой ашаман, Ранд наслуки посочва един на име Дашива. Накрая тръгва за Кайриен.

* * * * *

Коментари:

- Елайда и Севана сякаш участват в състезание "Колелото на времето: грандомански заблуди - серия Трета епоха". Засега Елайда води с мечтите си да подчини Преродения Дракон и да завладее света, но Севана й диша във врата със силата на делюзиите си за Ранд и дечицата, които ще си народят, за да властват над света. Но пък Елайда безапелационно печели номинацията "Зъл Властелин в зародиш" с порядките, които налага в Бялата Кула и строящия се дворец. Струва ми се, че едно време не беше чак толкова луда. Този епизод с нея беше направо карикатурен.

She prided herself on separating what could be from what could not.

A simple room, really

#нимоа

- Интересен детайл как едно време Елайда е прорицала, че Андор ще бъде важен за последната битка, и се настанила до Мургейз като паяк в очакване.

-

A sudden flash of irritation swept Elaida like fire in dry pasture.

Хареса ми изречението. I've been there

- Пророчеството беше интересно, особено това как на първо четене вещае успех на Елайда, пък всъщност знаем, че ще се окаже друго.

- Що се отнася до Алвиарин, тук ми остави добро впечатление просто заради това, че не е пълно куку (след Елайда малко е нужно) и защото явно не е тъпа.

- При Севана Джордан е решил да отговори на въпроса, който всички си задаваха цяла шеста книга:

Outwardly, Sevanna looked like the others, though a ring of Maidens marked her out, resting easily on their heels, dark veils already hiding their faces to the eyes. She also waited, and more impatiently than she let on, but not to the exclusion of everything else. That was one reason why she commanded and the rest followed. The second was that she saw what could be if you refused to let outworn custom and stale tradition tie your hands.

Не, това не е достатъчно добро обяснение, г-н автор!

- Първо се съгласих с Ейрам за това, че седайките най-добре да им се случи инцидент, а после се учудих какъв психопат е станал:

Aram was grinning as he looked at what Perrin tried to block out.

- Погребалните обичаи на айилците бяха хубав момент, хареса ми песента.

-

Bera Harkin, another Green, stood at Kiruna's shoulder, a farmwife by looks despite her ageless face and fine woolen dress, but every scrap as proud as Kiruna in her own way. This farmwife would tell a king to scrape his boots before coming into her house, and be sharp about it.

На 15-тото споменаване (първо за тази книга, но броя и миналата) как Бера има лице на селянка ми кипна от толкова безсрамно класово превъзходство и (не се сещам как се казваше това с характеризирането на човека по лицевата структура, обикновено го изповядват разни расисти). С какво точно се отличават лицата на фермерските жени, може ли по-подробно?

-

One hundred and fifty-one, Perrin.

Почна се с имената. Може да съм нечувствителен пън, но от първото си четене това съм го запомнила като най-най-досадното нещо. Сега на препрочитане ми беше нормално, но това все пак е само първят път. Дано да го възприема по-различно нататък.

-

By the Three Oaths, no sister may use the One Power as a weapon except against Shadowspawn or in defense of her life, or that of her Warders or another sister. We could have stood where you would have had us and watched until Tarmon Gai'don without ever being able to do anything effective. Not until we were in danger ourselves.

"The oath we took," Bera said at last, planting her hands, on her ample hips, "is sufficient to hold anyone but a Darkfriend."

Малко обяснения как работят клетвите за такива като мен, които забравят какво са чели. Репликата на Бера ми напомни, че всъщност черните изобщо не са обвързани с трите клетви.

- Сцената с Алана ми хареса, аз си падам по такива неща (като от някое аниме, както каза Ян).

- Забавен момент с избора на Дашива, интересно дали беше тавиренска проява.

"...I can choose the furthest along — "
"One," Rand cut in. "And I will choose." Taim smiled, spreading his hands in acquiescence, but the scent of frustration nearly overwhelmed anger. Again Rand pointed without looking. "Him." This time, he seemed surprised to find he was pointing directly at a man in his middle years sitting atop an upturned cask on the other side of the wagon circle, paying no attention to the gathering around Rand. Instead, elbow on his knee and chin propped on his hand, he was frowning at the Aes Sedai prisoners. The sword and Dragon glittered on the high collar of his black coat. "What is his name, Taim?"
"Dashiva," Taim said slowly, studying Rand. He smelled even more surprised than Rand did, and irritated, too. "Corlan Dashiva. From a farm in the Black Hills."
"He will do," Rand said, but he did not sound sure himself.
"Dashiva is gaining his strength rapidly, but his head is in the clouds often as not. Even when it isn't, he is not always entirely there. Maybe he's just a daydreamer, and maybe the taint on saidin is touching his brain already. Better for you to chose Torval or Rochaid or — "
Taim's opposition seemed to sweep away Rand's uncertainty. "I said Dashiva will do."

- Дашива изобщо не е подозрителен!

П.П. Според мен това е книгата с най-грозна корица в поредицата до момента. В този случай и двете не ми харесват.